РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. В., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. Д. С.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от В. Д. С. Гражданско дело № 20221300100015
по описа за 2022 година
Производството е за поставяне под запрещение по реда на чл.336 и сл. от
ГПК.
И. В. Р. - управител на Ц. „Д.“-В. с адрес за призоваване в гр. В. е
предявила иск до ВдОС за поставяне под пълно запрещение на лицето В. М.
Ф. с ЕГН**********.
Поддържа в молбата, че ответникът страда от тежка умствена
изостаналост, като е определена инвалидност 95 % с чужда помощ.
Със Заповед № ЗД-ЗД05/ 0044 / 17.08.2015 г. на Дирекция „С. п.“ и
Решение № 494 от 29.09.2015 г., постановено по гр.дело №1996 по описа на
ВРС за 2015 г. лицето е настанено в Център за настаняване от семеен тип за
деца и/или младежи с увреждания /Ц./ „Д.“ - Видин за срок до настъпване на
обстоятелствата, които ще доведат до отпадане, изменение или прекратяване
на основанието за настаняване.
Предвид навършване на пълнолетие на В. М. Ф. на 07.10.2021г. и
поради изтичане на срока за настаняване определен от съда, ОДЗ към Д.-В. е
приел, че на основание чл.29 т.5 от ЗЗД е целесъобразно да бъде прекратено
настаняването му в Ц. „Д.“ гр.В..
1
Със Заповед № ЗД/Д-ВН-128 / 04.10.2021г. Дирекция „С. п.“ - В. е
прекратила настаняването на В. М. Ф. в Ц. „Д.“ гр.В..
Моли съда да постанови решение, с което да постави под пълно
запрещение лицето В. М. Ф. с ЕГН **********, ведно със законните
последици.
Видински окръжен съд, като взе в предвид постъпилата искова молба и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от заключението на в.л. психиатър д-р Б.К. ответникът вече е
навършил пълнолетие. Роден е от трета патологично протекла бременност в
асфиксия от майка, която е била наркотично зависима и с хепатит тип „С“.
Роден е недоносен и е отглеждан в кувьоз. След раждането е установено
изоставане в нервнопсихичното му развитие. Веднага след раждането майката
го е оставила в родилния дом и той е институционализиран. Посещавал е
различни центрове и домове за социални услуги.
Освидетелстваният не може да говори. Разбира и изпълнява
елементарни дейности. Има тежко изоставане в мисленето, лишен е от
възможността за абстракция и асоциативно мислене, поради което не е в
състояние сам да се грижи за себе си и своите интереси. Налице е медицински
критерии за поставяне под пълно запрещение. Той е с тежък конгнитивен и
социален дефицит. Наличие на слабоумие, преценен и пенсиониран от ТЕЛК
като „ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ“ с нарушение в поведението,
изискващо лечение. Диагностициран и лекуван в детска психиатрична
клиника „А.“ през 2016 г. и от тогава е пенсионер по болест. В момента е 95
процента с чужда помощ.
Налице е напълно загубена автономност. Самостоятелно, без напълно
обгрижване, той не би могъл да се справя и да преживява така, че са налице
медицинските критерии за поставяне под пълно запрещение.
Ф. не е в състояние да се грижи за себе си и собствените си работи.
Видински окръжен съд като взе в предвид данните по делото намира
предявеният иск за основателен по следните съображения:
2
Поставянето на едно лице под запрещение (пълно или ограничено)
предполага наличието на два вида предпоставки - процесуални предпоставки
и материалноправни предпоставки.
Процесуалната предпоставка е само една и обуславя правото на иск -
възможността да се поиска от съда поставяне на едно лице под запрещение.
В текста на чл. 336 ал. 1 от ГПК законодателят диспозитивно е посочил
лицата, които могат да поискат поставяне на едно лице под пълно или
ограничено запрещение. Изброяването е диспозитивно, тъй като освен
изрично посочените правни субекти „съпруг”, “близки роднини“ и
„прокурора“, правото на иск е предоставено и на всяко лице, което има
„правен интерес” да поиска поставянето на друго лице под запрещение.
В конкретния казус исковата молба е подадена от И. В. Р., която е
управител на Ц. /Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания/ „ Д. – В. - тя попада в родовото понятие „всяко лице, което има
правен интерес да поиска поставянето на друго лице под запрещение ”.
Това прави исковата молба процесуално допустима по отношение на
тази положителна процесуална предпоставка (активна процесуална
легитимация) .
Материалните предпоставки са посочени в текста на чл. 5 от Закона за
лицата и семейството /ЗЛС/.
Анализът на тази правна норма води до следното:
1/ под “пълно запрещение” могат да бъдат поставени само непълнолетни и
пълнолетни лица, но не и малолетни лица - чл. 5 ал. 1 от Закона за лицата
и семейството(ЗЛС). Малолетните лица по закон са напълно недееспособни,
поради което не могат да бъдат поставяни под запрещение (пълно или
ограничено) – чл. 3 от ЗЛС.
2/ под “ограничено” запрещение може да се постави само пълнолетно
лице - чл. 5 ал. 2 от ЗЛС. Непълнолетните лица по закон са ограничено
дееспособни, поради което не могат да бъдат поставяни под ограничено
запрещение – чл. 4 от ЗЛС.
3/ освен с възрастта на лицето, поставянето под запрещение е свързано и с
неговото здравословно състояние. Под запрещение може да бъде поставено
лице, което страда от заболяване, определено от закона като „слабоумие или
3
душевна болест” - чл. 5 ал. 1 от ЗЛС.
Заболяването обаче не е достатъчно, за да обуслови поставяне под
запрещение.
4/ законът изисква наличието на причинна връзка между заболяването и
неговите клинични проявления - в резултат на заболяването лицето “да не е в
състояние да се грижи за своите работи” – чл. 5 ал. 1 от ЗЛС.
Законодателят не е дал легално ( дефинитивно ) определение на това
понятие, нито пък го е определил диспозитивно . Ето защо съдържанието му
следва да се преценява от съда с оглед на всеки конкретен случай.
Въпреки това, когато следва да се направи преценка на
основателността на искането за поставяне под запрещение и да се определи
вида на запрещението, съдът следва да изходи от някои обективни критерии,
като възможността на лицето да разбира свойството и значението на това,
което извършва; да ръководи постъпките си; да контролира действията си; от
възможността за трудова и социална адаптация в обществото; от начина, по
който лицето възприема околната действителност; от възможността за
нормално общуване с хората и не на последно място от възможността сам
да полага грижи за себе си - да си закупува или приготвя храна, да се храни
и облича самостоятелно, да полага грижи за личната и домашна хигиена и т.
н.
Ответникът е с „тежка умствена изостаналост“ с нарушение в
поведението, изискващо лечение, като заболяването е стигнала до степен да
не му позволява да разбира свойството и значението на действията, които
извършва, както и да се обслужва ефективно и да се грижи пълноценно за
себе си и своите интереси.
Съдът в личен контакт установи, че той не може да говори и не разбира
какво му казват хората около него.
Медицинският критерий на заболяването е установен с конкретно
изготвена психиатрична експертиза.
В този смисъл е и становището на ищцата, подържано в ход по същество
на делото, както и становището на представителя на Окръжна прокуратура-
гр. .В.
По делото се установиха конкретните характеристики на заболяването
4
и неговите проявления, от които съдът да направи извода, че с оглед
тежестта на заболяването ответникът следва да се постави под „пълно
запрещение “ и да бъде признат за „напълно недееспособен”.
Ще следва да се съобщи на органа по Настойничество-Кмета на
община В., за да се учреди настойничество и се определи настойник на
основание чл.338 ал.3 ГПК.
Водим от горното, Съдът :
РЕШИ:
Поставя под пълно запрещение В. М. Ф. с ЕГН**********, поради
заболяването му ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ с нарушение в
поведението, изискващо лечение.
Препис от решението да се изпрати на Кмета на община - В., обл.В. за
учредяване на настойничество и определяне на настойник.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В. _______________________
5