№ 867
гр. Варна, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500747 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 8397/29.01.2025г.,
подадена от Р. И. П., ЕГН ********** срещу решение № 4713/29.12.2024г.,
постановено по гр.д. № 7298/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частите
му, с които:
-е изменен размера на присъдената издръжка с решение №
3793/26.09.2017 г. по гр. д. № 9593/2017 г. по описа на Районен съд - Варна,
дължима от бащата Р. И. П., ЕГН **********, в полза на детето И. Р. И., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител П. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „Г.“ ***, за разликатата над 250 до присъдения
от съда размер от 350 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска
– 12.06.2024 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
десето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК;
-е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. И. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „Г.“ ***, детето И. Р. И., ЕГН **********, да
пътува от Република България до държавите от Европейския съюз (с
изключение на Украйна), Конфедерация Швейцария, Република Сърбия и
Република Турция, през период, който не съвпада с определения режим на
лични отношения на бащата с детето, придружавано от своята майка П. Г. Д.,
ЕГН **********, или със съгласието й, придружавано от съответния
ръководител, при пътувания с учебна цел (практикум, стаж), екскурзии,
лагери, както и във връзка със състезания, олимпиади и конкурси,
1
организирани в чужбина от училищни или извънучилищни школи, за срок от 5
години, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание
чл.127а СК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в частта за
издръжката не кореспондира със закона и конкретно установените под делото
факти и обстоятелства. Сочи, че за него е невъзможно да заплаща издръжка
над 250 лева, като счита че и нуждите на детето не налагат такова висок
размер на издръжката. Изразява несъгласие с извода на съда, че щом е закупил
на детето си телефон и „смарт“ часовник, има високи доходи. По отношение
на даването на заместващо съгласие детето да пътува в чужбина излага, че
преценката за интереса на детето се извършва за всеки конкретен случай след
цялостен анализ на всички значими за развитие на детето фактори, като тези
обстоятелства не са коментирани от съда. Моли решението да бъде отменено в
обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което размерът
на издръжката да бъде увеличен от 140 лева на 250 лева, и искът за даване на
заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина да бъде уважен за срок
от една година. Прави доказателствени искания, както следва: за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от ТД на НАП с
информация за регистрирани трудови договори на майката С.Р. П. и от ТД на
НОИ с информация относно това дали на майката С.Р. П. е определено и се
изплаща пенсионно обезщетение, за допускане на разпит на един свидетел
при режим на водене за установяване на обстоятелствата, изложени в жалбата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна П. Г. Д., ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете И. Р. И., ЕГН **********, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че присъдената
издръжка в размер от 350 лева не е в завишен размер съобразно
възможностите на бащата и нуждите на детето, а твърденията, че не е
съобразен интереса на детето по отношение на пътуването в чужбина намира
за голословни. Моли решението да бъде потвърдено. Поддържа, че не се
изминали две години от последното увеличение на издръжката. Твърди, че
поради здравословни проблеми през по-голямата част от времето е
безработен, както и че от предходен брак има две деца, едно от които е
студент. Излага, че претендираната издръжка е непосилна за него. Моли
решението да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на П. Г.
Д., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Виктория Д. Я., ЕГН ********** срещу Р. И. П., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
иск по чл.150 от СК с който се иска да бъде изменен определения с решение
№ 3793/26.09.2017г., постановено по гр.д. № 9593/2017г. по описа на РС-Варна
размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето И. от 140 лева
на 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
12.05.2024г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното плащане и иск по чл.127а, ал.2 от СК за даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата Р. И. П. за издаване на задграничен паспорт
на детето И. Р. И., както и същото да напуска пределите на Република
България и да пътува до всички страни членки на ЕС, Конфедерация
Швейцария, Република Сърбия и Република Турция придружавано от майка
си П. Г. Д. или със съгласието й, придружавано от съответния ръководител,
при пътувания с учебна цел (практикум, стаж), екскурзии, лагери, както и във
връзка със състезания, олимпиади и конкурси, организирани в чужбина от
училищни или извънучилищни школи, за период от пет години.
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение №
3793/26.09.2017 г., постановено по гр. д. № 9593/2017 г. по описа на РС-Варна,
ответникът е осъден да заплаща в полза на детето И. месечна издръжка в
размер на 140 лв. месечно, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от 10.07.2017 г., а с решение № 3819/20.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 10059/2018 г. по описа на РС-Варна, упражняването на
родителските права по отношение на И., са предоставени на майката, като на
бащата е определен режим на лични отношения с детето. Излага се, че след
влизане в сила на решението на 25.10.2018 г. ответникът не е заплащал
редовно присъдената месечната издръжка, а както и не е полагал никакви
грижи за сина си и не осъществявал режим за лични контакти. Навежда се
довод, че са изминали почти 7 години от определяне на издръжката на детето,
през които обстоятелствата, при които решението е постановено, са се
променили значително – нараснали са нуждите на детето, което вече е на 10
години и са променени икономическите условия в страната, както и
определения минимум на дължимата издръжка. Сочи се, че за учебната
2023/2024 г. И. е записан като ученик в 3 клас на Основно училище „Христо
Ботев“ - с. С., общ. Д., обл. Д.. Само за миналата година разходите за дрехи и
обувки са били около 1200 лв. По-рано бил закупен компютър с оглед
провежданите онлайн обучения. За учебни помагала и тетрадки всяка учебна
година майката заплащала около 150-200 лева. Твърди се, че детето не
посещава извънкласни занимания, тъй като за тях са необходими
допълнителни средства, с каквито майката не разполага. Излага се, чe освен
грижата към И. майката има задължения по отглеждането и издръжката и на
по-малкия си син Милен, роден на 18.07.2018 г. в гр. Варна от съвместното й
съжителство с А.С.В., с който на 27.11.2019 г. сключила брак. Месечните й
3
доходи били ниски и трудно успявала да посреща всички нужди на И., още
повече, че вече има задължение и към друго дете. Съпругът й също не
получавал високи доходи. Твърди се, че бащата, който е в трудоспособна
възраст и не страда от заболявания, които да му пречат да полага труд, може
да си позволи да заплаща по-висок размер, без това да го затрудни да покрива
собствената си издръжка. Ищцата излага още, че ответникът категорично
отказвал детето И. да пътува извън страната, дори и с майка си. Ищцата счита,
че това е важно за неговото нормално израстване, за разширяването на
мирогледа му, като счита запознаването с нови култури и попадането в
различна среда би донесло изключително за неговото съзряване и изграждане
като пълноценна личност. Твърди още, че нейни близки и роднини живеят в
чужбина и въпреки отправените от тях покани, никога досега ищцата и детето
не са ходили, макар и да искат да отидат на гости, тъй като това е невъзможно,
заради поведението на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който признава иска за издръжка до размер от 250 лева, а до
поискания размер от 350 лева го оспорва като неоснователен. Твърди, че дава
средства за детето дори в по-голям размер от определената от съда издръжка,
купува му подаръци не само за поводи, но и извън това, желае и иска да
осъществи всички определени от съда дати на личен контакт, но почти винаги
те се отказват по различни поводи от страна на майката. Посочва, че получава
брутен месечен доход около 500 лева. Излага, че живее в едно домакинство с
двамата си възрастни родители, които са с тежки здравословни проблеми,
поради което се налага да се грижи за тях. Оспорва молбата по чл. 127а от СК
като сочи, че липсват каквито и да е било специфични причини налагащи
пътуването на детето до конкретна държава, свързани с неговите или на
семейството на майка му нужди. Опасенията му са, че даването на
неопределено и в огромен период от време заместващо съгласие на практика
може да го лиши изцяло от възможността да вижда и да контактува с детето
си и даже да няма представа къде се намира то.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане детето И. Р. И. е
родено на 22.12.2014 г. от родители П. Г. Д. и Р. И. П..
С решение № 3793/26.09.2017 г., постановено по гр. д. № 9593/2017 г. по
описа на РС-Варна Р. И. П. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето
И. в размер на 140 лева чрез неговата майка и законен представител, считано
от 10.07.2017г.
С решение № 3819/20.09.2018 г., постановено по гр.д. № 10059/2018 г. по
описа на РС-Варна родителските права по отношение на детето И. са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с
детето.
Видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка на
ищцата в „Банка ДСК“ АД за периода 01.04.2023 г. – 13.05.2024 г., е че, същата
получава месечни социални помощи за отглеждане на дете в размер на 55 лв.,
както и е получила еднократна помощ за покрИ.е част от разходите в началото
4
на учебната година за дете, записано в първи клас, в общ размер на 300 лв., а
така също и сумата от 148,35 лв. с основание „safe – подкрепа“ от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна.
От удостоверение от 22.03.2024г., издадена от ОУ „Христо Ботев“ с. С.
се установява, че детето И. Р. И. е записано в трети клас в същото учебно
заведение за учебната 2023/2024г.
Представен от ищцата акт за раждане на детето М.А.В., родено на
18.07.2018г., видно от който тя е негова майка, а баща е А.С.В..
От прието по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че П. Г. Д. и А.С.В. са съпрузи от 27.11.2019г.
От ответника е представено удостоверение за брутни/нетни доходи,
издадено от „СТРОЙ МАТ“ ЕООД, съгласно което Р. И. П. работи като „общ
работник строителство на сгради“ и за периода м.02.2024 – м.06.2024г. е
получил брутно трудово възнаграждение в размер на 2346.50 лева/ нетно
1820.85 лева, или средномесечно 469.30 лева (брутно)/364.85 лева (нетно).
Видно от предоставена по делото служебно изискана информация от ТД
на НАП – гр. Варна ответникът има регистриран действащ трудов договор със
„Строй Мат“ ЕООД. Последният отразен осигурителен доход е за м.
септември и м. октомври 2024 г. в размер на 472,10 лева, а за предходните 8
месеца е 469,30 лева.
Според представената от ТД на НАП – гр. Варна, офис гр. Д.
информация в информационния масив за периода 01.06.2023 г. – 02.12.2024 г.
за майката П. Г. В. липсват данни за регистрирани трудови договори и за
осигуряване.
По поискано от ищцата съдебно удостоверение, което да послужи пред
ТД на НАП – гр. Варна, по делото е постъпило писмо, според което в
дирекцията няма информация за декларирани движими и недвижими имоти
на ответника.
От въззивната инстанция са събрани данни за доходите на С.Р. П.а
(майка на ответника) от пенсии, като се установява, че за периода от м. юли
2024г. до м.03.2025г. същата не е получавала такива доходи, зам.04.2025г е
получила 2048,01 лева пенсия и добавка от 150 лева, а за м.05 и м.06, 2025г. –
по 435,43 лева.
Представени от ответника, както пред първоинстанционния, така и пред
въззивния съд, са разписки от EasyPay за платени суми за издръжка на детето
Р. по сметка на П. Г. В..
По делото са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищцата – А. В. (съпруг на ищцата) и един
свидетел на страната на ответника – М. П. (брат на ответника).
Съгласно показанията на св. В. с майката на И. са заедно от 8 години и за
този период бащата на момчето е идвал веднъж, когато се е водило първото
дело за издръжка. Заявява, че ответникът не е спазвал определения му режим
за личен контакт с детето, като е обещавал, че ще дойде, но не го е правил. И.
се чувал с баща си по телефона, който ответникът му закупил и заплащал
сметката за телефонните разговори. Преди два месеца свидетелят завел
5
момчето в гр. Б., за да се види с баща си. Ответникът го завел на „мол“ и му
купил обувки. Според показанията на св. В. И. наричал ответника „тате“, тъй
като му купувал по-големи неща.
Съгласно показанията на свидетеля П., който живее в едно домакинство
с ответника, майката на И. не дава на Р. да се вижда със сина си, като преди
около две години свидетелят три пъти е ходил с него до дома на ищцата, която
отказвала да даде детето, защото не искала то да „свиква на две къщи“.
Веднъж е виждал детето и то се държало дистанцирано към него, но с баща си
се чувствало добре. Ответникът му изпращал подаръци - телефон и „смарт“
часовник. Имал опасения, че ако ищцата и детето отидат в чужбина няма да се
върнат, защото съпругът на майката имал син, който живее в Германия, както
и други роднини.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.150 от СК и чл.127а, ал.2
от СК и са процесуално допустими.
По иска по чл.150 от СК
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно
определената издръжка, променените обстоятелства от предходното
определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания
размер и възможността на ответника да я дава.
Не е спорно по делото, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че ответникът е баща на детето, предвид което
дължи издръжка.
Установи се, че по силата на решение № 3793/26.09.2017 г., постановено
по гр. д. № 9593/2017 г. по описа на РС-Варна, че ответникът е осъден да
заплаща на детето И. месечна издръжка в размер на 140 лева. От този момент
до датата на подаване на исковата молба за увеличение на издръжката е
изминал период от около 7 години. Към същия следва да се прибави и
изминалия период до приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция, предвид че съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. Следователно общият период е близо 8 години.
Ноторно известно е, че за изтеклия период от време са се променили
социално-икономическите условия в страната – напр. минималната работна
заплата за 2017г. е била в размер на 460 лева, а за 2025г. е определена в размер
на 1077 лева /ПМС № 359/23.10.2024 г./. Безспорно нараснали са и нуждите на
детето, което при предходното определяне на издръжката е било на 2 години, а
понастоящем е на 9 години, като вече е ученик, предвид което има и нужда от
закупуване на учебни помагала и други разходи, свързани с училище,
включително по възможност и от средства за извънкласни занимания. Не се
твърдят, нито се доказват някакви други специфични нужди на детето.
По отношение на податните възможности на бащата в предходното
съдебно решение е отразено, че получава минимална работна заплата.
Понастоящем, видно от доказателствата по делото, получава около
6
половината от минималната за страната заплата, въпреки че е трудово
ангажиран като общ работник в сферата на строителството. Настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че доколкото
ответникът е в млада и трудоспособна възраст /39 години/, без данни за
влошено здравословно състояние, за него не са налице пречки да реализира
доходи и в по-висок размер – поне от минималния до средния размер за
страната. Дори и да работи неквалифицирана работа в строителството,
общоизвестно е, че понастоящем е налице високо търсене на такива
работници. В случай, че работи на четиричасова работа, както е посочено във
въззивната жалба, ответникът би могъл да потърси и възможности за полагане
на допълнителен труд с оглед на обстоятелството, че има дете, на което дължи
издръжка, а както сам посочва - и родители в затруднено положение. Досежно
майката на ответника се установи, че същата е в пенсионна възраст, като до
преди няколко месеца не е имала доходи от пенсия, но вече получава такива.
Отделно от това, следва да се отбележи, че задължението за заплащане на
издръжка на непълнолетно дете е безусловно, за разлика от това за родител,
както и е с приоритет съгласно чл.141 от СК.
Предвид всички изложени съображения съдът приема, че е налице
трайно изменение в нуждите на детето, обусловено от възрастта и
променената обществено-икономическа обстановка в страната. Предвид
обстоятелството, че не са установени нужди на детето извън обичайните за
неговата възраст, съдът определя необходима издръжка за 9 годишно дете
средно от поне 600 лева месечно. При отчитане на обстоятелството, че
майката полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето, както и че същата има алиментни задължения към още едно
непълнолетно дете, съдът намира, че бащата следва да заплаща поисканата
издръжка в размер на 350 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.127, ал.2 от СК
Съгласно чл. 127а, ал.1 от Семейния кодекс въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите, а съгласно ал.2, когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно издаването на международен паспорт на детето,
както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе
нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата,
така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава
излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.
По искането за даване на заместващо съгласие на родител за пътуване на
детето в чужбина и издаване на необходимия за това документ съдът следва да
вземе предвид всички конкретни обстоятелства, свързани със самото искане –
7
държавите, до които ще се пътува, причините за пътуване, условията и
средата, в които ще пребива, както и възрастта на детето, степента на неговото
развитие, отношенията между двамата родители, привързаността на детето
към всеки от тях, кой полага непосредствените грижи за него и други
обстоятелства, като при преценката си се ръководи от най-добрия интерес на
детето.
В настоящия случай искането за пътуване на детето в чужбина е
обосновано с възможността то да посети различни държави с цел разширяване
на мирогледа му, запознаване с нови култури, включване в организирани от
училище мероприятия, както и посещения на близки и роднини.
С въззивната жалба бащата не изложил аргументи срещу разрешението
за издаване на необходимия за пътуване в чужбина паспорт, а само по
отношение на определения от първоинстанционния съд дълъг период на
разрешението за пътуване от 5 години, което създава възможност за
отчуждаване на детето от бащата.
Детето И. е на 9 години и следователно е на възраст, в която е от особено
значение да възприема новости, да формира представи, да събира впечатления
от нови и различни места. В случай, че родителите имат възможности да водят
детето в чужбина, безспорно в негов интерес е то да посещава различни
държави, да се запознава с културата, забележителностите, постиженията и
начина на живот на други народи. Доколкото детето вече е ученик,
съществено за емоционалното и образователното му развитие, би се явило и
евентуалното му включване в организиране от училище екскурзии/други
мероприятия извън пределите на страната. В допълнение в случай, че има
роднини в чужбина (както се потвърждава и от свидетеля на ответната страна)
категорично съответства на интересите на детето възможността да се запознае
и да контактува с тях, при липса на данни за обратното. За да може да пътува,
на детето следва да бъде издаден международен паспорт. Искането е
отправено за страни от Европейския съюз, Конфедерация Швейцария,
Република Сърбия и Република Турция, по отношение на които няма данни за
някаква опасност. Самият баща не се противопоставя на принципната
възможност детето да пътува в чужбина до посочените държави,
придружавано от майка си, видно от изявленията във въззивната жалба. В
този смисъл съдът намира, че следва да бъде дадено исканото разрешение за
издаване на международен паспорт и за пътуване в чужбина. Основният спор
между страните е по отношение на срока, за който се иска да бъде дадено
заместващото съгласие.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСГК на
ВКС съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в
местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с
искане за промяна в местоживеенето на детето. Понастоящем няма никакви
конкретни данни майката да възнамерява да живее в чужбина, съответно да
промени и местоживеенето на детето. Показанията на св. П. пресъздават само
лични опасения на бащата, които не са подкрепени от факти за поведение на
майката, сочещо на подобно намерение. В този смисъл съдът намира, че
поисканият срок на разрешението от 5 години не се явява твърде дълъг, а и
същият ще способства за ограничаване на бъдещи спорове между страните по
същите въпроси. Въпреки това, предвид изложените от свидетеля данни за
8
поведение на майката, възпрепятстващо режима на лични контакти на детето с
бащата, а и с цел въвеждане на някакви ограничения в конкретните пътувания,
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
разрешението следва да се даде в рамите на периоди, които не съвпадат с
определения режим на лични отношение между бащата с детето.
По гореизложените съображения съдът намира, че искането за издаване
на разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува в чужбина,
придружено от майка си или упълномощено от нея лице, следва да бъде
уважено за поискания срок от 5 години през периоди, които не съвпадат с
определения режим на лични отношения на бащата с детето.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4713/29.12.2024г., постановено по гр.д. №
7298/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал.3, т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9