О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1064
Бургас, 14.11.2018г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 193 по описа за 2018 година, на
основание чл.140 във връзка с чл. 146,
ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на А.Б.К. и И. Григорьиевна С., чрез
пълномощник адвокат И.Г. от ВАК против „Свети Йоан
Ризорт“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Дружба 2“, бл.316,вх.А, с която е предявена претенция да бъде обявен за
окончателен, сключеният между страните на 30.05.2015г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот- подробно индивидуализиран.
Съдът е изпратил
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е
указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
На 02.07.2018г., ответникът
е депозирал отговор, с който изразява
становище по предявената срещу него искова молба.
Страните са
упражнили правата си да депозират допълнителна искова молба и допълнителен
отговор на исковата молба, поради което и книжата по делото са разменени
редовно.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 , ал.1 от ГПК.
Проект
за доклад:
Твърди се в
исковата молба, че считано от 2014г. ищците се намирали в договорни отношения с
ответника като първоначално сключили два договора за придобиване на недвижими
имоти, по които били извършени плащания, а впоследствие тези имоти били
заменени за един общ. Посочва се, че през месец май 2014г. с помощта на
посредник избрали да закупят недвижими имоти от ответника като в тази връзка
провели среща с управителите на „Свети
Йоан Ризорт“ЕООД. В
деня на разговора им всяка от двете ищци внесла депозит за закупуване на обект
в строяща се сграда в гр.Созопол с инвеститор дружеството-ищец. На 09.07.2014г.
ищците сключи два отделни предварителни договори за строителство и продажба на отделни
апартаменти- подробно индивидуализирани. Дружеството- продавач се задължио
срещу заплащане на договорената цена да изпълни строителство на сградата
съгласно одобрените инвестиционни проекти, да я въведе в експлоатация и да
прехвърли правото на собственост върху конкретните самостоятелни обекти. В деня
на подписване на предварителните договори, след приспадане на внесения от всяка
от ищците депозит били заплатени съответно и сумите 18 469 евро за
апартамент 301 и сумата от 16 875 евро за апартамент 209 и това било
отразено в същите документи. Впоследствие след проведени между ищците и
ответника разговори за замяна на посочените по-горе два апартамента предварителните
договори били прекратени по взаимно съгласие и на 30.05.2015г. страните
подписали нов договор за строителство за друг обект в същата сграда на
апартхотел „Свети Йоан Ризорт“, разположен на четвъртия етаж. В т.7 от договора
бил уговорен краен срок за прехвърляне на собствеността, който бил определен в
зависимост от плащането на пълния размер на продажната цена, като завършването
на сградата и въвеждането и в експлоатация било предвидено да се случи до
30.04.2017г. В деня на подписване на последния договор ищците заплатили общо
сумата от 90 515 евро, от които сумата от 46 515 евро чрез
прихващането и с вече заплатените суми по прекратените предварителни договори.
Сумата от 44 000 евро била предадена срещу разписка на управителя Петър
Стаматов още при пристигането на двете в България, като при подписване на
договора разписката е върната на управителя, а плащането отразено като
извършено в подписания на 30.05.2015г. документ. Остатъчната сума от 9872 евро
била заплатена предсрочно на 14.01.2017г. на територията на Руската Федерация
на лице, посочено от управителя на дружеството –ответник. За направеното плащане ищците получили
разписка. По този начин А.Б.К.
и И. Григорьиевна С. изпълнили напълно задълженията си по договора.
През август 2017г.
ищците били поканени за сключване на окончателен договор, но до подписване на
такъв не се стигнало, тъй като сградата все още не била въведена в
експлоатация. Управителите на ответника уверили К. и С., че ще изпълнят този си
ангажимент до края на 2017г. След средата на януари 2018г. Петър Стаматов не си
вдигал телефона, от което пък станало ясно, че въвеждането на сградата в
експлоатация се забавя. Тази забава довела като последица до невъзможност
ищцата С. да получи компенсация от работодателя си. Окончателен договор обаче
не бил подписан, като при проведения през месец март 2018г. разговор с ищците
управителя Николай Ламбуров отказал да обсъжда с тях причината за забавата,
както и да се ангажира с конкретен срок за прехвърляне собствеността на имота.
В края на месец март 2018г. служител на ответника им обяснил по телефона, че управителят
на дружеството отказва да прехвърли собствеността на имота. Казаното
обосновавало наличие на правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
За установяване на горните обстоятелства се моли да бъдат допуснати двама
свидетели в режим на довеждане.
Дружеството ответник е депозирало
отговор на исковата молба. Излагат се аргументи за нередовност на исковата
молба, като в тази връзка се твърди, че ищците следвало да посочат размера на
идеалните части и дяловете, в които всяка от тях иска да придобие собствеността
върху процесния имот. Не се оспорва наличието на договорни отношения, които са
възникнали по силата на първоначално сключените два предварителни договора,
впоследствие прекратени по взаимно съгласие. Не се оспорва и подписването на
предварителен договор от 30.05.2015г., както и обстоятелство, че собствеността
на процесния апартамент не е прехвърлена на ищците. Твърди се обаче, че това е
станало по причина, за която К. и С. отговарят. Не се оспорва и факта на
заплащане от двете ищци на сумата от 46 515 евро, формирана като сбор от
сумите, дадени по първоначалните два предварителни договора.
Оспорва се обаче твърдението, че
ищците са заплатили сумата от 44 000 евро и за това е издадена разписка,
която впоследствие била върната на управителя, както и , че в клаузите на
договора за строителство се съдържала изрична уговорка, според която подписването
му има силата на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД.
Ответникът изразява несъгласие и с
твърдението, че ищците са заплатили третата последна вноска по договора на
трето лице в Русия, тъй като представената за това разписка нямала достоверна
дата по смисъла на чл.181 ГПК. Лицето, посочено като подписало същата не било
служител на ответника, нито негов пълномощник. В тази връзка се иска ищците да
представят документа в оригинал.
В отговора се оспорва и твърдението,
че на проведени срещи през 2017 и 2018г. ответникът е отказвал неоснователно
сключване на окончателен договор. Заявява се в тази връзка, че не било
изпълнено задължението за заплащане пълната цена на имота.
Изразена
е готовност за прехвърляне собствеността върху апартамента при положение, че от
ищците бъде заплатена сумата от 53 872 евро, представляваща сбор от
дължимите втора и трета вноска по договора. Неизпълнението на задължението на
купувачите по предварителния договор било съществено, като същото се явявало
предпоставка за изпълнение на задължението на продавача.
В
отговора се заявява също така, че дружеството ответник отправя покана до ищците
за разваляне на договора, поради неизпълнение от тяхна страна, като в тази
връзка предоставя възможност за изпълнение на насрещното и посочено по-горе
задължение в месечен срок.
Формулирано
е искане да се задължат ищците да представят разписките, свидетелстващи за
извършени от ищците плащания, първата от които изписана на руски в оригинал,
като се оспорва достоверността на датата на последния документ. Моли да бъде
допуснат един свидетел при режим на довеждане, както и съдебно счетоводна
експертиза с поставени към вещото лице въпроси.
В
допълнителната искова молба ищците заявяват, че са избрали да упражняват
потестативното си право съвместно, така както са заявили волята си да придобият
заедно имота при сключване на договора, като за процесуалното им участие не е
необходимо да заявяват в какви дялове на съсобственост желаят да придобият
имота.
Посочва
се също така, че търговска практика на ответника е да иска и получава суми в
брой, като именно поради тази причина в договорите / и трите приложени към ИМ
предварителни договори/ липсва посочена банкова сметка. ***, че за приетото
плащане по договора от 30.05.2015г. няма издадена разписка, но получаването на
сумата от 46 515 евро не се оспорвало. Поначало паричните отношения между
страните се развивали на основата на
доверие и при писменото им отразяване в договорите- така било процедирано при
получаване на сумите по първите два предварителни договора. Твърди се освен
това, че към датата на подаване на исковата молба процесната сграда не е била
въведена в експлоатация.
Сумата
от 44 000 евро ищците предали на управителя на ответника Петър Стаматов
още в деня на пристигането си в България. За получаване на сумата последният им
издал разписка, която при подписване на споразуменията за прекратяване на
първите два договора и на договор D401/30.05.2015г.
била зачетена като плащане за апартамент401. Получаването на посочената сума
било изрично отбелязано в договор № D401/30.05.2015г.
Така направеното отбелязване в договора, подписан от управителя на ответника
представлявало признание за получената вноска и установявало погасено парично
задължение по конкретния договор. Горната разписка била върната на
представляващия дружествотго- ответник. По изложените съображения тази разписка
не са намирала у ищците. Според ищците установената практика на съдилищата
приемала, че няма пречка самият договор да се счита за разписка и да се ползва
с доказателствена сила относно това обстоятелство. Договорът в настоящия случай
съдържал задължителните реквизити на разписка. Ищците посочват освен това, че
осчетоводяването на сделките от страна на ответника не е в техен контрол, като
до настоящия момент последните не са получили фактури, дори за признатите от
него плащания. В тази връзки не са им представяни протоколи за прихващане или
кредитни известия към издадени фактури.
Разписката,
издадена за извършено плащане на последната сума не била заверена, но тъй като
е изхожда от името на дружеството ответник и не се противопоставя на трето за
спора лице, същата следвало да се приеме като издадена най-късно на датата на
подаване на исковата молба. Въпросната разписка била представена на ответника в
копие най-късно на проведената среща между страните през месец март 2018г. Пълномощник на ответника в случая била Жанна
Евлентиева, която в интернет пространството предлагала за продажба обекти от
името на дружеството-ответник. При получаване на сумата Евлентиева се
легитимирала пред ищците като пълномощник на ответника и представила копие от
пълномощното си. Срещата с последната се състояла в гр.Москва, като на нея
присъствал и заемодателя на ищците. Паричните средства Евлентиева предала на
управителя Петър Стаматов. С него ищците провели телефонен разговор веднага
след предаване на парите, като последният потвърдил устно получаване на същите.
Предвид казаното ищците твърдят, че сумата от 9 872 евро е получена от
Стаматов в качеството му на управител на ответника. В случай, че ответника
оспорва получаването на сумата и издадената за това разписка се моли на
основание чл.219 ГПК Петър Любомиров Стаматов да бъде конституиран като трето
лице-помагач и съответно призован на основание чл.176 ал.1 ГПК да даде обяснения
за спорните обстоятелства по делото като му бъдат зададени конкретно посочени
въпроси.
В
условията на евентуалност се иска да бъде счетено, че последната вноска е с
ненастъпил падеж и съдът да постави с решението си едновременно изпълнение на
страните по договора.
Оспорва се твърдението на ответниците
към ищците да са отправяни претенции, свързани с тяхно неизпълнение. Такива
писмени претенции срещу ищците не били насочвани, като това не било направено
да датата на подаване на отговора включително и в устна форма.
Изпълнението на договора било
прието с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ посредством отправената към тяхна
устна покана за сключване на окончателен договор. Именно във връзка с тази
покана ищците пристигнали в България през месец август 2017г. и провели среща с
ответника. От текста на приложените към исковата молба писма и покана изрично
ставало ясно, че се твърди пълно изпълнение от страна на ищците по договора от
30.05.2015г., а липсата на отговор от ответника свидетелствала за потвърждение
изпълнението на договора.
Ищците заявяват
освен това позиция, че уговорка за плащане в брой в договора не водила до
нищожност на клаузата и на облигационната връзка, а нарушаването на Закона за ограничаване
плащанията в брой имало за последица административно-наказателна отговорност.
Самият факт, че ответникът е приемал изпълнение по този начин означава, че не
може да се противопоставя на такава уговорка, още повече че бил
облагодетелстван от извършеното нарушение.
Относно поканата
по чл.87 ал.1 ЗЗД е изразена позиция, че тази правна възможност на ответника е
преклудирана от датата на подаване на исковата молба или вписването и в АВ. С
упражняване правото за предявяване на иск се въвежда правен спор, който до
приключването му със СПН прегражда възможността за страните да изменят или
заличават едностранно материалното право. Защитата на ответника се изразявала в
правото му да доказва неоснователността на иска, но не и да се откаже от
договора, защото така му е по- изгодно. Нямало как в конкретния случай да се
поставя срок за изпълнение по време на процеса, докато твърдяното неизпълнение
не бъде установено.
Поставят се допълнителни въпроси към
съдебно-счетоводната експертиза. Представени са доказателства.
В депозирания допълнителен отговор
се поддържа направеното вече възражение за нередовност на исковата молба,
предвид липсата на яснота относно дяловете, в които двете ищци искат да
придобият процесния имот. Оспорват се въведените от ищците твърдения за заплащане
на сумите по втората и третата вноска и получени съответно в тази връзка
разписки, първата от които върната за унищожаване на управителя на дружеството-
ответник. Възразява се против тълкуването на клаузи от предварителния договор,
които според ищците имали характера на разписка и свидетелствали за извършено
плащане. Това не отговаряло на критериите на чл.20 ЗЗД. Оспорва се и въведената
фактология в допълнителния отговор, според която лицето Евлентиева е подписала
разписката, тъй като е неясно нейното качество и откъде произтича
представителната и власт. Заявява се също така, че липсват данни сумата по тази
разписка да е получена от лицето Петър Стаматов.
Ответникът се противопоставя на
въведеното евентуално твърдение, че третата вноска била с ненастъпил
падеж.
Оспорва се също така твърдението, че
преди предявяване на иска са провеждани срещи с Ламбуров, по време на които
последният не е имал претенции за плащане към ищците, както и изявлението, че
ответникът бил признал извършените от ищците плащания извънсъдебно за втора
вноска, чрез конклудентни действия.
Правно несъстоятелна била и застъпваната
теза, че приложима била разпоредбата на чл.301 ТЗ, тъй като същата се отнасяла
за действия без представителна власт. Поддържа се възражението за частична
нищожност на клаузата, предвиждаща начин на плащане в брой, поради противоречие
с изрична императивна правна норма – чл.3 ал.1 ЗОПБ.Поддържа се и възражението
за разваляне на предварителния договор, което според практиката на ВКС можело
да стане и в хода на делото с нарочно писмено изявление.
Изразено
е становище за недопустимост и неоснователност на искането за привличане на
Стаматов като трето лице- помагач. Последният не бил участник в предварителния
договор в лично качество и затова ищците нямали срещу него обратен иск.
Искането по чл.176 ГПК също било неоснователно доколкото тази процедура
поначало можело да се проведе по отношение на насрещната страна, но не и на
третото лице помагач.
Възразява
се срещу двете представени разписки, подписани от Стаматов, които трябвало да
се придружават от заверен превод на български език.
Правна квалификация: Предявеният иск е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
Съдът възприема позиция, че не е необходимо
изрично уточняване на дяловете, при които се претендира придобиване на
процесния имот от двете ищци. При липса на такова уточняване следва да се
приложат правилата на чл.30 ал.2 ЗС.
По мнение на съда без уважение трябва да се
остави искането на ищците за привличане на трето лице. Участието на
трето лице е допустимо поначало, когато съдебното решение би засегнало правната
му сфера, при което за него е налице интерес да подпомага едната от главните
страни. Независимо от акцесорната роля на третото лице в процеса спрямо
главната страна, на която помага, следва да съществува взаимен интерес, като се
преследва идентичен резултат по делото, изразяващ се в постановяване на
благоприятно за главната страна решение. В конкретния случай такъв взаимен интерес трудно може
да бъде мотивиран. Още по малко може да се твърди, че ищците биха имали обратен
иск срещу третото лице при евентуално отхвърляне на иска, тъй като не се спори
по делото, а и от твърденията на самите ищци става ясно, че Петър Стаматов, в
отношенията си с тях, е действал като представител на дружеството, а не в лично
качество.
Ето защо искането за привличане на трето
лице като подпомагаща страна се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Относно въведените искания по
доказателствата:
Представените от
страните писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета на
делото, тъй като посредством тях се заявява,
че ще се установява наличието на посочените от ищеца и ответника по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя
ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането и преценката им, решението ще бъде постановено
при неизяснена фактическа обстановка. На ищците следва да се укаже да
представят заверен превод на двете разписки, свидетелстващи за заплатени суми
на ответника на български език.
Основателно се
явява искането на ищците и дружеството- ответник за допускане на свидетели при
режим на довеждане, като за установяване на твърдените от тях обстоятелства е
достатъчен разпит на един свидетел на всяка страна.
Искането на
ответника и ищците за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и
относимо към предмета на установяване в производството, поради което трябва да
се уважи.
По доказателствената тежест:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146,
ал. 2 от ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тях.
Не подлежи на доказване между страните факта на
първоначално сключените два предварителни договора, по които са направени
плащания, както и обстоятелството, че същите са прекратени по взаимно съгласие
със споразумения от 30.05.2015г., включително размера на сумите, платени по тях
от К. и С. общо- 46 5165 евро, както и обстоятелството, че на 30.05.2015г. е
подписан нов предварителен договор.
При предявен конститутивен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, тежестта за доказване е върху ищцовата страна. В тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: че между страните е сключен валиден предварителен
договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, че предмет на същия е прехвърляне правото на
собственост върху конкретно определен обект, че ищецът се явява изправна страна
по договора, т. е. изпълнил е поетите с него задължения, както и че към към
момента на вписване на исковата молба по предявения иск, ответникът се явява собственик на вещта. Ответникът носи тежестта да
докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 12.12.2017г. от 14.10 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА представените от страните при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА по един свидетел на страната на ищците и
ответника в режим на довеждане.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която да отговори на поставените от страните в отговора на исковата
молба и допълнителната искова молба въпроси, като определя предварителен
депозит в размер на 400 лева, вносим по сметка на БОС по равно от страните /200
лева всяка/.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Розалина Лазарова.
ОСТАВЯ без уважение искането за конституиране на
трето лице помагач.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението в частта, в която е
оставено без уважение искането за привличане на трето лице помагач подлежи на
обжалване пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия :