Определение по дело №138/2016 на Административен съд - Сливен

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ …

 

гр. Сливен, 20. 06. 2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на двадесети  юни,  две  хиляди  и  шестнадесета  година,  в  състав:

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  Галя  Иванова

 

            Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 138 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, съобрази  следното:

 

            Производството е по реда на чл. 197 – чл. 202 от АПК.

            Образувано е по жалба от „Стемо 2013” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Г.С.Раковски” № 29А, представлявано от управителя Г. И. П., подадена против Заповед № 03-РД / 1115 от 29.03.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, с която е наредено да бъде спряна обработката на заявление за подпомагане с ИД № 20/04/1/0/03026 от 08.06.2015 г. на „Стемо 2013” ЕООД и да бъде удължен срокът за обработка на заявлението за подпомагане с времето до установяване на обстоятелствата от значение за издаването на акта за неговото одобрение или отхвърляне. В жалбата е заявено искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и за изпращане преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

            Жалбата е подадена пред Административен съд – Сливен, поради което към нея не са приложени копие от административната преписка и становище от административния орган. С Разпореждане на съда от 10.05.2016 г. административният орган е задължен да представи горепосочените документи.

            На 06.06.2016 г. в деловодството на съда е входирана молба от административния орган, към която са приложени заверено копие от административната преписка по издаване на оспорената заповед и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В молбата е изразено становище за недопустимост на жалбата и е заявено искане за присъждане на разноски в полза на ДФЗ, съгласно представения списък, в който е посочена претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

            Съдът счита, че жалбата е просрочена, поради което е недопустима. Съгласно разпоредбата на 197 във връзка с чл. 202 от АПК, актът за спиране на производството за издаване на административен акт може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му. Оспорената заповед е съобщена на оспорващото дружество на 19.04.2016 г., видно от следното: съобщаването е извършено с изпращането на Уведомително писмо Изх. № 01-2600/2436 от 29.03.2016 г. по описа на ДФЗ, към което е приложена заповедта /л.27/; Уведомителното писмо е получено на адреса на дружеството в гр. Нова Загора от упълномощен представител на дружеството на 19.04.2016 г. – видно от Известие за доставяне /л.28/ и Писмо от 13.06.2016 г. от Началника на Пощенска станция – Нова Загора с приложен към него опис на препоръчани пратки /л.817, л.818/. Следователно, срокът за обжалване на заповедта изтича на 03.05.2016 г., който е присъствен ден. Жалбата срещу заповедта е подадена на 04.05.2016 г. - видно от входящия номер на жалбата при входирането й в деловодството на Административен съд - Сливен, и следователно е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 197 от АПК 14-дневен преклузивен срок. С оглед на гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено, поради просроченост на оспорването.

С оглед извода за недопустимост на жалбата и прекратяване на производството по делото, претенцията на административния орган, защитаван от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено съобразно §1 от ДР във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд – Сливен

 

О  П  Р  Е   Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Стемо 2013” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Г.С.Раковски” № 29А, представлявано от управителя Г. И. П., подадена против Заповед № 03-РД / 1115 от 29.03.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.

ОСЪЖДА „Стемо 2013” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Г.С.Раковски” № 29А, представлявано от управителя Г. И. П., да заплати на Държавен фонд “Земеделие”– София, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 138 / 2016 г. по описа на Административен съд – Сливен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: