№ 1358
гр. Русе, 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520103043 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
Ищцата М. Т. Б. твърди, че на 24.02.2011 г. по ЧГД № 1788/2011 г. по описа на
РС-Русе срещу нея е издадена Заповед № 1504/24.02.2011 г. за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на Договор с „Първа инвестиционна
банка“ от 15.09.2008 г. за издаване на международна кредитна карта, за сумата от
общо 2 017,97лв., от които: 1000 лв. главница, ведно със законна лихва, считано от
23.02.2011 г., 880,36 лв. просрочена лихва за периода 19.01.2009 г. - 23.02.2011 г., 37,61
лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На 18.03.2011 г. въз основа на изпълнителния лист „ПИБ“ образувала
изпълнително дело № 290/2011 г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, с рег № 760 с
район на действие Русе, за събиране на присъденото вземане. В изпълнителното
производство на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на 22.03.2011 г., като бил наложен запор на трудово възнаграждение и на банкова
сметка в „Банка ДСК“.
С Постановление на ЧСИ от 09.12.2016 г. за взискател в изпълнителното
производство било конституирано „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като частен
правоприемник на първоначалния кредитор въз основа на договор за цесия от
14.11.2016 г., сключен между „ПИБ“ и „ЕОС MATPHKC ЕООД.
С Постановление на ЧСИ от 18.09.2019 г., поради настъпила перемпция,
1
производството по изп.дело № 290/2011 г. било прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
Изпълнителният лист бил върнат на взискателя на 25.01.2025 г. На 03.02.2025 г.,
въз основа на него било образувано ново изпълнително дело под № 85/2025 г. по описа
на ЧСИ Цветанка Георгиева, за парично задължение в общ размер 4 З33,33 лв., от
които: 1000 лв. главница; 1487,98 лв. законна лихва за периода от 23.02.2011 г. до
18.02.2025 г.; 880,36 лв. мораторна лихва; 137,61 лв. присъдени разноски; 300 лв.
разноски по изп.дело в полза на взискателя „ЕОС MATPИKC“ ЕООД; 627,38 лв. такси
и разноски към ЧСИ.
По новообразуваното изпълнително дело ЧСИ наложил запор върху вземания на
длъжника: трудово възнаграждение и банкови сметки. На 06.02.2025 г. на работодателя
на ищцата, като трето задължено лице — ,,Медицински център Медик Консулт" ЕООД
било връчено запорно съобщение. Запорните съобщения за налагане на запори на
банкови сметки, съответно в „Алианц Банк България“ АД било връчено на 10.02.2025
г. и на „Първа инвестиционна банка“ на 07.02.2025 г.
Ищцата счита, че вземането на кредитора „ЕОС МАТРИКС "ЕООД е погасено
по давност и тя не дължи изпълнение. Твърди, че от 26.0б.2015 г., когато е постановено
ТР № 2/26.0б.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прието, че в
изпълнителния процес погасителната давност не спира да тече до образуване на
новото изпълнително дело на 03.02.2025 г., е изминал срок повече от 5 години, а
именно - 9 години и 9 месеца, с изтичане на който, на осн. чл.110 във вр. с чл.117 от
ЗЗД, вземането на взискателя е погасено изцяло по давност. Дори да се приеме, че
погасителната давност за вземането е започнала да тече по-късно - от датата на
последното изпълнително действие по изп.д.№ 290/2011 г. или с категоричност от
прекратяване на изп.дело, поради настъпилата перемпция на 18.09.2019 г. и че
започналата да тече давност е спирала да тече за времето на извънредното положение
от Ковид 19 (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.), съгласно чл.3 и § 13 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., то петгодишната давност за погасяване вземането
на взискателя отново била изтекла най-късно на 18.12.2024 г., т.е. приблизително два
месеца преди образуване на повторното изп.дело № 85/2025 г. на 03.02.2025 г. На осн.
чл.119 от ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от
него допълнителни вземания - за изтекли лихви, съдебни и изпълнителни разноски и
държавни такси. На това основание М. Б. не дължала на взискателя начислените в
новото изпълнително производство лихви, такси и разноски към ЧСИ.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
вземането на ответника по изпълнителния лист, издаден по ЧГРД № 1788/2011 г. на
РРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 85/2025 г. по описа на ЧСИ Цветанка
2
Георгиева, е погасено по давност, ведно с произтичащите от него допълнителни
/акцесорни/ вземания.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
недопустимост на иска за претендираната сума над размера на присъдената главница
по изп.титул от 1000 лв. Позовава се на чл. 119 33Д, според който с погасяване на
главното задължение се погасяват и акцесорните, поради което липсвал правен
интерес от предявяване на иск по отношение на тях.
Искът бил недопустим и за сумите от 300 лв. разноски по изп. дело в полза на
взискателя и 627,38лв. - такси и разноски към ЧСИ, тъй като редът за обжалване на
присъдени по изпълнението разноски бил друг. В случая бил предявен иск по чл.439
ГПК с цел признаване за установено, че ищецът не дължи като погасено правото на
принудително изпълнение, като материалният интерес се определял на основание
присъденото по изпълнителен титул. Още повече, че таксата по т. 26 ТТР 3ЧСИ била
дължима към съдебния изпълнител. В тази част искът бил недопустим, поради липса
на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на
длъжника.
За установените вземания със заповед за изпълнение погасителната давност
била петгодишна от датата на влизането й в сила. В процесния случай до 26.06.2015 г.
давност не е текла, съгласно ТР № 3/28.03.2022 г. по тълк.д.№ 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на ТР изпълнителни дела. След тази дата по изп,дело № 290/2011 г. били
предприемани множество изп.действия. Новото изп.дело № 85/2025 г. било образувано
преди изтичане на давностния срок. Давността била прекъсната с образуването му, тъй
като в молбата за образуване било инкорпорирано искане за прилагане на конкретен
способ – запор върху банкова сметка.
Погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да
съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да
бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 33Д.
Тъй като материалното право на кредитора продължавало да съществува дори и след
изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един
отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да
дължи и може да изпълни доброволно.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като
изложените твърдения били неправилни, необосновани и недоказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК е
3
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Ищцата основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на ч.гр.д.№ 1788 по описа за 2011 г. на РС-Русе, по което в полза на
„Първа Инвестиционна Банка“ АД е издаден изпълнителен лист срещу М. Б. за
заплащане на сумите: 1000 лв. просрочена главница, ведно със законната от 23.02.2011
г. до окончателното й изплащане, 880.36 лв. просрочена лихва и 137.61 лв. разноски.
По същество се твърди юридически факт от категорията на юридическите
събития – изтичането на петгодишен давностен срок, по аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД,
за вземане, установено по заповедно производство, за което не е воден установителен
иск. Обективно давностният срок тече след постановяване на съдебния акт, поради
което искът се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е и основателен.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 1788/2011 г. по описа на
РС-Русе, по молба на “ПИБ” АД, на 18.03.2011 г. е образувано изп.дело № 290/2011 г.
по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, рег.№ 760 и район на действие ОС-Русе. В
самата молба на ЧСИ е възложено извършване на всякакви действия за събиране на
вземането, на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
На 22.03.2011 г. М. Б. е получила покана за доброволно изпълнение, а на
06.04.2011 г. същата подава молба по изп.дело с искане за разсрочено плащане на
дължимата сума.
По изрично искане на взискателя, на 21.11.2011 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжницата, а на 17.02.2016 г. и запор върху всичките й
банкови сметки.
На 14.11.2016 г. с договор за цесия „ПИБ“ АД прехвърля вземането си по
процесния изп.лист на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, конституирано като взискател по
изпълнителното дело на 09.12.2016 г.
С Постановление от 18.09.2018 г. на ЧСИ Цветанка Георгиева производството
по горното изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Оригиналът на
процесния изп.лист срещу ищцата е върнат на “ЕОС Матрикс” ЕООД на 21.01.2025 г.,
като въз основа на него е образувано ново изп.дело под № 85/03.02.2025 г. по описа на
същия ЧСИ – Цветанка Георгиева. С разпореждането за образуването му са
предприети и конкретни изпълнителни действия – запор върху банкови сметки и
трудово възнаграждение на длъжника, опис на движими вещи.
Спрямо ищцата за вземането, за което са издадени заповед за изпълнение и
4
изп.лист по ч.гр.д.№ 1788/2011 г. по описа на РС-Русе, се прилага общата 5-годишна
погасителна давност (чл.117, ал.2 от 33Д). Срокът на погасителната давност за
процесното вземане е бил прекъснат на 18.03.2011 г. с подаване на молбата за
образуване на ИД № 290/2011 г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, съдържаща
искане за прилагане на годен изпълнителен способ и не е текъл до 26.06.2015 г.,
предвид действащото до тази дата ППВС № 3/18.11.1980 г. (отменено с ТР № 2/2015 г.,
постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която отмяна действа само
занапред). По отношение на давността и нейното спиране и прекъсване, ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК сочи определени изпълнителни
действия, имащи пряко отражение върху давностния срок, но урежда въпроса
занапред, след датата на постановяването му. Изпълнителното производство е било
образувано на 18.03.2011 г. – при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. Съгласно
даденото в него тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като докато трае изпълнителния процес давност не тече. С постановяване на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. съдебната практика приема, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира, като във връзка с
това, цитираното по-горе ППВС се счита за изгубило сила. Отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателното решение, като даденото в него разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, приключили преди това.
Съгласно ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК,
настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните
правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на
признатото субективно материално право, нито на правото на принудително
изпълнение.
От изложените пo-горе факти е видно, че към 26.06.2015 г. (датата на обявяване
на ТР № 2) изпълнителното производство по ИД № 290/2011 г. на ЧСИ Цветанка
Георгиева е било висящо. След посочената дата, единственото изпълнително действие,
прекъснало давността, е извършено на 17.02.2016 г. След това, до образуването на
новото изпълнително дело на 03.02.2025 г. под № 85 по описа на ЧСИ Цветанка
Георгиева /почти девет години/, изпълнителни действия не са предприемани. Ето
защо, при съобразяване на постановеното в ТР № 2 от 2015 г. и ТР № 2 от 2024 г.,
както и на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, погасителната давност е изтекла още през м.04.2021 г. Новото
изпълнително дело е образувано от „Еос Матрикс“ ЕООД почти четири години по-
късно, когато правото на принудително изпълнение на длъжника вече е било погасено.
Между предприетите изпълнителни действия по първото изпълнително дело, до
5
образуването на второто изп.дело, е изминал срок по-дълъг от пет години, поради
което следва да се приеме, че самото изпълняемо право на ответника-взискател е
погасено по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата
деловодни разноски. Такива се претендират в размер на 328.50 лв. - заплатени
държавна такса, такси за снабдяване с преписи от изп.дело и налагане на обезпечение.
Претендира се и присъждане на адв.възнаграждение в полза на адв. К. Д. на основание
чл.38, ал.2 ГПК. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, провеждането
на едно открито съдебно заседание по спора, съдът намира, че дължимото на
пълномощника на ищцата възнаграждение следва да бъде опеделено в размер на 500
лв., съгласно минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Младост, ж.к.»Младост 4», ул.»Бизнес Парк София» № 1, сграда 15,
вх.А, ет.4, че правото му на принудително изпълнение по отношение на М. Т. Б., с ЕГН
**********, за сумите: 1000 лв.-главница по договор за заем с „ПИБ“ АД, ведно със
законната лихва от 23.02.2011 г.; 880,36 лв. просрочена лихва за периода 19.01.2009 г. -
23.02.2011 г. и 137,61 лв. - разноски, предмет на изпълнителен лист от 24.02.2011 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1788/2011 г. по описа на РС-Русе, за което е образувано изп.д.№
85/25 г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, е погасено по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Младост, ж.к.»Младост 4», ул.»Бизнес Парк София» № 1,
сграда 15, вх.А, ет.4, р-н Витоша, ж.к.»Малинова долина», бул.»Рачо Петков-
Казанджията» № 4-6, да заплати на М. Т. Б., с ЕГН **********, 328.50 лв. деловодни
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Младост, ж.к.»Младост 4», ул.»Бизнес Парк София» № 1,
сграда 15, вх.А, ет.4, р-н Витоша, ж.к.»Малинова долина», бул.»Рачо Петков-
Казанджията» № 4-6, да заплати на адвокат К. С. Д. от АК-Русе, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, 500 лв. възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7