№ 698
гр. Русе, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Т.а Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Т.а Г. Казасова Гражданско дело №
20234520105477 по описа за 2023 година
Д.П. – управител на „*******“ ЕООД заявява, че на 20.03.2023г. представляваното от
него дружество сключило с „*******“ ЕООД договор за строителство, по силата на който
ответникът възложил, а ищецът приел да изпълни топлоизолационни работи на обект в
гр.Русе, *******. Страните постигнали съгласие работата да се извърши на три етапа, като
след приключването за всеки етап, възложителят следвало да заплати съответното
възнаграждение. Първият етап включвал поставяне и лепене на стиропор; вторият –
шпакловка, а третият – мазилка.
Ищецът твърди, че изпълнил СМР, под надзора на представител на ответника, който
давал указания. След приключване първите два етапа, наблюдаващият приел извършената
работа, за която изготвил фактури и уговореното възнаграждение било изплатено.
След приключване третия етап – полагане на мазилка, на 20.06.2023г. била издадена
електронна фактура за сумата 5520 лева, плащането по която следвало да се извърши в срок
до 27.06.2023г. Въпреки многократно проведените разговори и изпратена нотариална
покана, ответникът не погасил задължението си.
Д.П. поддържа, че работата е изпълнена качествено, в срок, с грижата на добър
стопанин и е приета от възложителя.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „*******“ ЕООД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ********, представлявано от управителя П. П. П.
да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
******, представлявано от управителя Д. С. П. сумата 5520 лева – възнаграждение за
извършени СМР по договор за строителство, сключен на 20.03.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане.
1
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „*******“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенциите.
Не оспорва наличието на облигационна връзка, основана на договор от 20.03.2023г.,
по силата на който възложил на ищеца СМР.
По време на изпълнението, възложителят наблюдавал дейността на изпълнителя.
Контрагентите не съставяли протоколи за приетата работа, тъй като такъв следвало да бъде
изготвен след приключването й. Поддържа, че не е приел работата на ищеца, предвид
неточното, забавеното и некачествено изпълнение. Пояснява, че авансово изплащал
различни суми по банкова сметка на изпълнителя, но до изтичане срока на договора,
последният изпълнил частично възложената работа – положил топлоизолация само на
западната фасада на сградата. Не направил праговете на вратите към терасите на западната
фасада; неправилно поставил аполайсните около дограмата, което наложило допълнително
запълване на разС.ието със силикон от служители на възложителя; не демонтирал скелето,
след като преустановил работата и не запълнил отворите на местата, на които е било
анкерирано скелето; не почиствал периодично работната площадка от строителните
отпадъци, което наложило ответникът да организира почистването в периода 27.04. –
07.06.2023г.
„*******“ ЕООД заплатил на „*******“ ЕООД авансово сума в общ размер 14 094
лева и отделно 1200 лева – за монтажа и демонтажа на скелето. Уговореното между страните
възнаграждение било в размер на 35 лева на квадратен метър без ДДС. Необходимите
строителни материали били закупени от възложителя и не били включени в тази цена.
Ответникът изключително трудно намерил изпълнител, който да довърши работата и да
поправи недостатъците на вече свършеното от ищцовото дружество. Междувременно цените
за този вид работа се повишили и ответникът заплатил възнаграждение на новия изпълнител
в размер на 57 лева на квадратен метър, като работата била довършена от новия изпълнител
в края на м.декември 2023г.
По изложените съображения „*******“ ЕООД счита, че не дължи на „*******“
ЕООД претендираната сума.
Предявява насрещен иск за заплащане сумата 400 лева – разходи за отстраняване
недостатъци на извършени от „*******“ ЕООД СМР в имот с адрес: гр.Варна, **********.
Ищецът по насрещния иск твърди, че възложил на ответното дружество СМР в
апартамент в гр.Варна, ******* – монтаж на гранитогрес и гипсокартон; полагане на
кабели, свързващи електроуредите в кухнята. Известно време след приключване СМР,
ищецът установил, че същите са некачествени – гранитогреса не бил залепен с нужното
качество и плочите били подвижни; гипсокартонът се разлепил на места и тъй като не била
поставена стъклофазерна мрежа се пропукал по фугата; кабелите били прокарани на грешно
място. Наложило се да бъдат разкъртени вече боядисаните стени на помещението, за да се
положи кабел на правилното място. СМР за отстраняване недостатъците от свършената
работа възлизали на 1000 лева, от които ищецът претендира частично 400 лева.
Ответникът по насрещния иск оспорва претенцията по основание и размер. Счита, че
2
не е налице връзка между главния и насрещния иск. Заявява, че за СМР, извършени в
гр.Варна, възложителят заплатил на изпълнителя уговореното възнаграждение – 1257.60
лева, съгласно фактура №******г. Пояснява, че строителните работи – монтаж на
гранитогрес и гипсокартон са извършени с материали на възложителя, които не са били с
нужното качество, а изпълнението, свързано с електрическата част е осъществено, съобразно
изискванията на ищеца.
Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационна връзка основана на Договор за
строителство, сключен на 20.03.2023г., по силата на който „*******“ ЕООД възложило, а
„*******“ ЕООД приело да изпълни топлоизолационни работа на обект: ********, гр.Русе,
съгласно Приложение №1 за срок от 75 дни. Според раздел ІІІ, възложителят следвало да
заплати възнаграждение за извършените СМР на база акт, обр.19 до 7 дни след подписване
на фактурата. Не се спори, че контрагентите не са изготвили цитираното в договора
Приложение №1.
Ищецът представя доказателства, относно процедура по връчване нотариална покана
до ответника за извънсъдебно уреждане на спора. Прилага счетоводни документи, касаещи
СМР по обекта и снимков материал.
В дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения, управителят на ответното дружество
заявява, че поддържал професионален контакт и се консултирал с Б. М. – служител на
„*****“ – фирмата, която доставяла строителните материали и наблюдавала СМР на обекта
в гр.Русе, *****. Предвид липсата на изрична уговорка и желание от страна на ищцовото
дружество, не били изготвяни приемо – предавателни протоколи. Твърди, че наел скеле от
дружество „*****“ за срока на договора, сключен с „*******“ ЕООД, т.е. 75 дни. Монтажът
на скелето бил извършен от ищцовото дружество с уговорката, че цената включва както
монтаж, така и демонтаж на скелето. Заявява, че част от доставените материали са
разтоварвани от лица, ангажирани от „*******“ ЕООД, а в периода 20.03.2023г. –
20.06.2023г. от лица, наети от „*******“ ЕООД, тъй като към момента на доставката нямало
работници на ищцовото дружество. Не изплащал допълнително възнаграждение на
изпълнителя за разтоварване на материалите, тъй като според обичайната практика „който
строи, той разтоварва“. Поддържа, че изпълнителят многократно преустановявал работата
на обекта, отказал да довърши възложеното, а в даден момент служителите на „*******“
ЕООД спрели да идват на обекта. Управителят на „*******“ ЕООД разговарял по телефон с
управителя на „*******“ ЕООД, търсейки начин за решаване спора извънсъдебно. Отрича да
е разпоредил устно, срокът за възложените СМР да е удължен с 15 дни. Сочи, че праговете
на вратите към терасата на фасадата са част от изолацията на обекта. Пояснява по какъв
начин се съхраняват, използват и изхвърлят отпадъчните строителни материали.
По отношение проведените ремонтни дейности в гр.Варна заявява, че не е сключил
договор с ищеца, тъй като съгласно ЗЗД договорът би могъл да бъде сключен устно.
Възложил на „*******“ ЕООД постигането на конкретни резултати при прекарване на
ел.кабелите: захранването на електрическата фурна да бъде на отделен кръг; създаване
3
допълнителни кръгове за контактите и останалите електрически уреди. Твърди, че
съществуващата инсталация била изключително добра, а прокараните кабели, до
разпределителната кутия, били със сечени поне 4 квадрата, което давало възможност, при
правилни отклонения на трасетата от разпределителната кутия, да се захранят всички
електроуреди в кухнята без да се натовари съществуващата ел.инсталация. Изпълнителят не
го предупредил, че старата инсталация няма да издържи. Монтажниците на мебелите в
кухнята, направили съответните замервания и констатирали, че фурната, съдомиялната,
хладилника и един от контактите, предвидени за ел.кана са закачени на едно трасе със
сечение на електрическия проводник 2.5 квадрата. Това създавало предпоставка за
прегряване на кабелите и тяхното прекъсване. За сметка на „*******“ ЕООД бил прекаран
нов кабел, от съществуващата разпределителна кутия до фурната. Управителят на ищцовото
дружество изкопал канал от кутията вертикално надолу до цокъла на плочките и прекарал
висящо кабела. Замазал изкопания канал, но не го шпакловал и боядисал. Не предложил
сума, за да бъде ангажирано друго лице за боядисването на стената. Предложил около 100 –
120 лева за ремонт на разлепените плочки в коридора на апартамента, но не и за боядисване.
С оглед установяване, относими към спора факти е допуснат разпита на: С. П. Г., Р. И.
А., Б. Д. М., Г. Д. Д., К. И. К., И. М. К. – П..
С. Г. заявява, че работил на обекта в гр.Русе, *******. Поддържа, че работата била
наблюдавана от управителя на ответното дружество и представител на „***** *******“
ЕООД. Последният давал указания, които работниците изпълнявали. Работата на обекта се
извършвала поетапно и след всеки етап изпълнителят издавал фактура, въз основа която
възложителят плащал. Свидетелят заявява, че ищцовото дружество не е лепило гипсокартон.
Счита, че праговете на вратите към фасадата на терасите не са част от изолацията. С
материала за изолация оформяли праг, преди поставянето на плочката. Работниците на
„*******“ ЕООД събирали отпадъчните материали на обекта, тъй като не бил осигурен
контейнер за строителни отпадъци. Свидетелят участвал в разтоварването на строителните
материали.
„*******“ ЕООД започнало работата по изолацията през м.април 2023г. и през м.юни
преустановило работата на обекта. Работили основно 4 човека – свидетелят, Д.П., Р. и Т.,
като при направата на мазилката се включвали още двама. До преустановяване работата на
обекта, работниците на ищцовото дружество положили топлоизолация на западната фасада
с мазилката. Не била завършена връзката в ъгъла по дължината на западната фасада – около
20 квадратни метра. Управителят на ответното дружество имал възражения във връзка с
монтираните аполайсни, тъй като имало фуга към дограмата. Свидетелят пояснява, че
аполайсните били монтирани, съобразно инструктажа на представителя на „***** *******“
ЕООД. Не си спомня дали терасите, които са най-близо до ******* са били завършен. Не си
спомня дали таваните са били направени. Скелето било монтирано по цялата западна стена
на сградата.
Поддържа, че срокът на договора бил удължен поради лошите атмосферни условия.
Пояснява, че имало периоди на валежи или прекалено високи температури през които
нямало възможност да се поставя изолацията. Твърди, че на никого не е казвал, че
4
преустановява работата на обекта. Управителят на ответното дружество също не го
уведомил, че трябва да преустанови работата. Един ден, когато отишъл на обекта видял
други работници да местят скелето и да продължават работата по изолацията.
Р. А. – работник на процесния обект, изнася данни, сходни с тези на св.С. Г.. Допълва,
че работниците на „*******“ ЕООД са монтирали скелето на сградата. Пояснява, че след
приключване на отделен етап, възложителят заплащал възнаграждение, но накрая „останали
пари, които не били платени“. В периода м.март – м.юни приключили работа по западната
фасада. Една – две седмици не работили, защото атмосферните условия не позволявали.
След това отишли на обекта, но заварили други работници. Поддържа, че западната фасада
била завършена с изключение на ъгъла, който трябвало да се довърши след като се обърне
скелето. Терасите били завършени, бордовете – измазани, аполайсните не били с нужното
качество, което налагало да се запълват със силикон.
Б. М. – регионален мениджър на „***** *******“ ЕООД заявява, че като
представител на дружеството, с чиито материали е изпълнена топлоизолацията на
процесния обект, наблюдавал процеса на работа от началото до края. Поддържа, че
топлоизолационната система на процесния обект е изграден с материали на фирмата, която
представлява. Дейността му имала препоръчителен характер. Проектът започнал през
пролетта на 2023г. и бил завършен в есенния период. Работниците на ищцовото дружество
поставяли изолацията на сградата, в началото на изграждането на обекта. Започнали работа
по фасадата на западната страна на сградата. При констатирани отклонения, свидетелят
отправял насочващи забележки по отношение стъпките, свързани с техническите
предписания на „***** *******“ ЕООД. Б. М. не си спомня какви и колко препоръки е дал.
Пояснява, че „***** *******“ ЕООД е производител, работи чрез дистрибутори, като
реалният доставчик на материалите за изграждане на фасадата е конкретен дистрибутор,
който клиентът си избира. Използваните за сградата материали били в средния профи клас
на компанията, поради което дружеството предоставяло възможност за евентуално удължена
гаранция над 5 години. Удължената с още 5 години гаранция не важала за всички материали.
Покривала само материали от профи клас, такива, каквито били закупени за обекта и с които
била изпълнена топлоизолацията на западната, южната и източната стена на сградата. В
случая „***** *******“ ЕООД не предоставила уговорената удължена гаранция на
ответното дружество, тъй като по цялото изпълнение на сградата имало проблеми,
изключващи възможността за това. Свидетелят заявява, че не би могъл да посочи кой, къде и
как е допуснал некачествено изпълнение, но били констатирани нередности по
топлоизолацията, довели до притеснение от страна на „***** *******“ ЕООД, че може да
има компрометиране в удължения период на гаранция. Нередностите били констатирани по
време на изпълнение на отделните строително – монтажни работи по трите фасади на
обекта. Твърди, че преди започване работа по обекта, инструктирал изпълнителя „*******“
ЕООД. В 95% от срещите, при посещението на обекта, присъствали представител на
изпълнителя и управителя на ответното дружество. Обяснява фукнцията на аполайсните.
Сочи, че в определен допуск аполайсната може да не е прилепена плътно до дограмата и
мазилката, тъй като имала дилатационен елемент, който при различни атмосферни условия
5
отваря различна фуга и това е целта на аполайсната. При монтаж, между аполайсната и
дограмата допустимата фуга била около 1 мм. Част от забележките, които отправил били
свързани именно с аполайсните. Счита, че след поставяне на аполайсните, фугата не следва
да се попълва със силикон. Доколкото си спомня, за целия обект бил доставен един вид
аполайсни. По отношение праговете заявява, че поставянето им е техническо решение на
лицето, което ръководи обекта. Принципно топлоизолационните плоскости трябвало да
бъдат монтирани цялостно върху фасадата преди последващата армирана шпакловка, за да
не се нарушава нейната цялост.
Г. Д. заявява, че работил на обекта до м.септември. Управителят на ищцовото
дружество, заедно със С. Г. и Р. А. работили по една от фасадите. Не завършили терасите,
които са към ъгъла и самия ъгъл. По разпореждане на г-н П., Г. Д. запълнил със силикон
разС.ието между аполайсните и дограмите. Праговете на вратите на балконите също не били
завършени. Свидетелят и брат му участвали в разтоварването на материалите за
топлоизолацията, заедно с работници на ищцовото дружество. Строителните материали
изнасяли в гаража на г-н П.. Твърди, че известно време работниците на ищцовото дружество
не работили на обекта. В този период метеорологичните условия позволявали да се поставя
топлоизолацията. След като бригадата на „*******“ ЕООД се върнала, вече имало други
работници.
Свидетелят изнася данни за недовършените от ищцовото дружество СМР по
западната фасада, а именно: стените и таваните на крайните десни тераси не били
завършени, били само на стиропор; на пети и шести етаж таваните и стените не били
направени; праговете на вратите също не били направени; прозорците били обърнати, но се
налагало, на повечето места аполайсните да бъдат запълнени със силикон; по праговете на
балконските врати нищо не било правено.
К. К. – управител на фирмата, която довършила топлоизолацията на обекта, заявява,
че започнал работа на 28.09.2023г. и приключил през м.декември. Направил източната и
южната фасада на сградата, извършил довършителни работи по западната фасада. Пояснява,
че на западната фасада нямало много работа: две пропуснати таванчета; челата на терасите и
на калкана – около 50 – 60 см широчина отгоре до долу, вертикално. Работили от ръба на
фасадата към терасите по цялата височина на сградата. „Правили изоставени работи“, не
поправяли.
И. П. – съпруга на управителя на ответното дружество, пояснява, че последният е
строителен предприемач от 2007г., много отговорен човек, който не прави компромис с
качеството. През зимата на 2022г. – 2023г. завършил строителството на сградата по *******
в гр.Русе и през пролетта на 2023г. сключил договор с „*******“ ЕООД за саниране на
обекта. Уговорили срок на изпълнение 75 дни и цена 35 лева без ДДС за труд. Ответникът
закупил от фирма „***** *******“ ЕООД материалите, които при правилно поставяне били
с 10 години гаранция. Когато „*******“ ЕООД започнало работа на обекта се оказало, че
работниците са 2 – 3. Започвали работа в 9.30 – 10.00 часа и си тръгвали в 14 часа, а на обяд
почивали около час, час и половина. П. П. многократно отправял молби до управителя на
ищцовото дружество да наеме повече работници, за да свърши работа в уговорения срок, но
6
това не било сторено. Нещо повече имало дни, в които работниците не отивали на обекта, а
изпълнението не било с нужното качество. Този факт бил констатиран и от представителя на
„***** *******“ ЕООД, който периодично посещавал обекта и проверявал дали
материалите се полагат правилно. Г-н М. имал много забележки, наложили многократни
корекции, в резултат на което „***** *******“ ЕООД отказало гаранция заради
некачествената работа. Свидетелката описва в детайли несвършената и некачествено
извършената работа от ищцовото дружество. През м.юни г-н П. получил издадена от
„*******“ ЕООД фактура за 5500 лева. Тъй като към този момент ищецът следвало да
постави изолация на трите фасади, а завършил само западната и то не изцяло и не със
съответното качество, ответникът не платил претендираната сума. След отказа, „започнали
заплахи“. Свидетелката поддържа, че вследствие неточното изпълнение, ответното
дружество претърпяло финансова загуба от над 25 000 лева. Наложило се в разгара на
строителния сезон да търси друга бригада, която да коригира некачественото изпълнение и
да положи топлоизолация на останалите фасади. Фирмата, която приела да изпълни това
поискала 57 лева на квадрат без ДДС.
Във връзка с ремонтните дейности в апартамента в гр.Варна, излага следните
обстоятелства: „*******“ ЕООД приело да премахне старите плочки в коридора на
жилището и да постави нови; да прокара електрически кабели в кухнята; да изгради стена от
гипсокартон. Два – три месеца след ремонта, плочките са разлепили; по новоизградената
стена се наложило поставяне на стъклофибърна мрежа, тъй като останали пукнатини;
ел.инсталацията била направена некачествено – фурната, котлоните, съдомиялната,
контактите и хладилника били включени в едно трасе. Тези проблеми не били отстранени от
изпълнителя.
В хода на производството е възложена и приета комплексна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно. Експертизата е изготвена на
база предоставените от страните: счетоводна документация; снимков материал и данните,
изнесени от свидетелите.
Констатирано е, че общо издадените документи за направа топлоизолацията на цялата
сграда са на стойност 60 414 лева, а платената сума е 54 894 лева. Ако ищецът е изпълнил
задължението си да направи топлоизолацията на цялата сграда, при уговорена цена на труд
от 35 лева на кв.м. без ДДС е следвало да получи 42 101.15 лева. Установено е, че
възложителят заплатил на изпълнителят общо 15 294 лева, от които: 1200 лева за монтаж на
скеле; 8514 лева за лепене и дюбелиране; 5580 лева за шпакловане.
За периода на срока на договора, възложителят заплатил наем на скеле в размер на
2552.55 лева, а за времето от 04.06.2023г. до 30.12.2023г. – 5282.30 лева. Експертът сочи, че
общата площ на скелето, изградено за направата на топлоизолация по западната фасада, по
изчисления от снимки и чертежи, е 336.45 кв.м. Приема, че средната пазарна цена за монтаж
и демонтаж на скеле към момента на действие на договора е 8.71 лева на кв.м. без ДДС, а
при съотношение 76% за монтаж и 24% за демонтаж е 6.62 лева за монтаж и 2.09 лева за
демонтаж.
Според вещото лице, за периода 20.03.2023г. – 26.06.2023г., средната цена за труд на
7
квадратен метър за поставяне и лепене на стиропор, ведно с шпакловане с мрежа е 20.81 лева
на кв.м. без ДДС; средната цена за труд на квадратен метър за полагане на силикатна
мазилка, заедно с грундиране преди полагане на мазилката е 15.73 лева на кв.м. без ДДС;
средната цена за труд за изпълнение на външна топлоизолационна система е 36.54 лева на
кв.м. без ДДС.
Експертът счита, че: размерът на необходимите суми за довършване на
топлоизолацията на западната фасада на сградата е на стойност 803.49 лева без ДДС, а
размерът на необходимата сума за отстраняване на недостатъците на изпълнената от ищеца
топлоизолация на западната фасада на сградата е 200 лева без ДДС.
След оглед на апартамента в гр.Варна, *******, съобразявайки приетите по делото
доказателства и становището на страните, вещото лице е посочило в три варианта
стойността на разходите по отстраняване недостатъците, посочени в насрещната искова
молба: 72.34 лева, без ДДС - само шпакловане и боядисване на пукнатините; 246.18 лева,
без ДДС – шпакловане и боядисване на пукнатините и подмяна на двете биещи по краищата
си на кухо плочи в коридора и 1758.04 лева, без ДДС – шпакловане и боядисване на
пукнатините, ведно с цялостна подмяна на настилката в коридора.
В о.с.з. е допуснато изменение на главния иск, чрез неговото увеличаване, като
същият се счита предявен в размер на 21 966 лева.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79 ЗЗД, вр.чл.327 ТЗ и
чл.86 ЗЗД.
Релевирано е насрещно възражение за съдебно прихващане със сумите: 22 000 лева –
вреди, вследствие неизпълнение задълженията от страна на ищеца, изразяващи се в
заплащане в повече за довършване топлоизолацията на сградата на друг изпълнител; 6985.44
лева – вреда, изразяваща се в допълнително заплащане наем за скеле; 600 лева – половината
от платената сума по фактура №*********г., тъй като не е извършен демонтаж на скелето; в
условията на евентуалност се претендира прихващане със сумата 700 лева – неустойка,
уговорена в сключения между страните договор.
Предявен е насрещен осъдителен иск за сумата 400 лева – разходи, необходими за
отстраняване недостатъците на извършените от „*******“ ЕООД строително монтажни
работи в имот с административен адрес: гр.Варна, *******.
По иска с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД:
Не се оспорва наличието на облигационна връзка, основана на Договор за
строителство, сключен на 20.03.2023г., съгласно който ищецът приел да изпълни
топлоизолационни работи на обект на ответника, при цена за труд 35 лева/кв.м. без ДДС.
Безспорно е, че „*******“ ЕООД е изпълнило изолацията единствено на западната фасада
на сградата.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че общата площ на
западната фасада (със спадане отвори за прозорци – витрини на шести етаж и отвори за
гаражни врати и прибавяне дъната на балконите) е 520.83 кв.м. В издадените от ищеца
8
фактури е посочена площта, на която е работил, като във фактура №**********/12.04.2023г.
като количество се сочат 473 кв.м. – лепене и дюбелиране; във фактура №*******г. е
посочено количество 465 кв.м. – шпакловка, а в процесната фактура – посочената площ е 460
кв.м. – полагане на силиконова мазилка. При цена 35 лева/кв.м. без ДДС, общо дължимата
сума за западната фасада възлиза на 16 555 лева без ДДС (473 х 35 = 16 555) или 19 866 лева
с ДДС. Възложителят е заплатил 15 294 лева, поради което остатъка от дължимата на
изпълнителя сума възлиза на 4572 лева, при условие, че е изпълнил изцяло топлоизолацията
на западната фасада. От приетата по делото комплексна експертиза е видно, че тази фасада
не е завършена изцяло от ищцовото дружество и не е с нужното качество (лист 216).
Останалите довършителни работи – направа топлоизолация по прагове, доналепяне
стиропор, шпакловка и мазилка, възлизат на 964.19 лева (с ДДС), а сумата необходима за
отстраняване недостатъците – 240 лева (с ДДС). Следователно за извършената от ищеца
работа, ответникът е следвало да заплати сумата 3367.81 лева (4572 лева – 964.19 лева – 240
лева = 3367.81 лева).
Позовавайки се на заключението на приетата по делото експертиза, „*******“ ЕООД
е поискало и съдът е допуснал увеличение на главния иск от 5520 лева на 21 966 лева.
Ищецът не е изпълнил указанията на съда и не е внесъл дължимата държавна такса, като в
молба от 09.04.2025г. заявява, че се отказва от увеличението. Поради това, производството в
тази част следва да бъде прекратено.
По възражението за съдебно прихващане със сумата 22 000 лева:
Според правната теория и съдебната практика, възражението за прихващане е
средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен
резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането
по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право
да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в
процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по
ищцовото вземане и правният интерес на ответника, обусловен от твърдяните с
възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването на
двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално
действие, възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на
спора по прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението за прихващане може да
бъде основателно или неоснователно. Като разпростира силата на пределите на решението и
относно възражението за прихващане, ГПК в чл.298, ал.4 сочи, че вземането, предявено с
възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно. Съобразно
разясненията, дадени в т.1 на ТР №2/18.03.2022г. по ТД №2/2020г. на ОСГТК, „При уважено
възражение за прихващане, признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с
обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е.
когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността е без значение.“.
Във връзка с горното, съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като
обсъди всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако
9
се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва
да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на
ответника и в зависимост от основателността му, да отхвърли въз основа на него изцяло или
отчасти предявения иск.
Ответникът твърди, че е претърпял вреди в размер на 22 000 лева, изразяващи се в
заплащане по-висока цена на кв.м. за довършване топлоизолацията на сградата от друг
изпълнител.
Съдът намира възражението за основателно по следните съображения: От
релевираните в хода на производството доказателства се установява, че уговорената между
страните цена за топлоизолацията на трите фасадни е 35 лева/кв.м. без ДДС, а срокът за
изпълнение – 75 дни. Свидетелите на ищцовата страна – С. Г. и Р. А. твърдят, че срокът на
договорът е удължен, поради неподходящите метеорологични условия, но св.Г. Г. поддържа,
че „когато работниците на чичо М. не идваха, нямаше нищо особено в метеорологичните
условия“. Съдът не би могъл да даде вяра на показанията на свидетелите Г. и А. за сметка на
тези на св.Г.. Факт е, че в уговорения срок (от м.април до средата на м.юни 2023г.) е
изпълнена, и то не изцяло, само една от трите фасади. Тъй като „*******“ ЕООД не е
изпълнило работата в уговорения срок, се е наложило ответникът да ангажира друг
изпълнител. Съгласно заключението на приетата по делото експертиза, при уговорената с
„*******“ ЕООД цена, „*******“ ЕООД е щяло да заплати за направата на топлоизолация
сумата 42 101.15 лева без ДДС (50 521.38 лева с ДДС), а разходите на ответника за същия
обем работа възлизат на 60 414 лева. Общото правило на чл.82 ЗЗД сочи, че обезщетението
при неизпълнение на договор обхваща претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба винаги е реална
и се изразява в намаляване имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението.
Размерът й се определя от разликата между имуществото след неизпълнението и
имущественото съС.ие на изправния кредитор, ако задължението е било изпълнено. В
случая разликата между това, което възложителят е платил (60 414 лева) и това, което при
точно изпълнение би платил (50 521.38 лева) е значителна – 9892.62 лева.
Предвид изложеното искът с правно основание чл.79 ЗЗД се явява основателен за
сумата 3367.81 лева, но с оглед основателността на първото възражение за прихващане,
същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния резултат, съдът не дължи произнасяне по останалите възражения за
прихващане.
По насрещния иск:
„*******“ ЕООД претендира сумата 400 лева – разходи, необходими за отстраняване
недостатъците на извършените от „*******“ ЕООД строително монтажни работи в имот с
административен адрес: гр.Варна, *******, а именно: некачествено монтирани плочи от
гранитогрес на пода в коридора на жилището, които са разлепени и подвижни; разлепвания
по изградената стена от гипсокартон в спалнята и спукана фуга на снадката между
съществуващата стена и стената, изградена от гипсокартон; неизвършена фина шпакловка и
боядисване на участъка, в който са прекарани кабели в кухнята.
10
„*******“ ЕООД - ответник по насрещния иск не оспорва единствено твърдението, че
не е извършил фина шпакловка и боядисване в кухнята, на стената на която са прекарани
ел.кабели.
Данни за съС.ието на имотът в гр.Варна, след ремонтните дейности, извършени от
ответника по насрещния иск, се съдържат в показанията на И. М. К. – П.. Свидетелката
сочи, че плочките са се отлепили и предвид непоставянето на стъклофибърна мрежа се
явили пукнатини на снадката между съществуващата и новоизградената стена от
гипсокартон. При извършения оглед в жилището, вещото лице не е констатирало разлепени
и подвижни плочки. Установило е, че има „две биещи по краищата си на кухо“ плочи в
коридора. В о.с.з. експертът сочи, че за фина шпакловка и боядисване на стената на мястото,
където са прокарани кабелите в кухнята е необходима сумата е 75 лева
Съобразявайки признанието на ответника; данните, изнесени от св.К. – П.;
заключението на комплексната експертиза и поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з.,
съдът възприема втория вариант, според който сумата, необходима за отстраняване
недостатъците на СМР е 246.18 лева, без ДДС (295.42 лева с ДДС) – шпакловане и
боядисване на пукнатините и подмяна на двете биещи по краищата си на кухо плочи в
коридора. Към тази сума следва да се прибавят и разходите за отстраняване недостатъците в
кухнята (шпакловане и боядисване на стената, където са прекарани кабелите).
При това положение претенцията, като основателна следва да бъде уважена в размер
на 370.42 лева, а за разликата, до предявените 400 лева – отхвърлена като недоказана.
По разноските:
„*******“ ЕООД е представило списък по чл.80 ГПК – на обща стойност 2416.46
лева, в който не е конкретизирал каква част от разноските са направени по главния иск и
каква по насрещния. Тъй като възнаграждението за процесуално представителство,
обективирано в договор за правна защита и съдействие на лист 6 от делото е заплатено за
главния иск, то следва да бъде извадено от сумата 2416.46 лева, като остатъка от 1566.46
лева съдът приема, че е заплатен за двата иска, т.е. по 783.23 лева. Следователно по главния
иск разноските на ищеца възлизат на 1633.23 лева (783.23 + 850 = 1633.23).
„*******“ ЕООД е направило разноски в общ размер 1310 лева. Съдът приема, че за
всеки от двата иска (главен и насрещен), разноските са на стойност 650 лева.
Предвид изхода на спора по главния иск, в тежест на „*******“ ЕООД са направените
от „*******“ ЕООД разноски в размер на 650 лева.
По насрещния иск, „*******“ ЕООД има право на разноски съразмерно с уважената
част от претенцията, т.е. 601.93 лева [(650 х 370.42) : 400 = 601.93].
Ответникът по насрещния иск - „*******“ ЕООД има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенцията, т.е. 57.92 лева [(783.23 х 29.58) : 400 = 57.92].
Съдът констатира, че до настоящия момент „*******“ ЕООД не е заплатило по
сметка на съда сумата 517.74 лева, съгласно протоколно определение от 07.04.2025г.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ******, представлявано от управителя Д. С. П. срещу „*******“ ЕООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ********, представлявано от
управителя П. П. П. иск за заплащане сумата 5520 лева - възнаграждение за извършени СМР
по договор за строителство, сключен на 20.03.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане, като неоснователен в
едната част (за сумата над 3367.81 лева до предявените 5520 лева), а в другата част – погасен
след извършено прихващане със сумата 9892.62 лева – претърпени от „*******“ ЕООД
имуществени вреди.
ПРЕКРАТЯВА производството по главния иск за сумата над 5520 лева до
предявените 21 966 лева поради отказ.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ******, представлявано от управителя Д. С. П. да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК
****** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ********, представлявано от
управителя П. П. П. сумата 370.42 лева - разходи, необходими за отстраняване
недостатъците на извършените от „*******“ ЕООД строително монтажни работи в имот с
административен адрес: гр.Варна, ******* и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 370.42 лева
до предявените 400 лева.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК
****** разноски по делото в общ размер 1251.93 лева.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК
******* разноски в размер на 57.92 лева.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати по сметка на РРС сумата 517.74
лева – допълнително възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в прекратителната част подлежи на
въззивно обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12