РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Добрич, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230100208 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Х. И., ЕГН **********, с адрес с.
*****, общ. Добричка, ул. „Първа“ № 18, срещу Р. Г. Р., ЕГН **********, с
адрес с. К., общ. Добричка и „Агрохимикали“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Батак“ № 1, с която се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е
единствен собственик на дворно място с площ от 6108 кв.метра,
представляващо част от УПИ -7 с площ от 1 520 кв. метра, имот с пл.№ 76, в
кв.10, УПИ -9 с площ от 1450 кв.метра и УПИ 10 с площ от 2200 кв.метра
имот с пл.№ 76 в кв.10 с площ от 918 кв.метра, за улица имот с пл.№ 76 в
кв.10, ведно с построената в това дворно място Масивна Жилищна сграда,
състояща се от три стаи и кухня, салон и маза със застроена площ от 78
кв.метра и стопанска сграда със застроена площ от 50, 00 кв.метра при
граници и съседи улица УПИ -11-63,7-63 всички в кв. 10 в село Д., община
Добричка.
С влязло в сила протоколно Определение от 16.01.2025 г.
производството е прекратено в частта за построената в това дворно място
Масивна Жилищна сграда, състояща се от три стаи и кухня, салон и маза със
застроена площ от 78 кв.метра и стопанска сграда със застроена площ от 50,
00 кв.метра.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесния
недвижим имот, който е придобит от неговия баща Х. И. С. чрез давностно
владение, за което е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим
1
имот по давностно владение, вписан в СВ гр. Добрич с вх.рег.№
17242/13.12.2006 г., акт № 127, т.XIII, дело № 10024/2006 г., а след неговата
смърт, на 18.07.2007 г. – от наследниците му – ищецът, майката Т.Е.С. и
сестрата на ищеца К. Х. И., които от своя страна прехвърлили придобитите от
тях идеални части от имота на ищеца чрез три договора за дарение,
обективиран в нотариален акт № 16, т. III, рег.№ 2631, дело № 263/2007 г. на
нотариус Цветан Антонов с район на действие РС Добрич, вписан в Служба
по вписванията с вх.рег.№ 11207/01.08.2007 г., акт № 15, т. XVII, дело №
5783/2007 г. Родителите на ищеца имали две къщи в с. Д., едната от които
процесната, за която са заплащали данъци. Дълги години живели в с. Д., а
после се преместили в с. *****, където живеят и в момента. Твърди се, че лице
на име Д. /Д./ преди години си позволило да изоре цялото село, при което
махнало оградите на всички имоти в с. Д., както и на къщата на ищеца.
Въпреки това, ищецът обработва имота си и плаща данъците за него. Сочи се,
че в момента е засят с пшеница. Oтветникът по делото се е снабдил с
констативен нотариален акт за процесния недвижим имот чрез неговата майка.
Срещу ответника Р. Г. Р. било образувано изпълнително дело № 748/2023 г. по
описа на ЧСИ Лучия Тасева, с рег.№ 737 при КЧСИ и район на действие ДОС,
при което изпълнението било насочено срещу процесния недвижим имот.
Пред първоинстанционния съд ищецът се представлява от адвокат Е.
В., която поддържа исковата молба.
В законоустановения срок не са постъпили отговори от ответниците.
Р. Р. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В първото
по делото съдебно заседание „Агрохимикали“ ЕООД се представлява от
адвокат Д. Ж., който заявява, че дружеството не оспорва правото на
собственост на ищеца или на Р. Р.. Уточнява, че дружеството е взискател по
изпълнително дело срещу Р. Р. и като такова има интерес да бъде установен
действителния собственик на имота.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение № 10, том V, рег. № 5353, дело № 558 от 12.12.2006 г., на нотариус
Цветан Антонов, Х. И. С. е признат за собственик по давностно владение на
дворно място с площ от 6108 кв.метра, представляващо част от УПИ -7 с площ
от 1 520 кв. метра, имот с пл.№ 76, в кв.10, УПИ -9 с площ от 1450 кв.метра и
УПИ 10 с площ от 2200 кв.метра имот с пл.№ 76 в кв.10 с площ от 918
кв.метра, за улица имот с пл.№ 76 в кв.10, ведно с построената в това дворно
място Масивна Жилищна сграда, състояща се от три стаи и кухня, салон и
маза със застроена площ от 78 кв.метра в село Д., община Добричка (л. 13).
Х. С. е починал на 18.07.2007 г. (акт за смърт на л. 14). След смъртта
си е оставил наследници – съпругата си Т.Е.С. и децата си С. Х. И. и К. Х. И.
(удостоверение за наследници на л. 15).
2
По силата на дарение, обективирано в нотариален акт за собственост
за дарение недвижим имот № 16, том III, рег. № 2631, дело № 263 от
31.07.2007 г. на нотариус Цветан Антонов, Т. С. и К. И. са дарили на С. И.
собствените си 5/6 ид. части от процесния имот.
ЧСИ Лучия Тасева е изпратила съобщение до ищеца, с което го е
уведомила, че изпълнението по изп. дело № 20237370400748, с взискател
„Агрохимикали“ ЕООД, е насочено към процесния имот. Посочила е, че като
собственици на имота се легитимират С. И. и длъжникът по изпълнителното
дело Р. Р..
В тази връзка е представен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 105, том XVIII, рег. № 23124, дело № 3286 от 15.12.2006г.
на нотариус Юлиян Димитров, с който Е. Г.а К. е призната за собственик по
давностно владение на процесния имот (л. 72).
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. Бяха
разпитани свидетелите Д. Д. и Р. Х. и Г. М. – съпруга на ищеца.
Тримата свидетели разказаха, че процесният имот в с. Д. се е ползвал
от бащата на ищеца – Х. С., още от 1995 г. до смъртта му през 2007 г.
Уточниха, че понастоящем с. Д. е заличено и има само няколко къщи. В тази
връзка свидетелят Д. обясни, че през 1995 г. семейството на Х. С. се е
преместило в с. Ф.Д. о, но последният е продължил да обработва имота.
Тримата заявиха, че в имота е имало и къща, но е била разрушена. След
смъртта на Х. С. имотът се използва само от сина му – С. И.. Свидетелите
отрекоха някой друг, включително Р. Р. или Е. К., да е предявявал претенции
за имота.
Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни. Същите
са ясни и не съдържат противоречия. Кореспондират както помежду си, така и
с останалата част от доказателствения материал по делото.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за собственост
с правно основание по чл. 440 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот на твърдяното от него придобивно основание – 1/6 от имота по силата на
наследствено правоприемство спрямо наследодателя си Х. И. С. и 5/6 по
силата на дарствен акт от майка си и сестра си, като за целта следва да се
установи правото на собственост на наследодателя Х. И. С. на соченото в
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение,
вписан в СВ гр. Добрич с вх.рег.№ 17242/13.12.2006 г., акт № 127, т.XIII, дело
№ 10024/2006 г. основание, а именно упражняване на фактическа власт върху
имота /явно, спокойно, непрекъснато/ в периода м. декември 1996 г. – м.
декември 2006 г. от Х. И. С., с намерение да го държи като свой.
3
В исковата молба са изложени твърдения, че процесния имот е
придобит по давност от бащата на ищеца – Х. С.. За придобиване на имота по
давност, на основание чл. 79 от ЗС, е необходимо да бъде установено, че
наследодателят Х. С. е владеел имота в продължение на десет години.
Владението е дефинирано като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя –чл.
68, ал. 1 от ЗС. Състои се от два елемента: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта, и субективен – намерение за своене на вещта.
Преценката за наличието на обективния елемент следва да бъде съобразена с
характеристиките на владението, посочени в чл. 2 от Закона за давността
(отм.) – да е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително.
То е постоянно, когато фактическата власт върху вещта и държането
като своя нямат случаен характер, с израз на воля трайно да се държи вещта
по начин, препятстващ владението на други лица. Непрекъснато е, когато не е
било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца, съгласно чл. 81 от ЗС. То
е несъмнено, когато няма съмнение, че владелецът държи вещта и я държи за
себе си. Владението е спокойно, когато не е установено с насилие, а е явно,
когато фактическата власт не е установена по скрит начин, тайно от
предишния владелец и е достояние на всички.
От показанията на свидетелите по категоричен начин се установи, че
Х. С. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот в продължение на
повече от десет години. Всички свидетели недвусмислено заявиха пред съда,
че Х. С. и семейството му са живеели в имота още през 1994/1995 г.
Свидетелят Д. посочи изрично през тази година са се преместили от с. Д. в с.
Ф.Д., а свидетелката М. също заяви, че преди 1997 г. е посещавала имота в с.
Д.. Подчертаха също, че след преместването на семейството в с. Ф.Д. Х. С. е
обработвал имота. След смъртта му през 2007 г. ищецът е продължил да го
обработва. При това положение и предвид липсата на опровергаващи
доказателства, следва да бъде направен извод, че владението на имота е било
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително.
Във връзка със субективния елемент – намерението за своене на
имотите, законодателят е установил презумпция в чл. 69 от ЗС - „Предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго“. За оборването е необходимо ответникът да проведе обратно
доказване. Законодателният подход е мотивиран с трудното доказване на
намерението на владелеца, доколкото се касае за психическо състояние, факт
от вътрешния свят на човек. Субективните елементи се проявяват по
обективен начин в действителността, чрез деянията на човек. Именно по този
начин може да бъде направен извод за намерението на човек. Ответниците не
проведоха обратно доказване и не ангажираха никакви доказателства в тази
насока.
Оттук се извежда, че в периода между 1996 г. и 2006 г. Х. С. и
съпругата му Т. С. са придобили процесния имот по давност на основание чл.
4
79, ал. 1 от ЗС.
След смъртта на Х. С. през 2007 г., съпругата му Т.Е.С. и децата С. Х.
И. и К. Х. И., като наследници от първи ред, са придобили равни идеални
части от половината от процесния имот, по 1/6 идеална част – чл. 9, ал. 1 от
ЗН и чл. 5, ал. 1 от ЗН. Така Т. С. е станала собственик на 4/6 ид. части от
имота, а всяко от децата е придобило по наследство по 1/6 ид. част от имота.
Впоследствие по силата на дарение, обективирано в нотариален акт за
собственост за дарение недвижим имот № 16, том III, рег. № 2631, дело № 263
от 31.07.2007 г. на нотариус Цветан Антонов, Т. С. и К. И. са дарили на С. И.
собствените си 5/6 ид. части от процесния имот и така последният е станал
едноличен собственик на имота.
Ето защо, искът на С. И. срещу ответниците следва да бъде уважен,
като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е
единствен собственик на дворно място с площ от 6108 кв.метра,
представляващо част от УПИ -7 с площ от 1 520 кв. метра, имот с пл.№ 76, в
кв.10, УПИ -9 с площ от 1450 кв.метра и УПИ 10 с площ от 2200 кв.метра
имот с пл.№ 76 в кв.10 с площ от 918 кв.метра, за улица имот с пл.№ 76 в
кв.10, при граници и съседи улица УПИ -11-63,7-63 всички в кв. 10 в село Д.,
община Добричка по наследство и дарение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът представя доказателства за направени разноски в размер на
2448, 81 лева (адвокатско възнаграждение от 1200, 00 лева; държавна такса от
114, 34 лева, такса за съдебно удостоверение в размер на 5, 00 лева и гаранция
в размер на 1129, 47 лева). Гаранцията подлежи на връщане след отмяна на
обезпечението, поради което и съдът не дължи произнасяне към настоящия
момент.
Останалата част от разноските в размер на 1319, 34 лева следва да
бъде възложена в тежест на ответника Р. Р., който единствен е станал повод за
образуване на делото, легитимирайки се като собственик на процесния имот в
производството по изп. дело № 20237370400748 по описа на ЧСИ Лучия
Тасева. Другият ответник и взискател по изпълнителното дело -
„Агрохимикали“ ЕООД, заема пасивна позиция и не оспорва правото на
собственост на ищеца или на Р. Р..
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника Р. Р. следва да бъде възложена за плащане сумата от 1319, 34 лева –
разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Х. И., ЕГН
**********, с адрес с. *****, общ. Добричка, ул. „Първа“ № 18, срещу Р. Г. Р.,
ЕГН **********, с адрес с. К., общ. Добричка и „Агрохимикали“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Батак“ № 1,
иск с правно основание по чл. 440 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
ищецът е единствен собственик на дворно място с площ от 6108 кв.метра,
представляващо част от УПИ -7 с площ от 1 520 кв. метра, имот с пл.№ 76, в
кв.10, УПИ -9 с площ от 1450 кв.метра и УПИ 10 с площ от 2200 кв.метра
имот с пл.№ 76 в кв.10 с площ от 918 кв.метра, за улица имот с пл.№ 76 в
кв.10, при граници и съседи улица УПИ -11-63,7-63, в кв. 10 в село Д., община
Добричка, като е придобил 1/6 ид. част от имота по силата на наследствено
правоприемство от Х. И. С. и 5/6 ид. части по силата на дарение.
ОСЪЖДА Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес с. К., да заплати на С. Х.
И., ЕГН **********, с адрес с. *****, общ. Добричка, ул. „Първа“ № 18,
сумата от 1319, 34 лева – разноски по гр.д. № 208/2024 г. по описа на Районен
съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6