Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 15.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 197 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба
от С.И.Ф. (с ново фамилно име
И. в резултат на сключен граждански брак) с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.К., се
оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К
№ 3287846 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер 50 лв. С Жалбата са релевирани
оплаквания за незаконосъобразно и необосновано издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
ЕФ не съдържал законоустановените реквизити (липсвали дата на издаване, не било
посочено точно и ясно мястото на нарушението и др.), не бил издаден в
предвидените срокове, бил издаден от некомпетентен орган, описаното деяние било
несъставомерно, техническото средство не било преминало първоначална и
последваща проверки и не било от одобрения за това тип, квалификацията на
нарушението била неправилна и непълна, жалбоподателят не бил запознат със
снимковия материал и наложеното наказание било незаконосъобразно, както и се
оспорва верността на изложените в ЕФ обстоятелства. Претендират се разноски по
делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят С.И.Ф., не се явява и не се
представлява. С Писмена молба адвокат Г.К. –
процесуален представител на жалбоподателя, пледира за отмяна на обжалвания акт
на основанията, изложени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
дело. Представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител. В Писмена молба процесуалният представител на АНО –
Главен юрисконсулт Стефан Симеонов, сочи че ЕФ е издаден законосъобразно и че
не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същият да бъде
потвърден. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на
разноските. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 20.10.2019 година
в 17.58 часа в град Свиленград, на улица „Асен Златаров” до дом № 12, област Хасково, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система
за видеоконтрол
на
нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС)
марка „Мерцедес”, модел „С 320 ЦДИ” с държавен регистрационен номер Х 90 04 КК,
движещо се в посока град Любимец, със скорост 68
км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 18 км/ч -
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е
издаден ЕФ серия К № 3287846
на името на жалбоподателя в качеството му в качеството му на
собственик на превозното средство, видно от Справка
за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената,
приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в
размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 11.02.2020 година (, видно от Справката за нарушител), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация
с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството
му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя
в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За
работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 20.10.2019 година, когато е установено нарушението
на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство
по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 20.10.2019 година, времето (15.30 часа до 18.30 часа) и точното местонахождение
на мястото за контрол, където е използвана системата
– в град Свиленград, на
улица „Асен Златаров” до дом № 12, област Хасково, за
ограничението на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и
други сведения, съгласно
реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за
заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата,
общо налични са 3 броя снимки за конкретния
клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер Х 90 04 КК в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 71 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 21 км/ч (преди приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50
км.ч., въведена за населени места, като превишението е 18 км/ч. (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се
съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на
максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 17.58 часа, при съвпадение на
цифровата стойност на наказуемата скорост (18 км/ч), наред с отразена и реално
измерената, 71 км/ч.
От представения Протокол
№ 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за
проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния
регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на
посочения институт, след извършена служебно от Съда
справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип,
вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в
кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно
до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения
по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го
обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния
местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.
В
кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с ЕФ за
нарушения на ЗДвП.
Видно от Справката от НБД „Население”
става ясно, че жалбоподателят е променила фамилното си име от Ф. на И. след
сключен граждански брак на дата 04.02.2020 година.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната
преписка (АНП), приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса (с изключение на ЕФ, чиято
доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е.
направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно), като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмените доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и
мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над
разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата на пощенското
клеймо, поставено на плика, с който е изпратена Жалбата, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощни, приложени по
делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ
– аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваният ЕФ
е законосъобразен
от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя С.И. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2,
вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на §
6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни
за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и
задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи
сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на Наказателното постановление (НП),
не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен
на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената
част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост
на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема, че
се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав
на чл. 182, ал. 1, т.
2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът
приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни
признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за
наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и
да организира адекватно защитата си.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до
посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната
единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на
ЕФ.
Относно
спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид
изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година
на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба (в този смисъл е
и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева). Дори и да се приеме
обратното, релевантно в случая е че към датата
на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е
спазен общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според
неговия вид (с основание по ЗДвП извън
изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение
№ 4835, издадено от БИМ и е регистрирано
във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда
в същия - общодостъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по
делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка,
както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието
на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в
случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6
това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин е установено нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От
приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на
жалбоподателя С.И., тя не е
посочила друго лице като извършител на нарушението при
съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От
обективна страна, с оглед разпечатаните показания на
техническото средство, приложения снимков материал (надлежно и годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът
приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер на
автомобила, посоката и скоростта на движението му, както и мястото на
нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и
разпечатка от системата с регистрирани нарушения, Съдът приема, че доказват
обективните признаци на нарушението - скоростта на движението на
автомобила и превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно
от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него изрично е
отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в следствие на факта,
че мястото на нарушението е в населено място. При
така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз основа на същите, Съдът приема
за установено, че на 20.10.2019 година в град Свиленград, на улица „Асен
Златаров” до дом № 12, област Хасково, собственикът на процесното МПС – С.И. е
управлявала лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 320 ЦДИ” с държавен регистрационен
номер Х 90 04 КК (собствеността на автомобила се доказа от Справка в
централната база на КАТ, приложена в кориците на делото) със скорост 68 км/ч,
при ограничение на скоростта, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
предвиждащ забрана за движение със скорост,
по-висока от 50 км/ч. Несъобразяването на скоростта на движение с
разрешената за съответния пътен участък, са фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 2
от същия закон, съобразно констатираното превишение от 18 км/ч, над
разрешената – 50 км/ч спрямо установената на движението на МПС - 68 км/ч, след
приспадане на допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от Протокола за последваща проверка на системата за
видеоконтрол. По делото липсват доказателства, които да опровергават факта на
извършеното нарушение, за което е издаден процесният ЕФ.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че извършеното редуциране на
фактически измерената скорост от 71 км/ч с 3% до приетата за установена скорост от 68 км/ч е в интерес на жалбоподателя С.И., тъй като изключва неблагоприятни за нея последици от допустима грешка на измерване с техническото
средство № 656 (радар). Освен това така извършеното редуциране на фактически
измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право наказание да се налага само тогава, когато
нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъждането
редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението, същото е посочено коректно с текстово описание и
координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване. От
приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява точното място, на
което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също
датата и точния час, регистрационният номер на автомобила, и останалите
реквизити на акта; налице е и пълно описание на нарушението. Иначе казано
мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на нарушението.
Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година
Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във
време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания
участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото и
края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият случай.
По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 656.
Видно от
снимковия материал, който Съдът приема за надлежно доказателства става ясно, че
процесното МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е
въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС
за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Като част от АНП по делото е представен
Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл.
10, ал. 1 от посочената Наредба. Приложена е
и снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил,
с който се извършва заснемането. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите,
направени с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на разположението на
уреда за контрол на скоростта не накърнява правото на защита на санкционираното
лице. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 656. В този смисъл са и Решение № 43 от
19.02.2018 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година,
докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова, Решение № 1075 от 13.01.2020 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 1284/2019 година, докладчик
Съдията Антоанета
Митрушева.
Следва
да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на
контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и
изключване, физическото присъствие на контролния орган на мястото на
контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол,
намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на достоверността на отчитанията му.
В
случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението
бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година,
какъвто е и настоящия случай.
Действително
в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на
структурното звено. Констатираното
нарушение не представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Налице е и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят С.И. е разбирала свойството и значението на извършваното и е
могла да ръководи постъпките си – въпреки
знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение е
предприела управление на автомобила без да съобрази скоростта си на движение с
изискванията на тази разпоредба.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В конкретния случай скоростта е превишена с 18 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за
нарушението е приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание –
„Глоба” от 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира
за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не
разкрива пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае
се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита
и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните
интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата. В този смисъл
не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 150 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за
правна защита и съдействие и Списък на разноските и от страна на АНО – 80 лв.
за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли
оспорването или подателят на Жалбата оттегли последната, страната, за която административният акт е благоприятен,
има право на разноски. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
При
този изход на делото се дължат разноски на АНО и искането, направено от
страна на процесуалния представител на последния, за
присъждане на разноски, е основателно в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл.
37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна
и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в представяне на Писмена молба, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
При
този изход на делото не се дължат разноски на жалбоподателя.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла Дирекцията, Съдът намира, че следва
да осъди жалбоподателят да заплати сторените в настоящото производство разноски
именно на ОДМВР - Хасково.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да се иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова
страна.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 3287846 на
ОДМВР – Хасково, с който на С.И.Ф.
(с ново фамилно име И.) с ЕГН **********
***, е наложено административно наказание „Глоба”
в размер 50 лв. на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА С.И.
И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България”
№ 85, сумата от 80
лв., представляваща разноски в настоящото
производството за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя С.И. И., за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)