РЕШЕНИЕ
№ 21652
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20251110121862 по описа за 2025 година
Ищецът Б. С. М. твърди, че на 17.10.2019г., е сключила с
длъжника „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, договор за потребителски кредит
№ ********** . По силата на договора „Т. Б. А. Б.“ ЕАД
предоставило кредит на Б. М.- парична сума в размер на 9000
лв. /главница/ при следните условия: срок на кредита - 3
години, ГПР - 48.64%, годишен лихвен процент - 31.95%,
еднократна такса оценка на риска в размер на 1080,00 лв.
Общата месечна вноска съгласно чл. 7.1 включва главница,
лихва и сума от таксата за оценка на риска.
В чл. 10 от договора е упоменато, че Общият размер на
всички плащания по кредита е в размер на 15 794.05лв. Б. М.
твърди, че е изплатила чистата стойност на кредита в размер
на 9000 лв., като внесла сумата в общ размер на 11 104,05 лв.
по Погасителния план, инкорпориран в договора на
ответника. На 26.07.2022г. Б. С. М. депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Т.
Б. А. Б.“ ЕАД за сумата от 2104,00 лв., представляваща
неоснователно заплатени от ищцата - заявител в полза на
1
ответното дружество сума по договор за потребителски
кредит ********** от 17.10.2019г
Обстоятелството, че договорът за кредит е изцяло
недействителен било установен с влязло в сила решение,
постановено по гр.д. 1435/2023г., 3. с-в PC М., което се е
развило между същите страни и относно същия договор за
кредит.
На 26.07.2022г. М. депозирала молба за издаване на
заповед за изпълнение по ч.г.д. №40335/22г. на СРС за същата
сума, но банката възразила, поради което се води настоящия
установителен иск.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което ДА
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „Т. Б. А..Б." ЕАД дължи на
Б. С. М. сумата от 2104,00 лв. - неоснователно заплатени от
ищцата в полза на ответното дружество сума по Договор за
потребителски кредит № ********** от 17.10.2019г. сключен
между Б. М. и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД.
Претендира разноски.
В писмения си отговор ответното дружество признава
иска и твърди, че разноските на ищеца следва да се присъдят
в минимален размер. Не претендира разноски.
Съдът намира, че иска следва да бъде уважен изцяло, а
разноските на ищеца да бъдат понесени от ответната страна.
Независимо от процесуалните факти по делото,
обстоятелството, че ответната банка е предложила и
сключила договор с неравноправни клаузи изключва за нея
възможността да се ползва от нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Лично на ищеца ответникът дължи 86 лева заплатена
държавна такса. Пълномощникът на ищцовата страна адвокат
С. С. претендира за себе си на основание чл. 38ал. 2 ЗАдв.
възнаграждение в размер на 520 лева. Становището на
ответника за присъждане на възнаграждение съдът приема за
възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК. С оглед елементарния
характер на делото и обема на действително предоставените
правни услуги възражението е основателно и съдът определя
2
съответно възнаграждение в размер на 400 лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че „Т. Б. А.Б." ЕАД
ЕИК ...дължи на Б. С. М. EГН ********** сумата от 2104,00
лв. - неоснователно заплатени от ищцата в полза на ответното
дружество сума по Договор за потребителски кредит №
********** от 17.10.2019г., ведно със законната лихва от
26.07.2022г. до изплащане.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 86 лева
разноски за държавна такса, а на адвокат С. С. от САК 400лв.
възнаграждение на основание чл. 38ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3