№ 6830
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110168333 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, срещу Е. С.
Б. ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 551.71 лв. - главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., 103.47 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 29.05.2024г., а за услугата дялово
разпределение - 38.37 лв. - главница за периода от м.06.2021г. до м.04.2023г., 9.25 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2021г. до 29.05.2024г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението
- 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №35056 /2024 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: : *** инсталация ***, Аб. №: ***, ИД №: ***.
Ищецът твърди, че ответницата в качеството й на собственик на процесния
топлоснабден имот/ съгласно Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ***, том 2,
рег. № *** дело № 169 от 2015 г./ е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М.“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
1
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Сочи се, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата, която в случая е „Т.С.“ ЕАД, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, За имота
на ответника са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума
за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Съгласно чл.61, ал.2 от
Наредба за топлоснабдяването, разпределението на топлинната енергия между клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, когато: 1. не съществува техническа възможност за прилагане на системата за
дялово разпределение, сградната инсталация за отопление е еднотръбна, проточна, лъчиста,
конвекторна, смесена и др. В случая тази услуга е била извършвана от “Т.С.” ЕАД въз основа
на решение на ОС на собствениците в сградата - етажна собственост.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез
упълномощен адвокат- К. В. К., с който се оспорват исковете като неоснователни и
недоказани.
Твърди се, че претендираните от ищеца суми при изготвеното от самия него дялово
разпределение за процесната сграда, в частта за предоставената топлоенергия за отопление
на общите части на сградата, не се дължат, поради неправилно определяне на дела на
ответницата за общите части без отчитане при разпределението на особеностите на
отоплителната инсталация и реалното (фактическото) ползване от всеки собственик на
топлоснабден имот на отдаваната топлина за отопление на общите части на сградата.
Не се оспорва, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, респективно
клиент на „Т.С.” ЕАД по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона на енергетиката.
Твърди се, че топлоснабденият имот се намира на последния девети мансарден етаж в
сграда в режим на етажна собственост. На всеки етаж са разположени по два апартамента,
като пространството пред входовете на двата апартамента на всеки етаж е изцяло отделено
от общото стълбище и асансьора с алуминиева дограма със стъклопакет. Именно през тези
(отделени със стъклопакет с врата от общото стълбище с асансьора) затворени пространства
пред входовете на апартаментите на всеки етаж, преминават откритите захранващ и
отвеждащ щрангове на отоплителната инсталация на сградата, като тези щрангове
фактически отопляват само тези затворени помещения пред входовете на съответния етаж,
без някаква съществена част от отдаваната топлина да достига до общото стълбище на
сградата с асансьора. Отоплявайки посоченото затворено помещение, щранговете затоплят и
прилежащите части от стените на намиращите се на съответния етаж два
апартамента.Поддържа се, че в тези затворени помещения на всички етажи, с изключение
на етажа, на който се намира апартамента на ответницата (девети - последен, или осми
надпартерен), щранговете на отоплителната инсталация преминават по цялата височина на
съответното помещение - от пода до тавана, което е може би около 3-4 метра. Само в същото
затворено помещение пред входа на ответницата на последния 9 етаж двата щранга
2
непосредствено след излизането си от пода, завИ.т наляво и захранват тръбите за
хоризонталната отоплителна инсталация в апартамента на ответницата, като дължината на
щранговете на деветия етаж от излизането им от пода до влизането в кутията за захранване
на хоризонталната отоплителна инсталация е не-повече от 50 - 90 сантиметра. По този начин
ответницата ползва може би 4 пъти по-малко от останалите собственици на обекти в
сградата от отдаваната топлина от вертикалните открити щрангове на отоплителната
инсталация в сградата - етажна собственост.
Поддържа се, че за исковия период месец май 2021 г. - месец април 2023г. включително
ответницата не е ползвала топлоенергия за отопление на процесния апартамент и за
подгряване на ползвана от нея топла вода. Сочи се, че ответницата не ползва топлоенергия
за отопление на апартамента (в него няма монтирани отоплителни тела), като се отоплява с
електричество, а не ползва и топла вода, защото подгрява вода за домакинските си нужди,
когато ползва апартамента, с бойлер.
Излагат се доводи, че представените фактури не са подписани и не са годни да
удостоверят дължимостта на сумите.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 10.06.2024 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. С. Б. за следните суми: 551.71 лв. (петстотин
петдесет и един лева и седемдесет и една стотинки) - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва за период от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 103.47 лв. (сто и
три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022г. до 29.05.2024г., сумата 38.37 лв. (тридесет и осем лева и тридесет и седем
стотинки)представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.6.2021 г. до 30.04.2023г.,ведно със законна лихва за период от 10.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 9.25 лв. (девет лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 29.05.2024г.- Задължение за
доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, аб.№***.
С разпореждане от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 35056/2024 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника,
намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо.На основание чл. 415, ал. 1, т 1
ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №***, том II, рег. №***, дело №169
от 13.07.2015 г. на Нотариус П.Т., Л.Т.Т. прехвърля на Е. С. Б. апартамент №, находящ се в
***, находящ се на ***.
Видно от представения протокол от проведено на 26.08.2012 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 416,вх. 3
и вх.4, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕАД за
извършване на услугата „дялово разпределение“.
Представен е договор между „Т.С.“ ЕАД и етажната собственост с адрес: ***, по
силата на който дружеството се е задължило да извършва услугата „дялово разпределение“
на количеството топлинна енергия между отделните клиенти в сграда –етажна собственост
3
(СЕС).
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че Абонатната
станция топлозахранва два входа*** И *** в процесната сграда. Общия топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством
т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители
за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по
реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ
бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение
към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Съгл. т.7.1. от приложение към чл.61,
ал.1 от методиката за ДР на ТЕ в СЕС от Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. „ТЕ за
отопление отдадена от сградната инсталация е опредЕ. като разлика между общото
количество ТЕ за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в
отделните имоти и се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия им
обем по проект. За процесния имот изчислението на ТЕ за отопление от сградна инсталация
е извършено от „Т.С.“ ЕАД на база отопляема кубатура в размер на 146куб.м., съгл. акт за
разпределение на кубатурата, представен на в.л. Изчислените проценти на ТЕ за отопление
от сградна инсталация са: 10.2021 -04.2022г. 36.70% и 10.2021-04.2022г. 34.95%. В
процесния имот има монтиран апартаментен топломер с фабр.№55058702. В отчетни
формуляри от 24.05.2022г. и 10.05.2023г. е отбелязано, че показанието на топломера е 0.00.
За целият процесен период няма изчислена ТЕ за отопление на имот. В процесния имот има
монтиран узаконен един водомер за топла вода. Водомера е сменен с нов на 19.01.2022г.
като е снето показанието на стария водомер 609куб.м. В отчетен формуляр от 24.05.2022г.
показанието на новия водомер е 9куб.м. В отчетния формуляр от 10.05.2023г. отчета на
водомера е 9куб.м., т.е. за 22/23г. няма изчислена ТЕ за БГВ. СТЕ счита, че изчисленията
извършени от Т.С.“ ЕАД са съгл. действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на 551.84 лeвa.
Вещото лице е посетило на 21.03.2025г. процесната сграда в *** и процесния имот в
същата сграда №. То е констатирало, че отоплителната инсталация е с вертикална линия /
подаващ и връщащ тръбопроводи/ от и към абонатната станция и хоризонтални щрангове
към всеки апартамент положени в подовата замазка на апартаментите. Вертикалните
тръбопроводи в процесната сграда преминават въздушно през коридори на стълбищата като
същите са отделени с остъклени стени и врати. От вертикалните клонове има разклонение
към разпределителни кутии от които се захранват хоризонталните щрангове на всеки
апартамент. На всеки етаж има по два апартамента. Вертикалните тръбопроводи са
изолирани с изолация от микропорест каучук. При огледа на всички стълбищни площадки
вещото лице установява, че на партера и ЕТ.ми изолацията е премахната, а на *** /последен/
етаж тръбите с дължина около 30 и 40см височина също не са изолирани и влизат
непосредствено след подовата настилка в разпределителната кутия. Вещото лице сочи, че по
дефиниция „сградна инсталация“ е съвкупността от вертикални и хоризонтални
разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела и съоръжения за
разпределение и доставяне на ТЕ от абонатната станция до отделните имоти. Отоплението
от сградна инсталация за отоплителни системи с индивидуални топломери /какъвто е
случая с процесната сграда/ не се изчислява съгл. 6.1.4., а се изчислява съгл. т.7.1. от
Приложение към чл.61, ал.1 към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването.
Изчислява се като разлика от общото количество ТЕ за отопление минус ТЕ отчетена
по индивидуалните топломери във имотите във вход В и Г. Сумите за ТЕ за отопление
от сградна инсталация се начисляват независимо какви елементи от отоплителната
4
инсталация преминават през процесния имот.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
5
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „Т.С.“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
От представения по делото нотариален акт се установява, че ответницата е едноличен
собственик на топлоснабдения имот.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че през
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: *** инсталация ***, Аб. №: ***, ИД №: ***.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ищеца.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за целия процесния период е
551.84 лeвa. Претендира се по-малка сума- 551.71 лв и именно тя следва да бъде присудена.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане за целия топлоснабден имот за мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
29.05.2024г. в размер на 101.52 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
6
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 29.05.2024г.- 88.57 лева върху
главницата от 417.94 лева за периода от 15.09.2022 г. до 29.05.2024 г. и 12.95 лева върху
главницата от 133.79 лева за периода от 15.09.2023 г. до 29.05.2024 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ищеца.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.” ЕАД – в качеството
му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м 06.2021г. до м.04.2023г е правилно опредЕ. и е на обща стойност от 38.37 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответницата на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последната не е изпаднала в забава и не дължи на „Т.С.” ЕАД обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 9.25 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 15.08.2021г. до 29.05.2024г
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Т.С.” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
418.23 лева от общо дължим размер от 425 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева, депозит за
вещо лице-300 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
7
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -73.80 лева от пълен размер от 75
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се следват разноски спрямо
отхвърлената част от исковете- 9.56 лева от пълен претендиран размер от 600 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Е. С. Б. ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на Т.С., ЕИК ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, сумата от 551.71 лв. - главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: *** инсталация ***, Аб. №:
***, ИД №: *** за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., 101.52 лева - мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 29.05.2024г., а за услугата дялово
разпределение - 38.37 лв. - главница за периода от м.06.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението -
10.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №35056 /2024 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия над уважения размер от
101.52 лева до пълния предявен размер от 103.47 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 9.25 лв. за периода от 15.08.2021г. до
29.05.2024г
ОСЪЖДА Е. С. Б. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.С., ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д.
№ 35056 /2024 г. на СРС в размер на 73.80 лева, както и за настоящото производство, в
размер на 418.23 лева.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК ***, да заплати на Е. С. Б. ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 9.56 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8