№ 14516
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Г. Х. Х.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110140506
по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от ****** с ЕИК ******, иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу В. И. К., Д. И. К. и Й.
Д. К., за признаване за установено, че дължат на ищеца сумите, за които потребление в
имота ***, находящ се в гр. ******, начислени за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., за
които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д. 3362/2023г. на СРС, 70 състав.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответниците - всеки от тях поотделно упълномощавайки трима отделни адвокати –
оспорват иска като навеждат конкретни аргументи, включително за изтекла погасителна
давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ****** с ЕИК ******, не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесният ап. е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
1
Надлежно се установява собствеността върху жилището – Договор за продажба на
недвижим имот по Наредбата за държавни имоти от 09.06.1993г. на л. 88 от делото, сключен
като купувачи от И. Л. К.. и Й. Д. К. – като първият е наследодател на всички ответници, а
втората – като негова съпруга и наследник е и ответник по делото. Апартаментът, предмет
на продажбата е същият, за който е начислено процесното вземане и на който
административен адрес са регистрирани и тримата ответници.
Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на
дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 30 и следв. от делото.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и
апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение –
****** - Договор от 02.10.2002г. на л. 25 и следв. от делото. Същият е сключен въз основа на
Решение на Общото събрание на същата етажната собственост.
По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за
процесния периода надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните
месечни плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и
са минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е
отменена с Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на директорите но ищеца от
30.06.2006г. Не е начислявана и топлоенергия за общи части съгласно Акт за изключване на
отоплението в стълбището от 26.10.2001г. Дава се крайно заключение, че са спазени
нормативните изисквания при начисляване на топлоенергията, отчетени са технологичните
разходи.
Приетата по делото ССЕ се дава заключение, че в процесния период няма
плащания. Начислените суми не са плащани въобще. При формирането на плащанията са
издавани месечни фактури, няма отклонения във връзка с конкретния абонат. По пера се
дължат сумите: за топлоенергия: 633,11 лева главница, законната лихва върху нея е 116,55
лева за посочения период, главница за дялово разпределение: 24,17 лева и мораторна лихва
върху тази главница: 5,04 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказана е осъществена доставка на топлоенергия,
навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано
е, че обектът, собственост на ответната страна в процесния период е топлоснабден,
надлежно е присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни
уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване,
нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не
са плащани. ССЕ дава точни размери като дължими, съвпадащи с претендираните. Общата
сума се разпределя при посочените в заявлението и в исковата молба квоти.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
2
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 23.01.2023г. Макар и да има период от
три месеца, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се
претендира вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер,
простото посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед
диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за
размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за
изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е
достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки
вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея
факт. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното: 25 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 125,00 лева, и в исковото –450,00 лева държавна такса, 600,00 лева за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева, или общо 1150,00 лева. Разноските се дължат
съобразно квотите на всеки ответник към общото задължение: за Й. 4/6 части и за Д. и В. –
по 1-6 част.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Й. Д. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. ******, ***,
ДЪЛЖИ на ****** с ЕИК ******, сумите: 422,07 (четиристотин двадесет и два лева и 07
стотинки) лева главница, ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022 г. в размер на 77,70
(седемдесет и седем лв. и 70 стотинки) лева, 16,11 (шестнадесет лв. и 11 стотинки) лева
главница, ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 02.03.2020г. до 22.12.2022 г. в размер на 3,36 (три лв. и 36
3
стотинки) лева, за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3362/2023г. на СРС,
70 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Д. И. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. ******, ***,
ДЪЛЖИ на ****** с ЕИК ******, 105,52 (сто и пет лв. и 52 стотинки) лева главница, ведно
със законна лихва за периода от 23.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022 г. в размер на 19,43 (деветнадесет лв. и 43 стотинки)
лева, 4,03 (четири лв. и 03 стотинки) главница ведно със законна лихва за периода от
23.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 02.03.2020г. до
22.12.2022 г. в размер на 0,84 (нула лева и 84 стотинки) лева, за които има издадена Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 3362/2023г. на СРС, 70 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че В. И. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. ******, ***,
ДЪЛЖИ на ****** с ЕИК ******, 105,52 (сто и пет лв. и 52 стотинки) лева главница, ведно
със законна лихва за периода от 23.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022 г. в размер на 19,43 (деветнадесет лв. и 43 стотинки)
лева, 4,03 (четири лв. и 03 стотинки) главница ведно със законна лихва за периода от
23.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 02.03.2020г. до
22.12.2022 г. в размер на 0,84 (нула лева и 84 стотинки) лева, за които има издадена Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 3362/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. Д. К., Д. И. К. и В. И. К. ДА ЗАПЛАТЯТ
разделно, в съотношение 4/6 части за Й. и по 1/6 част за Д. и В., на ****** сумите 125,00
/сто двадесет и пет/ лева разноски в заповедното производство и 1150,00 /хиляда сто и
петдесет/ лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ****** с ЕИК ******, с адрес: гр. ******, като
трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4