Р Е Ш Е Н И Е
№ 260317
гр.Пловдив, 02.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2489/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000115 от 23.03.2020г., издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на З.С.К., ЕГН:**********, с
адрес *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди
лева/ за нарушение на чл.18, т.6 от Наредба № 8 от 27.06.2008г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена
от министъра на транспорта.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че
жалбоподателят не е извършил соченото
нарушение, доколкото същото предполага превоза на товари да е извършван
с МПС с допустима маса над 12 тона, а в случая, видно от свидетелството за
регистрация на МПС, последното е с маса от 11 900 кг.. Още посочва, че в
момента на установяване нарушението жалбоподателят не е извършвал превоз, а е
управлявал товарен автомобил. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа
жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да
бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив не изпраща представител, в писмено становище предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че по безспорен
начин са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, описва нарушението, както и сочи, че в АУАН и наказателното
постановление ясно и непротиворечиво е посочено, че водачът е без заверено
копие от лиценза на Общността или удостоверение на МПС за обществен превоз на
товари, в съответствие с чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози.
Поддържа, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че масата на МПС е
под 12 тона, като посочва, че същата е 25 тона и МПС попада в категория N3, поради което същото попада в посочената хипотеза.
На следващо място посочва и значението на понятието „превоз на товари“,
съгласно Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. Още посочва, че Посочва, че АУАН и
наказателното постановление са издадени при спазване правилата на чл.42 от ЗАНН
и чл.57 от ЗАНН, подробно са описани нарушението, дата и мястото, където са
извършени, обстоятелствата и доказателствата във връзка с последното, както и
че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 14.04.2020г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до
РС – Пловдив, чрез Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 21.04.2020г.,
съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.02.2020г., около 10:40 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Копривщица“, срещу
входа на парк „Младежки хълм“, свидетелят И.Л.П., в качеството му на *** при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, спрял за проверка МПС – товарен
автомобил „Ивеко M II 260 E 34 X“, с рег.№ „***“,
което МПС било от категория N3. При проверката
свидетелят П. установил, че последното МПС с рег.№ „***“, собственост на
„Ейприл Строй“ ЕООД, ЕИК:*********, било управлявано от жалбоподателя З.С.К.,
който извършвал превоз на товари за собствена сметка, съгласно представена от
същия заповед на ръководителя № 18/06.01.2020г.. Жалбоподателят К. при
проверката не представил заверено копие от лиценз на Общността или
удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на територията на Република
България в съответствие с чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози,
наличие на такъв не се установил и след проверка. При проверката гореписаното
МПС било без товар.
С оглед на горното, на място свидетелят
П. съставил АУАН с бланков номер 272783 от 19.02.2020г. срещу жалбоподателя К.
за нарушение на чл.18, т.6 от Наредба № 8 от 27.06.2008г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от
министъра на транспорта, който АУАН жалбоподателят подписал с възражението, че
камионът е без товар. Въз основа на същият акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел И.Л.П., който помни случая, описва извършената
проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на
АУАН. Съдът намира показания на свидетеля П. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото,
както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства – оригинал на заповед на ръководителя № 18/06.01.2020г.,
от която се установява, че жалбоподателят К. е извършвал превоз за собствена
сметка, заверено копие на Свидетелство за регистрация на МПС - Част I на МПС – товарен автомобил „Ивеко M II 260 E 34 X“, с рег.№ „***“, от
което се установява типа на същото, включително и допустимата му максимална
маса, заверено копие на справка от информационната система на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив от която е видно, че липсват
данни за издаден лиценз на Общността.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от
така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от
разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което З.С.К., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.18, т.6 от Наредба № 8 от 27.06.2008г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, издадена от министъра на транспорта, за това, че на 19.02.2020г., около
10:40 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Копривщица“, срещу входа на парк „Младежки
хълм“, като водач на МПС – товарен автомобил „Ивеко M II 260 E 34 X“, с рег.№ „***“,
е извършвал превоз на товари за собствена сметка, съгласно заповед на
ръководителя № 18/06.01.2020г., без заверено копие на лиценза на Общността или
удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България в съответствие с чл.12б, ал. 10 от Закона за
автомобилните превози.
Както вече бе посочено,
фактът, че жалбоподателят К. е извършвал именно превоз на товари за собствена
сметка, се установява от заповед на ръководителя № 18/06.01.2020г..
В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че в момента на установяване нарушението жалбоподателят не е
извършвал превоз, а е управлявал товарен автомобил, предвид това, че гореписаното
МПС било без товар. Следва да се посочи, че съгласно действащата към момента на
нарушението редакция на §1, т.2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози - „Превоз
на товари е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или
собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не“.
Макар последния текст да търпи редакция, съгласно Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.,
в сила от 7.07.2020 г., то последната по никакъв начин не налага извод в друг
смисъл. Очевидно е, че „превоз на товари“
е налице във всеки един случай, когато МПС осъществява курс с цел да превози
товар, включително – за да натовари или след като разтовари, а не само от/до
момента, в който товара бъде физически поставен в последното.
На следващо място неоснователно е и възражението, че жалбоподателят не е
извършил соченото нарушение, доколкото
същото предполага превоза на товари да е извършван с МПС с допустима маса над
12 тона, а в случая, видно от свидетелството за регистрация на МПС, последното
е с маса от 11 900 кг.. Видно от представеното от самия жалбоподател Свидетелство
за регистрация на МПС - Част I на МПС –
товарен автомобил „Ивеко M II 260 E 34 X“, с рег.№ „***“, последното има допустима максимална маса
определена от компетентните органи от 25 000 кг. – видно от графа “F.2” на същото Свидетелство за регистрация
на МПС. В случая следва да бъде съобразена именно максималната маса, доколкото
именно последната визира чл.12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози,
който изрично сочи - „моторни превозни средства или състав от
пътни превозни средства с допустима максимална
маса над 12 тона“.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.18, т.6 от
Наредба № 8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта. Процесното
нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност
не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за процесното нарушение е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева – при първо
нарушение. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 36-0000115 от 23.03.2020г., издадено от И. Д. Ц., на длъжност ***
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на З.С.К.,
ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание - глоба в размер на
2 000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.18, т.6 от Наредба № 8 от
27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка, издадена от министъра на транспорта.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.