Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 36 02.03.2023 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 4 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на И. Х. Х. с ЕГН ********* от с. Л., обл. Р., чрез адв. Н. М. от АК – Разград,
срещу Решение № 1012-16-291/1 от 13.12.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ –
Разград. С него е потвърдено Разпореждане № 2140-16-492 от 21.11.2022 год. на
ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО, считано от 13.05.2022 год.
В жалбата се твърди, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода от 15.01.1975
год. до 15.01.1977 год., през който той е отбил редовна наборна военна служба. Позовавайки се на действащите към момента на отбиване
на военната служба нормативни актове в областта на осигуряването оспорващият
твърди, че за него е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като военната му служба през този период
следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Излага доводи, че този
извод следва от разпоредбата на § 9, ал. 1 от ДР на КСО. Оспорващият иска от
съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде
задължителни указания по приложението на закона, и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващия, подадено
по електронен път на 13.05.2022 год., с вх. № 2113-16-390 от 17.05.2022 год. до
директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението са били
приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж, в т.ч. Военна
книжка серия ПЛ, № 094763 от 22.07.1985 год. /л. 21/, от която е видно, че от 15.01.1975
год. до 15.01.1977 год. оспорващият Х. /тогава Т./ е бил на наборна военна
служба в частите на Българската армия. Съгласно описа на осигурителния стаж /л.
33-35/ на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от II-ра категория в размер на 02
години 06 месеца и 06 дни и от III-та категория в
размер на 12 години 07 месеца и 08 дни, в т.ч. 02 години 00 месеца и 01 ден
наборна военна служба като срочнослужещ за времето от 15.01.1975 год. до 15.01.1977
год. Общо зачетения на оспорващия осигурителен стаж без превръщане по реда на
чл. 104 от КСО е 15 години 01 месец и 14 дни.
С Разпореждане №
2140-16-492 от 21.11.2022 год. /л. 16-17/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от
13.05.2022 год. Административният орган приел, че оспорващият има навършена
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години действителен осигурителен
стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно зачетения в
описа на осигурителния стаж, но не е зачел времето на наборната военна служба
за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО, като по този начин е приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващия
по чл. 68, ал. 3 от КСО е 13 години 01 месец и 13 дни. На това основание е
счел, че не е налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен
стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО. Разпореждането е връчено на
оспорващия на 24.11.2022 год. и е обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград
с жалба от 08.12.2022 год.
С Решение №
1012-16-291/1 от 13.12.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е позовал
на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е приел че времето,
през което И. Х. Х. е отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението
за „действителен стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително
положен. Липсват доказателства кога решението е връчено на оспорващия. Жалбата
срещу него е подадена на 21.12.2022 год., видно от пощенското клеймо /л. 9/.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима. Липсват
доказателства кога решението е връчено на оспорващия, но предвид
обстоятелството, че същото е издадено на 13.12.2022 год., а жалбата е подадена
на 21.12.2022 год., съдът приема, че последната е подадена в законоустановения
14-дневен срок.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното: Между
страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от 15.01.1975 год.
до 15.01.1977 год. оспорващият е бил на наборна военна служба като срочнослужещ
в Българската армия. Спорният въпрос е дали тази служба следва да бъде зачетена
за действителен осигурителен стаж или не следва да бъде зачетена. Съдът не
споделя извода на административният орган, че не следва да се зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3
от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. За 2022 год., когато е подадено заявлението за пенсия, изискуемата възраст
по тази разпоредба за мъжете е 66 години и 10 месеца, която оспорващият е имал
навършена към датата на подаване на заявлението – 13.05.2022 год.
Към момента на издаване на оспорените актове понятието
„действителен стаж“ е било определено в допълнителната разпоредба на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО като действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт /ДВ,
бр. 107 от 2014 год. в сила от 01.01.2015 год./. Като материално правна норма
нейното действие е за напред.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода от 15.01.1975 год. до 15.01.1977 год., поради което на основание § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите
до 31 декември 1999 г. разпоредби.
През този период
наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата
военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените
сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна
военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите
старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно
служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната
си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. По
отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че
на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината
на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в
Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.), в редакцията през процесния
период 1975-1977 год., срокът на редовната военна служба във всички родове и
видове войски е 2 години, а във военноморските сили - 36 месеца (3 години). По
силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.), в относимата редакция
(ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III-та категория се зачита времето,
прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. Това третиране на
редовната военна служба е продължено и със сега действащите разпоредби на чл.
9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и чл. 44, ал. 1 от
НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1975-1977 год. наборната военна служба в България е представлявала
обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага
труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за
придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство.
Предвид изложеното, положеният от оспорващия И. Х. Х. трудов стаж от ІІІ-та
категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е
работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за
действителен стаж. След като стажът на редовна военна служба, съгласно чл. 21 от
ЗВВСНРБ в редакцията през периода
1975-1977 год. /отм./, положен от оспорващия за процесния период, се зачита за
действителен трудов стаж, съгласно действащата към този период норма на чл. 81
от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да
бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Като не е сторил това, административният орган е нарушил
материалния закон.
В този смисъл е
и трайната съдебна практика на Върховния административен съд.
Следва да се
отбележи, че със Закона за допълнение на КСО /Обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г.,
в сила от 29.01.2023 г./ разпоредбата на
§ 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е допълнена, като периодът на наборната
служба изрично е признат за действителен стаж.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото
решение.
С оглед изхода
на делото и на основание искането на оспорващия за присъждане на сторените по
делото разноски , като своевременно направено, е основателно, но не е доказано.
По делото е представен договор за правна помощ с бл. № ********** от 20.12.2022
год./л./, в който е посочено договорено
възнаграждение на адвоката от 500 лв. В договора обаче няма отбелязване, че
сумата е изплатена, както и начина на изплащане – по банков път или в
брой. Не са представени доказателства за
плащане на договореното възнаграждение по банков път. Така представения договор би имал качеството на разписка за плащане на сумата в
брой , само ако това е изрично отбелязано в него. В този смисъл т. 1 от ТР № 6
от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 год. на ОСГКТК на ВКС. В случая такова
отбелязване няма, поради което сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение не са доказани.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-291/1 от 13.12.2022 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-492 от 21.11.2022 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОТХВЪРЛЯ искането на И. Х. Х. с ЕГН ********** от с. Л., обл. Р. за присъждане на сторените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/