Присъда по дело №521/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 194/19.11.2024 година по НОХД № 521/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия М. А. (М. А.), роден на ********** г. в гр. Дер Алзор, Сирия,
гражданин на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1
от НК - за това, че на 07.08.2024г. в района на гранична пирамида № 249, находяща се в
землището на с с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият не е бил
намерен на известния негов адрес в Република България, променил е адреса си без да
уведоми съответния орган и местонахождението му в страната ни е неизвестно, за да бъде
призован. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК,
съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в
настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и с оглед чистото му съдебно минало и оказаното в хода на досъдебното
производство съдействие за разкриване на обективната истина да му бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите наказателната му отговорност обстоятелства около
законовия минимум.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. С. Г. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението. По отношение на наказанието
пледира за определяне на такова при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в размер на три
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за срок от три години, като кумулативно предвиденото за това престъпление
наказание глоба да не бъде налагано.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е М. А. (М. А.), роден на ********** г. в гр. Дер Алзор, Сирия,
гражданин на Сирия, с основно образование, без документи за самоличност.
Подсъдимият М. А. (М. А.) напуснал държавата, чийто гражданин е - Сирийската
Арабска република през 2014 година и се установил в Република Турция. По време на
престоя си в Република Турция подсъдимият решил да замине във Федерална република
Германия.
Тъй като не притежавал надлежно разрешение, даващо му право да премине през
териториите на държавите по пътя му от република Турция до Федерална република
Германия в република Турция подсъдимия се свързал и договорел с неустановено по делото
лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да организира пътуването на
подсъдимия от република Турция, през република България, до Федерална република
1

Германия, не по предвидения от закона ред, без необходимото за влизането на подсъдимия в
страната ни разрешение.
В изпълнение на договореното на 05.08.2024г. подсъдимият заедно с още 12 лица,
негови сънародници, всички имащи намерение да влязат в република България не по
установения за това ред бил придвижен от гр. Истанбул, република Турция до гориста
местност в близост до турско - българската граница. От това място подсъдимия и останА.те
лица от групата, били поведени към турско - българската граница от лица с неустановена по
делото самоличност. На 06.08.2024 г. подсъдимия и лицата, с които се придвижвал,
достигнА. възпрепятстващото съоръжение на границата на република Турция с република
България. На следващия ден – 07.08.2024 година, около обяд подсъдимият влязъл през
границата на страната ни от република Турция в република България, в района на 249
гранична пирамида, находяща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол,
без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвор във
възпрепятстващото съоръжение, на българо–турската границата. ОстанА.те 12 лица от
групата и водача им влезли в република България по идентичен начин, по същото време и
от същото място.
При влизането си в страната ни на 07.08.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България.
След влизането си в страната ни подсъдимия продължил движението си към
вътрешността на република България заедно с останА.те негови сънародници и водача им.
На 10.08.2024 година около 23.00 часа подсъдимия и останА.те 12 лица, без водача им се
качили в автомобил, с който продължил придвижването си.
Около 23.30 часа на 10.08.2024 г. св. Т. В., полицай в ГПУ – Елхово към РДГП –
Елхово, при изпълнение на служебните си задължения като автопатрул забелязал
автомобила, с който пътувал подсъдимия да се движи в с. Гранитово, община Елхово,
обл.Ямбол. Свидетелят предприел действия по спиране на автомобила. Водача на
последния не спрял, ускорил скоростта, излязъл от с. Гранитово, обл.Ямбол и
самокатострафирал.
При извършената полицейска проверка на водача и преводното средство св. Т. В.
установил, че в автомобила освен водача пътуват и тринадесет други лица, единият от които
подсъдимия.
Никой от превозваните в автомобил лица, вкл. и подсъдимия не представил
документи за самоличност, нито такива даващи му право да влезе в република България,
поради което същите са били задържани.
На 11.08.2024 година около 01.00 часа св. Ж. У., полицай в 01 ГОДГ при ГПУ –
Елхово по разпореждане на началникът на групата извършил проверка на линията на
държавната граница във връзка с установяване мястото на преминаване на държавната
граница от подсъдимия и другите две лица, с които последния се е придвижвал. При обход
на линията на държавната граница в района на 249 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, св. У. установил признаци на нарушаване на
държавната граница, изразяващи се в срез във възпрепятстващото съоръжения и оставени
следи.
При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ – Елхово от св. Т. В. в
подсъдимия не са били открити никакви документи.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената М. А. (М. А.), роден на ********** г.., в гр. Дер
Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, женен, безработен, с адрес в гр.
2

Дер Алзор, Сирия.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Т. В. и Ж. У., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останА.те доказателства, дадени са от
лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Ж. У. факти са
пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези
на св. Т. В. към действията на подсъдимия след влизането му в република България.
Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият М. А. (М. А.) е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 07.08.2024г. в района на
гранична пирамида № 249, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият М. А. (М. А.) е осъществил фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетеля Ж. У. и писменото доказателство – протокол за обиск на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
Времето на извършване на деянието се установява от обясненията на подсъдимия и
от показанията на свидетелите Т. В. и Ж. У., съответно мястото на извършване на деянието
3

се установява от показанията на свидетеля У., като същите преценени в съвкупност с
обясненията на подсъдимия сочат като място на извършване на деянието - държавната
граница в близост до 249 гранична пирамида, в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Федерална република
Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е
бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Липсват каквито и да било доказателства, че влизането на подсъдимия в
република България е с цел да търси убежище или закрила.
Начинът на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М. А. (М. А.) за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина
по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка и досъдебното
производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
4

Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 60.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 60.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	194
Дата:	19 ноември 2024 г.
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200521
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2024 г.

Присъда по дело №521/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите