Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 01.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1857 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност, твърди,че
е кредитор в производството
по несъстоятелност на ответника „С.С.Х.Х.“ АД, по т.д. № 7226/2016 г. по описа на
VI-15 с-в , СГС. Поддържа, че
банката предявила своите вземания в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, вземането било включено в списъка на приетите
вземания на кредиторите, заявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, обявен по партида
на длъжника в ТР на 15.02.2018 г. Сочи, че предявените вземания са по
четири договора за банкови кредити
от 24.03.2011 г., от
31.05.2012 г., от 29.10.2013 г. и от
28.11.2013 г., по които кредитополучател е длъжникът „С.С.Х.Х.“
АД и един Договор за банков кредит
10.10.2011 г. с трето лице,
по който длъжникът встъпил в дълг с Договор от 20.03.2012 г. Твърди, че към молбата
приложил доказателства относно обезпеченията на предявените вземания, с оглед на което направил искане и същите били приети в списъка
по чл. 685, ал. 1 ТЗ с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ. Сочи, че срещу реда на
удовлетворяване, с което било
приетото вземане на „КТБ” АД в (н.), произтичащо само от Договора
за банков кредит от 10.10.2011 г. и Договор за встъпване
в дълг от 20.03.2012 г. (в размер на 28 412 964,56 лв.) постъпило възражение от НАП, като били изложени
твърдения за липсата на правно
основание за приемане на това
вземане с поредност по чл. 722, ал.
1, т. 1 и се правело искане за изменение
на списъка, като вземането се счита за
прието с поредност по чл. 722, ал.
1, т. 8 ТЗ. Поддържа, че на 17.08.2018 г. съдът по несъстоятелността се произнесъл с Определение № 4240, обявено в TP
с per. № 20180827122259, с което определение СГС приел списъка на
предявените вземания по чл. 685, ал.
1 ТЗ като изменил
поредността на удовлетворяване
на всички приети вземания на банката в размер
на 46 587 064,35 лв., а не само поредността на удовлетворяване на приетите вземания
по Договор за банков кредит
10.10.2011 г. с трето лице,
по който длъжникът встъпил в дълг с Договор от 20.03.2012 г., в размер на 28 412 964,56 лв., срещу което единствено било подаденото възражение на НАП. Сочи, че с определението
си СГС приел, че не са
представени каквито и да е доказателства от ищеца за
наличието на надлежни обезпечения на вземанията му.
Счита, че това обуславяло правния му интерес
от иск по
чл. 694 ТЗ за установяване наличие на законоустановените правни основания за удовлетворяване на приети вземания
по реда на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на предявените вземания, произтичащи от четири договора
за банков кредит от 24.03.2011 г., от 31.05.2012 г., от 29.10.2013
г. и от 28.11.2013 г., сключени
между „КТБ” АД /н./ и „С.С.Х.Х.“ АД. Поддържа, че вземанията
по горепосочените договори за банков
кредит са надлежно обезпечени, като били представени
съответните доказателства в
тази връзка. Поради това ищецът моли
да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за
установено, че поредността на
удовлетворяване на приетите вземания на банката към
длъжника по следните договори: Договор за банков
кредит от 24.03.2011 г. в общ размер 2 302 058,48 лева, Договор за
банков кредит от 31.05.2012 г. в общ размер 2 734 626,84 лева, Договор за банков
кредит от 29.10.2013 г. в общ размер 1 386 450,37 лева и Договор за банков кредит
от 28.11.2013 г. в общ размер 11 750 964,09 лева, или общо в размер
на 18 174 099,79 лв. по всички посочени
четири договора, е по реда на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Ответникът НАП е подал писмен отговор на исковата молба. Твърди, че във възражението
си срещу списъка, в качеството си на кредитор
с предявени публични вземания в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ, е възразил срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ на вземания на банката в общ
размер на 28 412 964,56 лв. с основание на възникването им Договор за
банков кредит от 10.10.2011 г. и Договор за встъпване в дълг от 20.03.2012 г. Направил искане списъкът на приетите
вземания да бъде изменен, като
за посочените вземания бъде предвидена
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за главниците и по чл. 722, ал.
1, т. 8 и т. 9 ТЗ - за лихвите.
Поддържа, че доколкото предмет на иска е установяване
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на вземания на
кредитора в общ размер на 18 174 099,79 лв. по Договори
за банков кредит от 24.03.2011 г., от 31.05.2012 г., от 29.10.2013
г. и от 28.11.2013 г., включени
в списък на приети вземания, за които вземания
с Определение № 4240/17.08.2018 г., постановено по т.д. № 1857/2018 г. по описа на СГС е предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 8 ТЗ и доколкото във възражението си не е правил искане
за промяна на поредността на удовлетворяване на вземанията на банката,
предмет на настоящото дело, независимо от констатациите
на съда по
несъстоятелността в мотивната
част на определението,
то НАП не е пасивно легитимирана страна по настоящото
производство. Моли за прекратяване на делото по
отношение на него.
Синдикът на дружеството-ответник е депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че по отношение на
синдика искът е недопустим, тъй като не е ответник
по см. на
чл. 694, ал.4 ТЗ. Счита, че искът е изцяло
основателен. Намира, че в случая в определението
на съда по
несъстоятелността е допусната
ЯФГ. Намира, че след като възражението
на НАП срещу приетите вземания на банката е касаело
само вземанията на банката по
договорите от 10.10.2011 г.
и 20.03.2012 г., то съдът по несъстоятелността е следвало да одобри
останалите неоспорени от НАП вземания на банката по
реда на чл.
692, ал.1 ТЗ с поредност по
чл. 722, ал.1 т.1 ТЗ.
Ответникът „С.С.Х.Х.“ АД /н./, чрез
назначения му особен представител е подал отговор на
исковата молба. Намира производството за недопустимо, доколкото съдът по несъстоятелността се произнесъл без
да е бил сезиран с възражение по отношение на
вземанията, предмет на настоящото дело.
Евентуално намира искът за неоснователен,
доколкото липсвали безспорни доказателства за учредени обезпечения,
които да дават привилегия на кредитора-ищец за удовлетворяване на вземанията му
по чл. 722, ал.1,т.1 ТЗ. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна исковата молба. Счита, че
НАП следва да участва като ответник,
доколкото съдът по несъстоятелността макар и произнесъл се „свръх диспозитив“ по повод възражението,
е действал именно поради направено сезиране и оспорване на НАП. Намира, че синдикът
на ответното дружество също следва да
участва по настоящото дело в качеството си на
страна. Поддържа предявения иск. Сочи, че с молба
от 10.09.2018
г. по т.д. №
7226/2016 г. на VI-15 с-в, поискал
поправка съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК, като съдът се
произнесъл с Определение
6147 от 26.11.2018 г., с което оставил
без уважение молбата му. Поради това, счита, че
единственият начин да бъдат защитени
интересите на банката е завеждането на иск по
чл. 694 ТЗ.
Сидникът е изразил становище за
основателност на иска.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
В
хода на производството по несъстоятелност, съгласно обявения в ТР списък,
синдикът е приел вземания на ищеца по 4 договора за заем, както следва:Договор
за банков кредит от 24.03.2011 г. и Анекс №1, Договор за инвестиционен банков
кредит от 31.05.2012 г. и Анекс №1, Договор за банков кредит от 29.10.2013 г. и
анекс №1, Договор за банков кредит от 28.11.2013 г. по които
кредитополучател е ответникът „С.С.Х.Х.“ АД, и Договор за банков кредит 10.10.2011 г. с трето лице – К.М.Р.“АД, по който длъжникът встъпил в дълг с Договор от 20.03.2012 г.,
като е посочена обща сума 46 587 064,35 лв. и ред на вземането - по
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Макар сумата да не е индивидуализирана по отделни
правоотношения, общия й размер отговаря на заявените вземания,както следва:Договор
за банков кредит от 24.03.2011 г. в общ размер 2 302 058,48 лева, Договор за
банков кредит от 31.05.2012 г. в общ размер 2 734 626,84 лева, Договор за банков
кредит от 29.10.2013 г. в общ размер 1 386 450,37 лева и Договор за банков
кредит от 28.11.2013 г. в общ размер 11 750 964,09 лева, или общо в размер на
18 174 099,79 лв. по всички посочени четири договора, с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по което не се
спори.
Вземането
Договор от 20.03.2012 г., в който ответникът е встъпил в дълг
с Договор от 20.03.2012 г.,
е в размер на 28 412 964,56 лв. и също е включено с привилегия по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ.
Срещу
списъка е било подадено възражение от кредитора „НАП“ само срещу реда, в който
е било включено вземането по Договор от
20.03.2012 г., в който ответникът е встъпил в дълг
с Договор от 20.03.2012 г., в размер на 28 412 964,56 лв.
С
определение № 4240/17.08.2018 г. съдът по несъстоятелността, разглеждайки това
възражение, е изменил списъка на приетите вземания, включвайки и вземанията и
по останалите 4 посочени по-горе договора в реда по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
Определението
е обявено в TP с peг. № 20180827122259, като исковете
са предявени на 10.09.2019 г., т.е. в срока по чл.694, ал.6 ТЗ.
С
определение № 6147/26.11.2018 г. съдът е оставил без уважение молбата на
кредитора КТБ АД(н) за поправка на ОФГ в определението за одобряване на списъка
на приети вземания, относно вземанията включени в реда по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ,
като е посочил, че защитата следва да се осъществи по реда на чл.694 ТЗ.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съдът
намира, че исковете са допустими по следните съображения:
С
определението на съда по чл.692 ТЗ е изменен списъка на приети вземания относно
поредността на удовлетворяване, предвидена в нормата на чл.722 ТЗ. Този акт не
подлежи на обжалване, т.е. не може да се провери неговата допустимост. Следователно
при грешка довела до произнасяне по незаявено възражение, засягащо правата на
кредитор, единственото средство за защита е посредством установителния
иск по чл.694 ТЗ.
Тъй
като възражение срещу включването на вземанията по Договор за банков кредит от
24.03.2011 г. в общ размер 2 302 058,48 лева, Договор за банков кредит от
31.05.2012 г. в общ размер 2 734 626,84 лева, Договор за банков кредит от
29.10.2013 г. в общ размер 1 386 450,37 лева и Договор за банков кредит от
28.11.2013 г. в общ размер 11 750 964,09 лева, с пореданост
по не е било чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не е било правено, то съдът
разглеждащ иска по чл.694 ТЗ не може да
извършва преценка относно това обстоятелство, а следва да включи вземанията в
приетата от синдика поредност - чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, в която те ще бъдат удволетворени при реализация на отразените в списъка
обезпечения.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.694 ТЗ, по иск предявен от „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност, ЕИК:*******, срещу НАП и „С.С.Х.Х.“
АД(Н), ЕИК: *******, при
участието на синдика на „С.С.Х.Х.“ АД(Н), ЕИК: *******, че вземанията по Договор за банков кредит от 24.03.2011 г. в
общ размер 2 302 058,48 лева, Договор за банков кредит от 31.05.2012 г. в общ
размер 2 734 626,84 лева, Договор за банков кредит от 29.10.2013 г. в общ
размер 1 386 450,37 лева и Договор за банков кредит от 28.11.2013 г. в общ
размер 11 750 964,09 лева, включени в списъка на приети вземания обявен в ТР на
15.02.2018 г., на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК:******* са с поредност - чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: