№ 355
гр. Русе, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20234520105899 по описа за 2023 година
Предявен е иск за обезщетяване на неимуществени вреди с правно
основание чл. 49 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В. П. И. срещу Община Русе, в която се
твърди, че на ******* г. около 11:45 ч. в гр. Русе се возила в автомобил марка
„*******“, модел „***“ с рег. № ******, управляван от нейния приятел Р.П..
Движението се осъществявало по ул. „****“, по посока към ул. „*****“ в
близост до блок „********“ с не повече от 40 км/ч, когато преминали през
пропадане в асфалта, което приключвало в остър бетонен ръб на водопроводна
шахта. От пропадането амортисьорите на автомобила се свили, а пода на
колата се ударил в бетонен ръб, който стърчал много над асфалта. От удара се
задействали въздушните възглавници и предпазните колани, а автомобилът
спрял няколко метра след пропадането. Ищцата за момент загубила съзнание,
но когато се съвзела чувала пищене на автомобилните сензори и плачът на
детето си. Това силно я смутило и притеснило, започнала да плаче, а
миризмата на дим подсилила нейното притеснение от случващото се, защото
мислила, че колата ще се подпали.
За случая били уведомени органите на полицията. Екип от тях
пристигнал на място. Съставил протокол за ПТП. Установено било, че
автомобилът не може да продължи на собствен ход и се наложило да повикат
автовоз, който да пренесе автомобила до сервиз.
Ищцата се прибрала заедно със семейството си, но преживяното останало
с нея. Невъзможността да успокои детето си след произшествието, често я
карало да се чувства и неспособна като майка, което допълнително я
депресирало. Постоянно мислела за случилото се и трудно заспивала,
1
чувствала се уморена и не изпитвала желание да се храни. Често била
напрегната и раздразнителна, а след това плачела, не можела да контролира
състоянието си, което пречело на професионалния и личния й живот.
Притеснявала се за детето си и последиците от лошото състояние на пътищата
в общината.
Поради тези нейни мисли тя потърсила специалист психолог, при когото
направила няколко посещения. Повече от две седмици след произшествието
становището на специалиста било, че за нея се установявало състояние на
дистрес и емоционален дисбаланс вследствие на преживяното стресогенно
събитие - произшествието от ******* г. Случилото се имало отражение в
нейното състояние и към момента.
Твърди се, че съгласно Закона за движение по пътищата управлението на
процесния път било възложено на ответника Община Русе, който имал
задължение съгласно чл. 31 от Закона за пътищата да изгражда, ремонтира и
поддържа общинските пътища.
Поради тази причина ответникът носел и на основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите обективна отговорност за причинените вреди от
лошото състояние на пътя и съоръженията по него като шахтата, която била
на мястото на произшествието.
За обезщетяване на претърпените от ищцата в резултат на процесното
ПТП неимуществени вреди се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде осъдена Община Русе да заплати на В. П. И. обезщетение в
размер на 3500 лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждане ******* г. до окончателно изплащане на
задължението. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Счита, че описаното психическо състояние - дистрес и емоционален
дисбаланс, не са вследствие на инцидента, причинен от виновното
бездействие на Община Русе.
Оспорва се механизма за настъпване на твърдените неимуществени вреди
вследствие на пътно-транспортното произшествие, както и се счита, че са
недоказани твърденията, изложени в исковата молба относно неговото
настъпване.
Ответникът счита, че претърпяното произшествие е следствие на
несъобразена скорост от страна на водача на автомобила. По делото не били
представени доказателства, които да потвърждават дали в действителност
същият се е движел със съобразена скорост и дали не е нарушил чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП.
Оспорва се претенцията за неимуществени вреди, които се счита, че не са
доказани да са настъпили от процесния инцидент, а в условията на
евентуалност ответникът счита, че е налице съпричиняване на увреждането от
страна на водача на процесното МПС, тъй като същият управлявал
автомобила със скорост несъобразена с пътните и атмосферните условия.
2
Счита, че за водача е съществувала техническа възможност да управлява
автомобила си със скорост, която да не позволи реализиране на
пътнотранспортно произшествие, което обаче не било направено. Водачът
можел да избегне реализирането на произшествието, ако е спазил изискването
на чл. 20 от ЗДвП. Приносът по смисъла на посочения текст от закона бил
налице винаги когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вреди или е улеснил механизма
на увреждането.
Предвид изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което изцяло да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана. В условията на евентуалност да се оцени като прекомерна и
неотговаряща на реално причинените вреди. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
******* г., полицейски служител от Сектор „ПП” при ОДМВР - Русе е
съставил констативен протокол за ПТП № ******/******* г., в който е
удостоверено настъпването на ПТП на същата дата в 11,45 часа в гр. Русе, по
ул. „****” до бл. „********” с лек автомобил „******* ***” с рег. № ****** и
водач Р.П. П.. В частта „обстоятелства, причини и условия за ПТП” на
протокола е отбелязано, че участникът е преминал през несигнализирано
препятствие на пътното платно – повдигната шахта с метален капак,
вследствие на което са се отворили 2 броя въздушни възглавници на
автомобила.
По делото няма спор, че описаният в констативния протокол пътен
участък е част от общинската пътна мрежа.
Не се спори, а и от приетата по делото Метеорологична справка от
Националния институт по метеорология и хидрология, се установява, че по
време на инцидента температурата е била 27,5 °C, без валежи и мъгли, а
хоризонталната видимост била отлична – 20 000 м.
За установяване на обстоятелствата относно механизма на ПТП са приети
и неоспорени от страните автотехническа и съдебно-техническа експертизи.
Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение, че
механизмът на произшествието е следният: на ******* г. около 11:45 ч., в гр.
Русе л.а. ******* *** с рег. № ********, управляван от Р.П. със скорост около
30 км/ч, се движел по ул. „****“, по посока към ул. „*****“. В района до блок
„********“ преминал през необозначена и несигнализирана неравност на
платното за движение, последвал удар между изпъкналата неравност, гредата
на предния мост и масления картер на двигателя. Под действие на ударните
сили е достигнато линейно ускорение, при което са се задействали предните
предпазни въздушни възглавници и предпазните колани, като в конкретната
пътнотранспортна ситуация водачът не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране.
Съгласно заключеноето на съдебно-техническа експертиза, в участъка
3
между пешеходната пътека на ул. „****“ и бл. „********“ се намира чугунен
капак на канализационна шахта, който покрива вертикална канализационна
шахта, която е част от канализационната система на града. Асфалтовата
настилка на ул. **** е с неравности и следи от стари кърпежи, като мястото
около чугунения капак е равно и без пропадания, а пропадане на настилката
има на около 1,50 м. - 2,00 м. от капака посока пешеходната пътека, където е
границата между два кърпежа на улицата. На това място нивото на улицата е с
около 10 см. по-ниско, като наклона посока бл. „********“ е плавен, а по
посока пешеходната пътека - по-стръмен. Разликата в нивата на уличното
платно се дължи на недобро уплътнение на основата преди полагане на
асфалта при извършвания ремонт, която впоследствие се е доуплътнила под
собствената си тежест и вертикалните динамични натоварвания от
минаващите по улицата превозни средства.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото експертизи, с оглед
специалните знания на вещите лица, като обосновани и компетентно дадени.
От представения по делото протокол от психологична консултация изх. №
244/30.08.2023 г. на “ЦПЗ – Русе” ЕООД, се установява, че на 30.08.2023 г., по
искане на ищцата, е проведена консултация с доц. С. К., доктор по
психология, специалист по клинична и съдебна психология, за оценка на
психологичното й състояние във връзка с данни за преживяно стресогенно
събитие.
В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите Р.П. П., който
живее на съпружески начала с ищцата и П. В. Д., нейна приятелка.
Свидетелят Р.П., установява, че на ******* г. докато управлявал семейния
им автомобил по ул. „****”, колата пропаднала в неравност на пътя. Въпреки,
че това се случило в светлата част на деня и той управлявал със скорост около
30 км/ч, неравността не се забелязвала. По време на произшествието ищцата
се возела на пасажерското място до него с поставен предпазен колан, а синът
им бил на задната седалка в детско столче. След пропадането гръмнали
въздушните възглавници и автомобилът се изпълнил с дим. Бързо излезли от
колата и извадили детето. Ищцата била изпаднала в шок, пищяла и плачела,
притеснявала се за детето. След инцидента тя често се събуждала през нощта
и ставала да търси сина им, започвала да пищи от стрес. И до сега изпитвала
тревожност, когато се вози и има неравности по пътя.
Свидетелката П. Д. изнася данни, че ищцата й се обадила по телефона
след произшествието. По време на разговора плачела, била емоционална,
разтревожена и притеснена. Разказала, че изпитва тревожност и не може да се
отпусне по време на семейната си почивка. В началото на септември имали
уговорка да се видят, като ищцата отказала свидетелката да я вземе с колата
си, понеже е притеснена и не иска да се вози, а предпочита пеша, защото все
още емоционално преживявала ситуацията. Според свидетелката, тези й
състояния продължили още около месец след това.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като
4
отчита възможната заинтересованост на св. Р.П. по реда на чл. 172 ГПК,
доколкото същият е във фактическо съжителство с ищцата, като ги намира за
добросъвестно депозирани и годни да послужат за формиране на
правосъдната воля по релевантните за спора въпроси, като същите се
подкрепят от показанията на незаинтересования свидетел и от писмените
доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага
до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди –
имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително-
гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с посоченото
правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане –
виновно противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се
действие или бездействие на лице, на което общината е възложила някаква
работа), претърпени вреди и техния размер, причинна връзка между
поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат.
С релевираните в хода на производството доказателства бе установено
мястото и обстоятелствата, при които се е осъществило процесното събитие, в
резултат на което ищцата е претърпяла вреди.
Инцидентът е настъпил на ул. „****”, в пределите на гр. Русе. Съгласно
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата общинските пътища са общинска публична
собственост. Именно това е и основанието на законодателят да възложи на
общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31
от Закона за пътищата. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, службите
за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените
места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения
и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на Община Русе е вменено задължение да стопанисва и
поддържа улиците в населеното място, което включва и недопускането,
съответно отстраняването на неравности по тях /включително и денивелации
до канализационните шахти, както и надигнатите (стърчащи) шахти,
препятствия и др./. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си
или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителната отговорност
при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място.
Установената неравност по пътното платно представлява "препятствие на
пътя" по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
5
пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди,
че тази неравност е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на
водачите да я заобикалят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52,
ал. 1 ППЗДвП/, налице е бездействие на служителите на Община Русе,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г. разрешение,
собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта
свойства. С оглед на това, че наличието на неравност на пътното платно,
явяваща се причина за настъпилото на ******* г. произшествие, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които Община Русе е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, при наличие на обективна
възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице
на основание чл. 49 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия
за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. На обезщетение подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните
се определят от съда по справедливост. Понятието "справедливост" обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението.
В случая ищцата не е получила физически наранявания. От събраните по
делото доказателства се установи, че по време на инцидента тя е изживяла
силен шок и стрес, както и много силно притеснение за сина си. След това е
била неспокойна поради преживяното, не можела да спи спокойно, изпитвала
притеснения докато пътува при наличие на неравности по пътя. Няма данни
да се е наложило медикаментозно лечение. Съобразявайки от една страна вида
и тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата, интензитета и
продължителността на търпените психически страдания, това че освен за себе
си, е изпитвала силни притеснения за детето си и от друга страна - липсата на
трайни последици за здравето на ищцата, съдът счита, че за репариране на
тези търпени от нея вреди, сумата от 1 200 лв. е справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, с оглед на обстоятелствата, че това
нейно състояние е било временно - около месец и половина след инцидента. В
останалата си част искът за разликата над присъдените 1 200 до пълния
предявен размер от 3500 лева, следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Съдът намира за неоснователно и направеното от ответника възражение
за съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, съгласно който "Водачите на пътни превозни
6
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство." По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава цитираната разпоредба. Следва да се
отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя. Необозначената и
несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре, а още по-малко да се вмени задължение на
ищцата, като пътник, да контролира тези действия на водача на автомобила,
каквито са наведените от ответника възражения. Няма никакви данни по
делото, които да установяват или поне да индикират, че с поведението си
ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД върху присъдените обезщетения се
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
увреждането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски от 426 лева по съразмерност, с уважената
част от исковете (от направените разноски в общ размер на 1242 лева.)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски,
каквито се претендират. Тъй като ответникът се представлява от юрисконсулт,
следва да му се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които
съдът определя в размер на 131 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и 230 лв. – разноски за експертиза,
съразмерно с отхвърлената част.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе с ЕИК ******, с адрес гр. Русе, пл. "Свобода" №
6, представлявана от кмета П.М., да заплати на В. П. И. с ЕГН **********,
адрес: гр. Русе, **********, сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП на ******* г. с управляван
от Р.П. лек автомобил „*******“, модел „***“ с рег. № ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта – ******* г. до окончателното
плащане, както и 426 лв. - деловодни разноски и ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 1200 лева до претендирания размер от
3500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. П. И. с ЕГН **********, адрес: гр. Русе, **********, да
заплати на Община Русе с ЕИК ******, с адрес гр. Русе, пл. "Свобода" № 6,
представлявана от кмета П.М., 361 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8