№ 1237
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110161720 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът Б. Л. Т. твърди в исковата молба, че между страните има сключен
застрахователен договор - комбинирана застрахователна полица №
0125165202100033/19.08.2021 г. „Достъпната сигурност - за дома“, като има включено
застрахователно покритие за движимо имущество на стойност 10 000 лева, със срок на
действие от 12.00 часа на 20.08.2021 г. до 11.59 часа на 20.08.2022 г. и дължимата премия от
121.58 лева е платена еднократно. Заявява, че на 06.10.2021 г. около 00.30 часа е настъпило
застрахователното събитие - падане на телевизор „LG“, модел „OLED 55В13LA“, сериен №
103MASX8X950, който е закупен на 22.09.2021 г., т.е. 14 дни преди събитието. Поддържа, че
е уведомил ответника, като е образувана преписка по щета № 0125-165-0001-2021/06.10.2021
г. Твърди, че причина за настъпването на застрахователното събитие е неволност
(неочаквано, непредвидено събитие) - закачане на телевизора с лакът и събарянето му.
Заявява, че още същия ден е занесъл телевизора в официален сервиз на производителя за
България - „Магнум - Д“ ЕООД, който е издал становище, че телевизора не може да бъде
поправен. Поддържа, че е последвал отказ от ответника - Писмо (изх. № 99-14993/18.10.2021
г.) да изплати застрахователно обезщетение, тъй като застрахователното събитие не попада
в обхвата на застрахователното покритие, т.е. налице е „Груба небрежност“. Претендира
сумата от 2070 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по щета №
0125-165-0001-2021/06.10.2021 г. по комбинирана застрахователна полица №
0125165202100033/19.08.2021 г., за вреди на телевизор „LG“, модел „OLED 55В13LA“,
сериен № 103MASX8X950, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
28.10.2021 г. до окончателното изплащане и разноските.
1
Ответникът ЗАД „..............“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.
131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че комбинирана застрахователна полица №
0125165202100033/19.08.2021 г. „Достъпната сигурност - за дома“ е договор сключен при
Общи условия, с които ищецът се е съгласил при сключването на договора. Твърди, че
описаното събитие не е покрит риск. Поддържа, че никъде в застрахователния договор не е
предвиден покрит риск „Неволност“. Заявява, че телевизора не е бил поставен/монтиран
правилно, така че при допир/закачане да не падне. Твърди, че действията на ищеца
представляват „Груба небрежност“, която попада в общите изключения по полицата.
Оспорва предявеният иск и по размер. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Според чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество, а съгласно ал. 2 на същия текст за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване възникване на валидно застрахователно правоотношение
между страните, че в срока на застрахователното покритие е настъпилото събитие,
представляващо покрит по застраховката риск, в причинна връзка с което е претърпял
описаните в исковата молба вреди, както и размера на вредите. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено, че между
страните е сключен застрахователен договор - комбинирана застрахователна полица №
0125165202100033/19.08.2021 г. „Достъпната сигурност – за дома“. Не се спори също, че на
06.10.2021 г. е подадено уведомление за щета по застрахователна полица № 0125-165-2021-
00033 (вх. № 99-14793), в което като причина за събитието е отбелязано „неочаквано,
непредвидено събитие (неволност)“. Въз основа на уведомлението е образувана при
ответника щета № 0125-165-0001-2021 от 06.10.2021 г. Видно от представената
застрахователна полица № 0125165202100033/19.08.2021 г., страните са уговорили, че
застрахователят ще покрива риск „ Спокойствие“.
В този смисъл следва да се приеме, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между страните и в срока на застрахователното покритие е настъпило
застрахователно събитие – вреди върху движимо имущество - телевизор, по което
застрахователят е отказал плащане на застрахователно обезщетение. В нормата на чл. 408,
ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже
2
плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 408 от КЗ,
застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в
други случаи, предвидени със закон.
Ответникът обосновава решението си да откаже плащане с чл. 3, ал. 1, т. 1 на раздел
III на Общите условия, съгласно което застрахователят не изплаща обезщетение, в случай
на умишлени действия или груба небрежност на застрахования. В тази насока спорен по
делото е въпросът дали в случая е налице груба небрежност от страна на ищеца.
Законодателят не е дал легално определение на термините „небрежност“ и „груба
небрежност“. В теорията и практиката се приема, че „небрежност“ е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил
онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. „Груба
небрежност“ се различава от обикновената „небрежност“ по степен и представлява по -
засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни
условия, неполагане на значително по - елементарна степен на загриженост (в тази насока е
Решение № 184/24.02.2016 г. по търговско дело № 3092/2014 г., на II ТО при ВКС). Изводът
за наличие или липса на „груба небрежност“ в поведението на даден правен субект, е
обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави
невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието „груба небрежност“,
приложима за всички случаи. Според съдебната практика „груба небрежност“, е съзнателно
виновно и противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество. Практиката приема, че „груба небрежност“ представлява
неполагане на дължимата грижа, такава каквато би положил добрият стопанин, но
квалифицирането на небрежността като груба се дължи на неполагането на грижата, която и
най- небрежният човек, занимаващ се със съответната дейност, би положил. „Грубата
небрежност“ следователно е налице при неполагане на значително по - занижена степен на
загриженост към извършваната дейност (в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. по
гражданско дело № 387/2010 г. на ІV ГО при ВКС). „Груба небрежност“ е правно
релевантна в хипотезата на чл. 395 КЗ, с оглед регламентираните в нормата задължения на
застрахования за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска,
доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Същата не може
да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от
горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал. 1
КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като
основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл. 395, ал. 4 КЗ и
съобразно цитираната по-горе практика. При наличие на материалноправен спор относно
3
характера на допуснатата от застрахования „небрежност“, преценката за това се прави от
съда, въз основа на конкретните факти по делото. Данни за механизма на настъпване на
процесното застрахователно събитие се съдържат в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и свидетелски показания.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Виктор Олегов Райковски, че покупката на телевизора е направена на 22 септември 2021 г. в
„Мега мол“, кв. „Люлин“. По спомен посочва, че е марка „LG“, както и че стойността на
телевизора била 2100 лева, платена от ищеца в брой. Твърди, че ищеца му се оплакал, че две
седмици по-късно счупил уреда, когато си лягал, като го е бутнал, минавайки покрай него.
Посочва, че телевизорът бил голям, може би 55 инча с тънък екран, като няма спомен дали е
бил на стойката или на крачета. Посочва, че е бил позициониран на секцията, под която
няма килим, а подовата настилка била ламинат. Разяснява, че не е забелязал да има
увреждания на шкафа.
По делото е прието заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза, като
вещото лице, при съобразяване на предоставените данни е приело следния механизъм:
телевизорът се е намирал на шкаф - висок 80 см., стойката му е била висока 4 см., а самият
телевизор е с дължина 120 см. и височина 68 см. и с теглото 23.9 кг. Шкафът имал две
вратички, като във втората са били оставени документите. Вещото лице посочва, че
матрицата е пукната, а рамката е изкривена и поддържа становището на оторизирания
сервиз, че телевизора не може да бъде ремонтиран. Посочва, че след като оставя
документите си в шкафа над и встрани от телевизора, затваряйки втората вратичка, ищецът
неволно, т.е. неумишлено, закача с левия си лакът панела на телевизора, вследствие на което
той пада напред. Посочва, че овладяването и задържането на уред с такива размери и тегло
не е невъзможно, а първоначалният контакт е настъпил, между левия лакът на ищеца и
задния десен край на телевизора. Експерта приема категорично, че настъпилите увреждания
върху процесния телевизор са настъпили в резултат на т.нар. „закачане” с лакът, като
същият не може да бъде ремонтиран, защото дисплея /матрицата/ на процесния телевизор
марка „LG”, модел OLED55B13LA, с резолюция „4К” не се предлага като резервна част в
магазинната и сервизна мрежа.
В случая съдът намира, че от доказателства по делото може да се направи извод за
проявена от ищеца „небрежност“, изразяваща се в закачане с лакът на процесния уред, но не
и извод за наличие на „груба небрежност“, т.е. неполагане на дължимата грижа, такава
каквато би положил добрият стопанин, но квалифицирането на небрежността като груба се
дължи на неполагането на грижата, която и най- небрежният човек, занимаващ се със
съответната дейност, би положил.
Съдът кредитира експертизата, като обективно и компетентно изготвена, като вещото
лице се е запознало и е анализирало всички приложени по делото доказателства и е
отговорила подробно на поставените й задачи, но доколкото същата е изготвена само въз
основа на наличния снимков материал и при липсата на процесната вещ (телевизор), съдът
счита, че заключението не установява безспорно действителното съществуването на вещта,
4
както и наличието на процесното застрахователно събитие.
С оглед на така събраните по делото доказателства, съдът намира, че останаха
недоказани следните обстоятелства: настъпването на застрахователното събитие в срока на
действие на застрахователния договор, както и причината връзка между същото и
настъпилите вреди. Не бяха установени нито посредством ангажираните писмени
доказателства, нито от допуснатата експертиза, нито от свидетелските показания.
Показанията на свидетеля са твърде неконкретизирани и същият не е непосредствен
очевидец на нанасянето на щетите по процесния телевизор.
Що се отнася до размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът,
съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В случая размерът на вредата е стойността на самия уред, предвид
обстоятелството, че не е било възможно неговото ремонтиране.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на ищеца, че сумата, посочена в
приложената снимка на такъв модел телевизор в магазинната мрежа към момента на
инцидента, възлизаща в размер на 2159 лева, както и съгласно свидетелските показания в
размер на 2100 лева е действителна стойност на уреда, към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
Ищецът, в чиято тежест е да проведе пълно и главно доказване на действителната
стойност на процесната вещ, не успя да докаже, че цената е 2070 лева.
Освен гореизложеното, на застрахователя не е представено доказателство от
застрахованото лице за собствеността на процесния телевизор „LG“, модел „OLED
55В13LA“, сериен № 103MASX8X950.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че категорично не се установи
собствеността върху посочената вещ, тъй като липсва касовата бележка, респ. фискален бон,
т.е. първичния счетоводен документ, който се издава от търговеца, за да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги. Ищецът е приложил единствено
гаранционна карта за вид продукт: TV, модел: 55В13, S№: нечетлив, на негово име, което
обуславя извода за невъзможност да се определи, както собствеността върху процесния
телевизор, така и неговата стойност. От изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, респ. от снимковия материал не става ясно, че точно процесния телевизор е
сниман. И да се приеме, че точно този телевизор е сниман, то не е заснета табелата на гърба
на същия, съдържаща индивидуализиращите белези: марка „LG“, модел „OLED 55В13LA“,
сериен № 103MASX8X950.
В тази връзка и доколкото не се установи вещта да е собственост на ищеца, то
5
ответникът не следва да заплаща нейната равностойност, респ. претендираното
застрахователно обезщетение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че правно нелогично и житейски
необосновано е да се претендира застрахователно обезщетение на вещ, чиято собственост е
недоказана(неясна), а още повече, че същата липсва към момента на делото и учудващото е
че вещта е и изхвърлена.
С оглед на гореизложеното основни елементи на фактическия състав останаха
недоказани и предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, ответникът претендира сумата от 700 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение от 300 лева и възнаграждение на вещо лице от
400 лева, видно от представения по делото списък по чл.80 ГПК. Ищецът е направил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Размерът на последното следва да се определи съобразно разпоредбите на чл. 78 ал. 8 ГПК,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за защита по дела с
определен материален интерес, възнаграждението за процесуално представителство е от
100 до 360 лева. В тази връзка и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира за основателно възражението на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, поради което редуцира същото на сумата от 100 лева,
като ищеца следва да заплати на ответника сумата от 500 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева и възнаграждение на вещо лице от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Л. Т., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.
„Надежда 1“, бл.127, вх.Ж, ет.5, ап.113, срещу ЗАД „..............“ АД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Света София“ №7, иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата от 2070 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
щета № 0125-165-0001-2021/06.10.2021 г. по комбинирана застрахователна полица №
0125165202100033/19.08.2021 г., за вреди на телевизор „LG“, модел „OLED 55В13LA“,
сериен № 103MASX8X950, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
28.10.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Л. Т., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.„Надежда 1“, бл.127,
вх.Ж, ет.5, ап.113, да заплати на ЗАД „..............“ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Света София“ №7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500
лева, представляваща разноски по делото.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7