Решение по дело №394/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  565

 

                                 10.06.2020г, гр.Пловдив

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                        Членове: Фаня Рабчева

                                                                           Св.Узунов

С участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 394/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                      Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

                          Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД – гр.София , представлявано от управителя Д. В. Д. , чрез адв.Б.В., К. АК против Решение № 4479/ 22.11.2019г. постановено по гр.д.№ 17097/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД -гр. София, представлявано от  управителя Д. В. Д. срещу  В.С.К. с постоянен адрес *** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 280,68 лева - главница по Договор за заем PLOV -199 от 17.06.2015г. ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на Заявлението /25.01.2016г./ по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане, както и осъдено дружеството да заплати на ответника сумата  150 лв. за разноски за производството и сумата 300 лв за адвокатско възнаграждение за производството. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, като се претендира присъждане на направените разноски по делото.

                       Постъпил е писмен отговор по делото от въззиваемата страна В.С.К. чрез адв.Д.Б.,***, в който отговор се оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения в отговора, иска се потвърждаване на обжалваното решение и е депозирано особено искане за присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38 ЗА.

            Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

            Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

             С исковата молба по чл.422, ал. ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД ищцовото дружество с предишно наименование Бързи кредити претендира признаване за установено спрямо ответника наличието на вземане по  Договор за заем /потребителски кредит/ PLOV – 199 от 17.06.2015г. в общ размер от 280,68 лева, претендирана главница, представляваща непогасени четири вноски по договора за периода м.октомври, ноември, декември 2015г.и м.януари 2016г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ от 25.01.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за заповедното производство в размер на 325 лева, които са били предмет на издадена ЗНИ №444 по чл.417 ГПК от 27.01.2016г. по ч.гр.д.№ 830/ 2016г по описа на ПРС – ХVІ гр.с. Видно от цитираната ЗНИ от 27.01.2016г.  искането на заявителя е било уважено за процесната сума от 280,68 лева, представляваща непогасени четири вноски по договора за периода м.октомври, ноември, декември 2015г.и м.януари 2016г. по индивидуален Договор за заем  PLOV – 199 от 17.06.2015г , ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ от 25.01.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за заповедното производство в размер на 325 лева, като е било отхвърлено заявлението в частта му, с която е било претендирано присъждане на договорна лихва в размер на 384 за периода 15.09.2015г – 15.01.2016г.

          С обжалваното решение предявения иск е отхвърлен въз основа на констатациите  от събраната по делото ССчЕ, с депозираното и неоспорено по делото заключение по която е установено наличието на извършено от длъжницата по договора за заем в размер на сумата 498,50 лева, отнесена от ответника за погасяване на дължима главница в размер на 280,68 лева по непогасени вноски за м.10, 11 и 12. 2015г. и м.01.2016г. , явяващи се погасителни вноски по погасителния план 4,5,6 и 7 вноска, поради което с извършеното плащане са погасени изцяло дължимите седем вноски за периода 15.07.2015г до 15.01.2016г с общ размер от 491,19 лева, между които и претендираните такива.

            Жалбата е неоснователна.

            Видно от депозираното на 25.01.2016г. заявление за издаване на ЗНИ на ищцовото дружество е поискано издаване на ЗНИ за сумата 280,68 лева – представляваща общ размер на непогасени четири вноски за м.октомври, ноември, декември 2015г.и м.януари 2016г. по индивидуален Договор за заем  PLOV – 199 от 17.06.2015г ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и сумата 384лв – договорна лихва за периода 15.09.2015г. – 15.01.2016г. , в частта на договорната лихва в която е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК. Видно от представения към исковата молба Погасителен план – Приложение 1 към Договора за заем PLOV – 199 от 17.06.2015г определеният размер на месечната вноска е 70,17 лева, като за процесните претендирани  четири месечни вноски общият размер на дължимите вноски възлиза на исковия претендиран размер от 280, 68 лева. Действително с погасителния план към общия размер на погасителната вноска са посочени за включване и помесечна сума от по 96 лева за „оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение/ банкова гаранция“, в който случай помесечната погасителната вноска би възлизала в общия й размер от 166,17 лева. Видно от представения по делото Договора за заем PLOV – 199 от 17.06.2015г. в частта на т.3.1 и 3.2 от същия така включената в погасителния план помесечна сума има характер на неустойка, която се включва в общият размер на погасителната вноска в случай, че от заемополучателя не е представено посоченото обезпечение и каквато претенция за неустойка не е налице в Заявлението по чл.417 ГПК на кредитора. Поради това тази сума, чрез която помесечната погасителна вноска е оскъпена чрез включване на сума за неустойка, е извън предмета на разглеждане в настоящото производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК относно наличието на основание за включването й към претендираната месечна погасителна вноска, чрез която е оскъпена помесечната погасителна вноска по процесния договор за заем.

По така изложените съображения и констатации по представените доказателства посоченото в жалбата  от дружеството жалбоподател, че претендираната в общ размер сума за погасителни вноски за месеците  м.10, 11 и 12. 2015г. и м.01.2016г. представляват именно дължими вноски по погасителния план за този период като единствено претендирана главница за същия, съответства на доказателствата по делото и изричната молба – уточнение на ищцовото дружество от 23.11.2018г., в която е посочена претендираната в общ размер главница от 280,68 лева да представлява общият размер на претендираните помесечни вноски по погасителния план в помесечния им размер от 70,17 лева.   Доводът, основан на обстоятелството за това, че дружеството не е посочило, че за останалите ежемесечни вноски по договора за заем няма да претендира заплащане на вземането, произтичащо от неустойка, е неотносим към настоящият предмет на спора.  Действително в мотивите на обжалваното решение районният съд е изразил становище за това, че с процесната заплатена от ответницата сума се явяват вкл. погасени сумите за седем погасителни вноски, което обаче не намира отразяване в диспозитива на решението, поради което не е налице произнасяне схвръхпетитум.  Доводът относно липсата на проверка на счетоводството на ищцовото дружество във връзка с отнасянията от страна на ищеца на заплатената от ответника сума на 18.09.2015г. е също неотносим, доколкото такова искане не съответства на направената изрична конкретизация от страна на ищеца с молбата от 23.11.2018г.х за претендираните четири дължими вноски в помесечния им размер от 70,17 лв.

            По така изложените съображения жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.

            На основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер от 360 лева с включване на сумата от 60 лева – ДДС на основание пар.2а от ДР на НМРАВ.

            Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд

 

                                               Р    Е   Ш   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4479/ 22.11.2019г. постановено по гр.д.№ 17097/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, жк."Люлин 9", блок 963, ет. 1, офис 11; представлявано от Д. В. Д. - управител, срещу  В.С.К. ЕГН: ********** *** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 280,68 лева - главница по Договор за заем PLOV -199 от 17.06.2015г. ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на Заявлението /25.01.2016г./ по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане, както и в частта в която е осъдено дружеството да заплати на ответника сумата  150 лв. за разноски за производството и сумата 300 лв за адвокатско възнаграждение за производството.

            Осъжда „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, жк."Люлин 9", блок 963, ет. 1, офис 11; представлявано от Д. В. Д. – управител да заплати на адвокат Д.Г.Б., ЕГН: ********** сумата 360 лева / триста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

Председател:                                 Членове: