Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 14.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, търговско отделение VІ- 19 състав, в открито заседание на двадесет
и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛКА
ПЕНЧЕВА
При
участие на секретаря Б.Ш. като разгледа докладваното от съдия Пенчева т.д. №
5710 по описа за 2012г. за да се произнесе взе предвид:
При условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени искове по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “П.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Северна промишлена зона, ул.“********
представлявано от Изпълнителния директор И.Б. чрез адв. Й.Б.Ч.1 АК – Б., със
съдебен адрес ***, Северна зона е предявил
против
„К.Ф.Д.
П.Л.К.Е.С. К.Б.“/ променено наименование на А.К.“ АГ/ КТЧ, С ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***-87 представлявано от М.В., чрез адв. Е.Е.С.
– САК, със съдебен адрес:*** главен иск
по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата
от 105 932.13 лева и акцесорен иск
по чл.86 от ЗЗД с два периода, общо за сумата от 5 499.27 лева.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил
застраховател договор, по силата на който последният се е задължил да предоставя
застрахователно покритие на риска от неплащане от купувачите му на стоки
продадени при отложено плащане. Твърди, че има вземане от незаплатените стоки
от негов клиент „Ч.“ ЕООД /старо наименование – „Л./, за който действа
застрахователния договор при разрешен лимит от 200 000 лева. След
изпълнение на процедурите по уведомяване на застрахователя, вместо дължимите се
175 000 лева са му изплатени само 64 067.87 лева. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати разликата от 105 932.13 лева заедно със законната лихва
от датата на исковата молба.
Ищецът твърди, че съгласно договора ответникът е
изпаднал в забава на парично задължение от 19.02.2012 г. и до 09.03.2012 г.
/датата на частичното доброволно плащане/ претендира обезщетение в размер на
960.17 лева, а за периода от 09.03.2012 г. до датата на исковата молба –
07.08.2012 г. претендира обезщетение в размер на 4 539.10 лева, или общо
за двата периода сумата от 5 499.27 лева.
Ответникът не оспорва наличие на
застрахователен договор, кореспонденцията между него и ищеца относно стоки
продадени на „Ч.“ ЕООД при условията на отложено плащане и при действие на
застрахователния договор, при лимит на продажбите 200 000 лева, както и
частичното плащане от 64 067.87 лева. Оспорва главния иск по основание като
твърди, че недължи плащане със следните доводи: 1.Стойността на продадените на
„Ч.“ ЕООД стоки значително надвишава одобрения от него лимит; 2.Ищецът се е
договорил с купувача за разсрочено плащане без да го уведоми; 3.Ищецът не е
положил дължимата грижа за минимизиране на вредите – след подаване на
уведомлението е приел плащане за погасяване на вземане, различно от тези за
които е уведомил застрахователя.
Съдът след като съобрази събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Безспорни са следните факти:
Със застрахователна полица № *********
на 21.11.2008 г. между страните е сключен застрахователен договор регламентиран
с клаузите на полицата и Общите условия към нея. Срока на договора, продължаван
с двустранни споразумения, включва периода от 01.12.2008г. до 01.12.2011г.
Рискът
покрива неплащане на вземания, които ищецът придобива от продажбени
правоотношение със своите купувачи при продажба на стоки на отложено плащане и
вземането произтича пряко от „търговски риск“ – неизпълнение или от неплатежоспособност.
/ Общи условия – Модул А 2.02/. За всеки отделен купувач по искане или
предложение на застрахования застрахователят, отчитайки неговия търговския и
кредитен статут, определя кредитен лимит на продажбите на отложено плащане. В
конкретния казус кредитния лимит одобрен на ищеца за продажби на „Ч.“ЕООД е
опреден от ответника до размер на 200 000 лева. На 19.08.2011 г. ищецът е
уведомил ответника за просрочена сума от купувача „Ч.“ ЕООД, с отразена в него
подробна информация за несъбраните вземания. По това уведомление на 09.03.2012
г. ответникът е платил на ищеца сумата от 64 067.87 лева. Не се спори, че
вземането на ищеца към „Ч.“ ЕООД надвишава значително одобрения кредитен лимит.
Констатирайки просрочено плащане от
страна на купувача, в изпълнение на чл.2.3 iii от Общите условия, ищецът на 19.08.2011 г. е уведомил
застрахователя и е приложил цялата документация относно вземането си. Съгласно
чл.1.2 от Особените условия, размера на застрахователната премия възлиза на 85
% от одобрения кредитен лимит, в случая на 175 000 лева. Срокът за плащане
е уреден в Общи условия – Модул А 2.02 т.3 б.б, пред.2 и е 30 дни след изтичане
на пет месеца за установяване настъпването на застрахователното събитие.
Уведомлението за събитието е отправено на 19.08.2011 г. и срокът за плащане
изтича на 19.02.2012 г. От заключението и допълнителното заключение на СЧЕ,
които съдът възприема като компетентно и обективно дадени, е видно че за
периода 01.12.2010 г. до 21.12.2011 г. „П.“ АД издава на „Л.“ /с ново
наименование „Ч.“ ЕООД/ 322 броя фактури за извършени доставки. След извършени
плащания неизплатените задължения по тези фактури, към дата 19.01.2012 г.,
възлизат на обща стойност 465 661.39 лева. Вещото лице е констатирало, че основание
за превеждане на сумата от 64 067.87
лева от ответника на ищеца е застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № ********* с клиент „Ч.“ ЕООД.
При така изяснената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема за установено следното:
Отношенията между страните се регулират
от застрахователен договор. Налице е вземане на ищца от клиент с одобрен
кредитен лимит от 200 лева, като вземането значително надвишава лимита и е в
размер на 465 661.39 лева. Съгласно
клаузите на Общите условия засрахователното обезщетението възлиза на 85 % от
одобрения кредитен лимит, т.е. на
170 000 лева. Доводите на ответника относно неоснователността на
исковата претенция не включват твърдения за неизпълнена в срок процедура по
уведомяване за настъпване на риска и за непредставяне на всички документи
необходими за изплащане на обезщетение. Съдът не възприема за основателно
твърдението, че не се дължи плащане, тъй като доставките надвишават одобрения
лимит. Ищецът не претендира обезщетение за цялото си налично вземане, а само до
размер дължим се съгласно договора и одобрения лимит. Несъстоятелни са и
възраженията относно разсрочване на вземането и недобросъвестно поведение от
страна на застрахования. Плащания извършени от купувача за задължения извън
тези визирани в уведомлението по никакъв начин не накърняват интересите на
застрахователя. Не на последно място относно дължимостта на застрахователното
обезщетение е и факта, че е налице частично доброволно плащане на застрахователното
обезщетение, което действие само по себе си налага извод за основателност на
претенцията.
Относно размера на застрахователното
обезщетение съдът съобрази, че застрахователя следва да заплати сумата от
170 000 лева, но предвид доброволното , частично плащане, задължението
възлиза на сумата от 105 932.13 лева. Искът по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ следва
да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Върху присъдената сума
ответникът дължи законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Предвид изхода на делото по главния иск,
основателен и изцяло доказан по размер е и иска по чл.86 от ЗЗД. Считано от 19.02.20012
г до 09.03.2012 г законната лихва върху сума от 170 000 лева възлиза на
960.17 лева. За периода от 10.03.2012г до 07.08.2012 г. законната лихва върху
главница от 105 932.13 лева възлиза на 4 539.10 лева. Или за целият
исков период обезщетението за забавено парично задължение възлиза на сумата от
5 499.27 лева. Искът по чл.86 от ЗЗД като основателен и доказан следва да
бъде уважен изцяло.
Пълномощникът на ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника, но предвид изхода на делото и факта, че ответникът не е представил
доказателства за действително платено възнаграждение, съдът не се произнася по
това възражение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които съгласно представения списък и доказателства за действително извършени
плащания, възлизат на сумата от 5 527.25 лева.
По изложение съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „К.Ф.Д. П.Л.К.Е.С. К.Б.“/ променено наименование на А.К.“
АГ/ КТЧ, С ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***-87
представлявано от М.В., чрез адв. Е.Е.С. – САК, със съдебен адрес:*** да заплати на “П.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Северна промишлена зона, ул.“********
представлявано от Изпълнителния директор И.Б. чрез адв. Й.Б.Ч.1 АК – Б., със
съдебен адрес ***, Северна зона по иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ
/отм/ сумата от
105 932.13 лева /сто и
пет хиляди деветстотин тридесет и два лева и 13 стотинки/ представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № ********* с клиент „Ч.“ ЕООД, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2012 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „К.Ф.Д. П.Л.К.Е.С. К.Б.“/ променено наименование на А.К.“
АГ/ КТЧ, С ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***-87
представлявано от М.В., чрез адв. Е.Е.С. – САК, със съдебен адрес:*** да заплати на “П.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, Северна промишлена зона, ул.“********
представлявано от Изпълнителния директор И.Б. чрез адв. Й.Б.Ч.1 АК – Б., със
съдебен адрес ***, Северна зона по иск с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата
от 5 499.27
лева /Пет хиляди четиристотин тридесет и девет лева и 10 ст./.
ОСЪЖДА „К.Ф.Д. П.Л.К.Е.С. К.Б.“/ променено наименование
на А.К.“ АГ/ КТЧ, С ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***-87
представлявано от М.В., чрез адв. Е.Е.С. – САК, със съдебен адрес:*** да
заплати на “П.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
Северна промишлена зона, ул.“******** представлявано от Изпълнителния директор И.Б.
чрез адв. Й.Б.Ч.1 АК – Б., със съдебен адрес ***, Северна зона разноски в размер на 5 527.25 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред
САпС в двуседмичен срок, считано от
връчването му.
СЪДИЯ: