Определение по дело №2432/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260592
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100502432
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                І-260592           20.10.2020 година, гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на   двадесети октомври през две хиляди и  двадесета година, в закрито заседание в състав:

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова

                                                                        2.мл.с. Детелина Димова

 

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело № 2432 по описа за 2020 година  на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по чл. 274, ал. 1т. 1 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК - въззивен контрол по отношение на определение на районния съд.

 Производството по делото е образувано по повод частна жалба от  К.Д.К., против определение № 6143/15.09.2020г., постановено по гр.д.№ 4458/2020г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател-ищец за освобождаване от заплащане на държавна такса  по делото. Моли се отмяна на определението като немотивирано, несъобразено с  нормативната уредба за защита на правата на ищеца. Сочи, че за задължения по договор за банков кредит са  възбранени всички негови налични недвижими имоти; запорирани били наличните му вземания, като единствените доходи , с които той и съпругата му живеели, били трудовото му възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната.Наложените възбрани възпрепятствали възможността да се разпорежда с недвижимите си имоти, а възможността чрез използването и управлението им да се реализират доходи   на практика било невъзможно, още повече че  за реализиране на такива приходи било необходимо и съгласието на останалите съсобственици. Обсъден е и довода на районния съд- че след като съдът  е счел, че на ищеца следва да бъде предоставена правна помощ по делото, имайки предвид имущественото му състояние , то същите тези доказателства, установяващи имущественото състояние на  ищеца следвало да се преценят при разглеждане на молбата на ищеца за освобождаване от държавна  такса и разноски по делото.Моли да бъде съобразено обстоятелството, че цената на иска била минимална, но държавната такса, която следвало да се заплати, била в размер от 150 лева.

СЪДЪТ намира подадената частна за допустима като предявена от  процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в  предвидения законов срок и със заплатена по сметка на БОС държавна такса.

БОС, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

                На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е призната от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно средства за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски.

          Преценката за наличие на основание по чл. 83, ал. 2 от ГПК е винаги конкретна и следва да се съобрази с посочените в т. 16 от ГПК законови критерии, като вземе предвид всички други обстоятелства в тази връзка.

           В случая от представения трудов договор на ищеца К. се установява, че същият получава месечно възнаграждение в размер на 610 лева; както в частната жалба, така и от покана за изпълнение по изп.д.№ 701/ на ЧСИ Таня Маджарова се установява, че   паричното задължение на  К. към взискателя по соченото изп.дело е в размера от 43418,90 лева, за което са наложени възбрани върху притежавани от К. идеални части от недвижими имоти.По тази причина К. не можел да се разпореди с имотите си; заявява, че страда от хипертонична болест в умерена степен, като не представя доказателства  в тази насока,респ.- доказателства за средствата, необходими за лечението му, в случай, че заболяването изисква такива; не се ангажират твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние на съпругата.

            При това положение и като отчита липсата на  установени с надлежни медицински документи  заболявания  на ищеца и неговата съпруга ,респ.- ежемесечни разходи за лечение на същите, което  действително би довело до значително ограничаване на финансовите им възможности, и от друга страна- като взе предвид обстоятелството, че с оглед материалния интерес на спора изискуемата държавна такса е  в относително ниска стойност, приближаваща я до минималния размер, съдът намира, че имущественото състояние на частния жалбоподател-ищец позволява заплащането й.В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице законовите изисквания за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса, което налага обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6143/15.09.2020г., постановено по гр.д.№ 4458/2020г.  по описа на БРС,  в обжалваната му част.

  Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                 2/мл.с.