№ 274
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102467 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество основава исковите си претенции на твърдения, че е
финансова институция по смисъла на чл. 3а ал. 1 ЗКИ с основен предмет на дейност
отпускането на онлайн краткосрочни потребителски заеми, като договорите за кредит
се сключват във формата на електронен документ. Сочи, че ответникът е
кандидатствал чрез сайта на дружеството за получаване на потребителски кредит в
размер на 2000 лв. Посочва, че след проверка на предоставените от ответника данни,
по електронен път бил сключен договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство "Екстра" № 101192/27.03.2020г., като преди това на същия била
предоставена преддоговорна информация и общи условия, които той приел. Твърди, че
сумата по заема в размер на 2000 лв. била предадена на ответника на каса на "Изипей"
АД срещу представена от него лична карта. Допълва, че при сключване на договора
ответникът избрал опция кредитодателят да му осигури гарант за ползване на кредита,
като в тази връзка се е съгласил към ежемесечната му вноска по кредита да му се
начислява и такса "Гарант". Сочи, че за тази услуга от своя страна има сключен
договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. с трето
за делото лице - "Бинкел корп" ООД, което се е задължило да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити. Твърди, че общия размер на
1
задълженията на ответника за главница, договорна лихва и такса "гарант" по договора
за потребителски кредит възлиза на 3692 лв. и е следвало да се изплати на 12 равни
месечни вноски в периода 27.04.2020г. – 27.03.2021г. Ищецът признава, че ответникът
е погасил частично първата вноска с падеж на 27.04.2020г. като е платил сума от 50
лв., с която са покрити – договорна лихва в размер на 21 лв., лихва за забава в размер
на 5, 52 лв. и частично такса „Гарант” в размер на 23, 48 лв. Допълва, че въпреки
отправените до кредитополучателя напомнителни писма по ел. път или чрез SMS
същият не е платил останалата част от дълга към момента на настъпване на крайния
срок. Ищецът твърди, че за вземанията си за главница в размер на 2000 лв., за
договорна лихва в размер на 231 лв. за периода 27.04.2020г. – 27.03.2021г. и за
мораторна лихва в размер на 201, 78 лв. за периода 28.04.2020г. – 26.05.2021г. се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1559/2021г. на ВТРС срещу длъжника,
която в срок е оспорена от него с възражение по чл. 414 ГПК. Предвид на изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същия
му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главница от дата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
по чл. 131- 133 ГПК, е връчен лично на ответника по смисъла на чл. 45 ГПК. В
указания му едномесечен срок същият не е депозирал отговор на исковата молба. Не се
явява в първото по делото съдебно заседание, за което отново е призован лично, като
депозира молба за отлагането му поради заболяване. Съдът е уважил молбата, като за
следващото съдебно заседание е счел, че ответникът е редовно призован на основание
чл. 56 ал. 2 ГПК. Поради представен от него болничен лист, то не е проведено и е
отложено за следващата дата. В проведеното на 16.02.2022г. съдебно заседание, за
което ответника е редовно призован по чл. 56 ал. 2 ГПК, същият не се явява и не
изпраща представител, както и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с
протоколно определение от 16.02.2022г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
2
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск
позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени
доказателства. От последните се установява не само наличието на облигационно
отношение между страните по договор за потребителски кредит от разстояние и
реалното получаване на заетата сума от страна на ответника, но и размера на
претендираните от ищеца вземания, произтичащи от съществуващата между страните
договорна връзка. Макар и възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, ответникът не
твърди и недоказва плащане, нито доказва наличието на правоизключващи възражения
срещу съществуването респ. изискуемостта на заявените вземания. Всичко това
обуславя уважаването на предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД и признаване съществуването на сумите,
за които е издадена Заповед за изпълнение № 644/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 1559/2021г.
на ВТРС.
При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа да
бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 131, 34 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. или общо 551, 34 лв. В заповедното
производство сторените разноски възлизат на 284, 75 лв. и следва да се заплатят от
ответника.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.И.Д.., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин,
на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 2000 лв. /две хиляди лева/ -
главница по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство "Екстра"
№ 101192/27.03.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.05.2021г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 231 лв.
/двеста тридесет и един лева/ - договорна лихва за периода от 27.04.2020г. до
27.03.2021г., СУМАТА от 201, 78 лв. /двеста и един лева и 78 стотинки/ - законна
лихва за забава за периода от 28.04.2020г. до 26.05.2021г., за които вземания има
издадена заповед за изпълнение № 644/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 1559/2021г. на ВТРС.
ОСЪЖДА К.И.Д.., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
3
„КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин СУМАТА от 551, 34 лв. /петстотин петдесет и
един лева и 34 стотинки/, представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски, както и СУМАТА от 284, 75 лв. /двеста осемдесет и четири лева и 75
стотинки/, представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1559/2021г. по описа на ВТРС.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4