№ 172
гр. Търговище , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20213530200186 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от П. Д. Г. от гр.Варна с ЕГН ********** против
електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4213509 на ОДМВР – Търговище.
Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната му.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представя писмена молба, с която жалбата се поддържа.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
От същата е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане
обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
На 24.11.2020 г. в 18.15 ч. в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І -
4 с автоматизирано техническо средство № 00209D32D438 била засечена скоростта на
движение на МПС – л.а.„Субару Легаци“ с рег. № ****, движещо се в посока към
гр.София. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила
от 93 км/ч. Предвид това, на 01.12.2020г. от ОДМВР – Търговище бил издаден
1
електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4213509. В същия било посочено, че
автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост от 90 км/ч.,
при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак
В26. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е
било с 30 км/ч., поради което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП била
наложена глоба в размер на 100лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото
доказателствен материал.
Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални
нарушения, които да са съществени и които да са опорочили обжалвания ел.фиш.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. В случая, обжалваният ел. фиш съдържа
реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП и е налице яснота относно
елементите от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателя.
От представеното извлечение от АИС – КАТ /л.15/ е видно, че обжалваният
ел.фиш е издаден на 01.12.2020г. и следователно са спазени сроковете по чл.34 от
ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.
Чл.189, ал.5 от ЗДвП, както и Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата не съдържат изискване – на адресата
на ел. фиш, ведно с последния да се изпраща и съответен снимков или друг
доказателствен материал. Съгласно чл.16, ал.1 от посочената наредба, данните за
нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната
преписка във формата и вида, изготвен от автоматизираното техническо средство или
система, като информацията се предоставя като отпечатано статично изображение във
вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на
съдебната власт и на лица, участващи в административния процес. Т.е. липсва
нормативно установено задължение - на наказаното лице заедно с ел. фиш да се
изпраща и снимков материал за регистрираното нарушение. Такъв може да му бъде
2
предоставен по негово изрично искане. Предвид това, съдът намира, че в тази насока
не е допуснато процесуално нарушение.
В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Предвид посочената разпоредба, снимка № 060 /л.14 от делото/ се явява годно
доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и
техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е
представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580” /л.27- 35/, от която е видно,
че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на
МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на
превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. От снимка № 060
на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в
случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на
автомобилите в пътна лента 1 при приближаващ трафик. В инструкцията за работа с
техническото средство е посочено как се извършва изчисление на ефективния радарен
обхват, в зависимост от настройките и по-специално – при приближаващ трафик и ляво
измерване, както е в случая. В този случай превозното средство, на което следва да се
присвои измерената скорост, трябва да се намира най - малко отчасти в третата
четвъртина на снимката по посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от
зоната на изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 93
км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег.№ ****. Още повече, че това е
единственият автомобил на снимката, отговарящ на зададената посока на движение –
приближаващ трафик и намиращ се в пътна лента 1. С оглед тези категорични данни,
съдът намери за безпредметно назначаването на експертиза за определяне скоростта на
автомобилите, заснети на снимка №060, каквото искане бе направено от
жалбоподателя.
В съответствие с методическите указания относно реда за обработка, съставяне и
отчет на ел. фиш за нарушения установени със стационарна система за контрол на
скоростта „Мultaradar SD580“ /л.23-25/, от установената скорост - 93 км/ч е била
приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно за безспорно
доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 90 км/ч.
Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство -
„Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438 /л.25/, като по делото са представени
доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на
констатиране на нарушението /удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване,
3
протокол № 26- С -ИСИС/ 13.05.2020г. от БИМ за последваща проверка на видео -
радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar
SD580” с ID № 00209D32D438 със срок на валидност една година/.
Видно от представената справка за собствеността на автомобила към момента на
извършване на нарушението, като собственик на същия е посочено "УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ" ЕАД, а жалбоподателят е вписан като ползвател. Съдът споделя довода, че
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл.188, ал.1,
изр.1 от ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността (собственикът
или този, на когото е предоставено МПС). Това тълкуване е съобразено и с целта на
регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител
на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП - да бъде наказан този, който е извършил нарушението, а не да се санкционира
собственикът, респ. ползвателят на автомобила, без същият да го е извършил. Именно
с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения,
които са извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което
юридическото лице - лизингополучател е предоставило фактическото управление на
автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в
свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят -
ползвател на автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят
да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е
управлявал превозно средство - негова собственост, но ползващо се трайно и
постоянно от трето лице - лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е
възможно да съществува, респ. да се търси знание кое е лицето, управлявало към
конкретен момент процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една
продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият ел.фиш се
връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е
лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да
предостави информация за действителния извършител на нарушението,
лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи
лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС. Респ. по този начин и
процедурата по установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва
да бъде ангажирана, да бъде съкратена. Освен посоченото, разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ел.фиш да бъде съставен и на лицето, на
което е предоставено ползването на МПС, т.е. ползвателя. Предвид изложеното и
липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от страна на жалбоподателя,
съдът намира, че същият правилно е определен като субект на нарушението.
С ел.фиш жалбоподателят е наказан на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.3 във вр. с чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП – за превишение на разрешената
4
скорост на движение в населено място с 30 км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории
ППС е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и
автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак“. В случая според ел. фиш и приложената снимка № 060
максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60
км/ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било
обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо с изх.№ 24- 00-
128/ 24.11.2020г. на Директора на ОПУ – Търговище. Същото удостоверява наличието
на пътен знак В 26 /60 км/ч./ на път І -4 при км.227+ 150 вдясно /за посока София –
Варна/, както и на пътен знак В26 /60км/ч./ при км.227+450 вляво /за посока Варна -
София/. Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са
поставени на 150м. преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС,
монтирана на път І - 4 при км.227+300 вляво, като местоположението на знаците не е
променяно през 2018 и 2019г. и същите се намират на едно и също километрично
положение от момента на поставянето им.
Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят е
санкциониран обосновано и законосъобразно с ел.фиш на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП посредством налагане на глоба в размер на 100лв.
Размерът на глобата е фиксиран в закона и същият е определен правило.
С оглед горното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. Предвид този извод, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски е неоснователно. Респ. основателно се явява искането на
ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая
възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4213509 на
ОДМВР – Търговище, с който на П. Д. Г. от гр.Варна, ул.„**** с ЕГН ********** за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 100лв., като
5
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА П. Д. Г. от гр.Варна, ул.**** с ЕГН ********** да заплати на
ОДМВР –Търговище сумата от 80лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6