Решение по дело №495/2020 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 97
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20201450100495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

Година

26.06.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

 

 

 

 

На

Двадесет и шести юни

 

Година

2020

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

495

по описа за

2020

година.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 4 ал. 1 ЗЗДН от С.Д.С., В.Д.С., и С.Д.С.,***, против Д.В.С., ЕГН ********** ***, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, против Д.В.С., ЕГН **********.

В молбата се твърди твърди, че на 07.06.2020 г. сутринта, след употреба на алкохол извършителя Д. С. предизвикал скандал, заплашвал и обиждал майка си – мол. С.С., която извикала мол. С.С. за помощ. Последната намерила извършителя в крайно пияно състояние, отново предизвикал скандал, счупил стъклена витрина. Извикали полиция, извършителя бил задържан, но вечерта на същия ден освободен, и в 22.00 часа се прибрал отново пиян, заканил се на майка си със саморазправа, псувал я, счупил чиния.

 Твърди се, че този тормоз е системен през последната година, молителите се страхуват за здравето си.

             Въз основа на горното молителите са подали настоящата молба по ЗЗДН, в която е поискано и издаване на заповед по чл. 18 ал. 1 ЗЗДН. Представена е и декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, в която са декларирани същите обстоятелства, посочени в молбата.

           В съдебно заседание процесуалния представител на молителите поддържа молбата.

           В съдебно заседание процесуалния представител на извършителя признава напълно обстоятелствата описани в представената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.

       

    Съдът намира, че така установеното от фактическа страна и направеното признание на обстоятелствата изложени в представената декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, се налагат следните изводи:

   Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят извод за осъществен спрямо молителите акт на домашно насилие – наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалия, който да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, същото да е извършено от посочения в молбата ответник, и то на твърдените дати. Такъв акт на домашно насилие може да се изразява, с оглед разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, под формата на физическо, психическо, емоционално или сексуално насилие, както и опита за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка и във фактическо съжителство. Целта на закона е да се даде възможност на пострадалия да потърси защита от съда чрез налагане на съответните мерки, посочени в закона. За да се осъществи това, от значение е въпроса дали по отношение на пострадалия е осъществен акт на физическо или психическо насилие. Без значение е дали пострадалия е предприел действия в своя защита, или ответни такива спрямо нападателя си. Закона защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия,  който да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си. Смисълът на закона е да защити действителните жертви на домашно насилие, и в това производство съдът не следва да обсъжда спорове за лични отношения между страните, или да събира доказателства по други дела.

Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН дадена под страх от наказателно преследване, също е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства, и следва да бъде взета в предвид при постановяване на съдебния акт. Закона придава на тази декларация доказателствена сила, чрез разпоредбата на закона, че при липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 ал. 3 – чл. 13 ал. 3 ЗЗДН.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид и кръга обществени отношения, които се регулират от Закона за защита от домашно насилие. Обикновено това са случаи, които касаят лични отношения между граждани, намиращи се в роднински или други връзки, подробно описани в чл. 3 от ЗЗДН, и се развиват в семейна среда, обикновено без свидетели, с оглед на което законодателя е придал доказателствена сила на декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, и е предвидил чл. 13 ал. 3 ЗЗДН, че когато няма други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация.  Посоченото в декларацията кореспондира напълно с посоченото в молба. Описаното в нея по дата и факти, които са се случили кореспондира напълно с изложеното в молбата и следва да бъде ценено в тази насока.

Като взема предвид факта, че по делото не се доказаха категорично наличието на други случаи в миналото за извършено насилие, което може да се квалифицира като домашно такова от извършителя спрямо молителите, съдът счита, че следва да наложи на извършителя мерките, предвидени в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗЗДН  „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя”, и „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното със молителите жилище”, за срок от 6 месеца.

 Съдът счита, че тези мерки ще окажат необходимото въздействие върху извършителя и ще се изпълнят целите на ЗЗДН, да санкционира неправомерните действия квалифицирани, като акт на домашно насилие.

При този изход на делото нарушителят следва да бъде осъден да заплати глоба в полза на държавата съгласно чл. 5 ал. 3 ЗЗДН в размер на 200 лв., както и държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

     НАЛАГА на основание чл. 5 ал.1 т. 1 и т. 2 ЗЗДН следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Д.В.С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите С.Д.С., В.Д.С., и С.Д.С.,***.

ОТСТРАНЯВА Д.В.С., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителите С.Д.С., В.Д.С. ***. 

Горните мерки се налагат за срок от 6 месеца, считано от днес – 26.06.2020 г.

           ДА СЕ ИЗДАДЕ  съответната заповед.

   ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, да заплати глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв., и  държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

           

                                                                                  Районен съдия: