РЕШЕНИЕ
№ 945
гр. Добрич, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230103406 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Кредит Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.
Мецанин срещу Й. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.
„**********“, бл. **, вх. В, ет. 3, ап. 3, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1733/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:
- 300, 00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012211/03.02.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата;
- 27, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
03.03.2024 г. до 03.05.2024 г.;
- 7, 23 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода за периода от 04.03.2024 г. до 04.06.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит „Екстра“
№ ДЗ012211/03.02.2024 г. Същият е бил сключен от разстояние. По силата на
съглашението ищецът е предоставил на ответника заемна сума от 300, 00 лева
на същата дата. Последният се е задължил да върне сумата, ведно с
дължимите лихви, на три вноски до 03.05.2024 г. Страните са уговорили
фиксирана възнаградителна лихва от 36, 00 %.
1
Подчертава се, че ответникът не е погасил задълженията си.
Така, по заявление на ищеца Районен съд Добрич е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. **0 от ГПК по ч.гр.д 1733/2024 г.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на
заповедния съд.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
В законоустановения срок е постъпил отговор от особения
представител. Последният счита, че исковете са допустими, но неоснователни.
Оспорва получаването на заемната сума от ответника.
Релевира възражение срещу годишния процент на разходите по
кредита. Заявява, че от договора не става ясно кои компоненти са включени
при изчисляването му. Оттук извежда извод за недействителност на договора
на основание чл. 22 от ЗПК.
Особеният представител подчертава също, че в договора липсва
информация за правото на потребителя да получава безвъзмездно извлечение
от сметката си под формата на погасителен план.
Отделно се заявява, че уговорената възнаградителна лихва е
нищожна, защото размерът надхвърля трикратния размер на законната
лихва.
Прави се искане за отхвърляне на претенциите.
Особеният представител – адвокат Г. П., се явява в съдебно заседание
и пледира за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а и от представените доказателства (заявка за кредит на
л. 11 и договор за потребителски кредит на л. 12) се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012211/03.02.2024 г. (Договора).
Договорът е сключен от разстояния по реда на ЗПФУР. По силата на
съглашението кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 300, 00
лева. Ответникът, от своя страна, се е задължил да я върне на три вноски, в
срок до 03.05.2024 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 36, 00 %.
Заемната сума от 300, 00 е получена от ответника на 03.02.2024г., видно от
приложената разписка на „Изипей“ АД.
Ищецът е подал заявление по чл. **0 от ГПК до Районен съд Добрич
на дата 05.06.2024 г., с което е искал да бъде издадена заповед за изпълнение
по чл. **0 от ГПК срещу ответника за процесните суми, предмет на
настоящото производство:
- 300, 00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012211/03.02.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
2
изплащане на сумата;
- 27, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
03.03.2024 г. до 03.05.2024 г.;
- 7, 23 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода за периода от 04.03.2024 г. до 04.06.2024 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 860/07.06.2024 г. по ч.гр.д. № 3406/2024 г. по описа на Районен
съд Добрич, с която е разпоредил на ответника да заплати на ищеца
процесните суми.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд,
заявителят е предявил установителен иск за вземането си.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за главницата е негова тежестта да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за
предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за
връщане на сумата.
Ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с
ответника, възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ДЗ012211/03.02.2024 г., в условията на пълно и главно доказване.
Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и
ответникът е усвоил заемната сума от 300, 00 лева.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При
неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва
да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази
основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника
е да докаже, че е платил задълженията по договора. Същият обаче не ангажира
доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен
категоричен извод за непогасяване на процесното вземане.
При това положение се налага изводът, че претенцията за сумата от
300, 00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ДЗ012211/03.02.2024 г., трябва да бъде уважена в цялост.
По иска за претендираната възнаградителна лихва е в тежест на ищеца
3
да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на
задължението си за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват с
тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им. От
договора се установи, че страните са уговорили за ползването на паричната
сума да бъде плащана възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент - 36, 00 % (т. 3.1 от договора). Размерът на претендираната
възнаградителна лихва от 27, 00 лева не се оспорва. Излага се възражение за
прекомерност на лихвата.
Възражението е неоснователно. Този извод се аргументира с размера
, преценен в съответствие с принципа на свободата на договаряне.
Нормотворецът не е ограничил размера на договорното възнаграждение, както
го е направил за законната лихва. Следователно, приложим е принципът на
свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите
нрави и повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено
становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, противоречи на добрите нрави. Настоящият състав също
възприема това становище.
От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че
размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.01.2024 г. основният
лихвен процент на БНБ е бил 3.79. Следователно, към момента на сключване
на договора за потребителски кредит законната лихва е била 13, 79 %. При
възнаградителна лихва от 36, 00 % е видно, че същата не надвишава
трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното
възнаграждение не противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№
315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.
Независимо от изложеното досежно размера на претендираната
възнаградителна лихва, претенцията подлежи на отхвърляне поради
нищожност на заемния договор.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК гласи, че „Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.“ Съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
4
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В договора е отразен ГПР от 49, 70 %, който включва годишен лихвен
процент от 36, 00 %. Разликата от 13, 70 % се формира от други разходи, които
не са упоменати изрично в договора. При това положение не може да бъде
направен извод за разходите, които са взети предвид от кредитора при
изчисление на ГПР. В ОУ е посочено единствено, че ГПР се изчислява
съгласно формулата в Приложение № 1 към ЗПК.
По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
която гласи, че договорът за кредит трябва да посочва по ясен начин ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит, както и всички допускания, използвани за изчисляването
на този процент. За да е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, не е
достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните
компоненти и без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В този смисъл е Определение № 1369/27.05.2024 г. на ВКС по т.д.
№ 333/2024 г., ІІ т.о. Съдържанието на процесния договор не позволява
установяване на индивидуалните компоненти на ГПР, различни от годишния
лихвен процент, поради което следва да се приеме, че на кредитополучателя
не е предоставена ясна и достъпна информация относно всички плащания по
договора. Поради тези съображения договорът за потребителски кредит се
явява нищожен по смисъла на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Договорът е нищожен и на още едно основание. Нарушена е
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Посоченият от кредитора ГПР от 49, 70 % не е точен,
защото при изчислението му очевидно не е отчетена неустойката за
непредставяне на гаранция. Не са необходими специални знания, за да бъде
направен извод, че при включване на възнаграждението за пакета от
допълнителни услуги ГПР ще надхвърли максимално допустимия размер от
68, 95 % (към момента на сключване на договора законната лихва е била в
размер от 13, 79 %).
Евентуален контрааргумент, че неустойката не се включва в ГПР, на
основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, би бил неоснователен, защото процесната
неустойка представлява скрито възнаграждение и по същността си е разход по
5
смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това е така, защото от
чл. 4, ал. 5 от договора вр. с ОУ е видно, че условията за предоставяне на
гаранция са неизпълними. На длъжника е даден еднодневен срок за
представяне на банкова гаранция или на такава от небанкова институция,
който винаги би бил недостатъчен най-малко заради технологичното време за
издаване на такава гаранция. От друга страна заемната сума от 300, 00 лева е
твърде малка и обезпечаване чрез банкова гаранция не би било оправдано за
кредитополучателя.
При нищожността на договора за потребителски кредит се дължи
само чистата стойност на кредита, т.е. без лихва или други разходи по кредита
– чл. 23 от ЗПК. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-
714/2022 г. на СЕС, член 10, пар. 2, б. „ж“ и член 23 от Директива 2008/48/ЕО
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Ето защо, изхождайки от разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, предявените
искове за сумата от 27, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 03.03.2024 г. до 03.05.2024 г. и за сумата от 7, 23 лева,
представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода за периода
от 04.03.2024 г. до 04.06.2024 г., следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Предявеният иска за сумата от 300, 00 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012211/03.02.2024 г.,
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
Ответникът не е направил разходи в производството.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК. В заповедното
производство е направил разноски в размер на 625, 00 лева (адвокатско
възнаграждение в размер на 600, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00
лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 1125, 00
лева (държавна такса в размер на 125, 00 лева; депозит за особен представител
в размер на 400, 00 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 560, 99 лева; за първоинстанционното производство – 1009, 13
6
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Кредит Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 85, ет. Мецанин срещу Й. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „**********“, бл. **, вх. В, ет. 3, ап. 3, иск с правно основание по
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 300, 00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит „Екстра“ № ДЗ012211/03.02.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, което
вземане е предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1733/2024 г. по описа
на Районен съд Добрич.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.
Мецанин срещу Й. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.
„**********“, бл. **, вх. В, ет. 3, ап. 3, иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 27, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 03.03.2024 г. до 03.05.2024 г., което вземане е предмет на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1733/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.
Мецанин срещу Й. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.
„**********“, бл. **, вх. В, ет. 3, ап. 3, иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 7, 23 лева, представляващо обезщетение за забава
върху главницата за периода за периода от 04.03.2024 г. до 04.06.2024 г., което
вземане е предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1733/2024 г. по описа
на Районен съд Добрич, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.
„**********“, бл. **, вх. В, ет. 3, ап. 3 да заплати на „Кредит Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 85, ет. Мецанин, сумата от 560, 99 лева – разноски по ч.гр.д. №
1733/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Й. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.
„**********“, бл. **, вх. В, ет. 3, ап. 3 да заплати на „Кредит Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 85, ет. Мецанин, сумата от 1009, 13 лева – разноски по гр.д. №
3406/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8