РЕШЕНИЕ
№ 826
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204050 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : Д.
Н. Д., ЕГН:**********, с адрес за призоваване: обл. Велико Търново, общ. , гр. Полски
Тръмбеш, ул. „Раковска" № 11а, ет.3 против Наказателно постановление №23-0000824
от 21.06.2021 г., издадено от П.И.Ц. - Директор на РД ,АА" град Варна, с което за
нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба
№ 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва
вмененото му нарушение. Не се сочат конкретни обстоятелства за посочените
твърдения. Моля се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото, непосредствено преди съдебно заседание, на ел. поща на
съда е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител. В
него се сочи недоказаност на административното обвинение. Излагат се съждения, че
измерването на товара е извършено ден преди установяване на превоза. Твърди се и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- не било ясно мястото на
1
нарушението. Излагат се аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН и се иска
присъждане на сторени по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.03.2021 год. свидетелят Б.И. и негов колега- Б.И., двамата инспектори в РД
"АА" Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен
контрол. Същите се били позиционирали в района на Южна промишлена зона
гр.Варна, срещу входа на Кораборемонтен завод. Около 11.20 часа, по пътя в посока
ПЧМВ-Варна /„Поддържане чистотата на морските води“ АД/ срещу КРЗ „Одесос“
инспекторите при РД "АА" Варна спрели за проверка въззивника, който управлявал
съчленена композиция състояща се от товарен автомобил марка "МАН", кат. N3 с peг.
№ СВ7835МН с две оси, с прикачено полуремарке с три оси с peг. № СВ0735ЕА. В
хода на проверката по представените от въззивника товарителница, пътен лист и
кантарна бележка те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на 25 880
кг. шрот по маршрут гр.Полски Тръмбеш - гр. Варна. От така представените от
въззивника документи било установено, че общата маса на натоварване на съчленената
композиция възлиза на 40 560 кг. и надвишава допустима максимална маса определени
в наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ – 40 000кг. с 560 кг. По време на проверката
въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща
допустимите норми издадена от АПИ. Органите на контрол не разполагали с
техническо средство за измерване.
На място св.И. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е
нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба
№ 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените от въззивника по време на
проверката документи – пътен лист, товарителница, кантарна бележка и разпечатка от
дигитална карта на водача били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да
оспори фактическите констатации посочени в него.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Директорът на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното
наказателно постановление, с което на основание основание чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДвП
наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.
2
Наказателното постановление било връчено лично на Д. на 22.07.2021г.. В
законоустановения 7-дневен срок, на 29.07.2021г. /видно от товарителницата/, чрез
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Д.
депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Б.И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират
с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията
на свидетеля Д., дадени в съдебно заседание, АУАН , пътно-прехварлителна
разпискакантарна бележка, товарителница, пътен лист, извадка от дигиталната карта на
водача, справка за водачазаповед за компетентност, справка от директора на РД „АА“-
Варна, ведно с ежедневен отчет и рекапитулация и от останалите приети по делото
писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Богдан И.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
3
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място
на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено
в НП и това е на територията на гр.Варна, Южна промишлена зона. Съдът намира, че
посочване на абревиатурата ПЧМВ –Варна в АУАН и НП, което съответства на
предприятието „Поддържане чистотата на морските води“ АД не нарушава правото на
защита на наказания субект, още повече, че в товарителницата представена от самия
водач, също е посочено като място на разтоварване ПЧМВ. Очевидно възз е бил наясно
къде е мястото на разтоварване, респективно е наясно къде е констатирано
нарушението от страна на проверяващите.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката
въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната
съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на
неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна
практика на АС Варна, например Решение по к.н.а.х.д. № 1892/2016 год. Решение по
к.а.н.х.д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по к.а.н.х.д. № 282 по
описа на съда за 2017г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че
нарушението е извършено на 04.03.2021 г. /датата на извършване на превоза/, като
мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато
свидетелят Б.И. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното
средство, неговия водач, вида на превозвания товар, както и съдържанието на
придружаващите превоза документи. И доколкото мястото на извършване и
установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и
териториална компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" - Варна.
4
Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда
териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или
определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/21.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните
дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия
с територията на която са извършени нарушенията.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че
въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не
споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е
безспорно доказано от представените от самия водач документи, съпътстващи
извършвания от него превоз. Последните в хода на проверката не са били оспорени,
което да е наложило замерване с техническо средство на превозното средство. В тази
връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи съществено
процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от самото му
започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по същество
извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди
неистинност на представените съпътстващи превоза документи. Прочие ако беше
сторил това би се стигнало до други наказателноправни последици. Съдът не споделя и
възражението в становището по делото , че установяването на действителното тегло на
проверяваното превозно средство следвало да бъде доказано чрез измерване с
измервателно средство, кат вероятно се сочи разпоредбата на чл.35 ал.3 от НАРЕДБА
№ 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Цитираната разпоредба касае проверката и заверяването на разрешителното
или документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 на влизащите и напускащи
страната извънгабаритни ППС и е относима към проверките извършвани на граничния
контролно-пропускателен пункт от длъжностните лица на Агенция „Митници”.
От представените при проверката кантарна бележка от "Олива" АД – гр.Полски
Тръмбеш -трето лице изпращач на стоката, както и товарителница № 00076114, както и
от приложения по делото пътен лист в съвкупност се установява, че теглото на стоката
е 25 880 кг. Видно от съдържанието на товарителницата това тегло е било налично
към 03.03.2021г., което е отбелязано в самата нея. Видно от пътния лист, на
04.03.2021г. водачът е напуснал базата в 08.45ч. по маршрут гр.Полски Тръмбеш-
гр.Варна, като проверката от контролните органи е извършена около 11.20ч. т.е.
непосредствено след напускане на базата и движение по маршрут. Твърденията, че
кантарната бележка била издадена ден преди спиране на водача за проверка и поради
това не можело да се прецени дали отразеното в нея отговаря на действителността са
5
голословни и лишени от всякаква логика. Ако е имало промяна в теглото на товара, то
в товарителницата този факт е следвало да бъде отбелязан, а той не е. Нещо повече от
пътния лист и от самата товарителница въобще не е отразено водачът да е пребивавал
на друго място след натоварването му в гр.П.Тръмбеш, преди да тръгне по маршрут.
От своя страна в товарителницата е вписано, че товарът към 03.03.21г. е 25.880 т.
/25 880 кг./ и е предадено на представител на превозвача- възз.Д.Д.. При измерването,
извършено от изпращача, е определено и теглото на превозното средство, както и
общата маса на натовареното превозно средство – 40 560 кг, която е с 560 кг. по-
висока от допустимата максимална маса. Така представените документи са частни
писмени документи, единият от които изхожда от превозвача и удостоверява
неизгодни за него факти и обстоятелства, а вторият изхожда от трето лице, което не е
заинтересувано от изхода на спора. Тези документи са подписани от водача, приел от
името на превозвача превозвания товар и носещ отговорността за доставянето му до
крайния получател във вида и количеството, в което го е приел. Ето защо те правилно
са ценени от актосъставителя и от административнонаказващия орган като частни
удостоверителни документи, безспорно доказващи удостоверените в тях факти
относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата
максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, и съответно,
доказващи извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. Ето
защо изводът на административнонаказващия орган, че е доказано извършеното
нарушение е правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.
Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС
трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от
Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Няма спор че тази норма е банкетна като в
случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 40
тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на
съчленени ППС с пет, шест и повече оси в разновидността на МПС с две оси с
полуремарке с три и повече оси. От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на
нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението
се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се
по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата
максимална маса от 40 тона (40 000кг.), е с общо тегло 40. 560 тона или 40 560 кг. В
горната насока са както показанията на разпитания по делото свидетел, така и
приложените към АНП и представени от въззивника по време на проверката кантарна
бележка, в която е отбелязано, че нетното тегло на пелети шрот, с която е било
натоварено ППС е 25 880 кг., което се равнява на 25.880 т., както и от товарителницата
6
в която също е отбелязано, че се превозва шрот, като за съда няма никакво съмнение,
че въззивникът (професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППС-то,
заедно с товара не е съответствала на допустимата максимална маса - 40 тона за ППС,
движещи се по пътища, отворени за обществено ползване . Да се твърди, че в чл. 6, ал.1,
т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ не се цитирали килограми , а тонове е
меко казано несериозно, тъй като е въпрос на елементарни познания по математика, а
не на специални знания, превръщането на килограми в тонове.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО правилно е преценил,
че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр.
чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ.
Въззивникът е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40т., както и
обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително (съответно документ
установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС по отношение
на товарния автомобил и товара за 21.09.2017 г.) и въпреки наличните представи е
предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с
обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.
АНО е наложил за визираното нарушение следващото се наказание, съобразно
нормата на чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Определил е същото в минимален размер, а
именно глоба в размер на 500лв., доколкото нормата предвижда административно
наказание глоба от 500 до 3000 лв. Поради това и съдът е лишен от възможност да
ревизира този размер.
По преписката отсъстват доказателства възз. да е бил наказван за такова нарушение
на ЗДвП или пък за каквото и да е било друго нарушение на правилата за движение или
на разпоредбите регламентиращи транспортната дейност. От друга страна
действително нарушението е с висока степен на обществена опасност и това е отчетено
от законодателя с оглед фиксирания от него значителен по размер минимум на
наказанието - 500 лв.. И като съобрази горните обстоятелства и като прие, че отсъстват
данни за други нарушения на възз., съдът счете, че така наложеното му наказание се
явява съразмерно на обществената опасност на деянието и дееца. С това наказание би
се постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради това съдът прецени, че следва потвърди НП.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални"
нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние.
7
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на дружеството за
присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт.Разноски са поискани със съпроводителното
писмо, подписано от директора на РД „АА“-Варна, с което жалбата е изпратена в съда.
Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП обвинение, но
юрисконсулт не се е явил в съдебното производство и не е изразил становище по
делото. Ето защо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски, като са представен договор за правна защита и съдействие, където е
посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева , както и е
същото е платено в брой. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0000824 от 21.06.2021 г.,
издадено от П.И.Ц. - Директор на РД ,АА" град Варна, с което НА Д. Н. Д.,
ЕГН:**********, с адрес за призоваване: обл. Велико Търново, общ. , гр. Полски
Тръмбеш, ул. „Раковска" № 11а, ет.3 за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2
от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 177,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9