Решение по дело №715/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”/РД „АА“/ Бургас, против решение № 25 от 21.03.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 37/2024 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 22-0001302/21.12.2023 г. на директора на регионална дирекция „Автомобилна администрация“/РД „АА“/ Бургас, с което на К. Д. К. от [населено място], община Айтос, за нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства/обн.ДВ, бр.104/27.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г, наредбата/, и на основание чл.178а, ал.10, пр.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за неправилност иска да се отмени оспореното решение и да се потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Айтос с решение № 25 от 21.03.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 37/2024 г. е отменил наказателно постановление/НП/ № 22-0001300/21.12.2023 г. на директора на РД „АА“ Бургас, с което на К. Д. К. от [населено място], община Айтос за нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и на основание чл.178а, ал.10, пр. първо от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00/петстотин/ лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаването на НП, както следва: 1. нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на нарушението, а не в присъствие на един свидетел очевидец или на двама други свидетели/присъствали при установяване на нарушението или при съставяне на акта/ 2. неяснота относно датата на извършване на нарушението - 06.12.2023 г. или 18.09.2023 г. и 3. неяснота дали административнонаказателната отговорност на К. Д. К. е ангажирана като извършител на административното нарушение или като допустител.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените в него.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения.

Административното нарушение е установено в хода на проверка, извършена от контролните органи след приключване на техническият преглед въз основа на видеозапис от информационната система на ИА „АА“ и протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС. Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец, но който е присъствал при установяване на нарушението чрез преглеждане на видеозаписа, вместо в присъствие на двама такива свидетели или в присъствие на един свидетел очевидец, не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като извършител, а и е преодоляно по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.

Неправилно районният съд приема, че от словесното описание на нарушението в АУАН и в НП се създава впечатление, че датата на извършването му е 06.12.2023 г. Не е налице неяснота относно датата на извършване и установяване на нарушението, доколкото в АУАН и в НП е посочено, че 18.09.2023 г. е датата на извършване на периодичния преглед за техническа изправност на ППС, както и че впоследствие на 06.12.2023 г. около 13.30 часа след анализ на видеозаписа, е установено нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му. Няма спор, че АУАН на К. К. е съставен на 06.12.2023 г.

Н. следващо място, както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че в качеството си на технически специалист/член на комисия/ К. К. е извършил техническия преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. като не е извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм на поставеното над канала МПС, съгласно методиката по чл.31, ал.1, приложение 5, част I, т.2, позиция 2.1.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., така, че колелата да не докосват повърхността като колелото се завърти от едно крайно положение до другото и като не е използвал стационарен подемник, за да бъде повдигнат автомобила. Настоящият касационен състав намира, че така описано изпълнителното деяние не поражда съмнение, че К. е санкциониран като пряк извършител на нарушението, а не в хипотезата на допустителство, за което липсват констатации в АУАН и в НП.

Извършването на нарушението, вменено на К., се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Наказващият орган безспорно е установил, че санкционираното лице не е извършило дължимата проверка на кормилния механизъм на МПС, съобразно методиката по чл.31, ал.1, приложение 5, част I, т.2, позиция 2.1.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., като освен, че е посочил неспазените нормативни изисквания, е изброил и конкретните неизвършени действия от К.. Неправилно обаче, по отношение на извършеното нарушение е приложена хипотезата на чл.178а, ал.10 ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 500.00 лева за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства, за които не е предвидено друго наказание. В случая е приложима нормата на чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП, сочеща административно наказание глоба от 1500.00 лева за технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. К. К. като технически специалист/член на комисия/ не е спазил именно един от тези методи - този за проверка състоянието на кормилния механизъм, регламентиран в приложение пето към чл.31, ал.1, част I, т.2, позиция 2.1.1 от наредбата, но вместо да бъде наказан за това нарушение на основание чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП, неправилно е приложена административнонаказателната разпоредба на чл.178а, ал.10 ЗДвП. Деянието не може да бъде преквалифицирано, тъй като се касае за по-тежко нарушение, с оглед на предвидения по-висок размер на наказанието „глоба“ в приложимата административно-наказателна уредба на чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП.

Допуснатото нарушение на материалния закон е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Предвид изложеното, като е отменил наказателното постановление по други съображения, районният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да се остави в сила.

Касационният жалбоподател е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Предвид фактическата и правна сложност на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно правилото на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/обн.ДВ, бр.64/23.07.2004 г./.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, А. съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 25 от 21.03.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 37/2024 г. по описа на Районен съд Айтос.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ИА „АА“/ да плати на К. Д. К. от [населено място], община Айтос, разноски в размер на 400.00/четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.