№ 709
гр. гр. Добрич, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500821 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК , вр.с чл.248
от ГПК, по частната жалба вх.№9372/15.10.2021г., подадена от А.Н. И. с ЕГН ********** и
М. ЮС. ИСМ. с ЕГН **********, двамата от с.Б., обл.Добрич, ул.“***“№2, чрез адв.В.€.-АК
Добрич, срещу определение №1160/27.09.2021г. по гр.д.№1146/2021г. по описа на РС-
Добрич, с което с се ИЗМЕНЯ постановеното по гр.д. № 1146/2021 г. на Добрички районен
съд определение № 439/07.06.2021 г. В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ чрез допълване на
същото като ОСЪЖДА А.Н. И. с ЕГН ********** и М. ЮС. ИСМ. с ЕГН ********** да
заплатят поравно на Ф. М.. Х. с ЕГН ********** сторени разноски в общ размер 1279.60
лева , от които 1200 лева адвокатско възнаграждение и 79.60 лева държавни такси .
Доводите, обосноваващи неправилността и незаконосъобразността на обжалвания акт
се свеждат до недопустимо произнасяне по просрочена молба по чл.248 от ГПК, евентуално
до неправилна преценка относно основателността на молбата по съображения за
несвоевременно представени доказателства за извършените от ответника разходи, тъй като
били представени едва с молбата по чл.248 от ГПК.
В писмен отговор насрещната страна Ф. М.. Х. , чрез процесуалния си представител
адв.Е.Фикри е изразила становище за неоснователност на жалбата с доводи, свеждащи се до
допустимо срочно сезиране по реда на чл.248 от ГПК, тъй като прекратителното
определение не и е било връчено, своевременно представяне на доказателства, тъй като не е
имало приключване на устни състезания, производството е прекратено в закрито съдебно
заседание поради неотстраняване на нередовности на исковата молба.
Жалбата е подадена в срока по чл.248 от ГПК с начало 01.10.2021г., когато обжалвания акт е
връчен на обжалващите, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, допустима е, но по същество неоснователна по следните съображения: :
Производството по гр.д.№1146/2021г..на ДРС е образувано по искова молба от АЙХ. Н.
1
ИСМ. с ЕГН ********** и М. ЮС. ИСМ. с ЕГН ********** , срещу Ф. М.. Х. с ЕГН
**********, за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 13 637.00 лева ,
представляваща заплатена от ищците на ответницата продажна цена на нива по договор за
продажба от 27.01.2016г.,обективиран в нотариален акт № 37 , том първи, рег. № 190 , дело
№25/2016 г. на нотариус Добромир Пъков с район на действие ТРС, и сумата от 833.60
лева,представляваща сторени от ищците разноски по изповядване на договора за продажба
пред нотариуса.
Съединен за общо разглеждане е предявеният от ответницата срещу двамата ищци насрещен
иск за сумата от 5493.44лева обезщетение за ползване без правно основание на нива с площ
от 17.167дка в землището на с.Попгруево за периода на четири стопански години -
2015/2016г, 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.
С определение № 439/07.06.2021 г. производството по предявените от А.Н. И. и М. ЮС.
ИСМ. искове е прекратено на основание чл. 129,ал.3 от ГПК поради неотстраняване в срок
на констатирани в хода на производството/след размяната на книжа/нередовности на
исковата молба. Въпросът за отговорността за разноските във връзка с прекратеното
производство по главните искове не е бил разрешен с това определение.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а в случай на негов
пропуск защита на страните се осъществява по реда на чл. 248 от ГПК. Съгласно т. 14 от
тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
нормата на чл. 248 от ГПК не прави разграничение между субектите, които могат да
обжалват, респективно да искат изменение на решението по чл. 248 ГПК с оглед техния
интерес. Актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, се съобщават на страните,
като съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът им връчва препис. Това е и моментът, в който страната
узнава дали има правен интерес да обжалва съдебния акт и, от който за нея започва да тече
срока за подаване на жалба. Съдът връчва преписи на всички страни по делото, а не само на
тази, която има правен интерес да го обжалва. Разрешението е съобразено и с чл. 9 ГПК,
който задължава съда да осигурява на страните равна възможност да упражняват
предоставените им права. Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал.
1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за
разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от
уведомяването й за решението/определението, ако същото е обжалваемо.
Определението за прекратяване е обжалваемо по реда на глава XXI от ГПК в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК, съобщено е на ищците на 10.06.2021г. и не е обжалвано от тях,
единствени имащи интерес от обжалването му. По делото няма данни прекратителното
определение да е съобщено на ответницата. Подадената от нея молба с вх. №
6690/19.08.2021 г за неговото допълване в частта на разноските, изпратена по пощата на
16.08.2021 г., при това положение се явява подадена преди да е започнал да тече срока по
чл.248 от ГПК и не може да се приеме за процесуално недопустима..
Ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото, а
2
основанието за прекратяване е без значение, т.е. и когато е следствие на неотстраняване на
нередовностите на искова молба/така определение № 289 по ч.гр.д.№ 255/2011г. на ІV г.о./.
Спор между страните, че при прекратяване на производството в случая в частта на главните
искове на ответника по тях се дължат разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК няма. Няма
спор и по отношение на размера на разходите, които са удостоверени с приложени по
делото и с представени с молбата по чл.248 от ГПК доказателства. Възражението на
жалбоподателите за несвоевременното им представяне е неоснователно. Съгласно чл.78,
ал.4 ГПК при прекратяването на производството по делото ответникът има право да иска
заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на
разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора
доказателствата за извършените разноски. Ако производството е прекратено в закрито
заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за
сторените разноски в срока и по реда на чл.248 ГПК. Разноски трябва да са направени във
връзка с висящото съдебно производство, т.е. следва да са извършени до момента, в който
ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство/така
определение №439/25.11.2020 по дело №1389/2020 на ВКС, ТК, I т.о./.
Доказателствата в случая сочат, че всички разходи за адвокатско възнаграждение, такси и
разноски за защита на ответника по предявените срещу него осъдителни искове,
включително за защита в проведеното във връзка с тях обезпечително производство, на
обща стойност 1279.60лева са сторени от ответницата преди датата 06.07.2021г., когато е
постановено прекратителното определение.
При това положение настоящата инстанция намира, че молбата на ответника по чл.248 ГПК
следва и правилно е уважена, респ. обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1160/27.09.2021г. по гр.д.№1146/2021г. на Добрички
районен съд за допълване на определение № 439/07.06.2021 г. по същото дело с присъждане
на разноски в полза на ответника по прекратените искове Ф. М.. Х..
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4