РЕШЕНИЕ
№ 2203
гр. Бургас, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20252120105966 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е
образувано с оглед постановеното решение по адм.д. № 2371/2024 г. на Административен
съд – Бургас, с което е върнато за ново разглеждане производството по жалбата на С. И. Е.,
ЕГН **********, с адрес ......................................., чрез адв. М. Г. от БАК, личен номер
......................., адрес на упражняване на дейността: ......................................., срещу решение
№ 2600-О от 10.01.2023 г. на ОСЗ – Созопол, по преписка № 2645/14.03.2000 г., с което е
определено обезщетяване на наследниците на Т. Ж. Д., чрез предоставяне в собственост на
2.863 дка земеделски земи в землището на с. Ч., общ. С., съгласно плана за обезщетяване, а
именно 2863/2702 ид.ч. кв.м. от имот № ........................., представляващ посевна площ,
местност Я., на стойност 481 лв.
В жалбата се сочи, че актът на ОСЗ Созопол е неправилен и незаконосъобразен и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че актът не съответства на закона, тъй като липсват
мотиви, както и че не са били уведомени наследниците за решение № 2645/14.03.2000г., с
което по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е определено правото им на обезщетение и решение
№ 5Ч от 17.01.2005 г., за определяне на начина на обезщетяване, които актове са
предхождащи атакувания в настоящото производство. Оспорва се съответствието в
стойността на предоставения в обезщетение имот и признатото право. Ангажирани са
писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
Заинтересованата страна С. И. Б. не изразява становище.
От административния орган не е депозирано становище по жалбата при първото
разглеждане на делото, не се депозира такова и в настоящото производство, като
представител не се явява в съдебно заседание.
Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от
1
активно легитимирано лице, депозирана в установения 14 дневен срок по чл. 149 АПК, с
оглед липсата на писмени доказателства за датата на връчване на издадения
административен акт на жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници,
че жалбоподателят С. И. Е. и конституираната като заинтересована страна С. И. Б. са
наследници на Т. Ж. Д., починала на .........................г.
Видно от приложената по делото преписка от ОСЗ – Созопол с решение № 2600-
О/10.01.2023г., издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, по преписка № 2645/06.01.200г.,
въз основа на решение 2645/14.03.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и решение № 5Ч от
17.01.2005 г. за определяне начина на обезщетяване по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, се
обезщетяват наследниците на Т. Ж. Д., чрез предоставяне в собственост на 2.863 дка
земеделски земи, на обща стойност 481 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с.
Ч., а именно 2863/3702 идеални части от поземлен имот от ОПФ № ........................., местност
Я..
Следва да се посочи, че към представената от ОС Земеделие – гр. Созопол преписка
са приложени цитираните в обжалваното решение административни актове, на които то се
основава, а именно: решение № 2645/14.03.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне
на правото на обезщетение и решение № № 5Ч от 17.01.2005 г. г. по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ
за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване.
Видно от решение № 2645/14.03.2000 г. на ПК-Созопол, със същото се определя на
наследниците на Т. Ж. Д. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи от 0.934 дка ......-та категория, на стойност 729лв. С
последващото решение № 5Ч/17.01.2005 г. за определяне правото на обезщетение, е
определено такова със земя на стойност от 481лв., а за разлика до пълния размер на
дължимото обезщетение – с поименни компенсаторни бонове на стойност от 248 лв.
В преписката се съдържа удостоверение за наследници на Т. Ж. Д., видно от което към
момента на издаване на решенията наследници на лицето са И. С. Е. – съпруг, С. И. Е. –син
и С. И. Б.- дъщеря.
По делото са представени доказателства за изпращане на съобщение за решение №
2645/14.03.2000 г. и решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ПК-Созопол до само един от
наследниците – И. С. Е., с отбелязване за личното връчване на книжата, които известия са
оспорени в хода на настоящия процес. Не се твърди и не се установява връчване на тези
решения на останалите двама наследници - жалбоподателят С. И. Е. и неговата сестра С. И.
Б..
В преписката се съдържа жалба до Районен съд – Бургас, чрез ПК-Созопол, подадена
от С. И. Е. и С. И. Б., срещу решение № 2645/14.03.2000 г. на ПК-Созопол. Липсват данни
по делото за това дали същата е администрирана, проведено ли е производство по
обжалване и какъв е неговият резултат.
От приетата съдебно-техническа експертиза при повторното разглеждане на делото,
изготвена от вещото лице Л. С. П. се установява, че при определяне на стойността на
получените в обезщетение имоти по реда на приложимата Наредба за реда за определяне на
цени на земеделските земи (загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.), е налице несъответствие в
стойността на признатите, но невъзстановени земеделски земи, които са на стойност общо
2
729 лв. и предоставените в обезщетение земеделски земи, определени от експерта на
стойност от 500лв. Съдът констатира, че при този извод експертът не е отчел предоставеното
обезщетение с поименни компенсаторни бонове на стойност от 248 лв., които следва да се
прибавят към стойността на земеделската земя.
При така установените факти, съдът приема, че издадените административни
актове са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18
общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя.
Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален
кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С това решение
по чл. 27а ППЗСПЗЗ приключва обезщетителното производство, което представлява сложен
фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни
административни акта. Първото решение по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е с предмет
признаване на правото на обезщетяване и неговата стойност. След постановяването на
решението заинтересованите лица следва да заявят желанието си и начина на обезщетяване
със земя или с поименни компенсационни бонове. На заинтересованите страни законът е
предоставил право на избор, което следва да бъде упражнено в съответните срокове. С
последяващото издадено решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, постановено на основание
решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ – в случая решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –
Созопол, се определя начина на обезщетение. Според предвижданията на закона, актът по
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ предхожда и е основание за издаване на последващия
административен акт – този по реда на чл. 19, ал. 17 от Правилника. Поради тази причина,
решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е в пряка връзка с решението по чл. 19, ал. 17 - като
основание за законосъобразност на последното. Едва след окончателното стабилизиране на
този акт и въз основа на него, при условията на чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, Общинската служба
"Земеделие" постановява решение за стойността на обезщетението: - със земя, а за разликата
до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове
съобразно определения коефициент за общината; - с поименни компенсационни бонове - в
случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез
поименни компенсационни бонове. Решението по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ също се съобщава
на заинтересованите страни и на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ може да бъде обжалвано в
14-дневен срок пред районния съд.
С оглед дадените указания с постановеното решение по адм.д. № 2371/2024 г. на
Административен съд – Бургас, с което делото е върнато за ново разглеждане, на ответната
администрация е указана отговорността за представяне на доказателства относно връчване
на решенията, послужили като основание за издаване на атакувания административен акт.
Това е от значение за преценка на факта, дали към момента на издаването му са били налице
предпоставките на посоченото в него правно основание. Действително видно от преписката
като заявител е регистриран само един от наследниците – И. С. Е.. В нормата на чл. 19, ал. 8
от ППЗСПЗЗ обаче изрично е регламентирано съобщаване на това решение на всички
заинтересовани лица, а не на някои от тях. В този смисъл законът не дава приоритет на
заявителя при връчването на акта и нормата на чл. 14 ППЗСПЗЗ, която регламентира, че
заявлението на един от наследниците ползва и останалите наследници, не намира
приложение в този случай.
В случая по делото няма данни за съобщаване на решението по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ. Установената в кориците на преписката жалба от С. И. Е. и С. И. Б., срещу
решение № 2645/14.03.2000 г. на ПК-Созопол, дава основание да се приеме, че същите
3
вероятно са били уведомени за определеното им право на обезщетение на стойност общо
729 лв. Въпреки това няма данни нито за връчване, нито за изхода от това производство,
нито за влизане в сила на акта по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. На следващо място по делото не се
твърди и не се представят доказателства за връчване и на решението по чл. 19, ал. 17
ППЗСПЗЗ (решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ – Созопол) на всички заинтересованите
страни, сред които е и настоящия жалбоподател.
При горните изводи, съдът приема, че към момента на издаване на оспорения акт,
решението по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ не е било влязло в сила, а от това следва несъмнено,
че решението по чл. 27а ППЗСПЗЗ е издадено без наличието на годно правно основание и
следователно е нищожно. Липсата на предмет – а именно влязло в сила предходно
административно решение, каквото е изискването на закона, представлява особено
съществен порок за валидното правно действие на административния акт, който порок във
всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. Затова,
решението следва да бъде обявено за нищожно, а преписката - върната на административния
орган, за произнасяне с валидно решение, след спазване на процедурата по връчване на
решенията по чл. 19, ал. 8 и ал. 17 ППЗСПЗЗ на заинтересованите лица, а в случай, че
решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е било предмет на съдебен контрол – да се изложат
мотиви в акта относно датата на влизане в сила.
С оглед изхода от производството, на основание чл. 143 АПК в тежест на бюджета на
органа, издал отменения акт следва да се възложат заплащането на разноски по делото в
полза на жалбоподателя, възлизащи на общата сума от 1600 лв., от които 1000лв. –
адвокатско възнаграждение и общо 600 лв. – възнаграждения за вещи лица. Поради липсата
на доказателства сторени пред касационната инстанция такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 АПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно решение № 2600-О от 10.01.2023 г. на ОСЗ – Созопол, по
преписка № 2645/14.03.2000 г., с което е определено обезщетяване на наследниците на Т. Ж.
Д., чрез предоставяне в собственост на 2.863 дка земеделски земи в землището на с. Ч., общ.
С., съгласно плана за обезщетяване, а именно 2863/2702 ид.ч. кв.м. от имот №
........................., представляващ посевна площ, местност Я., на стойност 481 лв.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба “Земеделие” – гр. Созопол за
постановяване на ново решение по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ, след влизане в сила на
решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие” – гр. Созопол, с адрес .............................., да
заплати на С. И. Е., ЕГН **********, с адрес ......................................., сумата от общо 1600
лв. (хиляда и шестстотин лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4