№ 13379
гр. ****, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В.
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В. Гражданско дело № 20211110152496
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „.....я“ ЕАД сумите, както следва:
Ф. С. В.: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 20, находящ
се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.15 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.24
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Л. Г. П.: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 20, находящ
се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.24
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Г. Г. П.: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 20, находящ
се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена в
1
периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.24
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Е. И. С.: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 20, находящ
се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.24
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Т. И. П.: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 20, находящ
се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.24
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
С. Г. Т.: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 20, находящ
се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.30
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „.....я“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била
установена в общите му условия. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за
2
месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се
дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в
случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на
интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба от
името на ответниците С. Г. Т., Ф. С. В., Е. И. С., Т. И. П. и Л. Г. П., с които предявените
срещу тях искове се оспорват с довод за недоказаност техните наследодатели да са били
собственици или вещни ползватели на процесния имот през исковия период, както и всеки
от тях да е приел наследството на своя наследодател, респ. да се легитимира като собственик
на процесното жилище, поради което оспорват да се намират в облигационни отношения с
ищеца по повод на процесния имот. Подчертават в тази връзка, че съобразно представеното
с исковата молба заявелние- декларация от С. Т. П. до топлофикационното дружество
именно последната, респ. нейните наследодатели са легитимирани да отговарят по
заявените претенции. Оспорват доказаността на количеството и стойността на потребената
в имота топлинна енергия, надлежното извършване на услугата дялово разпределение, в т. ч.
извършването на реални отчети на уредите в имота, изправността на последните, както и на
общия топломер в абонатната станция, като оспорват в тази връзка доказателствената
стойност на представените с исковата молба доказателства. В условията на евентуалност
релевират възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Претендират
разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК единствено от ответника Г. Г. П..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място за пълнота и прецизност следва да се изясни, че с определение от
18.10.2022г., влязло в сила на 28.10.2022г., производството по делото е прекратено в частта,
с която са предявени искове срещу „наследниците на С. Т. П.“ за следните суми: 1692.62
лева- цена на топлинна енергия, 200.20 лева- обезщетение за забава върху нея, 33.73 лева-
цена на услугата дялово разпределение, както и 7.42 лева- оберзщетение за забава върху нея,
поради липса на уточнение от страна на ищеца относно конкретните субекти, срещу които са
насочени тези искове въпреки предоставените му нот съда възможности за това.
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„.....я“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
3
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен
Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 73, том I,
дело № 73/70г., че към 06.02.1970г. С. Т. П. и **** Григоров П. са се легитимирали като
собственици на процесния недвижим имот, представляващ № 20, находящ се в гр. ****, бул.
„*************“ № 49А, като идентичността на описания в нотариалния акт имот с
процесния не е спорна между страните, а и се установява от приобщеното като писмено
доказателство удостоверение с изх. № 68-00-1055/25.08.2020г. по описа на ГИС- ****. С
оглед на това, при липсата на други данни, а и твърдения по делото и съобразно нормата на
чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че всеки от приобретателите по нотариалния акт е
придобил право на собственост върху ½ идеална част от жилището.
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници на **** Григоров П.
същият е починал на 20.10.2009г., като е оставил като свои наследници по закон своята
съпруга С. Т. П., сестрите си **** Т. и ***** П.а, както и съобразно нормата на чл. 10, ал. 2
ЗН децата на починалия преди него негов брат **** Григоров П.- Л. Г. П. и Г. Г. П..
Така, по аргумент от нормите на чл. 9, ал. 2, изр. първо, предл. последно ЗН и чл. 8, ал.
1 ЗН и при съобразяване на наличните по делото данни, касаещи датата на придоб****е на
процесния имот от **** П. и С. П., предхождаща с почече от 10 години смъртта на **** П.,
и обстоятелството, че към тази дата С. П. вече е носила фамилното име на съпруга си, т. е.
същите вече са били в брак, се налага извод, че след смъртта на съпруга неговата ½ идеална
част от процесния апартамент е наследена, както следва: 2/3 от тази ½ са преминали към
съпругата му, а останалата 1/3 от собствената на починалия ½ идеална част е разпредЕ.
поравно между ** Т., **** П.а, и низходящите на **** П.- Л. и Г. П.и. В резултат, след
смъртта на **** П. С. П. се е легитимирала като носител на право на собственост върху
общо 5/6 идеални части от имота- ½- лична нейна собственост и 2/6- по наследство от
съпруга й; ** Т. и **** П.а- като собственици на по 1/18 идеална част (по 1/3 част от
останалата 1/6 идеална част на починалия от целия имот), а Л. П. и Г. П.- на по 1/36 идеална
част от цялото жилище, доколкото всеки от тях е поличул по ½ част от припадащата се на
техния баща **** П., починал преди брат си, 1/18 идеална част.
След смъртта на ** Т. на 03.01.2015г. съгласно представената по делото справка в НБД
„****“ същата е наследена от своята дъщеря С. Г. Т., както и от своя внук Ф. С. В. по
правилата на чл. 10, ал. 1 ЗН, заместил починалата преди ** Т. своя майка Мария Г. Т.
съгласно представеното по делото нейно удостоверение за наследници. Ето защо, в резултат
от настъпилите наследствени правоприемства С. Т. и Ф. В. се явяват собственици на по 1/36
идеална част от имота (по ½ от собствената на ** Т. 1/18 идеална част).
Съгласно представената по делото справка в НБД „****“ наследници на **** П.а са
нейните деца и ответници по делото Е. С. и Т. П., поради което по правило всеки от тях се
явява наследник на по 1/36 идеална част от процесния имот, притежаван от техния вуйчо
**** П..
Съгласно представеното по делото в заверен препис решение № 4964/20.03.2024г.,
постановено по гр. дело № 3094/2024г. по описа на ****, 84 състав, съдът е допуснал откази
от наследството на **** Григоров П., ЕГН **********, от конституираните като ответници
Е. И. С., Т. И. П. и Л. Г. П., които са вписани в особената книга за това на **** с №
съответно 661/21.03.2024г., 662/21.03.2024 и 663/2024г. С оглед на това, доколкото се касае за
обстоятелство, настъпило в хода на процеса, което е от значение за спорното материално
4
право и което следва да бъде съобразено от съда на основание нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
а и доколкото заявеният отказ произвежда своето правно действие, считано от датата на
откр****е на наследството- арг. чл. 48 и чл. 52 ЗН, предявените искове срещу лицата,
отказали се от наследството на **** П., притежавал към момента на смъртта си ½ идеална
част от процесния имот, следва да бъдат отхвърлени само на това основание. Поради това
безпредмето се явява и обсъждането на останалите наведени от тяхно име с отговорите на
исковата молба доводи и правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По правило и съобразно разпоребдата на чл. 53 ЗН частите на отреклите се от
наследството на **** П. са преминали към правните сфери и са уголемили дяловете на
останалите негови наследници, което обстоятелство в случая следва да бъде съобразено, но
в рамките на действащото в българския граждански процес диспозитивно начало, респ. в
рамките на конкретно заявените срещу всеки от останалите ответниците претенции.
С оглед на така изложеното от фактичекса и правна страна и съобразно дефинитивната
норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че като носители на право на собственост
върху процесния имот през исковия период ответниците Ф. В., Г. П. и С. Т. са били
потребители на доставяната до имота топлинна енергия и поради това са материално
легитимирани да отговарят за заплащане на стойността й съобразно дела си в
съсобствеността.
Неоснователно е заявеното от името на Ф. В. и С. Т. възражение, че клиенти на
топлофикационното дружество за процесния период са били единствено С. Т. П., респ.
наследниците й по закон, обосновано с обстоятелството, че последната е подала заявление за
откр****е на партида на нейно име, доколкото същото е подадено на 15.04.2010г., а съгласно
представеното нейно удостоверение за наследници С. П. е починала на 04.08.2010г.- преди
исковия период, с което евентуално възникналото между нея и ищеца облигационно
отношение е прекратено, а не е преминало към наследниците й по закон, доколкото същото е
било основано на изрично изразена воля и постиганто съгласие между страните.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор от 12.09.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се
намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и
списък на етажните собственици към него, от документите, представени от третото лице-
помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, както и от
заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „****“ АД.
Въз основа на неоспорените от страните доказателствени (фактически) изводи на
вещото лице в заключението на съдебно- техническата експертиза същото е достиганло до
извод, че стойността на потребената в имота през исковия период топлинна енергия възлиза
на сумата от общо 2031.16 лева.
Същевременно, ответниците не са оспорили реалното изпълнение на задължението на
третото лице- помагач на ищеца да предостави услугата дялово разпределение по отношение
5
на процесния имот през исковия период, както и стойността й, поради което и съобразно
приобщените и неоспорени писмени доказателства следва да се приеме, че същата възлиза
на посочената в исковата молба сума от общо 40.46 лева.
С молба от 08.12.2023г., подадена лично от ответниците С. Т. и Ф. В. след депозиране
от тяхно име на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, същите са заявили, че признават
задълженията си към ищеца и че са заплатили същите, за което представят фискални бонове
от 08.12.2023г., като погасителният ефект на извършеното в хода на процеса плащане е
потвърден от процесуалния представител на ищеца в проведеното на 13.12.2023г. открито
съдебно заседание. Извършеното от посочените ответници плащане представлява
конклудентно извънсъдебно признание на неизгоден за тях факт с правно значение- че в
обективната действителност са се осъществили всички материалноправни предпоставки за
възникване на спорното материално право по отношение на тях, респ. че са носители на
процесните задължения на посоченото в исковата молба основание, което признание,
преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора в приобщената и вече обсъдена
доказателствена съвкупност.
Ето защо, единствено с оглед настъпилото в хода на процеса плащане, което съдът е
длъжен да вземе предвид съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените срещу
С. Т. и Ф. В. искове следва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.
Исковете, предявени срещу Г. Г. П., от друга страна, следва да бъдат изцяло уважени.
Това е така, тъй като претендираните от него суми за цена на топлинната енергия и на
услугата дялово разпределение съответстват на 1/36 част от общия размер на задълженията
за имота за процесния период, какъвто обем от правото на собственост върху процесния
имот бе установено посоченият ответник да притежава. Същеверменно, по делото не се
установява, а не се и твърди Г. П. да е погасил тези свои задължения в срок съобразно
съдържанието на договорното правоотношение с ищеца, регламентирано от общите му
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и съобразно
липсата на оспорване от името на същия следва да се приеме за установено възникването в
правната му сфера и на задължение за заплащане на обезщетение за неточно в темпорално
отношение изпълнение на главните задължения именно в претендираните с исковата молба
размери.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На първо място следва да се изясни, че доколкото производството по делото е частично
прекратено поради неизпълнение на указанията на съда, касаещи предявени срещу
„наследниците на С. Т. П.“ искове, на ищеца не се следва държавна такса за тези искове.
Същевременно, по арг. от нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК в полза на
топлофикационното дружество следва да бъдат присъдени разноските, сторени от него във
връзка с предявените срещу Ф. В., С. Т. и Г. П. искове, доколкото исковете срещу първите
двама подлежат на отхвърляне единствено с оглед извършеното в хода на процеса плащане,
т. е. следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба в съда същите са били
носители на изискуеми задължения, които не са заплатили в срок, с което са станали повод
за образуване на делото срещу тях, поради което те дължат заплащане на разноски, а в тяхна
полза такива не се следват. А по отношение на Г. П. бе установено да е титуляр на
задължения за заплащане на претендираните от него суми, поради което нему следва да бъде
възложена отговорността за разноските, сторени във връзка с предявените срещу него
претенции.
За исковете срещу ответниците Л. П., Е. С. и Т. П., от друга страна, в полза на ищеца
не се следват разноски, доколкото същите подлежат на отхвърляне поради липса на
материална легитимация на посочените лица да отговарят по предявените срещу тях
претенции. Същевременно, в полза на всеки от тях и на основание нормата на чл. 78, ал. 3
6
ГПК следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за адвокатски хонорари, за които
по делото са представени доказателства да са реално заплатени.
При тези съображения Ф. В., С. Т. и Г. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на „.....я“
ЕАД сумата от общо 220.27 лева (по 1/3 част всеки), включваща част от сторените от него
разноски за заплатена държавна такса за разглеждане на исковете, по отношение на които
производството по делото не бе прекратено, за държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, за депозит за възнаграждение на вещото лице, както и от определното от
съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в мининален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
На основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Л. П. следва да бъде присъдена
сумата от 616.67 лева, на Т. П.- сумата от 416.67 лева, а на Е. С.- сумата от 416.67 лева,
представляващи заплатени от тях адвокатски възнаграждения за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „.....я“ ЕАД, ЕИК ****, следните
суми: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 07.2017г. до
м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр.
****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до
13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.24 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 73.43 лева- разноски
за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „.....я“ ЕАД, ЕИК ****,
следните суми:
Ф. С. В., ЕГН **********: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 20, находящ се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.15 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 0.24 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Л. Г. П., ЕГН **********: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 20, находящ се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
7
сумата от 0.24 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Е. И. С., ЕГН **********: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 20, находящ се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 0.24 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Т. И. П., ЕГН **********: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 20, находящ се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 0.24 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
С. Г. Т., ЕГН **********: сумата от 56.41 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 20, находящ се в гр. ****, бул. „*************“ № 49А, ет. 5, сумата от 6.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 13.11.2020г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 0.30 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.11.2017г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ф. С. В., ЕГН **********, да заплати на „.....я“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
73.43 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА С. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на „.....я“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
73.43 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „.....я“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Л. Г.
П., ЕГН **********, сумата от 616.67 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „.....я“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Т. И.
П., ЕГН **********, сумата от 416.67 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „.....я“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. И.
С., ЕГН **********, сумата от 416.67 лева- разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„****“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9