№ 1774
гр. Русе, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102491 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу В. П. Х., в която се твърди, че
в полза на ищцовото дружество имало издадена срещу ответника Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №*** от 2022г., по което
дружеството получило указания от съда, че следва да предяви иск относно
вземането си, поради факта, че издадената заповед е връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на това обстоятелство се твърди, че между
страните са налице облигационни правоотношения, както следва: за
клиентски номер *** по силата на сключен договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 08.09.2020г. и за клиентски номер *** по силата на
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.09.2020г,. като с
посочения договор ответникът е закупил и устройство HUAWEI Y5p 32GB
Dual Green на преференциална цена и сключил застрахователна полица № ***
„Смартфон протект“ от 11.09.2020г.
Твърди се, че ответникът имал неизплатени задължения за използвани
услуги, поради което облигационните отношения били прекратени от
1
ищцовото дружество и му били начислени освен дължимите суми за месечни
потребления и такси също така и неустойки за ползването на двата
предпочетени номера и за предоставено на изплащане мобилно устройство.
С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което
да се признае за установено съществуването на задължението на ответника
към ищцовото дружество за сумата от 535,29 лв. от които: 93,31лв.
задължение за предходен период формирано както следва:
За клиентски номер ***:
32,32лв., дължими за период 08/09/2020-17/09/2020г., по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.09.2020г., представляващи
частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги
31,88лв., дължими за период 18/09/2020-17/10/2020г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.09.2020г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги.
За клиентски номер ***:
29,11лв., дължими за период 15/09/2020-14/10/2020г., от които 25,12 лв.
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.09.2020г.,
представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и
3,99лв. за застраховки.
- 441,98лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги
формирани както следва: за клиентски номер *** по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 08.09.2020г., сума в размер на 93,71 лв.,
представляващи три месечни такси и за клиентски номер *** по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.09.2020г. сума в размер на
348,27лв., от които 93,71лв. - три месечни такси и сума в размер на 254,56лв.
за HUAWEI Y5p 32GB Dual Green, представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство на преференциална цена, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането. Претендира се присъждане и на
направените разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен
2
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за допустимост, но за
неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което се моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество, с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД и ответника В. П. Х. на 05.02.2019г. са сключени Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.09.2020г. и клиентски номер
***, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** също от
08.09.2020г. и клиентски номер ***, с който е закупено и устройство на
изплащане HUAWEI Y5p 32GB Dual Green на преференциална цена от
39,99лв. при стандартна (без месечни абонаменти) 359,90лв., т.е. с отстъпка
от цената 319,91лв. На 11.09.2020г. ответникът е сключил и застрахователна
полица № *** „Смартфон протект“ за посоченото по-горе устройство с
месечна застрахователна премия от 3,99лв.
За потребените услуги, дължимите такси и застраховка от ответника
по сключените договори, са му начислени съответно за клиентски номер *** -
32,32лв., дължими за период 08/09/2020-17/09/2020г., и 31,88лв., дължими за
период 18/09/2020-17/10/2020г. по Договор с предпочетен номер *** от
08.09.2020г., , а за клиентски номер *** - 29,11лв., дължими за период
15/09/2020-14/10/2020г., от които 25,12 лв. по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 08.09.2020г., представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и
3,99лв. за застраховки.
Поради неплащане на тези задължения от ответника в уговорените
срокове, ищцовото дружество е прекратило действието на договорите и е
начислило на ответника договорни неустойки в общ размер на 441,98лв., от
които за клиентски номер *** по договор за предпочетен номер *** от
08.09.2020г., сума в размер на 93,71 лв., представляващи три месечни такси,
по договор с предпочетен номер *** от 08.09.2020г. сума в размер на
348,27лв., от които 93,71лв. - три месечни такси и сума в размер на 254,56лв.
за HUAWEI Y5p 32GB Dual Green представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство на преференциална цена.
3
Горепосочените задължения на ответника са обединени във фактура
№*** от 15.12.2020г. за клиентски №*** и във фактура №*** от 18.12.2020г.
за клиентски №***
По депозирано от ищцовото дружеството заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и издадена срещу
ответника В. П. Х. заповед за изпълнение за сумите: 93,31лв. главница, ведно
със законната лихва върху нея за периода от 26.08.2022г. до изплащане на
вземането, 441,98лв. неустойка по горепосочените фактури, както и
държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
360лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията
на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми
за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са
посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят,
тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените
във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е
осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са
провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и
електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните
договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл.
182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото
фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника
услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или
конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана
услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на
представените по делото фактури и приложения към тях.
Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не
4
съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените
на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени
доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури.
Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца
данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това
след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от
абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно
отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи
услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си
детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и
предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно
месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се
предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.
Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира
заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу
тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото
производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата
информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото
в счетоводните документи.
Като изправна страна по процесните договори, ищцовото дружество е
прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за
потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на
услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в
изрични клаузи. Във всички договори между страните, с удебелен шрифт
изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане на неустойката
при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата
от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно устройство или
оборудване на абоната.
Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна
договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което
прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес
за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1
5
изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора
при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на
действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради
виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена,
като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите
й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на
услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за което съдът извършва служебна
проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.
Неоснователни са възраженията на ответната страна за липсата на
доказателства за прекратяване на процесните договори. В случая
прекратяването им не е обусловено от достигане на формално изявление
(писмено) до ответника, а се извършва с прекратяване ползването на мобилни
услуги (достъпа до мобилната мрежа). В конкретния случай прекратяването е
и в интерес на ответника, защото при липсата на такова, към настоящия
момент същият вместо задължен за три месечни такси за двата номера, щеше
да има изискуеми задължения за 20 месеца (до изтичане срока на договорите)
6
или задължение за по-голяма сума от претендираната от ищцовото дружество
като неустойки.
По изложените съображения предявените установителни искове
следва да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 75лв. държавна такса, 250лв. депозит за особен представител на
ответника и 480лв. адвокатско възнаграждение или общо 805лв., както и за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. в размер на 385лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. Х. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ***, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България” ЕАД) с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата 93,31лв. главница, представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и дължими застраховки, ведно със
законната лихва за период от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането,
441,98лв. неустойки за които суми е издадена Заповед №***/30.08.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА В. П. Х. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *** да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6
сумата от 805лв. разноски за настоящото производство и сумата от 385лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7