№ 470
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100901903 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 35, ал.1, вр. с чл. 33, ал.1 ЗЖТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищeцът ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“
твърди, че е основен управител на железопътната инфраструктура, съгласно
чл. 9, ал.3 ЗЖТ. Сочи, че е в облигационни отношения с ответника „БДЖ-
Пътнически превози“ ЕООД по Договор № 2704/16.07.2008 г. за достъп и
използване на железопътна инфраструктура – публична държавна
собственост и по Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на НКЖИ № 5429/14.06.2016 г., по които
ответникът дължи такса за „пакет за минимален достъп“ и за достъп до
инфраструктурата, която свързва обслужващи съоръжения, като ответникът
не е заплатил същата в частта за такса за използване на ел. оборудване за
задвижваща електроенергия за периода 19.11.2019 г. – 29.02.2020г. в размер на
общо 2747009,49 лева с ДДС /допуснато увеличение на иска по молба от
26.10.2022 г./. Претендира тази обща сума и лихва за забава както следва: по
фактура № *********/30.11.2019 г. – сумата от 291 953,08 лева с ДДС и лихва
за забава в размер на 23 194,05 лева за периода 16.12.2019 г. до 30.09.2020 г.,
по фактура № *********/31.12.2019 г. – на стойност 836 628,22 лева с ДДС и
лихва за забава в размер на 59261,17 лева за периода 16.01.2020 г. до
30.09.2020 г., по фактура № *********/31.01.2020 г. – на стойност 864 196,69
лева с ДДС и лихва за забава в размер на 53772,23 лева за периода 16.02.2020
г. до 30.09.2020 г., по фактура № *********/29.02.2020 г. – 754 231,50 лева с
ДДС и лихва за забава в размер на 41 692,24 лева за периода 16.03.2020 г. до
30.09.2020 г.
В исковата молба се сочи, че регулацията на таксата пакет за минимален
достъп е на европейско ниво и в България се въвежда с транспонирането на
1
Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2001г.
за разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране
на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за
безопасност в Наредба № 41/27.06.2001 г. за достъп и използване на
железопътната инфраструктура, съобразно които заплащането за използване
на електрозахранващо оборудване не е било елемент от пакета за минимален
достъп и било включено в цената за разпределение, опредЕ. от КЕВР с
Решение № Ц-042/27.12.2010 г. С приемане на Директива 2012/34/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на единно европейско
железопътно пространство (Директива 2012/34/ЕС), транспортирана в
Наредба № 41, в таксата за пакета за минимален достъп и за достъп до
инфраструктура, която свързва обслужващите съоръжения (такса за достъп и
използване), съгласно Приложение № II „Услуги, предоставяне на
железопътните предприятия“, използването на електрозахранващо оборудване
за задвижваща електроенергия вече се включва в т.1 „Пакет за минимален
достъп“, б. д). Сочи се, че Европейската комисия била задължена до
16.06.2015 г. да приеме мерки за определяне на условията за изчисляване на
преките разходи, като съгласно чл. 31, §3, трети абзац на Директива
2012/34/ЕС, управителят на инфраструктурата има 4-годишен срок от
влизането им в сила, за да се адаптира към тези условия и да направи
необходимите промени. На 13.06.2015 г. в Официалния вестник на
Европейския съюз бил публикуван Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на
Комисията относно реда и условията за изчисляване на преките разходи,
направени в следствие на извършването на влаковата услуга. Сочи, че 4-
годишният срок е изтекъл на 03.07.2019 г. Включването на използването на
електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, като елемент
от пакета за минимален достъп и за достъп до инфраструктурата, която
свързва обслужващи съоръжения, съгласно Директива 2012/34/ЕС и
Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията относно реда и
условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на
извършването на влакова услуга, наложило промяна в две направления.
Първото – добавяне на таксата за използване на електрозахранващо
оборудване за задвижваща електроенергия като компонент на таксата за
достъп и използване на железопътна инфраструктура в Методиката за
изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от управителя на
инфраструктурата, приета с Постановление № 92/04.05.2012 г. на МС и
допълнена с Постановление на МС № 283/14.11.2019 г. От друга страна -
промяна в цената за разпределяне на тягова електрическа енергия по
разпределителните мрежи на железопътния транспорт, от която бил изваден
показателят използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща
електроенергия – с Решение № Ц-20/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно
и водно регулиране, с което е утвърдена нова цена за разпределение (без този
показател), в сила от 01.07.2019 г. Сочи, че по този начин се е избегнало
двойното плащане на използването на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия.
Ответникът „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД оспорва иска, като
твърди, че процесните вземания не са възникнали, тъй като посочената от
ищеца такса е дължима от 01.03.2020 г. Твърди, че промените в размера на
инфраструктурните такси не се прилагат с влизане в сила на Постановлението
на МС, тъй като в чл. 32, §6 от Директивата изрично е предвидено, че когато
управител на инфраструктура възнамерява да промени съществените
2
елементи на системата на налагане на такси, посочени в §1 от чл. 32 той ги
оповестява публично най-малко три месеца преди срока за публикуване на
референтния документ за железопътната мрежа в съответствие с чл. 27, § 4 от
Директивата. Със същото съдържание е и разпоредбата на чл. 7г, ал.2 от
Наредба № 41. Оспорва и фактическото предоставяне на услугите, за които е
начислена таксата.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че включването на
използването на електрозахранващото оборудване за задвижваща
електроенергия като елемент от пакета за минимален достъп и за достъп до
инфрастуктурата, която свързва обслужващите съоръжения – такса достъп и
използване, не касае промяна в ценовия размер на инфраструктурните такси,
която следва да бъде обявена от управителя на железопътната инфраструктура
в референтния документ на железопътната мрежа 3 месеца преди влизането й
в сила, съгласно чл. 7г, ал.2 от Наредба № 41 вр. с чл. 35 ЗЖТ, а за въвеждане
на нова компонента в такса, която е нормативно опредЕ. и за начисляване, на
която не е предвиден този тримесечен срок.
В отговора на допълнителна искова молба ответникът излага
допълнителни аргументи в подкрепа на първоначално поддържаните доводи
относно момента, от който следва да е дължим увеличеният размер на таксата
за пакет за минимален достъп и използване на железопътната
инфраструктура.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Не е спорно между страните наличието на облигационни отношения
между тях по договор за достъп и използване на железопътната
инфраструктура 2704/16.07.2008 г. и договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на НКЖИ №
5429/14.06.2016 г.
Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е заплатил начислената
му от ищеца такса за използване на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия.
Спорен между страните е въпросът относно момента, от който следва
бъде приложена промяната в размера на таксата за пакет за минимален достъп,
елемент от която е и таксата за използване на електрозахранващо оборудване
за задвижваща електроенергия. За да бъде даден отговор следва да бъде
извършен анализ нормативната уредба уреждаща начина, по който се
определят дължимите такси за ползване на железопътната инфраструктура и
на характера на облигационната връзка между страните.
С Директива на ЕС № 34/2012 г. за създаване на единно европейско
железопътно пространство се въвеждат разпоредби целящи отварянето на
пазара в този сектор. С оглед особеностите му, в т.ч. и монополното
положение на управителите на инфраструктура, в директивата са предвидени
правила, целящи да осигурят прозрачност, предвидимост и гарантиране на
конкуренцията, във връзка с изготвяне на схемите за използване на
инфруструктурния капацитет и схемите за такси за ползване на железопътната
инфраструктура. Както е посочено в § 44 от преамбюла на Директивата,
железопътните предприятия следва да получават ясни и постоянни
икономически сигнали от схемите за разпределяне на капацитета и от схемите
за налагане на такси, които да ги насочват към вземането на рационални
3
решения.
В чл. 27 от Директивата е уреден т.н. „референтен документ“, като е
предвидено, че той се разработва от управителят на инфраструктурата след
обсъждане със заинтересованите лица и се публикува най-малко на два
официални езика на Съюза в електронен формат на интернет страницата на
управителя на инфраструктура, като съдържанието му следва да е достъпно
чрез обща интернет страница, която се създава от управителите на
инфраструктура в рамките на тяхното сътрудничество. В чл 26, § 3 е
предвидено, че референтният документ се актуализира и изменя, когато е
необходимо, а в ал. 4 - че се публикува не по-малко от четири месеца преди
изтичането на крайния срок за заявяване на инфраструктурен капацитет.В
приложение IV от Директивата е уредено съдържанието на референтния
документ, като по т. 2 е предвидено, че той съдържат „ …подробности за
схемата за налагане на такси, както и достатъчно информация за таксите …“.
Разпоредбите на чл. 31 от Директивата уреждат принципа на
таксуване на основата на преките разходи, а в чл. 32 от Директивата са
уредени изключенията от принципите на таксуване, свързани с договарянето
на отстъпки. В чл. 32, § 6 се предвижда, че „Ако управител на инфраструктура
възнамерява да промени съществените елементи на системата на налагане на
такси, посочена в параграф 1 от настоящия член, той ги оповестява публично
най-малко три месеца преди срока за публикуване на референтния документ за
железопътната мрежа в съответствие с член 27, параграф 4.“ Последният
урежда публикуване на референтния документ не по-малко от четири месеца
преди изтичането на крайния срок за заявяване на инфраструктурен
капацитет.
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията е определен
редът и условията за изчисляване на преките разходи, направени в следствие
извършването на влакова услуга.
В разпоредбата на чл. 35, ал.3 ЗЖТ е предвидено, че размерът на
таксите, които се събират от управитела на железопътната инфраструктура, се
определят съгласно методика за изчисляване на инфраструктурните такси,
събирани от управителя на инфраструктурата, приета от Министерския съвет
по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Според ал. 4 управителят на железопътната инфраструктура
публикува инфраструктурните такси в референтния документ на
железопътната мрежа.
Във връзка с транспониране на Директива на ЕС № 34/2012 г. за
създаване на единно европейско железопътно пространство е приета Наредба
№ 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната
инфраструктура. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 41, ДП НКЖИ е
предвидено, че Референтният документ се публикува ежегодно 6 месеца преди
крайния срок по чл. 13, ал. 1 за подаване на заявки за инфраструктурен
капацитет. Крайният срок за приемане на заявки за капацитет, които да се
включат в работното разписание, е шест месеца преди промяната на графика
по чл. 11, ал. 2, за която е предвидено, че се извършва всяка година в полунощ
на втората събота на месец декември.Услугите, които се предоставят на
железопътните предприятия, са посочени в приложение 1 към Наредба № 4,
като в услугата „Пакет за минимален достъп“ е посочено, че в същата се
включва, след измененията, в сила от 07.06.2019 г., и компонанета за
използване на електрозахранващо оборудване за тягова електроенергия,
4
когато има такова.
Установява се от решение Ц-20/01.07.2019 г. на КЕВР, че след
обществено обсъждане /в т.ч. и с активното участие на ответника и негово
положително становище/ от елементите, формиращи цената за разпределение
на тягова електрическа енергия по разпределителната мрежа, са изключени
разходите за поддържка и ремонт на контактната мрежа, тъй като същите,
съобразно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/909 на Комисията от 12.06.2015
г., представляват преки разходи и предстои да бъдат включени при определяне
на таксата за минимален достъп до железопътната инфраструктура.
С ПМС № 283 от 14.11.2019 г. Методиката за изчисляване на
инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната
инфраструктура (ПМС № 92 от 4.05.2012 г., обн., ДВ, бр. 36 от 11.05.2012 г., в
сила от 1.01.2013 г.) е изменена и допълнена и за пръв път е въведена
компонент от таксата за достъп и за използване на железопътната
инфраструктура по т.3.3.“г“ – за използване на електрозахранващо оборудване
за задвижваща електроенергия. Самият размер на ставката при изчисляване на
тази компонента е опеделен с измененията на Референтния документ 2019 –
2020 г. в сила от 19.11.2019 г., приети във връзка с влизането в сила на тези
промени в методиката.
От анализа на заключението на приетата комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза и събраните писмени доказателства
/решение Ц-20/01.07.2019 г. на КЕВР, писмо изх. № 23086/28.06.2019 г. и
писмо рег. № 10-10-54/06.08.2019 г. и др / се установява, че железопътните
превозвачи заплащат на НКЖИ и такса за цена за разпределение на тягова
електрическа енергия през разпределителните мрежи на железопътния
транспорт. В сила от 19.11.2019 г., във връзка с изменението на методиката, е
влязла в сила нова тарифа за инфраструктурните такси, събирани от НКЖИ,
като в таксата „Пакет минимален достъп“ е въведена нова компонента -
таксата за използване на електрозахранващото оборудване за задвижваща ел.
енергия в размер на ставката от 50,40лева за мегаватчас, независимо от вида
на влаковете, която такса управителят на железопътната инфраструктура
започва да събира наред с таксата за разпределение на тягова ел. енергия,
опредЕ. в решение Ц-20/01.07.2019 г. на КЕВР.
От анализа на правната уредба на ползването на железопътната
инфраструктура следва, че същото представлява нормативно регламентирана
дейност, която се подчинява на специални императивни правила. Достъпът на
железопътните превозвачи до железопътната инфраструктура, която е
публична държавна собственост, се осъществява въз основа на сключен
договор с управителя на железопътната инфраструктура, но при условия и
цени, които подлежат на публично регулиране. Инфраструктурните такси за
използване на железопътната инфраструктура и обслужващите я съоръжения
не подлежат на свободно договаряне между страните. Те се изчисляват по
нарочна методика, като същевременно са уредени механизми за участие на
железопътните превозващи и регулаторния орган в процеса на определяне на
техните ставки.
На първо място, за правилното решаване на спора, съдът намира, че
следва да бъде даден отговор на въпроса, дали включването на нова
компонента в основната такса в системата на налагане на такси от НКЖИ,
представлява промяна в съществените елементи на системата на налагане на
такси от националния управител на железопътната инфраструктура.
5
Новата компонента – такса за използване на ел. оборудване за
задвижваща електроенергия, представлява част от такса „пакет минимален
достъп“, който компонент е предвиден като елемент на тази такса и в
приложение II на Директивата, която който до този момент не е била
начислявана от НКЖИ.
Ищецът, освен управител на железопътната инфраструктура, която е
публична държавна собственост, е и оператор на разпределителната мрежа на
железопътния транспорт, и като такъв преди и през процесния период е
получател и на таксата за цена за разпределение на тягова електрическа
енергия по разпределителната мрежа.
По делото не се твърди и доказва промяната чрез въвеждане на нова
компонента в такса „пакет минимален достъп“ в тарифата на събираните от
НКЖИ да е публикувана най-малки три месеца преди влизането й в сила и
включването й като промяна в Референтния документ, считано от 19.11.2019 г.
Същевременно, доколкото този разход до момента е бил калкулиран като част
от друга такса, събирана от НКЖИ – тази за разпределение на тягова
електрическа енергия, съдът намира, че практически не се е стигнало до
съществена промяна в размера на таксите, събирани от това публично
предприятие във връзка с предоставяната от него комплексна услуга на
железопътните превозвачи.
Независимо от горното, за пълнота следва да бъдат обсъдени доводите
на ответника за съответно прилагане на Директива на ЕС № 34/2012 г., с оглед
на принципа на „индиректния ефект“ (установен в решение от 10.04.1984, по
дело С-14/83 г. Von Colson, решение от 13.11.1990 г., по дело С-106/89 г.
Marleasing и др). Този принцип задължава националните съдилища при
разрешаване на конкретен правен спор, да тълкува нормите на националното
законодателство съобразявайки крайната цел на директивата и преследваните
от нея цели. До такова тълкуване можа да се стигне при противоречие на
националните правни норми с норми на директива, която вече е
транспонирана. В настоящия случай не съществува разлика между нормите на
националното законодателство и Директива 2012/34/ЕС на Европейския
парламент и на съвета относно начина и момента на публикуване на
промените в таксите, събирани от управителите на железопътната
инфраструктура и момента, от който промените в таксите следва да бъдат
приложени в облигационните отношение с железопътните превозвачи.
Нормата на чл. 32, §6 от Директивата урежда задължението на националните
управители на железопътна инфраструктура да оповестят намерението за
извършване на промени в съществените елементи на системата на таксите в
тримесечен срок от публикуване на референтния документ. Това задължение
за публикуване е свързано с принципа за обсъждане на схемите за таксите
между заинтересованите страни, тяхната яснота, публичност и предвидимост.
В настоящия случай, видно от писмо изх. № 23086/28.06.2019 г. и писмо рег.
№ 10-10-54/06.08.2019 г. и др., размерът на ставката на новата компонента на
таксата „пакет за минимален достъп“ е обсъден и утвърден от регулаторния
орган ИА „Железопътна администрация“ в срока, предвиден в референтния
документ, като не се твърди и установява единствено публикуването на
намерението за промените преди влизането им в сила. Доколкото самата
директива не предвижда новите размери на таксите да влизат в сила в
тримесечен срок след публикуването им, едно такова тълкуване не е съответно
на целите на директивата.
6
Предвид изложеното, съдът намира, че липсата на публикуване, в
конкретния случай, на промените в схемата на таксите в срок три месеца
преди тяхното влизане в сила, чрез актуализиране на Референтния документ,
при „съответно“ тълкуване не може да доведе до промяна в началния момент
на тяхното влизане в сила.
С оглед изложените правни изводи и заключението на приетата
комплексна експертиза, според което НКЖИ е приложила за процесния
период посочения в референтния документ размер на ставката за използване
на ел.захранващо оборудване и таксата е изчислена правилно съобразно
методиката, съдът намира, че искът за главница се явява основателен.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Страните в процеса са обвързани в облигационни отношения по Договор
№ 2704/16.07.2008 г. за достъп и използване на железопътната
инфраструктура и Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на НКЖИ № 5429/14.06.2016 г., като по
отношение на процесния елемент от таксата за „пакет минимален достъп“,
след анализ на предмета и сроковете за плащане на двата договор, съдът
намира, че следва да са съответно /доколкото процесната компонента е
въведена след сключване на договорите/ да са приложими правилата за
плащане, уредени във втория договор. В чл. 22 от този договор е предвидено,
че срокът за плащане на задълженията по него е до 20-то число на месеца,
следващ отчетния период. Именно този срок за плащане е посочен и в
процесните фактури.
Предвид уговорения между страните срок за плащане, ответникът
дължи лихва за забава за следните периоди и в размери, изчислени от съда,
съобразно онлайн базиран лихвен калкулатор.
По фактура № *********/30.11.2019 г. лихва за забава в размер на
23 112,95 лева за периода 21.12.2019 г. до 30.09.2020 г.; по фактура №
*********/31.12.2019 г. лихва за забава в размер на 59028,77 лева за периода
21.01.2020 г. до 30.09.2020 г., по фактура № *********/31.01.2020 г. лихва за
забава в размер на 53 532,19 лева за периода 21.02.2020 г. до 30.09.2020 г., по
фактура № *********/29.02.2020 г. лихва за забава в размер на 41 644,70 лева
за периода 21.03.2020 г. до 30.09.2020 г.
За разликата до пълните предявени размери и за периода, преди
изпадане на ответника в забава по всяка една фактура искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 117 473,02 лева.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно списъка по чл. 80 ГПК, в размер на 16,82 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК *********, да
7
заплати на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“,
ЕИК: ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 35, ал.1, вр. с чл. 33,
ал.1 ЗЖТ и чл. 86 ЗЗД такса за използване на ел. оборудване за задвижваща
електроенергия и лихва за забава в нейното плащане, както следва: по фактура
№ *********/30.11.2019 г. – сумата от 291 953,08 лева с ДДС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2020г. до
окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 23 112,95 лева за
периода 21.12.2019 г. до 30.09.2020 г.; по фактура № *********/31.12.2019 г. –
сумата от 836 628,22 лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.11.2020г. до окончателното плащане, както и
лихва за забава в размер на 59028,77 лева за периода 21.01.2020 г. до
30.09.2020 г., по фактура № *********/31.01.2020 г. – сумата от 864 196,69
лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.11.2020г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в
размер на 53 532,19 лева за периода 21.02.2020 г. до 30.09.2020 г., по фактура
№ *********/29.02.2020 г. – сумата от 754 231,50 лева с ДДС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2020г. до
окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 41 644,70 лева за
периода 21.03.2020 г. до 30.09.2020 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата в размер на 117 473,02 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
86 ЗЗД за горницата до пълните предявени размери – върху първата главница
от 23 194,05 лева и за периода 16.12.2019 г. – 20.12.2019 г.; върху втората
главница от 59261,17 лева и за периода 16.01.2020 г. – 20.01.2020 г.; върху
третата главница от 53772,23 лева и за периода 16.02.2020 г. – 20.02.2020 г.;
върху четвъртата главница от 41 692,24 лева и за периода 16.03.2020 г.-
20.03.2020 г.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, ЕИК: ********* да заплати на „БДЖ-Пътнически
превози“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в
размер на 16,82 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8