Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 10.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 213/2018
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителен иск с правно осн. чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл.47, ал.5 ГПК и осъдителен иск с пр.осн. чл.79 ЗЗД във вр. с чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Т.Б." ЕАД моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че „Т.Б." ЕАД, ЕИК *******има към Д.П.Х.
с ЕГН ********** вземане в размер на 220.63лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер №*******, ведно със законната лихва за забава, ***но
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Моли също съда да осъди Д.П.Х., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б." ЕАД,
ЕИК *******сума в размер на 200.00 лв. представляваща начислена договорна
неустойка по договор с абонатен номер №*******. След като съдът изрично даде на
ищеца указания да посочи, кой е договорът, от който произтича правото на ищеца
да претендира неустойката предмет на осъдителния иск, с молба
вх.№2117/14.02.2019 год. ищецът конкретизира, че предявява „осъдителен иск за
неустойка в размер на 200 лв. на осн. т.11 от процесния договор за мобилен
номер 0899/360 170, където е уговорено, че при прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на 200 лв.“.
Моли съда да осъди ответника да му заплати разноските, направени в заповедното
производство в размер на 205лв. и направените в настоящото исково производство
съгласно представения списък на разноските.
Твърди, че от общата претенция по ч.гр.д №1753/2017г.
по описа на РС- Казанлък за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът
дължи сума в размер на 220.63лв. /двеста и двадесет лева и 63ст./, като частта
до пълния размер на претенцията представлява начислена договорна неустойка в
размер на 200.00лв., поради което за него е налице правен интерес от предявяване
на иск за осъждане на ответника да му заплати и посочената сума за дължима
неустойка. По тази причина за разликата до пълния размер на претенцията по
заповедното производство с настоящия иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение предявява в условията на обективно кумулативно
съединяване и осъдителен иск срещу ответника за сумата в размер на 200.00 лв.,
представляваща дължима договорна неустойка.
Въз основа на договор за мобилни услуги от 12.09.2012 г,
сключен с „К.Б.М." ЕАД /по настоящем „Т.Б." ЕАД/ Д.П.Х. е абонат на
мобилния оператор с клиентски номер №*******. На 05.08.2013г. страните са „новирали“
отношенията по между си, като при възползване от преференциална бонус-схема на
оператора, абонатът е избрал да ползва за предпочетения мобилен номер *******с
абонамента програма „ГоУебЪнлимитед 1000“ 64 килобайта/секунда за срок на
действие от 24 месеца. Във връзка с новирането на отношенията по повод
ползвания мобилен номер е сключен лизингов договор, като абонатът-ответник се е
възползвал от преференциални условия на Оператора и е взел устройство ТАБЛЕТ
марка „Самсунг Галакси ТАБ 2“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 29.90 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. Твърди, че въз основа на посочения договор ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, фактурирани за абонатен
номер №*******. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. "
Твърди, че за
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.01.2015 г. до
24.08.2015 г. е издал: фактура
№**********/25.02.2015г. за отчетения период на потребление 25.01.2015 год. - 24.02.2015
год. с начислена за периода сума за плащане в размер на 48.87 лв./ четиридесет
и осем лева и 0.87ст./, платима в срок до 12.03.2015г. Към фактурата е
приложена справка от детайлното потребление на ползвания мобилен номер; фактура
№**********/25.03.2015 год. за отчетения период на потребление 25.02.2015 год. -
24.03.2015 год. с начислена сума за плащане в размер на 92.26 лв./ деветдесет и
два лева и 0.26 ст./, от които 48.87лв. дължим незаплатен баланс по предходната
фактура №**********/25.02.2015 г., като общо дължимата сума е платима в срок до
09.04.2015 г. Към фактурата е приложена справка от детайлното потребление на
ползвания мобилен номер; фактура №**********/25.04.2015 г. за отчетения период
на потребление 25.03.2015 год. - 24.04.2015 год. с начислена сума за плащане в
размер на 121.96 лв. /сто двадесет и един лева и 0.96ст./ от които 92.26 лв.
дължим незаплатен баланс по предходната фактура №**********/25.03.2015 год.,
като общо дължимата сума е платима в срок до 10.05.2015 год. Към фактурата е
приложена справка от детайлното потребление на ползвания мобилен номер; фактура
№**********/25.05.2015 г. за отчетения период на потребление 25.04.2015 год. - 24.05.2015
год. с начислена сума за плащане в размер на 154.85 лв./сто петдесет и четири
лева и 0.85ст./, от които 121.96лв. дължим незаплатен баланс по предходната
фактура №**********/25.04.2015 год., като общо дължимата сума е платима в срок
до 09.06.2015 год. Към фактурата е приложена справка от детайлното потребление
на ползвания мобилен номер; фактура №**********/25.06.2015 год. за отчетения
период на потребление 25.05.2015-24.06.2015 год. с начислена сума за плащане в
размер на 187.74 лв./сто осемдесет и седем лева и 0.74ст./, от които 154.85 лв.
дължим незаплатен баланс по предходната фактура №**********/25.05.2015 год.,
като общо дължимата сума е платима в срок до 10.07.2015 год. Към фактурата е
приложена справка от детайлното потребление на ползвания мобилен номер; фактура
№**********/25.07.2015 год. за отчетения период на потребление 25.06.2015 год. -
24.07.2015 год. с начислена сума за плащане в размер на 220.63 лв./двеста и
двадесет и лева и 63ст./ от които 187.74 лв. дължим незаплатен баланс по
предходната фактура №**********/25.06.2015 год., като общо дължимата сума е
платима в срок до 09.08.2015 год. Към фактурата е приложена справка от
детайлното потребление на ползвания мобилен номер.
Поради неизпълнението от страна на абоната-ответник на
задължението да заплати стойността в размер на 220.63лв за потребените и
фактурирани услуги за посочените шест последователни отчетни месечни периода,
на основание чл. 75, вр.с чл. 19б,в) от ОУ на мобилния оператор е прекратил
едностранно индивидуалния договор с Д.П.Х. за ползваната абонамента програма и
е издал на дата 25.08.2015 год. по абонатен номер №******* крайна фактура
№********** с начислена обща сума за плащане в размер на 420.63 лв., която сума
представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на
220.63лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, както и начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на
200.00. /двеста/ лева. Твърди, че основанието на мобилния оператор да начисли
обезщетение за неизпълнение е изрична клауза в т. 11 от индивидуалния договор
за мобилен номер *******, която предвижда, че в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Твърди, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „К.Б.М." ЕАД /сега „Т.Б."
ЕАД/ Д.П.Х. се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефони услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, „Т.Б." ЕАД има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Т.Б." ЕАД цени по
начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „Т.Б." ЕАД по чл.75 от
ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Д.П.Х. „При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „Т.Б."
ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 196,в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него". Индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл.20 от Общите условия всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на „Т.Б." ЕАД. Съгласно чл. 23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Д.П.Х. е подписала договор за услуги с
мобилния оператор, ползвала е номер *******и не е изпълнила задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднала в забава. Издадени са фактури, които не е заплатила в
уговорения срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Твърди, че
представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Ответницата Д.П.Х. ЕГН ********** чрез назначеният й
особен представител адвокат М.Н.К., взема становище, че по ч. гр. дело №
1753/2017 г. по описа на Районен съд Казанлък е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.06.2017 г. връчена на длъжника Д.П.Х.
при условията на чл.47 ал. 5 от ГПК, което е обусловило задължението на ищеца
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Искът е
предявен в рамките на преклузивният едномесечен срок. Искът е с правно
основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, с който се иска
установяване на вземането в полза на ищеца „Т.Б." ЕАД от ответника за
сумата 220.63 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонаментен номер
*******, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба и едновременно се предявява и осъдителен иск за заплащане на
неустойка в размер на 200 лева. Оспорва като неверни твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба, че в предвиденият от законодателя 14
дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че искът е предявен с оглед
указанията на съда в разпореждане № 10278/05.12.2017 г. по ч. гр. дело №
1753/2017 г. по описа на Районен съд Казанлък, и съобразно чл. 415 ал. 1 т. 2
от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК. Моли съда да вземе предвид, че Заповедта за изпълнение на
паричното задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1753/2017 г. по описа на
Районен съд Казанлък е издадена за сумата 420,63 лева с основание: незаплатена далекосъобщителна услуга по
сключен договор от 12.09.2012 година. Съобразно т. 11.6. от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. " В производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал. 1 от ГПК, не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК-за изменение на основанието
чрез заменяне или добавяне на друга основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълният
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал.1 от ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производството." Твърди, че след като не може да се
приложи правилото на чл. 214 от ГПК за изменение основанието на иска, тъй като
то следва да е същото, еднакво с вече посоченото основание в заповедното
производство, то установителният иск не може да променя размера си и като такъв
с посочено различно основание, се явява неоснователен. Твърди, че в ТР се сочи
възможността за предявяване на осъдителен иск за вземане произтичащо на друго
основание - обезщетение за неустойка, и то само в условията на евентуалност,
т.е. кумулативно предявеният осъдителен иск в размер на 200 лева също е
неоснователен. В исковата молба се сочи установени договорни отношения между
страните по договор за мобилни услуги с дата 12.09.2012 г., както е посочено и
в заповедното производство. По делото е представен само договор за мобилни
услуги с дата 05.08.2013 г. и договор за лизинг за следното устройство- ТАБЛЕТ Самсунг
Галакси Таб 2, за изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
29,90 лева, съгласно уговорен погасителен план, както и общите условия на
мобилния оператор. Съображенията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба са във връзка с индивидуалният договор на ответника и както е
посочено и в заповедното производство,
това е договор за мобилни услуги от 12.09.2012 г., но такъв по делото не се
представя. Така и позоваването на чл. 11 от индивидуалният договор за
правото на мобилният оператор да начисли обезщетение за неизпълнение е несъответно с доказателствата. Заявява, че
представените по делото фактури № ********** от 25.02.2015 г. за сумата 48,87
лева; № ********** от 25.03.2015 г. за сумата 92,26 лева, с предходно
задължение; №********** от 25.04.2015 г. за сумата 121,96 лева, с предходно
задължение; №********** от 25.05.2015 г. за сумата 154,85 лв. с предходно
задължение; № ********** от
25.06.2015 г. за сумата 187,74 лв. с предходното задължение и № ********** от
25.07.2015 г. за сумата 220,63 лв. с натрупаните предходни задължение, както и
фактура № ********** от 25.08.2015 г., общо за сумата 420,63 лева, ведно с
включена неустойка в размер на 200 лева, сами
по себе си не представляват доказателство за използваните мобилни услуги и
тяхната стойност, поради което ги ОСПОРВА и моли съда да открие
производство по оспорването им. Твърди, че по повод предявения осъдителен иск,
ищецът не е спазил изискването по чл. 127 ал.4 от ГПК да посочи начин на
плащане, банкова сметка. Счита, че исковете са неоснователни и недоказани, и
като такива моли да бъдат оставени без уважение.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
установителният иск е основателен до предявеният размер 220.63 лева при
съответстващото основание по заповедното производство, развило се по ч. гр. д.
№ 1753/2017 г. по описа на Районен съд Казанлък, заявява, че съдът следва да се
произнесе и по размера на лихвата и разноските, защото са определени в
заповедта в заповедното производство, съобразно претендирания по-голям размер
на главницата.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 23.06.2017год. заявление, по
образуваното ч.гр.дело № 1753/2017год. Районен съд Казанлък е разпоредил със
Заповед № 1191/26.06.2017 год. Д.П.Х., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *******сумата 420.63 лева за
незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен договор от 12.09.2012 г., 73.65 лева – мораторна лихва за периода от
10.09.2015 г. до 31.05.2017 г. и законна лихва върху главницата, считано от
22.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205,00 лева - разноски
по делото . посоченото в заповедта основание на вземането е: дължима сума по
договор за далекосъобщителна услуга от 12.09.2012г., съгласно фактура №
**********/25.08.2015 г. за абонатен номер ******* за отчетен период от
25.01.2015 г. до 24.08.2015 г., с падеж
на плащане 09.09.2015 г.
След изпълнение на предвидения в чл.47 ГПК ред за
връчване на съдебни книжа, Заповед № 1191/26.06.2017 год. е останала невръчена Д.П.Х., което е основание за уведомяването на
кредитора да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.
Единственият
споменат от заявителя в заявлението по чл.410 ГПК договор е договорът за
далекосъобщителни услуги от 12.09.2012г., за който операторът е издал крайна
фактура № **********/25.08.2015 г. за периода 25.01.2015 г. -
24.08.2015 г. Ищецът не уточнява кой е „ процесния договор за мобилен
номер 0899/360 170“, който твърди, че е източник на задължението за плащане на
неустойка.
Ищецът
представи по делото договорът за мобилни услуги от 12.09.2012г., на който се позовава
в исковата молба по следния начин: „По повод договор за мобилни услуги от дата
12.05.2012 год., сключен с „К.Б.М.“ ЕАД /по настоящем „Т.Б.“ ЕАД/ ответникът Д.Х.
Е АБОНАТ НА мобилния оператор с клиентски номер *******.“ Видно от съдържанието
на този договор неговият предмет е абонаментна програма „Веб и Толк“ за мобилен
№ *******и СИМ карта № 8935905000068730 със срок на договора 12 месеца/стр.108/.
Договорът е изтекъл на 12.09.2013 год. Няма данни по делото срокът на този
договор да е продължен. С изтичането на срокът, за който договора е сключен,
договорът се прекратява. В т.11 от
договорът е уговорено индивидуално, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя преди изтичане на срока, за който е сключен договорът физическите
лица дължат НЕУСТОЙКА в размер на 200лв. за всяка една СИМ карта/номер.
Обстоятелствата,
че на 05.08.2013 год. „страните са новирали отношенията си“ като абонатът е
избрал да ползва за мобилен номер *******посочената абонаментна програма - „ГоуУебЪнлимитед“
1000 64 килобайта в секунда както и че във връзка с новирането на отношенията
бил сключен договор за лизинг на устройство „Таблет“ нямат отношение към
предмета на договора, респективно към поетите задължения по договора за мобилни
услуги от 12.09.2012г.
Като
доказателство за „новирането“ на отношенията са представени сключените на
05.08.2013 год. договор за лизинг на Таблет и договор за мобилни услуги за
мобилен номер *******. Договорът има т.11, чието съдържание относно неустойката
е идентично с цитираното в договора от 12.09.2012 г.
Видно
от представената фактура № **********/25.08.2015 г. – съдържанието на тази
фактура не конкретизира кой е източникът на посочените в нея паричните
задължения. Първото посочено във фактурата задължение е за 200лв. с основание
„неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги“. Второто посочено още
по неясно задължение във фактурата е за 220,63лв. с основание „задължения от
предходен период с ДДС“. С представената
от ищеца молба-становище вх.№4303/2019 год. ищецът твърди, че претенциите му са
по отношение на договорните суми за сключения между страните абонамент; за
цената на процесната лизингова вещ и дължимата договорна неустойка при
предсрочно прекратяване на ползването на абонаментите поради неизпълнение на
задължението за плащане на уговорените срокове на дължимите по договорите
плащания.
Видно
от заключението на съдебно-техническата експертиза за периода 25.01.2015
г. -
24.08.2015 г., за който се отнася фактура № **********/25.08.2015 г., за
абонат с абонатен № ******* на лицето са предоставени следните услуги: няма
регистриран трафик на мобилни данни с изключение на 36,36 мегабайта
регистрирани на 07.03.2015 год. във времето от 10,56:15 часа до 11,05:05
часа. На 20.03.2015 год. операторът е извършил
едностранно спиране на трафика на данни към абоната, на 15.04.2015 год. –
двустранно спиране на трафика и на 25.07.2015 год. е направил деактивира на
мобилния номер на абоната.
Програмата
„ГоУебЪнлимитед“ 1000 64 килобайта в секунда, за която е сключен договор е била
активирана на 06.02.2015 год. и деактивирана на 15.04.2015 год. поради
неплащане на две фактури. Няма данни по делото този трафик да засягал мобилен №
******* и СИМ карта № *******, за които
се отнася договорът, на който заявителя и ищеца основават претенциите си. Видно
от приложеното към експертизата писмо от ищеца от 02.04.2019 год. с писмото се
представят фактури и сключен договор за услугата „Глобул Гарант“. Договорът,
който ищецът нарича договор за услугата „Глобул Гарант“ е договорът за мобилни
услуги от 05.08.2013 год. Ежемесечно в представените фактури е начислявана сума
от 2,99лв. по програма „Глобул Гарант“. В становището си с вх.№ 6339/13.05.2019
год. ищецът твърди, че „дължими са сумите за месечна абонаментна такса на
избраната програма за ползвания мобилен номер „ГоуУебЪнлимитед“ и ТАКСАТА
„Глобул Гарант“ за застраховка на абонамента и падежиралите лизингови вноски за
услугите по лизинговия договор за ползване на предоставеното мобилно
устройство. Абонатът е в неизпълнение на договорното си задължение да заплаща
цената на избрания абонаментен пакет“.
Видно
от заключението на съдебно-икономическата експертиза в периода 25.02.2015 –
25.08.2015 год. ищецът е издал 7 фактури за предоставяните в периода 25.01.2015
– 25.08.2015 год. услуги, от които 22,86лв. - абонамент „ГоуУебЪнлимитед“;
179,83лв. лизингови вноски, 200 лв. неустойка, 17,94 лв. - застраховка „Глобул
Гарант“. Не са правени плащания за погасяване на описаните в тези фактури
задължения. Задълженията са във връзка с договор за мобилни услуги от
05.08.2013 год. за мобилен номер *******. Изискуемостта по фактурите настъпва
15 дни след издаването им. Само в три от тях – от 25.02.2015 год. за 13,31лв., от 25.03.2015 год. за 8,25лв и от 25.04.2015 год. – за 2,66лв. има начислени суми различни от
лизингова вноса, ДДС и застраховка, а именно суми за месечен абонаментен пакет „ГоУебЪнлимитед“
1000 64 килобайта в секунда.
Ищецът
не твърди, че е направил изявление за прекратяване на конкретен сключен с
ответницата договор, преди изтичане на срока, за който този договор е сключен по
причини, които могат да се вменят във вина на ответницата.
Ищецът
се позовава на чл.75 и чл.19б и чл.19 в от собствените си общи условия като основание
за начисляване на претендираната неустойка. Съгласно чл. 75 от ОУ при
неспазване на което и да е задължение по част Тринадесета от ОУ или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и т.19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
Съгласно т.19б, буква „в“ Теленор има право едностранно
да прекрати индивидуален договор, в случай, че потребителят не е платил дължими
суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуален договор.
Т.19в
урежда хипотезите, в които Теленор има право едностранно да прекрати
индивидуален договор с едномесечно предизвестие.
От така
приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявените
искове са недоказани по основание и размер и следва да бъдат отхвърлени.
Не се
установи по делото наличието на действащ в периода 25.01.2015 г. -
24.08.2015 г. между страните договор за мобилни услуги от 12.09.2012
год. за мобилен № 0894 270 161,
неизпълнение на такъв договор и/или валидно възникнали последици от
неизпълнение на такъв договор.
Напротив,
на 12.09.2013 год. изтича срокът, за който договорът е сключен и липсват
доказателства договорът да е продължен или подновен, което прави неоснователно
твърдението на ищеца, че ответницата има задължения към него по този договор в
периода 25.01.2015 г. - 24.08.2015 г.
Неоснователно
е твърдението на ищеца, че ответницата има към него на основание „неизпълнение
на задължението си по „процесния“ договор да заплаща стойността на
предоставените услуги“ задължение за неустойка. Неизпълнение на задълженията за
заплащане стойността на предоставените услуги за мобилен номер № ******, за
който се отнася договор за мобилни услуги от 12.09.2012 год. не се твърди и не
се доказва по делото. Твърдението, че е налице неизпълнение договор /вероятно
този от 05.08.2013 год./, който се отнася до мобилен номер *******, което
неизпълнение е основание за претендиране на неустойка първо е недоказано/не се
сочи кои задължения не са изпълнение, от кой момент е възникнало правото на
ищеца на неустойка/ и второ е без значение за предмета на спора, който предмет
е определен от ищеца с исковата молба и допълненията към нея.
Както сам
ищецът твърди в становище вх.№ 14106/20.11.2018 год. на 05.08.2013 год. ищецът
е сключил с ответницата „абонамент за втори мобилен номер на промоционални
условия“ и двете услуги /за двата мобилни номера/ наред с третата – по
сключения договор за закупуване на лизинг на мобилно устройство са ползвани от
ответницата под един абонатен номер. Неоснователно е твърдението на ищеца, че
съдът не следва да обсъжда наличието на облигационно отношение между оператора
и ответницата както и че ставайки абонат на оператора за повече от една услуга,
абонатът потребява и заплаща услуги по сключения абонамент, а неустойката се
дължи за предсрочното прекратяване на абонамента за номер *******.
За да е
налице основание за плащане на неустойка съдът следва да извърши преценка
налице ли е конкретното твърдяно от ищеца неизпълнение на задължение, влече ли
това неизпълнение до ангажиране на отговорност по плащане на неустойка, налице
ли е условието за настъпване изискуемостта на задължението за неустойка –
прекратяването на договора.
В
исковата молба ищецът твърди, че поради неизпълнението от страна на
абоната-ответник на задължението да заплати стойността в размер на 220.63лв. за
потребените и фактурирани услуги за посочените шест последователни отчетни
месечни периода, на основание чл. 75 от ОУ на мобилния оператор е прекратил
едностранно индивидуалния договор с Д.П.Х. за ползваната абонамента програма и
е издал на дата 25.08.2015 год. по абонатен номер №******* крайна фактура
№********** с начислена обща сума за плащане в размер на 420.63 лв.
Абонаментната
програма, за която е сключен договорът от 05.08.2013 год., по неизяснени в това
производство причини, не е била активна през всичките шест последователни
отчетни месечни периода преди издаването на фактурата от 25.08.2015 год., в която са начислени „неустойки“. В периода
януари-август 2015 год. е била активна едва от 06.02.2015 год. до 19.03.2015г.
На 20.03.2015 год. по нея едностранно е спрян от ищеца трафика на данни, а на
15.04.2015 год. –двустранно е спрян трафика на данни като на 25.07.2015 год. е
деактивиран мобилния номер на абоната, по договор чийто срок изтича на
05.08.2015 год. Липсват данни по дело, от които да се приеме за установено, че е
налице основанието за плащане на неустойка. Основанието /видно от т.11 на договорите
за мобилни услуги/ е прекратяване на договора по вина на абоната преди
изтичане на срока на договора. Неплащането на вземания за такси, ДДС, лизингови
вноски, застраховки и т.н. по няколко неупоменати договора за услуги, различни
от договора за мобилни услуги, който се прекратява не обосновава по безспорен начин възникване на
задължението на ответницата да плати на ищеца претендираната неустойката. По
делото няма данни ищецът да е направил изявление, от което да е видно че
прекратява действието на който и да е от договорите, които е сключил с
ответницата както и на какво основание прекратява конкретния договор.
Услугата
предлагана за мобилен номер *******с договор за мобилни услуги от 05.08.2013
год. е била активна от 06.02.2015 год. до 20.03.2015 год., след което достъпа
до услугата е първоначално частично, а в последствие изцяло преустановен. Валидно
прекратяване на сключения в писмен вид индивидуален договор за мобилни услуги
от 05.08.2013 год. не е извършвано. Обстоятелството, че за мобилният оператор
възниква правото да извърши едно или няколко действия при неизпълнение на поети
от абоната задължения, не е доказателство за реализирането на това право,
съответно за настъпването на последиците свързвани с него. Това важи с особена
сила когато от едно и също неизпълнение за оператора възникват повече от една
/в конкретния случай три/ възможности за поведение – да откаже сключването на
договор, да прекрати сключеният договор, да ограничи предоставянето на
услугите.
Разноските на ищеца в производството по ч.гр.д. № 1753/2017
год. възлизат на 205лв. Разноските на ищеца в настоящото производство, които се претендират са
75,00 лв. държавна такса, 180,00 лв. адвокатско въз***граждение, 200лв. възнаграждение
за особен представител на ответника и възнаграждение за назначените съдебни
експертизи в размер на 310лв. за СТЕ и 180лв. за СИЕ.
Ищецът
посочва следната банкова сметка на „Т.Б." ЕАД, по която присъдените суми
могат да бъдат внесени – IBAN: *** „Сити банк“ АД.
Ответникът
не представя списък на разноските, няма претенции за такива.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„Т.Б." ЕАД, ЕИК *******иск съдът да признае за установено, че
Д.П.Х. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.Б." ЕАД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** **, чрез адв. В.П.Г., САК, по издадената по ч.гр.д. № 1753/2017
год. по описа на РС-Казанлък Заповед №1191/26.06.2017 год. сумата 220.63лв.
/двеста и двадесет лева и 63 ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за далекосъобщителна услуга от 12.09.2012 год. за абонатен номер №*******
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„Т.Б." ЕАД, ЕИК *******иск съдът да осъди Д.П.Х. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.Б." ЕАД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** **, чрез адв. В.П.Г., САК сума в размер на 200.00 лв.
/двеста лева/, представляваща начислена договорна неустойка по договор с
абонатен номер №******* като НЕДОКАЗАН по основание и размер.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: