№ 191
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20221100901242 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 от
Търговския закон, уточнена с молба от 10.08.2022 г., от „Е.С.“ ООД с ЕИК **** за
откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила
неплатежоспособност на основание чл.608, ал.1, т.2 ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския
регистър и РЮЛНЦ, се установява, че молителят е търговско дружество, вписано в
търговския регистър на 21.01.2009 г. с предмет на дейност вътрешна и външна търговия,
производство и търговия с промишлени, хранителни, селскостопански, битови стоки,
посреднически и комисионни услуги и др., дейности незабранени със закон се представлява
от управителите Д.Д. и Вл.Д., заедно и поотделно. Приложена е справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания от АВп от 12.09.2021 г. по отношение на длъжника. От
писмото с вх.№ 58678/19.09.2022 г. на МВР, СДВР, Отдел "Пътна полиция" се установява,
че в централна база на АИС-КАТ има данни за били регистрирани 18 бр. ППС на името на
длъжника, които са негова бивша собственост.
От представените и анализирани от вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза писмени доказателства и даденото заключение, което съдът възприе като
обективно, компетентно и безпристрастно дадено, е видно, че при финансово
икономическия анализ на дружеството извършен след проверка на представените по делото
доказателства и счетоводните записвания по търговските книги на дружеството, че за
периода от 2017 г. 2020 г. коефициентът на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
са в референтните стойности (табл. лист 9 от заключението). Към 31.12.2021 г. не може да
се определят тези показатели поради липсата на текущи задължения. Вещото лице е приело,
че за периода до 31.12.2020 г. дружеството не е имало проблеми да покрива текущи
задължения на падежа им. Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2017 г.,
31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г има положителна стойност което
1
означава, че дейността на дружеството е независима от кредиторите му .
За изследвания период дружеството е реализирало отрицателен финансов резултат в
общ размер от 83 хил.лева.
От заключението се установява още, че общият размер на задълженията на
дружеството към 26.09.2022 г. са към НАП в размер на 63 700. 73 лв., от които 41856. 52 лв.
главница и 22 114. 21 лв. лихва. Осчетоводени са задължения към НАП в размер на 61 181.
41 лв., съгласно табл. На л.12 от заключението на вещото лице. Съгласно Ревизионен акт №
З -22220521002915-091-001/24.02.2022 г. дружеството има не осчетоводени задължения към
бюджета за периода от 2016 г.-2021 г., посочени по основание и размер в табл. на л.13-19 от
заключението на вещото лице. Тъй като се установи несъответствие на счетоводните
записвания с реалното съществуване на тези публично правни задължения на длъжника,
съдът възприема извършеното от вещото лице корекционно преизчисление на
коефициентите за ликвидност на дружеството, отчитайки вземанията по ревизионния акт. В
заключението си вещото лице посочва втори вариант на финансовите показатели на
дружеството, включващи тези неосчетоводени публични задължения (без лихви) към
бюджета, от което е видно, че показателите за обща, бърза и незабавна ликвидност за
периода от 2017 – 2021 г. са под референтните стойности. Коефициентът за абсолютна
ликвидност е в границите от 0.2 -0. 25 лв.. при които се приема, че дружеството има добра
абсолютна ликвидност. За 2021 г. всички показатели за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са под референтните стойности. Коефициентът за финансова автономност е 2.
536 за 2017 г., 0. 4182 за 2018 г., 0. 1897 за 2019 г., 0. 4651 за 2020 г. и 0. 1190 за 2021 г.
Коефициентът за задлъжнялост е 0. 3901 за 2017 г., 2. 3913 за 2018 г. , 5. 2727 за 2019 г., 2.
1500 за 2020 г. и 2. 1500 за 2021 г. Видно е, че за коефициента за финансова автономност е
под препоръчителната минимална стойност от 0, 33, или под 1- ца, в който случай е налице
превишение на задълженията спрямо собствения капитал, тоест съществуващите
задължения не са обезпечени с имущество на предприятието. Коефициентът на
задлъжнялост пък следва да е по-малък и равен на 2, за да се приеме че предприятието е в
състояние да уреди задълженията си със своя натрупан собствен капитал. В случая е видно,
че показателите на длъжника надвишават тези стойност и колкото коефициента е по-голям
толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голям.
За целият период с изкл. на 2017 г. дружество работи с ниска финансова автономност
и дейността му е зависима от кредиторите. След издаването на Ревизионния акт от
24.02.2022 г. вече задълженията на дружеството надхвърлят неговите активи. По делото се
установи, че то няма Дълготрайни материални и нематериални активи и няма парични
средства. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. дружеството не е генерирало приходи,
което означава че не е извършвало дейност. Дружеството не отчита в баланса си към
31.12.2021 г. други активи извън парични средства 5000 лв.
Последните плащания от длъжника са извършени на 31.05.2022 г. за бюджетен
превод към НАП и на 15.07.2022 г. за такси и комисионни към банка.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално
допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по смисъла на чл.613
от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от
ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625,
ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по
смисъла на чл.1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи
2
свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско
дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея
дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността, като материалноправната предпоставка за откриване на
производството по несъстоятелност, представлява обективно финансово-икономическо
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на
изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност
е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или
неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко
спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на
длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се
установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова
автономност/задлъжнялост.
Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ
вид. Утвърдената съдебна практика е в смисъл, че състоянието на неплатежоспособност
обаче следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а
не само с оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с оглед на
последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. В този смисъл Решение
№ 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК.
От доказателствата по делото и изслушаното заключение на съдебно
икономическа експертиза по делото се установи, че длъжникът не е платил изискуемо
парично задължение към НАП. От заключението на вещото лице е видно, че към 31.12.2021
г. молителят обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения
към кредиторите. На следващо място – налице е и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, тъй
като е налице спиране на плащанията на задълженията на длъжника, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, което се установи от заключението на
вещото лице.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да
прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил
в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно
постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за
3
този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за
плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.
Длъжникът не погасявал задълженията си от този вид, последното плащане е на 31.05.2022
г. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се
доказва неплатежоспособността на длъжника е 31.12.2021 г., когато всички коефициенти на
ликвидност са под нормалните за отрасъла стойности, предприятието продължава да е на
загуба, като показателят за финансовата автономност е със стойност 0. 01190 , а
коефициента на задлъжнялост 8. 400 и към която дата дружеството вече е било с влошено
финансово състояние и зависимост от кредиторите си. Ето защо съдът приема, че датата, на
която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ.
задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 31.12.2021 г. след тази дата
дружеството е преустановило дейността си.
Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
На следващо място, с аргумент от чл. 629б, ал. 4 ТЗ съдът намира, че не са налице
достатъчно налични средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността,
поради което следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ – т. е.
едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и несъстоятелност, като се
спре производството по настоящото дело до предплащане на началните разноски по чл. 629б
от ТЗ.
На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител,
следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.С.“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Банишора, ул.“**** представлявано от
управителя В.Г.П. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, по отношение на „Е.С.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Банишора, ул.“**** представлявано от управителя В.Г.П..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.С.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и
4
адрес на управление гр.София, ж.к.Банишора, ул.“**** представлявано от управителя В.Г.П.
и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието „Е.С.“ ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Банишора, ул.“**** представлявано от
управителя В.Г.П..
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Е.С.“ ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Банишора, ул.“**** представлявано от
управителя В.Г.П..
СПИРА производството по н.дело № 1242/2022 г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, VІ-14 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Е.С.“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Банишора, ул.“**** представлявано от
управителя В.Г.П. да заплати по сметка на бюджета на Софийски градски съд сумата от 250
лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице
достатъчно имущество или се предплатят началните разноски по банкова сметка на СГС,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000
(две хиляди) лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ
не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5