Р Е
Ш Е Н
И Е- 214
Гр.Горна
Оряховица – 11.06.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 11.06.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.П., като разгледа докладваното от
съдията М.Карагьозова АНД № 224/
Производството е по жалба на И.И.П. против Наказателно
постановление /НП/ № 19-0350-000060 от 05.03.2019 г.на Началник РУ към ОДМВР
В.Търново, РУ- Стражица- М.Т..
С
горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ № 57/ 20.02.2019 год./бланков 0280491/, на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на П. е наложено наказание глоба в размер на
200 лв. Санкцията е наложена за това, че
същият на посочената в наказателното постановление дата/20.02.2019г./
управлявал автомобил с рег.№ ****/държава
Франция/, като при извършена проверка се установило, че жалбоподателят
управлява без свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, което не се сочи по
какъв начин и с какъв акт е било иззето, но СУМПС било със статут отнет/иззет/,
с което се сочи виновно да е нарушена разпоредбата
на чл.150 от ЗДвП.
В
законоустановения срок П. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно
постановление/ НП е връчено на 13.03.19г., а жалбата е с дата 21.03.2019г.-
л.6, л.3/. Моли да се отмени наказателното постановление и наложеното с него
наказание.Излага съображения в тази
насока.
В
хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се явява и се представлява. Жалбата се
поддържа.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският районен съд, като
прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
На посочената в АУАН дата/ 20.02.19г./ служители
при РУ-Стражица/Вл.И. и П.Ч./ изпълнявали служебните си задължения, свързани с
контрола на движението по пътя. Жалбоподателят бил забелязан от полицейските
служители да управлява автомобил с рег.№ ****/държава Франция/ в с.Виноград, на
ул.”Първа” в посока с.Орловец. При извършена проверка се установило, че жалбоподателят
управлява „без свидетелство за управление на МПС”. Бил съставен АУАН № 57/ 20.02.2019 год./бланков
0280491-л.7/, в който акт е вписано, че СУМПС било отнето/иззето/, без да се
посочва на какво основание и с какъв акт, както и от кой момент. Впоследствие е издадено обжалваното НП/л.6 от
делото/.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В наказателното постановление липсва
надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение. Както в съставения
АУАН № 57/ 20.02.2019 год./бланков 0280491-л.7/, така и в наказателното постановление
е посочено бланкетно, че СУМПС било отнето/иззето/, без да се посочва на какво
основание и с какъв акт, както и от кой момент.
Тези обстоятелства са релевантни, тъй като имат отношение към преценката
за това коя е нарушената материалноправна разпоредба от ЗДвП. С изменение на
ЗДвП/ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г./ е в сила следната редакция на чл.150а ал.1 от ЗДвП: "За да
управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление на МПС да е в срок
на валидност, да не е временно отнето по
реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено". Прави впечатление и това, че със съставения АУАН и впоследствие с НП
на П. е вменено във вина извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, а не по чл.150а от ЗДвП. Очевидно е при това
положение, че според актосъставителя и АНО е било извършено съвсем различно
административно нарушение. Не на последно място, санкционната норма, която се
сочи като приложена е тази по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Същата има две законови
предложения- санкцията се прилага по отношение на водач „ който управлява МПС,
без да притежава съответно свидетелство за управление или то е отнето по реда на
чл.177 т.1 или т.4”, като второто законово предложение има две алтернативи. В
НП се сочи, че е приложена разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, без
допълнително уточнение относно законовото предложение, което АНО прилага. След
като съдът е събрал доказателства за това, че по отношение на П. има издадена
ЗППАМ № 5010/12.04.2005г., с която на основание чл.171 т.4 от ЗДвП/водач на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правосопособност-л.32/, то е приета липсваща правоспособност, като следва да се
осъществи и нужния съдебен контрол относно това дали АНО на това основание и от
кой момент приема, че жалбоподателят е с отнето/иззето/ СУМПС. Очевидно такава
преценка не може да се направи, тъй като нито в АУАН, нито в наказателното
постановление наказващият орган посочва
от кой момент, на какво основание и с какъв акт е осъществено твърдяното
отнемане или изземане, с което е нарушено и правото на защита на
санкционираното лице. Отделно от това, в справката, приложена на л.32 от делото
се посочва, че цитираната ЗППАМ е връчена на 21.02.2019г., тоест ден след като
е осъществено твърдяното нарушение- на 20.02.2019г. Очевидно няма как след като
не е запознат със съдържанието на още невръчената заповед за ПАМ, водачът да
съобрази своето поведение с нея, ако разбира се
твърди/при липсващи обстоятелства в тази насока/, че това е основанието
за изземане на СУМПС. По този начин възникват множество въпроси за изясняване,
които не могат да намерят своя отговор след като отнапред липсва нормативно
определеното съдържание на НП.
Административнонаказващият орган/АНО/
има задължението ясно и точно в НП да изпълни изискването за попълване на
съответните задължителни реквизити на наказателното постановление. За да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Тези от тях, посочени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно - описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, съставляват част от мотивите - фактическите и правни основания,
от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на лицата-страни в административнонаказателното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до
знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга
страна пък, наличието на мотиви прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане
към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. С оглед и възможността за упражняване на съдебен
контрол за законосъобразност на констатираното нарушение, административнонаказващият
орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при
които е извършено нарушението- нещо което в конкретния случай не е сторено,
поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание.
Всъщност без значение са индициите, че
въззивният съд или лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно са разбрали или могат да разберат индиректно кои са обстоятелствата,
въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретика като строго нормирана дейност.
Всичко изложено мотивира извод за отмяна на
обжалваното НП.
Водим от горното и
на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0350-000060 от
05.03.2019 г.на Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ- Стражица- М.Т., с което на
И.И.П. за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в
14-дн. срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: