№ 16049
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110147130 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. И. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „Я.” № 10, вх. А, ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес в
гр. С., бул. „В.” № 1А, партер, офис № 16, чрез адв. Й. С. Л.-П., със служебен адрес в гр. С.,
бул. „В.” № 1А, офис № 16, против С. о., ЕИК ********, с адрес в гр. С., п.к. 1000, ул. „М.“
№ 33, представлявана от В. Т. – кмет, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49
ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 2500 лв., частично от 5001 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на непозволено увреждане от 15.07.2023
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.07.2023 г., до окончателното й
изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.07.2023 г., около 18:30 ч., ищецът,
заедно със съпругата си и 7-месечното си дете, което било в количка, решават да използват
асансьор, находящ се на кръстовището на ул. „И. А. II“ и бул. „М. Е.“. След като се качили в
асансьора, в който присъствало и трето лице, натиснали избрания бутон, като асансьорът
заседнал между двата етажа и блокирал изходната врата. Поддържа се, че температурата в
асансьора била около 45 градуса. След около 15 минути ищецът намерил алармен бутон, а
междувременно съпругата му се е обадила и на тел. 112. Аварийният екип пристигнал около
30 минути след обаждането. Вследствие на дълготрайния престой в асансьорната клетка
ищецът твърди да е получил топлинен удар, във връзка който се проявили и нарушения на
вегетативната нервна система – трудност в концентрацията и нарушения на краткосрочната
памет. След инцидента ищецът страдал от безсъние и силно главоболие, загубил апетита си,
имал усещане за безизходица и непълноценност, както и повишено ниво на страховите
очаквания, че нещо ще се случи с него или с близките му, бързо разстройване и засилена
емоционалност. Поддържа, че С. о. е собственик на асансьорното съоръжение, като същата
не е изпълнила задължението си да поддържа асансьора в изправност, нито е предприела
действия за уведомяване и обезопасяване на нефункциониращото съоръжения. Моли за
уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски по делото.
С молба с вх. № 134312/23.04.2024 г. ищецът е представил справка от НИМХ към
БАН като писмено доказателство по делото.
1
В открито съдебно заседание от 04.07.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и направените с нея доказателствени искания, като
не прави възражения по доклада. Моли да бъде прието като доказателство по делото
преставения запис от 112.
В открито съдебно заседание от 14.11.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, моли за уважаване на предявения иск, като не прави други доказателствени
искания. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК, както и договор за
правна защита и съдействие.
В срока за писмени бележки ищецът депозира такива, като моли исковата претенция
да бъде уважена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковите претенции
са оспорени като неоснователни. Поддържа се, че процесният асансьор отговарял на всички
законоустановени изисквания за експлоатация. Сочи се, че по силата на сключен договор
натоварено със сервизното обслужване и ремонт на асансьора е дружеството „Г. Л.“ ООД,
което има за задача да обозначи и сигнализира, в случай че асансьорната уредба е
компрометирана или технически неизправна, както и да осъществява едно месечно
посещение. Сочи се, че ищецът не доказва фактите, обосноваващи фактическия състав на
твърдяното непозволено увреждане. Не били установени неимуществени вреди, свързани с
влошаване на здравословното състояние на ищеца, доколкото липсвали данни и твърдения,
той да е предприемал някакво лечение. Излага твърдения, че при температурите на въздуха,
които ищецът сочи че са били към момента на инцидента, е често срещано човек да получи
симптоми като зачервяване, дехидратация, потене, задъхване и без да се е намирал в
затворено пространство. Оспорва да е налице виновно поведение от страна на лице, на което
С. о. да е възложила работа, довело до аварията на асансьора. Оспорва като недоказани
твърденията на ищеца относно температурата в процесния асансьор. Оспорва последният да
е бил технически неизправен. По делото нямало доказателства относно медицинското
състояние на ищеца и данни за последвали усложнения. Релевира възражение за
съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски по
делото.
В открито съдебно заседание от 04.07.2024 г. ответникът С. о., чрез процесуалния си
представител, поддържа депозирания отговор на исковата молба и направените с него
възражения.
В открито съдебно заседание от 14.11.2024 г. ответникът прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 219 ал. 1 от ГПК процесуалният представител на С. о. моли да бъде
конституирано като трето лице – помагач на ответника „Г. Л.“ ООД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление в гр. С., район С., ж. к. „Х. С. – С.“, ул. „593“ № 2, вх. А, ет. 5, ап. 27,
представлявано от управителя Н. И. Д., с което дружество ответникът е сключил договор за
абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № РСЦ23-ДГ-56-30 от 10.04.2023
г.
С отговора С. о. предявява и обратен иск при условията на евентуалност срещу „Г.
Л.“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждането на търговското
дружество да заплати от 2500 лв., частично от 5001 лв., представляваща регресна
претенция за обезщетение за неимуществени вреди в следствие на непозволено увреждане
от 15.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.07.2023 г., до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск „Г. Л.“ ООД е подал отговор, с
който е оспорил иска като неоснователен. Поддържа, че в периода на сервизното
обслужване на асансьорните уредби са извършвани мероприятия съгласно сключения със С.
о. договор, сред които и оглед на 26.06.2023 г. Сочи, че времето за реакция при постъпване
на сигнал от граждани е 30 минути, като в самия договор със С. о. е договорено в срок до 1
час в случай на заседнали пътници. Поддържа, че при оглед от 26.06.2023 г. е установено, че
2
в процесния асансьор са били отскубнати бутони и кабели на кабинната бутониера и
двустранната разговорна връзка / алармено устройство/, като асансьорната уредба била
спряна от експлоатация. В същия ден „Г. Л.“ ООД твърди да е подменил двустранна
разговорна връзка и бутона за аларма, след което асансьорът бил пуснат в експлоатация.
Поддържа, че на 08.07.2023 г. била извършена месечна функционална проверка и
профилактичен преглед, като съоръжението е било в изправност. След проверката от
08.07.2023 г. до сигнала от 15.07.2023 г. нямало данни за неработещо съоръжение или
двустранна разговорна връзка. С оглед изложеното поддържа, че е изпълнило задълженията
си по договора и моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски по
делото.
В открито съдебно заседание от 04.07.2024 г. третото лице помагач поддържа
отговора на исковата молба по обратния иск. Поддържа искането си за събиране на
свидетелски показания за установяване на техническата годност на съоръжението и неговата
поддръжка.
В открито съдебно заседание от 14.11.2024 г. третото лице помагач излага, че по
делото било установено, че при спиране движението на асансьора последният остава с
работещо осветление, вентилация и достъп на въздух. Сочи, че електрониката е отчела
грешка, която е довела до спирането на асансьора с цел безопасност на пътниците. В записа
от 112 се установявало, че било указано на ищеца, ако има нужда от медицинска помощ, да
позвъни пак, но такова обаждане не последвало. Твърди, че след освобождаване на
пътниците същите не посетили медицинска лекар, нито извикали медицинска помощ на
място. Оспорва искането на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение, като
посочва, че не били приложени доказателства ищецът да е материално затруднено лице.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за писмени бележки третото лице помагач депозира такива, като моли
исковата претенция да бъде уважена.
По делото е постъпила молба с вх. № 132649/22.04.2024 г. от Районен център „112“ –
С., към която е приложен запис от постъпило телефонно обаждане от номер ******** към
телефон за спешни повиквания „112“ на 15.07.2023 г. от лице, представило се за П. Х..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е указал в доказателствена тежест на ищеца да установи, че
на 18.07.2023 г., около 18:30 ч. ищецът, заедно със съпругата си и седеммесечното си дете,
което е било в количка, решават да използват асансьор, находящ се на кръстовището на ул.
„И. А. II“ и бул. „М. Е.“; след като се качват в асансьора, в който присъства и трето лице и
натискат избрания бутон, асансьорът тръгва, но само след секунди засяда между двата етажа,
като блокира изходната врата и ищецът се налага да престои в асансьора около 45 минути; в
следствие на дълготрайния престой в асансьорната клетка П. Х. е получил топлинен удар, в
следствие на който се проявяват и нарушения на вегетативната нервна система – трудност в
концентрацията и нарушения на краткосрочната памет, след инцидента ищецът страда от
безсъние, губи апетита си, страда от силно главоболие, има усещане за безизходица и
непълноценност, повишено ниво на страховите очаквания, че нещо ще се случи с него или с
близките му, бързо разстройване и засилена емоционалност; ответната С. о. е собственик на
асансьорното съоръжение и нейни служители са длъжни да поддържа асансьора в
изправност.
В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на
натоварените с поддръжката на процесното съоръжения лица, както и да докаже, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
От приложените доказателства по делото се установява, че поддръжката на процесния
3
асансьор, монтиран в подлез „С.“, е била възложено на третото лице помагач „Г. Л.“ ООД. В
техническите характеристики към представения по делото сертификат е отбелязано, че
асансьорът има монтирани устройства за двустранна връзка – GSM тип LG 101 Р2 –
България, като същият е с товароподемност 630 кг./ 8 лица. Удостоверено е след извършени
изследвания и изпитвания, че асансьорът съответства на съществените изисквания за
безопасност на Директива 2014/33/ЕС, въведена с Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори, обн.
ДВ бр. 23/25.03.2016 г. Видно от представения дневник на процесния асансьор е записано, че
на 26.06.2023 г. съоръжението е било спряно за смяна на алармен бутон и двустранна
разговорна връзка (ДРВ) в кабината, като още на същата дата е било пуснато отново в
експлоатация след смяна на същите. Представен е и протокол от 26.06.2023 г. за извършване
на профилактичен преглед и ремонтна дейност в южния асансьор – подмяна на ДРВ и
алармен бутон. Следващата проверка на асансьорната уредба на южния асансьор е
извършена на 17.07.2023 г. (след процесния инцидент) във връзка с подаден сигнал за
неработеща аларма, видно от дневника на процесния асансьор.
От изслушания звукозапис от постъпило телефонно обаждане от номер ******** към
телефон за спешни повиквания „112“ на 15.07.2023 г. се установява, че е бил подаден сигнал
от ищеца П. Х. за авария в асансьора на Румънското посолство, доколкото съоръжението е
било заседнало между двата етажа. От записа се установява също, че ищецът е подал
информация, че е заседнал в асансьора заедно със жена си и бебето им, както и е още един
човек, като е изразил опасения относно здравословното състояние на жена си, която имала
клаустрофобия. От записа се установява, че ищецът се е свързал междувременно с
техниците, отговарящи за поддръжката на асансьора, и че изпратената пожарна от 112 няма
право да пипа съоръжението, тъй като трябва да го разбие.
По делото бяха изслушани свидетелски показания чрез разпит на свидетелите А. Д.
Х.а / съпруга на ищеца; ищец по друго дело за същия казус със С. о./, А. П. А. / без родство
със страните/ и К. А. Й. / без дела и родство със страните; служител при третото лице
помагач/.
От свидетелските показания на А. Д. Х.а се установява, че на 15.07.2023 г. с ищеца, 7-
месечното им бебе в количка и вторият свидетел са преминавали през подлеза на бул. „С.“,
като на излизане, в посока ул. „И. А. II“, са използвали асансьора от приземното ниво на
подлеза до горния етаж. След натискане на копчето асансьорът потеглил към първия етаж,
но внезапно подскочил и спрял. В кабината на асансьора не е имало копче за връзка с
оператор, нито звънец. Имало е залепена лепенка с обозначен телефон, при позвъняване на
който са се свързали с техник и са го уведомили за проблема. Техникът отговорил, че ще
дойде след близо час. Свидетелят сочи, че температурата в кабината била над 30 градуса, а
въздухът „беше тежък“, като с ищеца са се притеснявали относно състоянието на
невръстното им бебе. В самата кабина е било светло, като не е имало следи от отскубнати
бутони или бележка, че асансьорът не работи. След това с ищеца са се обадили на 112 за
съдействие, като им било разяснено, че ако нямат нужда от спешна медицинска помощ, не
могат да разрушат съоръжението, доколкото е собственост на С. о.. Установява се, че заедно
с ищеца са били затворени в кабината около час, като ищецът е имал клаустрофобия от
затворени пространства и не се е чувствал добре, което се подсилвало и от притеснението за
малкото им дете и високата температура. Допълва, че на ищеца му е било лошо, виело му се
е свят, имал нужда от чист въздух. Също така свидетелят сочи, че изцяло наличната вода, с
която са разполагали с ищеца, е била използвана за терморегулиране на бебето / поливали го
с вода, за да се охлади/. След като техникът пристигнал на място, веднага отворил вратите
на кабината. След случилото се ищецът изпитвал 2-3 дни силно главоболие и стрес във
връзка преживяното; загубил е апетит; не е искал да ползва асансьор; чувствал се притеснен
за бебето. Последното е било прегледано от педиатър два дни след случилото се, като всичко
е било наред. Показанията на такъв свидетел следва да се преценяват при условията на чл.
172 ГПК съобразно всички доказателства по делото.
От показанията на А. П. А. се установява, че на 15.07.2023 г. при преминаване през
4
подлеза на Румънското посолство, е използвал асансьора заедно с ищеца и неговата съпруга
за излизане откъм ул. „Цар И. А. II“. След натискане на копчето за нагоре, асансьорът е
пропаднал в шахтата. Не е имало бутон за връзка с техник, нито бутон за аларма, като е бил
оставен залепен с тиксо лист с номер за връзка с техник. Сочи, че е позвънено на оставения
номер и техникът е указал, че ще дойде на адреса до час. Установява се, че температурата
навън е била над 30 градуса, а в кабината по-висока. Също така по време на престоя им в
асансьора дишането е било трудно, като свидетелят сочи, че откъм врата е имал лек процеп,
от който влизъл полъх от шахтата. На самия асансьор не е имало индикации, че не е
изправен. В същия влизала естествена светлина. Свидетелят сочи, че ищецът е бил силно
притеснен за детето и съпругата си, тъй като в кабината било много жега, а същевременно
се чувствал безпомощен, че не може да направи нищо освен да го охлажда с вода.
Впоследствие детето е започнало да реве, което усилило тревожността у ищеца и съпругата
му. Сочи, че техникът е дошъл след около 40 минути и за отрицателно време ги е извадил от
заседналия асансьор. След излизане от асансьора свидетелят, заедно с ищеца, съпругата му и
бебето, е продължил разходката, като не са потърсили медицинска помощ. Сочи, че след
инцидента ищецът не е използвал асансьор.
От показанията на К. А. Й. се установява, че към 16.07.2023 г. същият е служител при
третото лице помагач, като се е занимавал с аварийни случаи. След получен сигнал за
заседнали хора е пристигнал на посочения адрес заедно с негов колега. При отваряне на
таблото е установил, че асансьорът е блокирал, като впоследствие го е свидетелят го е
разблокирал. Като е пристигнал на мястото, асансьорът се е намирал в спряно състояние
малко над първа спирка. Установява се, че асансьорът е блокирал при спад на тока, като
проблемът не се дължи на поведение на ползващите го. Докато не се изчисти грешката в
електрониката, асансьорът седи блокиран. Проблемът в напрежението на тока не може да се
забележи от човек. В асансьора са се возили четирима души – двама мъже, една жена и едно
бебе в количка. В асансьора е имало осветление. Сочи, че по наредба всеки асансьор следва
да е снабден с бутон аларма, който свързва намиращите се в асансьора с диспечер / делнични
дни/, респ. – директно с техник / в неделнични дни/. В асансьора има табелки, указващи, че
капацитетът му е до 8 лица, вкл. 630 кг. Асансьорът не е имал табела, указваща, че не работи.
Асансьорът разполага с вентилационни отвори, през които влиза въздух отвън, но няма
климатик.
Относно обстоятелството дали в асансьора е било монтирано аварийно алармено
устройство свидетелските показания са противоречиви. Според ангажираните от ищцата
гласни доказателства такива не са били налични, имало само два бутона за движение нагоре
и надолу, а според показанията на свидетеля, ангажиран от третото лице помагач, копчетата
се намирали в кабината, като бутонът за пряка връзка с техниците се намирал между тях.
Доколкото свидетелски показания на К. А. Й. съответстват на писмените доказателства по
делото – издадени сертификати и технически характеристики, според които асансьорите
имат монтирано устройство за двустранна връзка, както и дневници на асансьорите и
протокол за профилактичен преглед, от които е видно, че е извършена подмяна на алармен
бутон и двустранна разговорна връзка, съдът кредитира същите като обективни и счита, че
не следва да кредитира показанията на останалите свидетели като неотговарящи на
останалите доказателствен материал по делото.
Видно от представения от договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на
асансьори от 10.04.2023 г., сключен между ответника и третото лице помагач, че
дружеството „Г. Л.“ ООД е осъществявало абонаментно обслужване и ремонт на процесния
асансьор, находящи се в подлез „С.“. Абонаментното обслужване е включвало:
профилактични обслужвания и настройки, аварийно освобождаване на пътници 24 часа в
денонощието, задължително едно посещение в месеца, възстановяване движението на спрял
асансьор, поддържане в техническа и функционална изправност приетата на абонамент
асансьорна уредба, съгласно изискванията на Наредбата за безопасна експлоатация и
технически надзор на асансьори, осигуряване на присъствие на обекта в случай на
заседнали пътници в кабината за срок до 1 час от получаване на заявката, водене на книга за
5
посещенията, спиране от движение на асансьорната уредба, обезопасяване на опасните зони
и уведомяване незабавно възложителя при констатирани неизправности на асансьорите, да
постави на видно място в кабините на асансьорите и на площадките пред тях здраво
закрепени табели с указания за ползване на асансьорите и за поведението на ползващите ги
при аварии и злополуки, както и телефонни номера, на които да се съобщава за заседнали
пътници, аварии и технически неизправности. От свидетелските показания се установява
именно че след подаване на сигнала от ищеца за възникналата авария техници на третото
лице помагач са се отзовали, като са пристигнали на обекта и разрешили проблема в рамките
на 1 час, както е било договорено.
По делото е приложена и справка относно метеорологичните условия в гр. С. за
15.07.2023 г., от която се установява, че максималната температура на въздуха е бика 31,7
градуса по Целзий, като към 18:00 ч. температурата на въздуха е била 30,5 градуса по
Целзий.
В случая не са доказани твърдените от ищеца противоправни поведения на служители
на ответника, изразяващи се в непоставяне на обозначение за неизправност на асансьора и
по този начин – допускане гражданите да имат достъп и да ползват повреден асансьор, както
и в допускане гражданите да имат достъп и да ползват асансьор, който не е оборудван с
необходимото аварийно алармено устройство или устройство за двустранна разговорна
връзка. Събраните по делото доказателства не установяват преди инцидента процесният
асансьор да е бил неизправен, от което да е възникнала необходимост същият да бъде
обозначен като повреден.
Установено е обаче твърдението на ищцата, че асансьорът не е проектиран и
конструиран така, че да осигурява в достатъчна степен вентилация за пътниците в него, дори
в условия на продължително спиране. Това противоречи на изискването на т. 4.7 от
Приложение № 2 към чл. 7 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори, според която
разпоредба асансьорните кабини трябва да са проектирани и конструирани така, че да
осигуряват в достатъчна степен вентилация за пътниците в тях, дори в условия на
продължително спиране. Поведение на служителите от ответника, изразяващо се в
допускане ползването на асансьор, за който това изискване не е изпълнено в достатъчна
степен, е противоправно особено когато се касае за обществен асансьор, на много оживено
кръстовище, който се ползва от множество граждани, в различни възрастови групи, с
различен здравословен статус, при различни метеорологични условия.
Действително в коментираните сертификати за съответствие от 27.03.2023 г. е
удостоверено, че процесният асансьор е бил в съответствие със съществените изисквания за
безопасност на директива 214/33/ЕС, въведена с Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори, обн.
ДВ бр. 23/25.03.2016 г., част от които е и предвиденото в т. 4.7 от приложение 2 към чл. 7 от
наредбата изискване. От свидетелските показания на А. Д. Х.а и А. П. А. обаче може да се
направи обоснован извод, че в действителност асансьорът не е бил конструиран така, че да
осигурява в достатъчна степен, дори при непродължителен период на принудително
спиране, вентилация и въздух в горещо време. Условията на престой в заседналата кабина са
били трудни за понасяне – висока температура и задушен въздух.
Налице е причиняване на неимуществени вреди на ищеца в резултат на високата
температура в кабината и липсата на достатъчна вентилация на въздуха, които се
установяват от свидетелските показания. В резултат на изпитания стрес на ищецът е
започнал да трепери, станало му е лошо, виело му се е свят. Докато е бил затворен в
кабината е изпитвал силно притеснение за бебето, което прегрявало поради високите
температури, въпреки че го съблекли и охлаждали с вода. Притеснявал се е и за съпругата
си, която изпитвала клаустрофобия. Около две седмици след инцидента ищецът е бил
стресиран, тревожен за здравето на бебето, изгубил апетит, ставал насън. В първите дни от
6
инцидента ищецът изпитвал силно главоболие. След инцидента спрял окончателно да ползва
асансьори.
По делото не беше доказано да са се проявили нарушения на вегетативната система
под формата на трудност в концентрацията на вниманието и нарушения на краткосрочната
памет, усещане за безизходица и непълноценност, повишено ниво на страховите очаквания,
бързо разстройване и засилена емоционалност, депресивни епизоди, свързани със загуба на
интерес от общуване, мрачни мисли, спад и пълна липса на мотивация, апатия.
Налице е причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното
поведение на общински служители, на които е било възложено да контролират дейността,
свързана с избор и монтаж на асансьори за обществено ползване, работещи в съответствие с
всички законови изисквания при различни метеорологични условия.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и преценявайки тежестта, обема и
продължителността на причинените на ищеца негативни емоционални изживявания,
психични страдания и неудобства, възрастта на ищеца, като се вземе предвид, че по време
на аварията ищецът е бил със съпругата и 7-месечното им бебе, което е усилило
притеснението и стреса му, и обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на деликта, съдът намира, че сумата 1000 лв. би го обезщетил за претърпените от
неги неимуществени вреди.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е основателно.
Съпричиняващото поведение се изразява в това, че ищецът е решил да ползва асансьора,
въпреки че е имал силно изразена клаустрофобия и се е страхувал да ползва асансьори, което
обстоятелство се установява от показанията на съпругата му и въпреки възможността той и
детето да не ползват асансьора, доколкото е могъл да свали и качи количката с помощта на
втория свидетел, който е й негов семеен приятел с по стълбите.
Степента на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца следва да се определи
на 10%, поради което дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
редуцира на 900 лв.
Поради изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 900 лв. и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
С оглед уважаване на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъди и
законна лихва, считано от 15.07.2023 г. до окончателното му изплащане, на основание чл. 84,
ал. 3 и 86 ЗЗД.
По обратния иск:
Предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск от С. о. против „Г. Л.“ ООД с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, с който се иска, при условията на
евентуалност – в случай на цялостно или частично уважаване на предявения срещу С. о. иск,
да бъде осъдено дружеството да заплати на сумата, която е осъдена да плати на ищеца по
главния иск, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
неизпълнение на сключен между страните договор за абонаментно сервизно обслужване и
ремонт на асансьори от 10.04.2023 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това е
така, защото ответникът по обратния иск „Г. Л.“ ООД не би могъл да е отговорен за избора
на асансьорна кабина, който е направен от С. о.. Дружеството не е поемало задължение във
връзка с проектирането и конструирането на кабината, а само задължение да поддържа
същата в изправност такава, което е изпълнил в случая.
По разноските:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Същият е сторил разноски в размер на 850 лв. за адвокатско възнаграждение,
платено в брой, видно от Договор за правна защита и съдействие от 03.05.2024 г., 10 лв. –
такси за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения, и 100 лв. – държавна такса. Релевираното
7
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита за
неоснователно. На ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 345,60 лв.
Ответникът има право на разноски съразмерно уважената част от иска. На същия
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 64 лв.
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
От своя страна, третото лице помагач претендира присъждане на разноски в размер на
1000 лв. – за адвокатско възнаграждение, направени във връзка с обратния иск. Съдът счита,
че искането не следва да се уважава, тъй като не са представени доказателства такива
разноски да са били реално направени. По делото е представено само пълномощно, не е
представен договор за правна защита и съдействие, нито доказателства за плащане на
сумата.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., ЕИК ********, с адрес в гр. С., п.к. 1000, ул. „М.“ № 33,
представлявана от В. Т. – кмет, да заплати на П. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. С., ул. „Я.” № 10, вх. А, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД сумата от
900 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на засядане, на 15.07.2023 г., в асансьор, общинска собственост и стопанисван от С.
о., находящ се в подлеза „С.“, ведно със законната лихва 15.07.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 900 лв. до пълния претендиран размер от
5001 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от С. о., ЕИК ********, с адрес
в гр. С., п.к. 1000, ул. „М.“ № 33, представлявана от В. Т. – кмет, срещу „Г. Л.“ ООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ж. к. „Х. С. – С.“, ул. „593“ № 2,
вх. А, ет. 5, ап. 27, представлявано от управителя Н. И. Д., обратен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, с който се иска, при условията на евентуалност – в случай на
цялостно или частично уважаване на предявения срещу С. о. иск, да бъде осъдено
дружеството да заплати на С. о. сумата от 2500 лв., частично от 5001 лв., съответно частта
от нея, която С. о. е осъдена да плати на ищцата по главния иск, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на сключен
между страните договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори от
10.04.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. о., ЕИК ********, с адрес в гр. С., п.к. 1000, ул. „М.“ № 33,
представлявана от В. Т. – кмет, да заплати на П. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. С., ул. „Я.” № 10, вх. А, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 345,60 лв.
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „Я.” № 10, вх. А,
ет. 3, ап. 8, да заплати на С. о., ЕИК ********, с адрес в гр. С., п.к. 1000, ул. „М.“ № 33,
представлявана от В. Т. – кмет, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 64 лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на ответника „Г. Л.“
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ж. к. „Х. С. – С.“, ул.
„593“ № 2, вх. А, ет. 5, ап. 27, представлявано от управителя Н. И. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9