№ 193
гр. Ботевград, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Ц. Т. А.
при участието на секретаря И. Стр. Т.а
като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №
20231810101228 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
от от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
„РИ. К.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:гр.С., р-н Т., ж.к.К.
в., ул. П. М.Г.№*, ет. партер, ателие 5, чрез пълномощник адв.М. К. от САК, моли да бъде
осъдено „Б.-*“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:гр.В. Т., бул.Б.№*, вх.*
да заплати сумата-главница от общо 18850лв., представляваща дължими месечни такси по
Договор от 01.01.2018г. за счетоводно и ТРЗ обслужване за периода от м. 08.2018г. до
м.12.2020г. /29 месеца по 650лв./, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2023г. /датата
на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането, както да заплати
и направените по делото разноски, за които е представен списък за разноските по чл.80 от
ГПК/л.537/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.М. К. от САК поддържа исковете и
моли да бъдат уважени изцяло.
Ответникът-„Б.-*“ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник адв. Р. М. от ВТАК е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 627 от 24.01.2024г., изпратен
по ел. пощата с дата от 23.01.2024г., който писмен отговор е извън предвидения в закона
срок, тъй като съдебните книжа са връчени на ответника, чрез управителя му на
15.12.2023г.,.т.е. не е подаден писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Р. М. от ВТАК оспорва исковете и моли
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представеното писмено доказателство-копие от Договор за счетоводно и ТРЗ
обслужване от 01.01.2018г., подписан от представители и на двете страни, се
установява, че ищецът, представляван от управителя П. Ц. В. като довереник, а
1
ответникът, представляван от управителя М. М. М. като доверител, са сключили
договор, по силата на който ищецът е приел да извършва счетоводното и ТРЗ обслужване
на дейността на ответното дружество. В чл. 1 от Договора старните са се съгласили, че
счетоводното и ТРЗ обслужване да е в определен между страните обем, който е описан в
Приложение № 1 към него, което съгласно текста съдържа информация относно услугите,
които довереникът ще извършва на доверителя под формата на абонаментен план,
ценоразпис, одобрена оферта или друг писмен документ, като това приложение се превръща
в неделима част от договора. Посоченото Приложение № 1 не е представено от ищеца като
доказателство. Съгласно чл. 37 от Договора, същият е от 7 страници заедно с приложенията.
Представеното от ищеца копие от този договор е от 6 страници.
Съгласно чл. 4 от Договора страните са се уговорили, че плащането на престацията
по договора от доверителя към довереника ще се осъществява веднъж годишно, като цената
се определя на база обработени документи. Индивидуалните услуги не са предмет на
договаряне в този договор. За осчетоводяване на минали периоди и в случай, че страните не
се договарят други, се дължи заплащане съгласно клаузите на настоящия договор, ценовата
листа на счетоводната къща и според месеците, които следва да бъдат обработени. В чл. 9
от Договора е посочено, че плащането се осъществява по банков път. Независимо от
определеният ред за плащане в тази клауза, предвиждащ еднократно годишно плащане на
престацията по договора, в чл. 17, ал.1 от Договора е посочено, че довереникът има право да
получава дължимото си заплащане своевременно (всеки месец за текущия месец) и съгласно
чл.31 от Договора при забавяне на плащанията от страна на доверителя, повече от два
месеца, договорът се счита за автоматично прекратен по вина на доверителя, без писмено
предизвестие, което поставя двата текста в противоречие един с друг.
Договорът е сключен за срок от три години, като в чл. 11 от него е предвидено да
бъде удължаван срокът на действието му с анекс към него. При липсата на анекс и писмено
предизвестие за прекратяване, отправено от една от страните към другата е договорено,
действието му да се счита за продължено за още една календарна година, при договорените
условия.
В чл. 12, ал. 2 от Договора е определено правото на доверителя, да изисква от
довереника „РИ. К.“ЕООД ежемесечно осчетоводяване на документите.
Съгласно чл. 15, ал. 1 - 4 вкл. от Договора ищецът се задължава: да организира
формата на счетоводното и ТРЗ обслужване, спазвайки договора; да спазва индивидуалния
сметкоплан (на доверителя); да води редовно и правилно приходно-разходната
документация, счетоводните регистри, ведомостите за заплати, трудовите договори;
ежемесечно да предава на доверителя извършената работа, в съответствие с чл. 1 (от
договора).
В чл. 19 от Договора е посочено, че за дължимата сума към довереника „РИ. К.“
ЕООД следва да издаде фактура на „Б.- *“ ЕООД след направения от последния банков
превод.
2
В раздел X „Прекратяване на договора“ са описани случаите и отговорностите на
страните при прекратяването му, като в съответствие с чл. 28 от Договора, ищецът е
следвало да изготви всички документи, протоколи, описване на салда и други за предаване
на извършената счетоводна работа, като съставените за това протоколи е следвало да се
подписват от довереника и доверителя и служат като доказателство, че счетоводната
документация е предадена на доверителя „Б.- *“ ЕООД и данните са одобрени. Съгласно чл.
29 от Договора, след подписването на посочените протоколи се е считало, че всички
документи са налични и предадени на доверителя и счетоводната къща не носи отговорност
за изгубени данни или информация.
Никъде в договорът няма договорени месечна или годишна престация.
От представените писмени доказателства-копия от препис-извлечение от акт за
смърт, издадено на 04.12.2020г., от удостоверение за наследници от 07.12.2020г., издадени от
Община Б. С., се установява, че управителят на ответното дружество М. М. М. е починал на
04.12.2020г. и е оставил за наследници по закон-А. М. М., съпруга и С. М. М., син.
Съгласно приложеното извлечение от Търговския регистър от 23.01.2024г. управител
на ответното дружество е С. М. М..
Видно от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ с вх.№ 1941 от
06.03.2025г., изготвена от вещото лице В. Д. К., се установява, че приложеното копие от
Договор от 01.01.2018г. за счетоводно и ТРЗ обслужване за доверител е положен от М. М..
От показанията на разпитания по делото свидетел М. В. В., която е дъщеря на
собственика на ищцовото дружество, се установява, че от началото на 2018г. са обслужвали
счетоводно и годишно приключване на ответното дружество на основание писмен договор,
който е бил подписан първо от ответника и изпратен по имейл, по електронен адрес, след
това подписан от ищеца и отново изпратен на ответника. Месечното възнаграждение е било
от 650лв. с включено ДДС като е имало отложено плащане за 2018г., 2019г. и 2020г., тъй
като собственикът М. М., с който са имали близки, приятелски отношения, е бил в тежко
финансово състояние като се уговорили през 2021г. да плати накуп старите задължения и
след извършване на плащането, ищецът ще издаде фактура. М. М. починал и след това
водили разговори със сина му, който ги уверявал, че ще се издължи и договорите са
прекратени през 2023г., тъй като не са платени старите задължения. За периода от 2018г. до
декември 2020г. предоставените счетоводни услуги от ищеца на ответника са свързани със
счетоводно отчитане на всички първични документи, подаване на ДДС декларации, на
осигурителни декларации, ТРЗ, сключване на трудови договори, ведомости, заплати,
фишове, годишни декларации на дружеството. Св.Миглена Василева заявява, че в този
период от време тя е била пълномощник на ответното дружество в НАП и с електронния
подпис на ищцовото дружество е подавала всички документи. Фактури за заплащане на
възнаграждения от ответника са издавани от ищеца след извършено плащане. Според нея
ответникът е знаел какво трябва да плати, тъй като са имали уговорка за предоставените от
тях непрекъснато дългосрочни услуги.
3
Съгласно показанията на св.Е. И. Й., воден от ответника, се установява, че той е
работел в ответното дружество до 2023г. и много добре е познавал управителя М. М., който
не е имал секретарка, но е посещавал ежеседмично офис в гр.С., където е предавал за
обработка документите във връзка с работата на ответното дружество. Там е работела жена,
която наричал М. и му помагала счетоводно. Според св.Й., управителят М. М. не е работил с
компютър или нещо подобно, ползвал телефон с бутони и е предпочитал всички документи,
с които работи да са на хартия.
От приетата по делото сдъбено-счетоводна ексепертиза/ССчЕ/ с в.№4304 от
21.05.2024г., изготвена от в.л. М. П. Б., се установява, че за периода от 01.01.2018г. до
31.03.2023г. от ответника са извършени плащания на ищеца за счетоводно обслужване за
периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. на общо стойност от 15600лв. или по 650лв месечно с
ДДС, за което са издадени фактури от ищеца, подбробно описани от вещото лице, които са
надлежно осчетоводени. За процесния период от време от 01.08.2018г. до 31.12.2020г. няма
издадени от ищеца фактури за дължими сума за извършени счетоводни услуги, които да са
надлежно осчетоводени при ищеца. В.л. Б. е категорична, че не може да посочи по размер
какво е стандартното месечно възнаграждение за счетоводно обслужване за описания по-
горе период от време, имайки предвид представените писмени доказателства за обработени
от ищеца в полза на ответника счетоводни документи, тъй като всеки отделен случай се
договаря индивидуално, както и изготвянето на тези документи най-общо се извършва на
база обем обработени документи, което в случая не е известно.
Съгласно приетата повторна ССчЕ с вх.№8622 от 22.10.2024г., изготвена от
вещото лице Е. Н. Х., се установява, че е налице отново невъзможност да бъде определена
достоверна пазарна месечна цена както на основание приложения договор от 01.01.2018г.,
така и от данните от публикуваните ценоразписи на посочените счетоводни предприятия
при извършени от него проверки, имащи за определяне на пазарната стойност на
счетоводните услуги по аналитичния метод на „аналогията“, като използва информацията за
ценообразуването на счетоводните услуги на 4 счетоводни къщи, представляващи
счетоводни предприятия по смисъла на § 1, т. 27 от Закона за счетоводството. Проверката е
да установи крайни пазарни стойности на оказвани счетоводни услуги от други счетоводни
предприятия, със сходен обем на търговска дейност и намиращи се на територията на гр. С.
към 2024 година, съгласно публикуваните ценоразписи от тях, като след установяването на
индивидуални крайни месечни абонаментни цени, същите се намалят с процента на
инфлация, изчислен за 2024 година, спрямо съответните отчетни 2018 година; 2019 година и
2020 година и се изчислява средна стойност на получените индивидуални коригирани
месечни цени по статистическия метод на „Средна претеглена величина“. Методът на
ценообразуване е калкулативен, с използването на базисни единични цени, които се
увеличават въз основа на обема и вида на обработваните документи и степента на
представителност. В случая няма данни за тези цени, както и за обема и вида на
обработваните документи. В.л. Е. Х. посочва, че от проверката на приложените към делото
писмени доказателства се установява, че за целия период от 01.01.2018 година до 31.12.2020
4
година не са издавани фактури или други съответстващи документи на изискването за
първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, въз
основа на които да се установи какви цени са договорили страните и какви допълнителни
договорни услуги са оказвани през съответния месец, като на тяхна база да се определи
размера на пазарните цени за съответните месеци. В.л. Х. посочва, че съгласно чл. 3, ал. 2 и
ал. 3 от Закона за счетоводството има изискване предприятията задължително да
осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до
изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от
дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред и това текущо
счетоводно отчитане се основава на документална обоснованост на стопанските операции и
факти, при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
От приетата трета ССчЕ с вх.№ 3884 от 30.04.2025г., изготвена от вещото лице Т. В. Б., се
установява, че тя е изчислила пазарната стойност на счетоводното обслужване за процесния
период от време като средноаритметична величина на предлаганите цени за съпоставими
услуги, изведена от ценоразписите на група счетоводни предприятия, подбрани на случаен
принцип, а не за цената на услугите и е посочила, че за процесния период от време
дължимата сума е 13790лв. без ДДС или 16548 лв. с ДДС. В.л. Т. Б. е уточнила, че
конкретните цени на счетоводните услуги се договарят поотделно с всеки клиент според
обхвата на ангажимента, характера на фирмената дейност, оборота и документооборота на
клиента и други фактори.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.266, ал.1 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени между надлежни страни.
Разгледани по същество исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло
като недоказани, по следните правни съображения:
Сключеният между страните договор за счетоводно и ТРЗ обслужване от 01.01.2018г. е
вид договор за изработка, който е неформален и може да бъде доказан с всички допустими
доказателства и доказателствени средства при съобразяване с ограниченията на чл.164, ал.1,
т.3 от ГПК, т.е. със свидетелски показания не могат да се установяват договори на стойност
над 5000лв.
Процесният договор за счетоводни услуги има правните характеристики на договора
за изработка, уреден в чл.258 и следващите от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната
практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който
се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
5
материално правоотношение за изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и
недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя – да
приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл.258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно
чл.154, ал.1 от ГПК е да докаже три главни обстоятелства: 1) наличието на сключен между
страните договор за изработка, с който му е възложено предоставянето на счетоводни услуги
срещу определено уговорено възнаграждение, 2) фактическото изпълнение на същите
услуги и 3) приемане на изработеното от ответника.
Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства се
установи наличието на писмен договор от 01.01.2018г., сключен между страните за
счетоводно и ТРЗ обслужване от страна на ищеца, касаещ процесния период от време от
01.08.2018г. до 31.12.2020г. Възражението на ответника, че този договор не е подписан от
управителя на ответното дружество М. М., който в последствие е починал не се установиха,
тъй като на първо място това възражение е преклудирано, затова, че не е направено в срока
за подаване на писмен отговор, тъй като така приложения по делото писмен отговор е извън
срока, т.е. няма подаден писмен отговор от ответника. В този смисъл е и практика на ВКС,
отразена в Решение № 429 от 21.06.2010г. по гр.д. № 1211/2010г. на ВКС, Решение № 179
от 08.04.2019г. на ВКС по гр. д. № 163/2018 г., I ГО, и др., в които се приема, че съгласно
чл.131 от ГПК , възраженията на ответника срещу предявения иск и фактите, на които те се
основават, следва да бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба. С изтичане на този
срок всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи
възражения, се преклудират, и не могат да бъдат въведени по-късно в производството пред
първоинстанционния съд, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства – чл.133 от ГПК. Съгласно чл.147 от ГПК до приключване на съдебното
дирене страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят нови доказателства,
ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или когато се касае за
нововъзникнали обстоятелства. Възражението за неистинност на договор, по който
ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като
обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл
своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на
доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл.133 от ГПК не
може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Но дори разгледано по същество
възражението на ответника е неоснователно и затова, че съгласно приетата Съдебно-
почеркова експертиза, изготвена от в.л. В. К., категорично се установи, че подписът в
процесния договор от 01.01.2018г. за доверител е положен от лицето М. М., който към
момента на сключването му е бил управител на ответното дружество.
Съдът приема, че неоснователността на исковете произтича от това, че ищецът не
установи размера на уговореното между страните възнаграждение за предоставени услуги,
6
както и вида и обема на обработените документи. Същият не представи пълния текст на
сключения между страните Договор от 01.01.2018г., тъй като липсва Приложение № 1, което
е посочено като неразделна част от договора и в което се съдържа информация за
ценоразписа или абонаментен план, одобрена оферта, както и информация за услугите,
които ще извършва ищеца в полза на ответника, т.е. няма данни за размера на уговореното
между страните възнаграждение за предоставените услуги. Съдът не може да кредитира
показанията на св.Миглена Василева, дъщеря на собственика на ищцовото дружество, в
частта, в която заявява, че страните са се договорили да се плаща месечно възнаграждение от
650лв. с ДДС, тъй като за тези факти свидетелски показания не се допускат съгласно чл.164,
ал.1, т.5 от ГПК-установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска
свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна. Налице е договорно
правоотношение между страните възникнало на основание представения договор от
01.01.2018г. и не може по този писмен договор със свидетелски показания от страна на
изпълнителя да се установява размера на уговореното между страните месечното
възнаграждение за предоставените счетоводни и ТРЗ услуги, същото следва да се изведе от
самия договор. Никъде в представения препис от договора не е посочено, че се дължи от
ответника, в качеството му на доверител месечно възнаграждение от 650лв. с ДДС. Освен
това в случая счетоводството на ищеца не е водено редовно, тъй като няма издадени
фактури за дължими от ответника суми за предоставените услуги за процесния период от
време съгласно приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. М. Б., която съдът кредитира
изцяло като компетентна и обоснована. Съдът не може да приеме, че размерът на
уговореното между страните възнаграждение е в размер на средноаритметична величина на
предлаганите цени за съпоставими услуги, изведена от ценоразписите на група счетоводни
предприятия, подбрани на случаен принцип, отразена в приетата по делото ССчЕ, изготвена
от в.л. Т. Б. или общо сумата от 16548 лв. с ДДС., тъй като конкретните цени на
счетоводните услуги се договарят поотделно с всеки клиент според обхвата на ангажимента,
характера на фирмената дейност, оборота и документооборота на клиента и други фактори.
В този смисъл е и приетата повторна ССчЕ, изготвена от в.л. Е. Х., която съдът приема
изцяло като компетентна и обоснована, от която се установява, че не може по аналитичния
метод на „аналогията“ на други ценоразписи на счетоводни къщи да се определи достоверна
пазарна месечна цена на счетоводните услуги, тъй като използваният метод на
ценообразуване в тези счетоводни къщи е калкулативен, с използването на базисни
единични цени, които се увеличават въз основа на обема и вида на обработваните документи
и степента на представителност.
Освен това в случая няма данни и за вида и обема на извършените услуги от ищеца
за ответника в процесния период от време, тъй като не са представени уговорените в
договора двустранно подписани протоколи за извършената от ищеца счетоводна работа
съгласно чл.28 от Договора от 01.01.2018г.
Поради гореизложеното съдът намира, че не се установи неизпълнение от страна на
ответника на Договор от 01.01.2018г. относно заплащане на така посочените в исковата
молба месечни такси от 650лв. за получени от ищеца счетоводни и ТРЗ услуги за периода от
7
01.08.2018г. до 31.12.2020г., за което исковете следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото-отхвърляне на предявените искове и приложените писмени
доказателства за направени разноски по делото от ответника и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от общо 2700лв. за направени разноски
по делото за платен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съгласно
приложения списък за разноските по чл.80 от ГПК. Съдът приема, че с оглед цената на
исковете, броя проведени открити съдебни заседания, събраните доказателства /гласни,
писмени и четири съдебни експертизи/, фактическата и правна сложност на делото не е
налице прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от „РИ. К.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:гр.С., р-н Т., ж.к.К. в., ул. П. М.Г.№*, ет. партер, ателие 5, предявени
чрез пълномощник адв.М. К. от САК срещу „Б.-*“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:гр.В. Т., бул.Б.№*, вх.* за заплащане на сумата-главница от общо
18850лв./осемнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща дължими
месечни такси по Договор от 01.01.2018г. за счетоводно и ТРЗ обслужване за периода от м.
08.2018г. до м.12.2020г. /29 месеца по 650лв./, ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 20.07.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „РИ. К.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:гр.С., р-н Т.,
ж.к.К. в., ул. П. М.Г.№*, ет. партер, ателие 5 да заплати на „Б.-*“ЕООД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:гр.В. Т., бул.Б.№*, вх.* сумата от 2700лв./ две хиляди и
седемстотин лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8