Решение по дело №279/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Ообразувано е по жалба от „Профи Кредит България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Мотописта", бул. "България” № 49, [адрес], ет.10 чрез пълномощника си гл. юрк. Н. Л., против Решение № 43/21.01.2025 г. по АНД № 2052/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен. Посочва се, че обжалваното решение е незаконосъбразно, необосновано и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Сочи се, че липсва обсъждане на правната страна на спора и на изложените в жалбата възражения и посочени пропуски, съответно липсва по какви критерии и съображения съдебният състав е отхвърлил доводите във въззивната жалба, изцяло потвърждаващи се от събраните по делото доказателствени средства.

Твърди се, че липсва надлежна покана за съставяне на АУАН, както и че административнонаказателното производство е образувано незаконосъобразно, тъй като АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя и без отправена покана. Твърди се, че „Профи Кредит България" ЕООД не е получавало надлежна покана за явяване за съставяне на АУАН за дата 05.06.2024г. От дружеството е получено писмо за съставяне на АУАН на 04.06.2024 г. в 14.00 ч. на адреса на КЗП- Плевен. Поради обективна невъзможност, на посочената дата и час представител на дружеството не се е явил и АУАН не е съставен. Твърди се, че АУАН е съставен на следващия ден - 05.06.2024 г. в разрез с основните принципи на закон. Сочи, че само при наличието на надлежно покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като посочва съдебна практика в тази насока. Твърди се, че след като нарушителят не се яви на посочената в поканата дата и час, АУАН е следвало да се състави в отсъствие на нарушителя, но на тази конкретна дата, която поставя началото на производството и предопределя изчисляването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Като не е присъствал на съставянето на АУЯАН е засегнато правото на защита на лицето по съществен начин, като нарушението не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и не може да бъде санирано с последващо връчване на АУАН на нарушителя.

Твърди се още, че на 05.06.2024 г. на дружеството са съставени общо 7 броя АУАН, за които административният орган явно счита, че е поканил отново със същата покана за явяване на 04.06.2024 г. в 14.00 ч., въпреки че словесният израз и съдържанието на поканата по никакъв начин не изразявали воля на органа за образуване на повече от едно административнонаказателно производство, тъй като е използвано само единствено число в обръщението и е определен само един час за явяване.

Посочва се и, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН. Приема за необоснован и неправилен изводът на РС- Плевен, че са спазени всички процесуални правила и норми и липсват процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП. Посочва, че АУАН № 006047/05.06.2024 г. е съставен при наличието само на един свидетел Р. К. - посочена, като свидетел при установяване на нарушението. Твърди се, че нарушението не е установено при извършената проверка на 20.03.2024 г., отразена в КП № К-2739063, където посочената Р. К. е присъствала, а по-късно на 21.05.2024г., когато е получено становище с вх. № Р-03-689/ 21.05.2024 г. от дружеството и не би могло да се счете, че тя е била свидетел при установяване на нарушението. Протоколът от проверка като официален свидетелстващ документ не отразява извършено нарушение и с него не се констатира такова, тъй като твърдяното нарушение е станало известно два месеца след отразената в КП проверка. Посочва, че договорът за потребителски кредит № 40022091945 не е официален, а частен диспозитивен документ и като такъв, актосъставителят не може да се позове единствено на него при установяване на нарушението, тъй като той има само формална, но не и материална доказателствена сила. Твърди се, че е налице неспазване на законовите разпоредби и допускане на съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН [рег. номер]/05.06.2024 г. е съставен само на основание представените частни документи и без наличието на нито един свидетел при установяване на твърдяното нарушение.

На следващо място се излага становище, че нарушението не е подведено под правилната материалноправна норма, както и липсват мотиви на съда в тази насока по въведеното възражение. Твърди, че административнонаказващият орган е санкционирал дружеството за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, но даденото описание в АУАН и НП не съвпада с тази хипотеза. Посочва се още в касационната жалба, че е налице съществено противоречие между описаната фактическа обстановка и правната квалификация на деянието. Въззивният съд в постановеното решение смесил двата състава на нарушение неколкократно - чл.11 ал.1 т. 10 и чл. 19 от ЗПК. Смесването на двата фактически състава води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано и да може да организира адекватно защитата си и е в противоречие с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН. Същевременно сочи, че словесният израз не съвпада с дадения числов такъв, поради което за касатора не става ясно точно за извършването на кое нарушение е наложеното наказание - за това, че в съдържанието на договора липсва посочен годишен процент на разходите (ГПР), което видно от приложения договор не е вярно или за това, че ГПР не е изчислен съобразно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите, общата дължима сума и взетите предвид допускания, като изводът, че посоченият в договора за кредит ГПР не е верен е необоснован без необходимите експертни изчисления. Посочва, че административнонаказващият орган не е извършил дължимата проверка и е нарушил и разпоредбата чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

На следващо място се посочва, че твърдяното нарушение не е доказано по несъмнен начин в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган основава доказването на извършване на нарушение единствено на сключения диспозитивен частен документ, без наличието на свидетели очевидци или други доказателствени средства, когато е несъмнено ясно, че такова не може да се установи от представените писмени документи и това не е отчетено от съда. Няма събрани доказателства, не е назначена експертиза за изясняване и направа на необходимите изчисления, за които се изискват специализирани знания на вещо лице в областта на счетоводството и финансите. Цялото описание на нарушението се основава на написаното в договорната документация, а там непротиворечиво и ясно са посочени всички изискуеми реквизити по чл. 11 от ЗПК - раздел VI от договора за потребителски кредит и т. 5.2 от Общите условия към него. По този начин са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на развилото се административнонаказателно производство, с което се ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като му е наложено наказание за деяние, което не е извършил.

Твърди се, че в съдебния акт не са обсъдени поотделно и в съвкупност приложените и приети писмени доказателства, като по този начин не става ясно каква фактическа обстановка съдебният състав е приел за установена и изяснена в конкретния казус и на какво основание. Липсата на каквито и да било мотиви в тази насока или противоречието им представлява съществено процесуално нарушение и обуславя пълната незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, представляващо основание за неговата отмяна.

Противно на мотивите на съда счита, че има основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието е маловажно и предвид конкретната фактическа обстановка разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Иска се от съда да отмени Решение № 43/21.01.2025 г. по АНД № 2052/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмените изцяло обжалваното наказателно постановление № 006047 от 16.10.2024 г. На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото е депозирано становище от ответника чрез юрисконсулт Р. М.. Посочва се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочено, че ГПР е 49,06 %, без в договора и в ОУ към него да е посочено по какъв начин е формиран ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Сочи, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая е установено, че в ГПР не са включени допълнителните разходи по кредита - цената на допълнителната услуга „Фаст“, при което се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва 41,00% и на скрити проценти от ГПР. Невключването на размера на възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер.Твърди се, че посоченият в договора ГПР - 49.06 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга - 600 лв., следва да се включи в ГПР. Твърди, че като не е включена в ГПР-то сумата за допълнителна услуга, договорът № 40022091945/12.12.23г. за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Посочва съдебна практика на СЕС в тази насока.

Посочва се още в отговора, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗПК. АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го потвърждават. Правилно са посочени и приложени и относимите законови разпоредби. Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че с противоправното си поведение наказаното дружество от обективна страна е осъществило вмененото административно нарушение на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК. Посочва, че деянието не разкрива белезите на „маловажно нарушение“, тъй като не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите простъпки от този вид, а не са налице и доказателства, при анализа на които да се достигне до извод за по-ниска тежест на поведението на търговеца. Иска се от съда да остави в сила решението на РС-Плевен.

В съдебно заседание касаторът - „Профи Кредит България" ЕООД, редовно призовано, не се представлява.

Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не се представлява. Страната излага писмено становище, с което моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и остави в сила съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на предявените разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение № 43/21.01.2025 г. по АНД № 2052/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 006047 от 16.10.2024 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на „Профи Кредит България" ЕООД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 45, ат. 1 от ЗПК за нарушение по чл. 11, ат. 1, т. 10 от ЗПК.

РС-Плевен установил от доказателствата по делото, че на 20.03.2024г. с била извършена проверка от служители на ЗКП в офис за кредити в гр. Плевен, на ул. „Д.Попов“ №11, стопанисван от „Профи Кредит България" ЕООД. При направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 3 000 лв. със срок за погасяване 12 месеца била предоставена информация в писмена форма чрез Стандартен европейски формуляр, както следва: общ размер на кредита 3 000.,00 лв.; срок 12 месеца; размер на вноската 307,23 лв.; обща дължима сума - 3 686,76 лв. ГПР - 48,32%; фиксиран лихвен процент - 41%, като на стр. 6 и стр. 7 от СЕФ била посочена информация за допълнителна услуга „Фаст“, която гарантира приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на 1 час...“ и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя правото на едностранна промяна на погасителния план от страна на кредитополучателя..“. На стр. 7 от СЕФ било посочено, че дължимото на кредитора възнаграждение при поискана и закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 1 350 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ - 1 290 лв. Било посочено, че размерът на вноската с 220 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Проверяващите изискали 3 бр. договори за потребителски кредит /произволно избрани от кредитора/ ведно с ОУ, погасителен план и СЕФ. За установеното бил съставен констативен протокол № К-2739063. На 28.03.2024г. дружеството предоставило становище, че за периода м.09.2023г. до момента в офиса са сключени 280 бр. договори, като от тях няма договори „Стандарт" без допълнителни услуги. По повод изисканите с констативния протокол документи били представени ДПК № 40020804173; ДПК № 40021137659 и ДПК № 40020077158 ведно с Общи условия, Погасителен план и Стандартен европейски формуляр към тях със заличени датите на сключване на договорите и на предоставяне на информацията На 29.03.2024г. била изпратена покана до дружеството за предоставяне на допълнително документи и информация. На 12.04.2024г. „Профи Кредит България" ЕООД предоставило становище и изисканите документи, входени под №Р-03-576/12.04.24г. На 16.04.2024г. е изпратена покана с изх.№ Р-03-588 дружеството да предостави становище, в което да бъде изяснено, включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителната услуга „Фаст“ в размера на ГПР към съответните договори за потребителски кредити (ДПК) № 40020804173/18.10.2023г., ДПК № 40021137659/02.11.2023г.; ДПК № 40020077158/18.09.2023г„ ДПК № 40022091945/12.12.2023 г. На 26.04.2024г. дружеството депозирало становище с вх.№ Р-03-660, но от същото не се установявало включени ли са в ГПР-то или не. На 07.05.2024г. била изпратена нова покана с изх.№ Р-03-689 до 20.05.2024г. до дружеството да предостави в КЗП-Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 27, ет.4, офис 413 ясна и категорична информация включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размера на ГПР към съответните договори с номера №40020804173/18.10.2023г., ДПК № 40021137659/02.11.2023г.; ДПК № 40020077158/18.09.2023г., ДПК № 40022091945/12.12.2023г.; ДПК № 40018333777/28.06.2023г.; ДПК № 40021555438/21.11.2023 г.; ДПК № 40020468068/03.10.2023 г. В становище с вх.№ Р-03-689 от 21.05.2024г. дружеството посочило, че потребителите са поискали допълнителни и незадължителни услуги, възнаграждението за които не следва да бъде включвано в изчисляване на ГПР, с оглед на нормативната уредба и предвид факта, че сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита или за сключването му при предлаганите условия.

При проверката на договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********/12.12.2023г. служителите на КЗП установили, че на потребителя е предоставена сума в размер на 1 000 лв. за 30 месеца, с погасителна месечна вноска 52.92 лв.; вписан ГПР в размер на 49,06%; ГЛП 41,00% и обща сума за погасяване 1 587.38 лв. В договора било записано, че потребителят е поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст” за сума в размер на 600 лв. Поради което заедно с месечната погасителна вноска по кредита, кредитополучателят дължи вноска за допълнителната услуга в размер на 20 лв. т.е. общо задължение в размер на 2 187,38 лв. и общ размер на вноската - 72,92 лв. Установено било, че допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 от ОУ „предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД” т.е. това действие трябва да се извърши преди сключването на договора за кредит и съответно да се заплати тогава, а в случая заплащането се изисква с договора за кредит. От това се установява, че сумата за допълнителната услуга „Фаст“ се изисква само от потребителите, които сключват договор за кредит. Същевременно в договора за потребителски кредит е предвидено в случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ т.е. възнаграждението за услугите е винаги дължимо, дори при предсрочно погасяване на кредита. Проверяващите установили, че в случая дължимата сума за допълнителната услуга „Фаст“ представлява 60% от размера на предоставения кредит, платимо разсрочено за срок от 30 месеца и месечна вноска от 20 лв., дължима с месечната погасителна вноска по кредита.

Проверяващите приели, че сключеният ДПК № **********/12.12.2023г. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като е посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност- 49.06 % , липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и посоченият ГПР е неверен. Проверяващите приели, че по същество предоставянето на допълнителна услуга „Фаст“ кредитополучателят дължи сумата от 600 лева, която на практика представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която не е включена в ГПР-то. За констатираното нарушение на 11, ал.1 т.10 от ЗПК бил съставен АУАН, в отсъствие на нарушителя след отправена Покана за съставяне на АУАН на 04.06.2024г. с изх.№ Р-03-786/23.05.2024г., която е получена на 27.05.2024г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 006047/16.10.2024г., с което на „Профи Кредит България" ЕООД за нарушение на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, извършено на 12.12.2023г. при сключване на договор за потребителски кредит № **********/12.12.2023г., на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Съдът приел за установена горната фактическа обстановка от писмените доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С. Н. Н. и Р. И. К., чийто показания кредитира с доверие.

Съдът приел, че в договора за потребителски кредит действително е посочен ГПР от 49,08 %, без обаче нито в договора, нито в ОУ към него да е посочен по какъв начин е формиран ГПР, с което потребителят е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Счел, че е налице се противоречие с чл.3, пар.1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО, тъй като бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Приел, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗГ1К, следва в договора да е посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Същевременно приел, че в ГПР не са включени допълнителните разходи по кредита - цената на допълнителната услуга „Фаст“, при което се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва 41 % и на скрити проценти от ГПР Невключването на размера на възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер. Поради което, посоченият в договора ГПР - 49.08 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга - 2750 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на чл.19 ал.1 от ЗПК. Съдът приел, че от събраните по преписката доказателства е видно, че договор № 40022091945/12.12.2023г. за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочване по ясен и разбираем начин, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При проверката на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатирал допуснати процесуални нарушения от страна на административнонаказващият орган, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП. Приел, че АУАН е съставен от служител в област Плевен - Комисия за защита на потребителите, който е оправомощен по надлежния ред да съставя актове за констатиране на нарушения по ЗПК, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което са спазени разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед №358 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП на основание чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН в качеството на длъжностно лице, което има право да съставя АУАН за извършени нарушения на законовите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП. на територията на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен е определена С. Н.. Счел, че НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган, а нарушението е безспорно установено. В АУАН и в НП са описани достатъчно подробно обстоятелствата при извършване на нарушението, както и самото нарушение. Посочени са доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. В НП са описани подробно всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, вписани са номерата и датите на съставените констативен протокол и протокол за проверка на документи, становищата на дружеството.

Съдът намерил, че правилно административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл.45, ал.1 вр. чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, предвид обстоятелството, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, който е и неверен. Липсата на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите, а именно посочване на кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, приел за дерогираща възможността за потребителя да разбере какво точно е включено в тях. Съобразил, че целта на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Приел, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Съдът счел, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението, е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно - имуществена санкция в размер на 3000 лева. Приел, че не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и липсват обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.

Предвид изложеното, съдът потвърдил обжалваното НП, като правилно, законосъобразно и обосновано.

Настоящата инстанция приема, че оспорения съдебен акт е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да остане в сила.

Съгласно регламентацията на ГПР в чл.3 „ж“, „з“,„и“ и „л“ и чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, последно изменение от 30.12.2023г., относно договорите за потребителски кредити, европейският законодател прави разлика между „общи разходи по кредита за потребителя“ (всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия), „обща сума, дължима от потребителя“ (сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя;) и „общ размер на кредита“ (горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит), както и дава легална дефиниция на „годишен процент на разходите“ - общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. С договорът за кредит кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график. Основните престации по този договор при това положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в уговорената за предоставяне и възстановяване валута. За да осигури по-високо равнище на защита на потребителя, законодателят на Съюза възприема в член 3, буква ж) от посочената директива разширително определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, което обхваща всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи (решение от 26 март 2020 г., Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknity, I С -779/18 т.39). Установената с директивата система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, по-специално от гледна точка на степента на информираност, поради което изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително, като налагащо не само съответната клауза да бъде разбираема за потребителя от граматическа гледна точка, но и този потребител да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици (вж. в този смисъл решение от 3 март 2020 г., Gmez del Moral Guasch, С -125/18 т. 50). За да се изпълни задължението за прозрачност обаче, е необходимо естеството на действително предоставените услуги да може разумно да се разбере или да се изведе въз основа на договора като цяло. Освен това потребителят трябва да може да провери дали няма припокриване на различните извършени разходи или на услугите, които се заплащат с тях (решение от 3 октомври 2019 г., Kiss и CIB Bank, С 621/17 т. 43).

Гореизложеното обуславя извод, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите (ГПР), приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността т.е. да да разбере потребителят напълно задълженията си за плащане и икономическите последици от клаузите, предвиждащи тези разходи, последният следва да бъде уведомен за всички разходи на кредитора, вкл. комисионна или заплащане на допълнителни услуги, които са иманентно свързани с основния предмет на договора, относими към определянето на общите разходи по кредита на потребителя и същите следва да бъдат включени в ГПР-то.

В конкретния случай, с оглед на естеството, клаузите и общата структура на разглеждания договор за кредит, както и на фактическия и правен контекст, в който той се вписва, въпросните клаузи за допълнителна услуга се отнасят до престации, които представляват съществен елемент от този договор. Доказателство за това обстоятелство е фактът, че сумите за допълнителните услуги са включени в погасителния план към съответния договор за кредит. Налице е конкретна връзка на допълнителната услуга с кредита, тъй като е условие за получаването му и получаването му при определени условия. Този извод се подкрепя и от факта, че всички договори за кредит по исканата информация от КЗП са сключени с тази допълнителна услуга. Същевременно твърдяното "възнаграждение за допълнителна услуга Фаст" е включено в погасителен план към договор за кредит, разходът е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. кумулират се към погасителните вноски. Също така допълнителната услуга се приема с подписването на договора за кредит т.е. е иманентно свързана с него, а не съставлява отделен договор, сключен преди договора за кредит с оглед предмета му - право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД”. Съвкупния анализ на плащането на разхода по сметка на кредитора, включването му в погасителния план на кредита, води до извод, че реално не се касае за допълнителна услуга, а за прикрити разходи по кредита, целящи въвеждане на още един източник на доход на икономически по - силната страна, а като краен резултат води до оскъпяване на кредита. Именно по тези съображения съдът намира, че се касае не за допълнителна услуга, а за по съществото си скрита възнаградителна лихва, която потребителят заплаща във връзка с договора за кредит. Това от своя страна означава, че този разход попада в приложното поле на пар.1 т.1 от ДР на ЗПК и чл.3 б."ж" от директива 2008/48/ЕО, при което следва да се включи в ГПР по кредита. Като не е отразен разходът за допълнителни услуги в договора за кредит, по същество потребителят не е уведомен за реалния ГПР. Като е достигнал да извода, че вписаният ГПР не е реалния такъв и по същество потребителят не е уведомен за ГПР, както административнонаказващият орган, така и въззивната инстанция правилно са приели, че е налице неотразяване на ГПР, то в договора за кредит и допуснато безспорно нарушение на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.

Действително в НП-то и в оспореното съдебно решение подробно са очертани основните принципни положения в ЗПК, а именно относно разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 и чл.19, ал.2 от ЗПК, като е прието, че не са отбелязани всички компоненти, които са включени в ГПР в процесния договор № ********** от 12.12.2023г., но това обстоятелство не дерогира очертаното подробно в обстоятелствената част нарушение, а именно, че посочения ГПР като неверен поради невключването на сумата по допълнителната услуга „Фаст“ в него се приравнява на непосочен такъв, както и не дисквалифицира приетата квалификация на нарушена норма от ЗПК.

Неоснователно е и възражението, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение, като е вписан за свидетел на установяване на нарушението св. Р. И. К.. Видно от констативен протокол № К-2739063/20.03.2024г. свидетелката, заедно със св. Р. И. К.- главен инспектор в КЗП РД -Русе, е взела участие при осъществяване на проверката на място в обекта на дружеството, като при запитване за отпускане на кредит й е предоставена информация чрез стандартен европейски формуляр именно за наличие на допълнителна услуга „Фаст“ в предлагания договор за кредит. Същевременно проверяващите са изискали допълнителни документи и екземпляри от договори, поради обстоятелството, че присъстващата на място представителка на „Профи Кредит България" ЕООД Ц. В. П. е заявила, че не разполага с такива, тъй като договорите се изпращат в централата на дружеството. Видно от съдържанието на АУАН, актосъставителят е посочил, че актът се основава както на установеното в КП № № К-2739063/20.03.2024г., писмените доказателства, получени след отправени искания към „Профи Кредит България" ЕООД вкл. ДПК № 40022091945/12.12.2023г., но и направеното извънпроцесуално признание в становище вх.№ Р-03-689/21.05.2024г., издадено от - л.32 от делото т.в което дружеството изрично посочва, че сумата за допълнителна услуга „Фаст“ не е включена в ГПР. От тук съдът приема за неоснователно възражението в касационната жалба за недоказаност на нарушението. Същевременно посочването на свидетелката като такава на установяване на нарушението, а не и на съставяне на акта, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничило възможността дружеството да реализира в пълнота правото си на защита, доказателство за което е проведеното съдебно производство пред въззивната и пред настоящата инстанция. По делото е представен на л. 47- 54 от АНД № 2052/24г. екземпляр от процесния договор за потребителски кредит № 40022091945/12.12.2023г., чието съдържание и факт на сключване не се и оспорва от дружеството. В съвкупност установеното в хода на допълнителната проверка и становището с вх.№ Р-03-689/21.05.2024г., в което дружеството признава, че в ГПР-то на договора не е включена сумата за допълнителна услуга „Фаст“ обуславят извод, че при съставяне на АУАН не е допуснато нарушение, както и е безспорно е доказано нарушението на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.

Неоснователно е възражението за липса на мотиви. Обратно, съдебното решение на ПлРС е подробно мотивирано и обосновано. В решението са изложени задълбочени и последователни мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Както фактическите констатации, така и основаните на тях правни изводи, формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Като е достигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН вр. чл.24 пр.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, по депозирания списък в размер на 150 лв., предвид фактическа и правна сложност по делото.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

Оставя в сила Решение № 43/21.01.2025 г. по АНД № 2052/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Осъжда „Профи Кредит България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Мотописта", бул. "България” № 49, [адрес], ет.10, да заплати на Комисията за защита на потребителите, сумата от 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.