№ 1571
гр. ****, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. ****
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. **** Гражданско дело № 20213110104812
по описа за 2021 година
Производството по делото е образуван по иск с правно основание
чл.227,ал.1, б.“в“ ЗЗД, предявен от Д. Д. И. против Д. П. С. за отмяна на
договор за дарение, извършен с Нотариален акт за дарение ****, том ****,
дело №****/****г. по отношение на ½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда,
построена в дворно място, находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с
площ от 556 кв.м., състоящ се от : две спални, дневна, трапезария, кухненски
бокс, тоалет, баня, входно антре, изба, съответната идеална част от
подпокривното пространство и общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с
площ 15 кв.м., поради непризнателност.
С доклада по делото съдът приема, че е сезиран с предявени в условията
на евентуалност при уважаване на главния иск следните искове:
Иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД
против Д. П. С. и Г. И. В. за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 09.08.2019г., обективиран в **** тем 4,
вх.рег.****, дело №590/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****, том
LVII, дело №12430/2019г., вх.рег.№20630, дв.вх.№20471/09.08.2019г. по
отношение на ½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно
място, находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с площ от 556 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня,
1
входно антре, изба, съответната идеална част от подпокривното пространство
и общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м, като привиден
поради абсолютна симулация.
В условията на евентуалност при уважаване на горния иск се предявява
иск по чл.108 ЗС против Л. Д. С. за приемане за установено в отношенията й с
ищцата, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда,
построена в дворно място, находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с
площ от 556 кв.м., състоящ се от : две спални, дневна, трапезария, кухненски
бокс, тоалет, баня, входно антре, изба, съответната идеална част от
подпокривното пространство и общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с
площ 15 кв.м и осъждането на ответницата да й предаде владението върху
имота.
В условията на евентуалност при отхвърляне на иска по чл.26, ал.2,
изр.1, пр.5 ЗЗД се предявява иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД
против Д. П. С. и Г. И. В. за прогласяване нищожността на договор за покупко
продажба на недвижим имот от 09.08.2019г., обективиран в **** тем 4,
вх.рег.****, дело №590/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****, том
LVII, дело №12430/2019г., вх.рег.№20630,дв.вх.№20471/09.08.2019г. и против
Г. И. В. и Л. Д. С. за прогласяване нищожността на договор за покупко
продажба на недвижим имот от ****г., обективиран в **** том 5, вх.рег.
№8403, дело №758/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****, том
LХХI, дело №15469/2019г., вх.рег.№25439, дв.вх.№25238/****г., като
привидни и прикриващи договор за дарение и в условията на при уважаване
на този иск с предявен иск за прогласяване нищожността на договора за
дарение поради недействителността му като неотговарящ на предписаната от
закона форма, на основание чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД.
В условията на евентуалност при уважаване на иска по чл.26, ал.2, изр.1,
пр.5 вр.чл.17, ал.1 ЗЗД се предявява иск по чл.108 ЗС против Л. Д. С. за
приемане за установено в отношенията й с ищцата, че ищцата е собственик на
½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно място,
находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с площ от 556 кв.м., състоящ се
от: две спални, дневна, трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня, входно
антре, изба, съответната идеална част от подпокривното пространство и
общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м и осъждането на
2
ответницата да й предаде владението върху имота.
В условията на евентуалност при уважаване на иска по чл.26, ал.2, изр.1,
пр.5 вр.чл.17, ал.1 ЗЗД, но в случай, че се приеме, че прикритата сделка-
дарение е действителна се предявява иск против Д. П. С. с правно основание
чл.227,ал.5 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение в размер на пазарната цена на имота за това, с
което се е обогатил при разпореждането с имота.
Искът е изпратен по подсъдност на ВОС.
В исковата молба се сочи, че ищцата е майка на ответника Д. С. и баба
на ответницата Л. С., а ответникът Г. В. е съпруг на **** В.а, която била
сестра на съпругата на ответника Д. С.- **** С.. Излага се, че към настоящия
момент ищцата и ответните Г. С. и Л. С. живеели в семейна къща в гр.****,
ул.“****“ №6, състояща се от два жилищни етажа и избени помещения и два
гаража, която била построена съвместно със сили и средства на ищцата и
съпруга й **** И., починал на ****г., както и на по-големия им син **** С..
Къщата била поделена с договор за доброволна делба от 24.06.1991г. между
ищцата и починалия й съпруг от една страна, които получили в дял първия
жилищен етаж и изба и по –големия им син **** С. и неговата съпруга ****
С. от друга страна, които получили в дял втория жилищен етаж и и изба и
гараж. На ****г. ищцата и съпругът й дарили на сина си Д. С. с нотариален
акт за дарение ****, том ****, дело 3****/****г. собствения си недвижим
имот, придобит от тях по наследство и в режим на СИО ½ ид.ч. от дворното
място , цялото с площ от 565 кв.м., съставляващо парцел **** в кв. 25 по
плана на селото, ведно с построените в него първи етаж от жилищна сграда и
гараж с площ от 15 кв.м. Със същия нотариален акт ищцата и съпругът й си
запазили правото на ползване за всеки един от тях пожизнено и безвъзмездно
върху дарявания имот и същата година със собствени сили и средства
пригодили избените помещения в къщата за живеене и се нанесли да живеят в
тях. Предоставили на сина си Д. да си служи с дарения му имот и да се нанесе
да живее на първия етаж, където семейството му живеело и до настоящия
момент, а ищцата живеела в пригодените за живеене избени помещения. До
смъртта на съпруга на ищцата, той и тя успявали да се издържат с доходите си,
покривали всичките си разходи и дори успявали да помагат на синовете си.
След неговата смърт ищцата работила до края на годината и се пенсионирала,
3
била в добро здравословно състояние и всеки летен сезон до 2013г. работила
като камериерка и чистачка в различни хотели в гр.**** или в курортни
комплекси, като по този начин с пенсията и доходите си да се издържа сама.
След 2012г. здравословното състояние на ищцата започнало да се влошава.
Претърпяла операция за смяна на очна леща, операция на дясното ухо през
2013г. и развила хронична хипертонична болест, а през 2014г. преживяла
исхемичен инсулт с последица десностранна латентна хемипареза. През 2015г.
й била поставена диагноза лекостепенна хипертония с хипертонично сърце и
други сърдечно съдови заболявания, като по-късно развила и ставни
заболявания, поради което вече не била в състояние да работи и да си помага
финансово. Във връзка с установените заболявания на ищцата била
определена пожизнено трайно намалена работоспособност и степен на
увреждане 62 % с дата на определяне на инвалидността 27.07.2016г., съгласно
Експертно решение №3020. В края на 2018г. общото здравословно състояние
на ищцата трайно се влошило. През месец юли 2018г. във връзка с обостряне
на хроничните й ставни заболявания ищцата била приета за лечение в
отделение по ревматология в МБАЛ „Военномедицинска академия“ ****. На
ищцата била поставена диагноза „Други спондилози- множество засягане на
гръбначния стълб – III рентгенов стадий. Двустранна коксартроза и
гонартроза. Лумбоскарална радикулопатия. III-IV-ти функционален клас
двигателна недостатъчност“. През месец ноември 2018г. поради влошаване на
хроничните й заболявания на сърдечно съдовата система, ищцата била
хоспитализирана за лечение в отделение по кардиология в МБАЛ
„Военномедицинска академия“ ****. Била установена хронична тотална
недостатъчност с периоди на обостряне, установен епизод на остра
левостранна сърдечна недостатъчност Килип клас II, КАС- нестенозираща
Хипертонична болест III степен, хипертонично сърце, хипертонични кризи,
рецидивиращо предсърдно мъждене, установена мозъчно съдова болест и
преживян исхемичен инсулт с последица десностранна латентна хемипареза.
След изписването й от болницата й било предписано да приема постоянно и
пожизнено нова терапия от животоподдържащи медикаменти, както и
медикаменти за лечение на придрущавищите заболявания, както и да спазва
хигиенно-диатичен режим, съобразен със здравословното й състояние. По
това време единственият доход, който ищцата получавала бил пенсията й от
400 лева на месец, която не била достатъчна да покрива жизнено необходимия
4
минимум от разходи за месечната й издръжка. Разходите за закупуване на
лекарства били в размер на 136 лева. Отделно разходите за консумативи за
битови нужди- ел.енергия, вода, дърва за огрев, телефон и телевизия
възлизали средномесечно на сумата от 122 лева. С останалата част от пенсията
в размер на 142 лева следвало да покрива разходи за хранителни и
нехранителни продукти от първа необходимост. Последната сума, обаче
възлизала на 420 лева на месец, предвид и на което доходът й в размер на 400
лева бил недостатъчен, за да покрива жизнения минимум от разходи за
месечна издръжка, която изчислена съобразно изложеното от ищцата възлизал
на 678 лева. Същевременно тя не била в състояние да полага труд поради
напредналата си възраст и заболяванията си и изпаднала в трайна нужда
поради липса на средства, с които да покрива дори минималните си разходи.
Била принудена да се лишава от голяма част от жизнения минимум от
хранителни и нехранителни продукти от първа необходимост и от
лекарствата, които й били предписани за лечение на ставните й заболявания,
без които се чувствала зле, тъй като й осигурявали комфорт и предвижване без
болка. По тези причини през месец юли 2019г. се обърнала за помощ към сина
си Д. С. с искане да я подпомага в заплащането на ежемесечните й разходи,
като й дава издръжка в размер на 200 лева месечно. Искането било отправено
с нотариална покана с рег.37874/23.07.2019г., том 2, акт 160 на нот.****- ****,
връчена на 29.07.2019г. С поканата ищцата поканила ответника и да освободи
заедно със семейството си обитавания от него първи етаж от къщата, за да
може тя да го ползва. След запознаване със съдържанието на поканата, в деня
на нейното връчване, разгневени Д. С. и съпругата му нахлули в помещенията,
където живее ищцата и започнали да вадят и да хвърлят по пода дрехите й,
като крещели, че са й освободили две стаи на първия етаж и ако иска да ходи
да се нанася там. Обиждали я, дърпали я да излиза. Свидетел на това бил по
големият син **** С., който се намесил и двамата преустановили действията
си. В резултат на преживяното на 31.07.2019г. ищцата била приета в болница
за провеждане на лечение на нестабилна форма на ангина пекторис, което
обусловило и последващото й приемане в болница на 20.08.2019г. за
извършване на инвазивно изследване с цел диагностика и лечение на
установената нестабилна форма на ангина пекторис. На 30.07.2019г. Д. С.
изпратил на ищцата нотариална покана с рег. №8179/30.07.2019г., том 2 , акт
177, връчена на 05.08.2019г. от нот.****-****, с която я уведомил, че ще
5
заплаща поисканата издръжка от 200 лева на месец след като му предостави
банкова сметка. По повод искането й за освобождаване на етажа посочил, че
тя може да отиде да живее там като му заплаща наем за половината предвид
погасеното право на ползване на баща му. С отговор на нотариална покана с
рег.№5347, том 2, акт 61 , връчен от нот. Л.Гонова ищцата предоставила
банкова сметка на ответника и го уведомила, че си е запазила правото на
ползване върху целия етаж и го поканила отново да го освободи. След
получаване на банковата сметка Д. С. започнал да превежда месечна издръжка
от 200 лева до 30.03.2020г. През месец ноември 2019г. по повод на възникнал
конфликт между ищцата, Д. С. и съпругата му било заведено дело за домашно
насилие срещу ищцата от съпругата на ответника и нейната дъщеря – гр.д.
№18944/2019г. по описа на ВРС, 39 с. Молбата за защита била отхвърлена,
като решението било потвърдено от ВОС. След последното решение от
30.03.2020г. до месец юли 2020г. ответникът заплащал по-малък размер на
издръжка между 50-60 лева, а от месец август до настоящия момент давал
издръжка в размер на 40 лева. Твърди се,че тази сума е недостатъчна да
покрие жизнения минимум от необходими месечни разходи за ищцата, който
се сочи, че възлиза на 748 лева месечно, от които: 252 лева за лекарства и
здравнохигиенни консумативи; 16 лева за стоматологични услуги; 10 лева за
потребителски такси и престой в болница; 53.75 лева за вода; 1.60 лева за
данък за недвижим имот и такса битови отпадъци; 280 лева за храна; 13.40
лева за такси за стационарен телефон, за зареждане на предплатена карта към
„БТК“ и кабелна телевизия; 3 лева за фризьор; 10 лева за транспорт; 50 лева за
дрехи, обувки, продукти за лична хигиена, за поддръжка на дома.
Предвид на изложеното ищцата отправя искане за отмяна на дарението,
на основание чл.227,ал.1. б.“в“ ЗЗД.
Твърдения по предявения в условията на евентуалност в случай на
уважаване на главния иск- иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 и
пр.5 ЗЗД:
Твърди се, че след изпращане на първата нотариална покана от ищцата,
Д. С. предприел действия по подготовка за извършване на сделки, с които
привидно да се разпореди с имота, така че привидно да изглежда, че имотът не
е в неговия патримониум и ако ищцата предприеме действия за отмяна на
дарението, да не може същият да се върне обратно в нейна собственост. От
6
поведението му било видно, че действителното му намерение не било да дава
издръжка на ищцата, докато тя се нуждае от такава, а само до тогава, докато е
необходимо, за да може да осуети възможността й да предяви иск за отмяна на
дарение, като не й дава основание за това, като си даде време да извърши
поредица от сделки по прехвърляне собствеността върху имота, така че
привидно да изглежда, че същият не се намира в неговия патримониум и
едновременно с това да си гарантира, че ще остане в неговото семейство и ще
продължи да го ползва. Подходящо лице в случая, предвид отсъствието на
дъщерята на ответника Л. от страната, бил Г. И. В., който бил съпруг на
сестрата на съпругата на Д. С.. Така само 10 дни след получаване на поканата
на 09.08.2019г. Д. С. сключил с Г. В. договор за покупко-продажба на
процесния имот. Твърди се, че с тази сделка нито Д. С. като продавач имал
воля и намерение да прехвърли собствеността върху имота, нито ответникът
Г. В. като купувач по сделката е имал намерение да придобие собствеността
върху имота и да плати продажната цена. Твърди се, че страните по сделката
не са желаели нейните последици преминаване на собствеността в
патримониума на Г. В., поради което сделката била привидна и абсолютно
симулирана и при изначална и съзнавана липса на съгласие от страните да се
прехвърли респ. да се придобие собствеността. Индиция за това бил фактът,
че купувачът Г. В. бил роднина на Д. С. по сватовство и семействата им
поддържали близки отношения. На следващо място бил фактът, че след
продажбата на имота Д. С. продължавал да заявява себе си за собственик на
имота не само пред обитателите на семейната къща и пред ищцата, но и пред
трети лица- техни приятели и съседи и пред държавни и общински органи,
вкл. и пред съда като свидетел по гр.д. №18944/2019г. по описа на ВРС.
Доказателства за твърденията на ищцата се съдържали и в полицейска
преписка, образувана по сигнал на съпругата на Д. С. срещу **** С., по която
Д. С. бил разпитван като свидетел по повод на отношенията в къщата.
Едновременно с това Д. С. бил водил разговор с брат си **** С. по повод с
предложението на последния за промяна предназначението на избите и
подпокривното пространство на къщата. Не на последно място бил и фактът,
че по сделката нямало реално прехвърляне на средства, тъй като отложеното
плащане било уговорено привидно с оглед липсата на намерение у купувача да
придобие собствеността върху имота, да извърши реално плащане и даде
собствени средства. В тази връзка била направена и привидната уговорка
7
владението на имота да бъде предадено на 15.10.2019г., която дата била
посочена като срок за плащане на цената и същата не била избрана случайно, а
била съобразена с предстоящото връщане в страната на ответницата Л. С.,
която трябвало да участва в поредицата сделки, за да може да изглежда, че
имотът вече не се притежава от Д. С. и същевременно да се ползва от
семейството му. Още на следващия ден след завръщане на ответницата Л. С.
от САЩ 29.09.2019г., а именно на ****г. била извършена другата сделка с
имота, съгласно която ответницата Л. С. купува от ответника Г. В. процесния
имот. Продажната цена била в същия размер като предходната сделка – 22 450
лева, като следвало да се изплати на части: 12450 лева след подписване на НА
и преди вписването му в СВ, и 10000 лева в срок до три месеца от подписване
на НА. Владението следвало да се предаде в деня на подписване на НА. Към
настоящия момент в имота живеела освен Л. С., но и нейните майка и баща.
Договорените размер и начин на отложени плащания на продажната
цена и по двете сделки, били индиция за това, че същите не са договорени
случайно и поотделно за всяка от двете сделки. Съдържанието на договорките
за размера на продажната цена и за начина на плащането й и в двата договора,
както и последователността и сроковете, в които същите били сключени, били
индиция, че двата договора са свързани помежду си и че плащането на
продажната цена било договорено по начин, за да не се налага купувачът по
първата сделка Г. В. да дава собствени средства за заплащането й, тъй като
целта не била да му бъде прехвърлена собствеността върху имота, нито той да
я придобие и да плати определена цена за това. За това сочело и
обстоятелството, че по втората сделка била уговорена същата продажна цена.
Това сочело, че Г. В. се е съгласил да участва в поредица симулативни сделки,
които Д. С. искал привидно да сключи, за да възпрепятства ищцата да върне
имота в собствения си патримониум в случай, че заведе дело за отмяна на
дарението. За Г. В. било житейски нелогично да прави разходи за придобиване
на имота- данък придобиване, нотариални такси и само след един месец да
прехвърли имота за същата продажна цена със загуба за него. Това от своя
страна било индиция, че Д. С. искал само привидно да изглежда, че с
поредиците от сделки имотът е прехвърлен на дъщеря му и евентуално е
следвало да прехвърли имота безвъзмездно на дъщеря си, което да прикрие
двете привидни продажби. Определянето на срокове за плащане на цената и по
двете сделки било индиция, че средствата, с които Л. С. платила по втората
8
сделка били дадени от баща й Д. С. и след като тя ги превела по сметката на Г.
В., той от своя страна ги върнал на ответника Д. С. под формата на плащане на
продажна цена по първата сделка в договорения за отложеното плащане срок
15.10.2019г. Затова плащането на цената било уговорено разсрочено и на
части, за да може с една и съща сума в размер на 12 450 лева да се симулира
погасяване на задълженията за плащане на продажната цена и по двете
сделки. По изложените от ищцата съображения същата счита, че двете сделки
са нищожни поради липса на съгласие и в условията на евентуалност като
привидни поради абсолютна симулация.
Твърдения по иска с правно основание чл.26,ал.2,изр.1, пр.5 вр.
чл.17,ал.1 ЗЗД: В условията на евентуалност, ако се приеме, че волята на
страните по сделките от 09.08.2019г. и ****г. е била да имотът да се прехвърли
в патримониума на ответницата Л. С., се твърди, че двата договора са
сключени с цел да прикрият дарение на процесния имот, извършено от Д. С. в
полза на дъщеря му Л. С. с участието на ответника Г. В. и по двете сделки като
подставено лице, за да може имотът да остане в семейството, а ответницата Л.
С. да се легитимира като собственик пред третите лица. Излагат се правни
съображения за наличие на относителна симулация с твърдението, че
прикритата сделка е съглашение за дарение, което не е породило действие, тъй
като не са налице условията за неговата действителност. Излага се, че съгласно
чл.225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения, който от своя страна е необходимо изрично да изрази
съгласие, че приема дарението. Сочи се, че дарението на недвижимо
имущество следва да се извърши с нотариален акт, съгласно чл.18 ЗЗД и
доколкото в случая не било извършено прехвърляне на собствеността на имота
от ответника Д. С. към ответницата Л. С. безвъзмездно и веднага, не можело
да се приеме, че е спазена изискуемата от закона форма за извършването на
този вид сделки, поради което следвало да се приеме, че не са налице
условията за действителност на договора за дарение.
Твърдения по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС: Искът е
предявен при условие, че един от трите иска за прогласяване на нищожност на
процесните две сделки бъде уважен. По този иск се сочи, че по отношение на
ответницата Л. С. не може да намери приложение разпоредбата на чл.17,ал.2
ЗЗД, тъй като с оглед на близката й родствена връзка с ответника Д. С., тя е
знаела за исканата от ищцата издръжка, както и че баща й е възприел искането
9
на ищцата в тази връзка като нейно намерение да предприеме действия по
отмяна на дарението. Твърди, че тя е знаела, че двете процесните сделки са
привидни и целят само привидно пред трети лица, тя да се легитимира като
собственик на имота, за да не може същият да се върне в патримониума на
ищцата. Поради тези съображения се счита, че Л. С. не може да се приеме за
добросъвестен приобретател на имота и че за нея следва да се прилага
защитата на чл.17,ал.2 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са е депозирали отговор на исковата
молба, в който са изложили съображения за недопустимост и неоснователност
на главния иск. Сочи се, че искът може да бъде предявен в едногодишен срок
откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението.
Твърди се, че ищцата не е притежавала нищо, респ. не могла да дари нищо на
ответника по този иск. За нея липсвал правен интерес от предявяване на иска,
тъй като липсвало качеството на дарител. На следващо място се твърди, че
ищцата не се нуждае от издръжка, тъй като разполагала с достатъчно
средства, от които можела да се издържа респ. сама се била поставила в
състояние на нужда. Твърди се,че ответникът осигурявал издръжка на ищцата
спрямо своите възможности – в изпълнение на свой морален дълг. Излага се,
че даването на издръжка ответникът щял да постави себе си и лицата, които
бил длъжен да издържа по закон в по лошо положение от това на дарителя.
Твърди се, че имотът бил собственост по наследство от Д. С. **** на **** С.-
съпруг на ищцата, за което бил издаден КНА ****, том I, дело 406/06.02.1976г.
С НА №128, том VI, дело 1859/22.03.1989г. **** С. И. дарил на сина **** С. ½
ид.ч. от дворното място и със заявление рег.№12003/05.06.1989г., на основание
чл.56,ал.2 и ал.3 ЗТСУ **** И. отстъпил/учредил/ на **** С. правото да
надстрои жилищна сграда с втори етаж- четири стаи, кухня-бокс, тоалет и
баня, както и да пристрои гараж към жилищната сграда. За строителството
било издадено разрешение за строеж №213/15.05.1989г. за пристройка и
надстройка. Пристройката гараж и надстройката втори етаж от сградата, както
и незаконно изградения тогава тавански жилищен етаж били изградени
фактически през 1989-90 г. от **** И. с негови сили и средства. Парите за
строителството били получени от него като обезщетение за отчужден в полза
на държавата недвижим имот за изграждане на поликлиника в с.**** –
съгласно Заповед №1520/07.10.1985г. и Оценителен протокол от 17.05.1985г.
на ОНС. Въпреки вложените средства от **** И. по документи гаража и
10
втория етаж, на основание чл.56,ал.3 ЗТСУ станали собственост на сина му
**** С.. Твърди се, че за новопостроените обекти не е възникнала
съсобственост, поради и което договорът за доброволна делба с рег.
****/24.06.1991г. бил нищожен и не бил произвел действие. Сочи се, че по
този договор за делба практически всеки е получил това, което е притежавал в
лична собственост и преди договора за делба. Излага се, че ищцата е била
чуждо на собствеността лице и не е следвало да участва в този договор за
делба. С този договор тя не била придобила никакви права нито върху
сградата, нито върху гаража, тъй като и двете били лична собственост на
съпруга й. Сочи, че ако собствениците са искали да прехвърлят част от
обектите в сградата, това е следвало да стане със сделка в нотариална форма.
Твърди се, че поради неспазване на изискването на форма на сделките за
прехвърляне на недвижими имоти чрез нотариален акт, договорът за
доброволна делба в частта, с която е записано, че се предоставят в дял права
на ищцата е нищожен на основание чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД вр.чл.18 ЗЗД. Излага
се, че **** И. е бил едноличен собственик на първия етаж и гаража, които е
дарил на сина си Д. С. на ****г. и си е запазил правото на ползване върху тях.
Сочи се, че ищцата не е могла да запази правото си на ползване върху обекти,
чиято собственост не притежава.
По тези съображения се сочи, че предявеният иск е недопустим и се
отправя искане за прекратяване на производството по делото.
На следващо място като основание за недопустимост на исковата
претенция се сочи, че същата е предявена извън преклузивния срок по
чл.227,ал.3 ЗЗД. Твърди се, че за най късна дата, на която на дарителя са
станали известни основанията за отмяна на дарението следвало да се приеме
датата на нотариалната покана 23.07.2019г., като искът бил предявен на
02.04.2021г. По основателността на иска се твърди, че ищцата не се нуждае
трайно от издръжка, тъй като същата разполага с достатъчно средства, от
които може да се издържа и да покрива своите нужди. Твърди се, че ищцата
получава месечна пенсия в размер на 477.86 лева и отделно социални помощи
по реда на чл.70 ЗХУ въз основа на пожизненото решение на ТЕЛК. Излага се,
че ищцата е получавала ренти от притежавани от нея земеделски имот нива 25
008 кв.м. с идентификатор 72271.62.9 в землището на гр.**** и получавала
годишно от рента 1800 лева. На 14.04.2016г. ищцата продала тази нива за 35
11
011.20 лева. От получената сума 7500 лева били дарени на сина на ищцата
**** С., друга част дарила на ответника Д. С., а сумата от 19 000 лева била
преведена по нейната банкова сметка. Отделно от това на 26.06.2006г. ищцата
продала друга своя нива – имот №116005 в землището на с.Войниково,
общ.****. Сочи се, че ищцата придобила по дарение от баща си нива 50 004
кв.м. имот №62003 в землището на гр.****, която през 1997г. дарила на сестра
си половината от тази нива, а за останалата част от имота следвало да
получава рента в размер на 15550 лева годишно. Самата ищца признавала
собствеността и върху други имоти – в землището на гр.**** – имот №**** с
площ от 6.926 дка и имот №**** с площ 3.607 дка, за които можела да
получава рента не по-малко от 147.62 годишно. Отделно ищцата признавала,
че получава и финансово подпомагане от страна на ответника, което зависело
от моментните му възможности и варирало от 50 лева до 200 лева месечно в
различни периоди. Твърди се, че въпреки че ищцата нямала нужда от такова
финансово подпомагане, лишавайки себе си и лицата, към които има
задължение по закон за издръжка, както и въпреки наличието на банкови
кредити и здравословни проблеми на съпругата си, за които се отделяли
значителни средства от семейните доходи, ответникът давал с крайни
затруднения тези средства на майка си, но не като издръжка, която й дължал в
изпълнение на трансформация по нищожен “договор за дарение”, а в
изпълнение на свой нравствен дълг. Отделно се сочи, че ищцата живее в
приземния етаж на сградата като няма никакви разходи за това ползване, а
също била подпомагана с това безвъзмездно ползване от нея на жилище, което
не било нейна собственост. Твърди се, че тя не заплаща консумативи за ток и
вода, които се заплащали изцяло от ответника. Твърди се, че приземният етаж
не е маза, а напълно нормално жилище с площ от 69.08 кв.м., прехвърлено от
бащата в собственост на Д. С. и което задоволява напълно всичките й нужди.
Излага се, че споровете не са породени между ищцата и ответниците, а всички
спорове за имота и неговото ползване били между Д. С., а впоследствие
неговата дъщеря Л. С. и **** С. П./син на брата на ответника **** С./, който
се настанил да живее заедно със съпругата си в незаконно изградения
тавански етаж и относно отказа на последния да заплаща консумативни
разходи във връзка с ползване на помещението. **** П. и съпругата му ****
П.а предизвиквали непрестанни конфликти и настройвали ищцата и й
въздействали по различни начини, за да вземе тяхната страна в спора. Двамата
12
били лекари и работели в болница, като след възникване на споровете
изведнъж ищцата била приемане в лечебни заведения с различни диагнози.
Приемането й в болница обикновено ставало в събота или неделя с престой
около 3 дни, след което била изписвана с подобрение като системно в
епикризите се преписвали едни и същи факти и обстоятелства от различните
издадени предходни документи. Ищцата била подложена системно на нарочни
изиследвания, операции и др., закупували се лекарства, за които нарочно се
снабдявали със фактури, за да се набавят доказателства за влошено
здравословно състояние,с което да се обоснове нуждата й от издръжка.
Същевременно ищцата се разхождала по двора, копаела и поливала и по нищо
не личало, че е в тежко здравословно състояние, а външният й вид показвал
значително по-добро за възрастта й състояние. Оспорват се всички
представени от ищцата медицински документи. Твърди се, че ответникът
получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 1500 лева. с
част от средствата същият изплащал потребителски кредит по договор от
20.03.2018г. в размер на 342.38 лева месечно. Имал задължение да издържа
дъщеря си Л. С., която била студентка редовно обучение в Икономически
университет ****, чиято издръжка надхвърляла 600 лева месечно. Отделно от
това заплащал и семестриалните й такси, като последната такса била 1045
лева. Отделно от това издържал семейството като плащал обичайните
месечни консумативни разходи за ток и вода, телефон, храна, дрехи, транспорт
и др. Сочи се, че съпругата на ответника **** С. е с извършени тежки
операции за отстраняване на органи, с крайно влошено здравословно
състояние- хипертонично сърце с камерна тахикардия, увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначни стълб,
хронична нестабилност на ляво коляно, гонартроза на дясно коляно с
показания за хирургично лечение, подостър тиродит и хроничен вагинит,
болест на щитовидната жлеза, мозъчна болест и СИНКОП/припадъци, колапс/
, които налагали постоянно лечение, приемане в болници, отсъствия от работа
поради необходимост от болнично и стационарно лечение, за което финансово
се грижел изцяло ответникът. Сочи се, че поради всичко изложено с
плащането на претендираната от ищцата издръжка ответникът би поставил
себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от
това на ищцата.
По отношение на предявените в евентуалност искове се заявяват
13
следните твърдения и възражения: Излага се отново, че ищцата никога не е
била собствени на имота, не е дарила имот на сина си и няма валидно право на
ползване върху имота, поради и което няма правен интерес да оспорва
сделката на ответника Д. С. от 09.08.2019г, нито сделката на Г. В.а с Л. С..
Сочи се, че като трето за собствеността лица ищцата няма правен интерес да
оспорва сделките с имота, тъй като дори и тази сделка да бъде развалена респ.
прогласена за недействителна, тя не би могла да получи никакви права върху
процесния имот. Твърди се, че дори и да се приеме, че ищцата е дарител и има
валидно право на ползване, респ., че са налице основания за уважаване на
иска за отмяна на дарението, то съгласно чл.227,ал.5 ЗЗД отмяната на
дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху имота
преди отбелязване на исковата молба. Сочи се, че исковата молба по
настоящото дело е отбелязана в СВ на 04.06.2021г. – 2 години след датата на
сделката, респ. правата, придобити от Г. В. не се засягат от предявяване на иск
за отмяна на дарението, поради което Д. С. валидно е продал имота си на Г. В.,
а последният валидно станала собственик на същия и е можел да се
разпорежда с него по негова преценка. Това важало и за сделката между Г. В.
и Л. С., която била от ****г. – повече от 1.5 години от отбелязване на исковата
молба в СВ, респ правата на купувача Л. С. също не се засягали от
предявяване на иска за отмяна на дарението респ. от неговото уважаване и
ответницата била собственик на процесния имот. Всички твърдения на
ищцата относно привидността на сделките се оспорват като напълно
несъстоятелни, необосновани и противоречащи на действителността. Сочи се,
че същите са неотносими към спора, тъй като не санирали пропуснатия от
ищцата преклузивен срок. Оспорва се твърдението, че Г. В. бил съпруг на
сестрата на **** С. към момента на продажбата се оспорва като невярно. Сочи
се, че ищцата пропуснала да посочи, че Д. С. запазил владението върху имота
до пълното изплащане на продажната цена и в негово право било в
неформални разговори да посочва, че имотът е негов. Излага се, че с оглед
императивната разпоредба на чл.227,ал.5 ЗЗД всички твърдения и претенции,
свързани с двете сделки били недопустими и в условията на евентуалност
неоснователни. Сочи се, че за ищцата липсва правен интерес за предявяване
на искове за прогласяване нищожността на двете сделки. Тези искове били
недопустими, тъй като датата им ищцата била трето за собствеността лице.
Твърди, че предявените искове по чл.26 ЗЗД са неоснователни. Липсвали
14
каквито и да било правни и фактически основания да се приеме, че липсва
съгласие на страните по атакуваните сделки. И двата нотариални акта били
подписани лично от участвалите в сделките лица и нито един от тях не
оспорвал съгласието си, респ. волята си за сключване на тези сделки.
Съчинението по тази тема в исковата молба не отговаряло на правната и
фактическа обстановка. Липсвали каквито и да било основания да се приеме,
че сделките са привидни поради абсолютна симулация- липсвали насрещни
изявления на страните по сделките – обратно писмо, в което страните да
изложили волята си за симулативност на сделките. Липсвало и доказателство
за наличие на такава симулация. Твърди се, че външно обективираната воля и
на тримата ответници изцяло съвпада с вътрешните им желания, поради което
и всеки от тях е сключвал съответните договори, които са валидни и са
проявили правно действие. Сочи се, че коментара в исковата молба за начина
на разплащане по сделките е неотносим към предявените искове, тъй като
договарянето в тази връзка е единствено в правомощията на страните по
сделките, а не на трети лица. Твърди се, че нито една от страните по двете
сделки няма претенции към другата страна във връзка с плащанията на
продажната цена. За ищцата липсвал правен интерес да оспорва тези
плащания, които съставлявали вътрешни отношения само между страните по
сделката. Твърди се, че ищцата липсва правен интерес за предявяване на иск
за разкриване на прикрита сделка, на основание чл.17,ал.1 ЗЗД. Изложените
вече основания се поддържат и по този, който се счита за недопустим и
неоснователен. Сочи се, че липсва прикрита сделка, която да бъде разкривана,
както и липсвали доказателства за такава прикрита сделка. Твърди се, искът
по чл.108 ЗС е недопустим поради липсата на правен интерес от
предявяването му. Сочи се, че този иск е неоснователен, тъй като ищцата не е
собственик на имота, ответницата Л. С. го владее на правно основание, което е
годно да я направи собственик. Неотносимо към този иск било обстоятелство
дали ответницата Л. Стоянова е знаела, че ищцата е поискала издръжка от
баща й Д. С.. Същото важало и за знанието или незнанието й, че баща й е
възприел тази покана като намерение на ищцата да предприеме действия по
отмяна на дарението. Това било неизвестно за Л. С.. Това, което ответницата
знаела е, че баба й е напълно задоволена и разполага с всякакви удобства,
които са адекватни за нейната възраст, състояние и условия за живот. Твърди
се, че до преди възникването на конфликта за четвъртия етаж ищцата била в
15
отлични отношения със семейството на сина си и нямала претенции за
някакви свои незадоволени нужди.
По иска с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД се сочи, че същият
недопустим и неоснователен. Нямало кака съдът едновременно да уважи иска
по чл.227,ал.1, б.“в“ ЗЗД и иска по чл.227,ал.5 ЗЗД. С уважаването на първия
иск щяла да отпадне материалноправната легитимация на надарения да
извърши последващи разпоредителни сделки с имота респ. тази
разпоредителна сделка щяла да бъде недействителна и нямало как въз основа
на нея да се присъди обезщетение по чл.227,ал.5 ЗЗД. За ищцата липсвал
правен интерес от обявяване на относителна недействителност. Липсвали
твърденията, че ищцата има качеството на кредитор към датата на сключване
на сделките и доказателства за това.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
В хода на производството бяха представине и приети слединте писмени
доказателства: Удостоверение за наследници с изх. ****08.01.2021 г., издадено
от Община **** - заверено за вярност копие; Нотариален акт за дарение на
недвижим имот ****, тим VI, дело 1859/1989 г. заверен от нотариус при
Варненски районен съд - заверено за вярност копие; Договор за доброволна
делба от ****., заверен от нотариус Р. Табакова при ВРС - заверено за вярност
копие; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130, том ****, дело №
****/**** г. по описа на нотариус ****, с район на действие PC – **** -
заверено за вярност копие; Епикриза с ИЗ № 3567/03.07.2018 г., издадена от
„Военномедицинска академия" МБАЛ - **** - заверено за вярност копие;
Експертно решение № 3020 от заседание № 147/09.11.2016 г. на ТЕЛК за
Общи болести И-ри състав - заверено за вярност копие; Епикриза № 5858
издадена на Д. И. от 12.11.2018 г. Отделение по кардиология във
военномедицинска академия" - МБАЛ - **** - заверено за вярност копие;
Нотариалната покана с per. № 7874/23.07.2019 г., том. 2, Акт 160, на нотариус
Красимира Кангалова, с per. № 513 на НК и с район на действие PC - **** -
заверено за вярност копие; Епикриза с ИЗ № 4462 от 05.08.2019 г., издадена от
МБАЛ „Военномедицинска академия" - гр. **** заверено за вярност копие;
Епикриза с ИЗ № 35673 от 22.08.2019 г., издадена от МБАЛ
16
„Военномедицинска академия" -гр. **** - заверено за вярност копие;
Нотариална покана отговор, с per. № 8179/30.07.2019 г., том 2, Акт 177,
връчена на 05.08.2019 г. от нотариус Красимира Кангалова, с per. № 513 на
Нотариалната камара и район на действие PC - ****- заверено за вярност
копие; Отговор на „Нотариална покана - отговор", с per. № 5347, том 2, Акт 61,
връчена на 30.08.2019 г. от нотариус ****, с per. № 116 на Нотариалната
камара и район на действие PC - **** - заверено за вярност копие; Извлечения
от банкова сметка на ищцата за периода 01.08.2019 г. до 03.02.2021 г.,
издадени от банка „Банка ДСК" ЕАД - заверено за вярност копие; Решение №
376/27.01.2020 г., по гр. д. № 18944/2019 г. по описа на PC - ****, 39 с-в -
заверено за вярност копие; Решение № 429/30.03.2020 г. постановено по в.гр.д.
№ 670/2020 по описа на ВОС -заверено за вярност копие; Фискален бон №
0000496/05.11.2020 г., издаден от „ФСИ - 1" ООД, с ЕИК *********, ведно с
Превозен билет по чл. 211, ал. 3 от ЗГ № ********** от 05.11.2020 г., с
получател Д. Д. - заверено за вярност копие; Фактура №
**********/07.01.2020 г., издадена от „ФСИ - 1" ООД, с ЕИК *********,
ведно с Фискален бон № 0000671/07.01.2021 г. към нея и Превозен билет по
чл. 211, ал. 3 от ЗГ № ********** от 07.01.2021 г., с получател Д. Д. - заверено
за вярност копие; Фактура № **********/04.02.2020 г., издадена от „ФСИ - 1"
ООД, с ЕИК *********, ведно с Фискален бон № 0000730/04.02.2021 г. към
нея и Превозен билет по чл. 211, ал. 3 от ЗГ № ********** от 04.02.2021 г., с
получател Д. Д. - заверено за вярност копие; Разписки за заплатена вода за
месеците февруари 2020 г, март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г.,
юли 2020 г., август 2020 г., септември 2020 г., октомври 2020 г., ноември 2020
г., декември 2020 г., януари 2021 г. заверени за вярност копия; Приходна
квитанция Серия ББ20 № **********/16.06.2020 г., издадена от Община ****
- заверено за вярност копие; Приходна квитанция Серия ББ21 №
**********/24.02.2021 г., издадена от Община **** - заверено за вярност
копие; Фискални бонове издадени от „БТК" ЕАД /VIVACOM/, с ЕИК
********* месеците януари 2020 г., февруари 2020 г, март 2020 г., април 2020
г., май 2020 г., юни 2020 г., юли 2020 г., септември 2020 г., октомври 2020 г.,
декември 2020 г., януари 2021 г. и разписка за месец август 2020 г., . - заверени
за вярност копия; Абонаментен договор № 37853235310 с „Булсатком" ЕАД, с
ЕИК ********* и Протокол за монтаж от 28.11.2019 г., към договора - 5 стр. -
заверено за вярност копие; Фактура № **********/08.01.2021 г., издадена от
17
„Зора М.М.С." ООД с ЕИК: *********, ведно с касов бон - заверени за
вярност копия; Епикриза с ИЗ №5232 от 07.11.2020 г. издадена от
Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение
„Проф., Д-р Д. Стаматов - ****" ЕООД - заверено за вярност копие; Фактура
№ **********/09.11.2020 г., издадена от СБАГАЛ „Проф., Д-р Д. Стаматов -
****" ЕООД, ведно с фискален бон - заверено за вярност копие; Амбулаторен
лист № 000191/01.02.2021 г., издаден от Д-р Лиляна Попова - заверено за
вярност копие; Епикриза с ИЗ №5019 от 17.02.2021 г. издадена от УМБАЛ
„****" ЕАД ****, I Клиника по Нервни болести - заверено за вярност копие;
Рецепта, издадена от Д-р Янко Панделиев, за допълнителните медикаменти за
лечение на ищцата във връзка с лечението предписано от УМБАЛ „****" ЕАД
****, I- Клиника по Нервни болести, съгласно Епикриза от 17.02.2021 г. -
заверено за вярност копие; Фактури № **********/23.02.2021 г., ведно с
фискален бон, издадени от „Равиа" ЕООД, с ЕИК ********* /Аптека/ за
закупени допълнителни медикаменти за лечение на ищцата, изписани й от Д-р
Панделиев, във връзка с лечението предписано от УМБАЛ „****" ЕАД ****,
I- Клиника по Нервни болести - заверено за вярност копие; Рецептурна книжка
на хронично болния № Н 222112, заверена на 21.02.2013 г. от РЗОК -7 стр. -
заверено за вярност копие; Фактури, ведно с Фискални бонове, издадени от
„Равиа" ЕООД, с ЕИК ********* /Аптека/ за закупувани медикаменти по
рецептурна книжка, за периода от месец август 2020 г. до месец февруари
2021 г. - 18 стр - заверени за вярност копия; Фактури, ведно с Фискални
бонове, издадени от „Равиа" ЕООД, с ЕИК ********* /Аптека/ за закупувани
медикаменти за поддържане на устната хигиена и други лекарства и
консумативи, за периода от месец август 2020 г. до месец февруари 2021 г.-11
стр. - заверени за вярност копия; Рецепта, издадена от Д-р Янко Панделиев, с
УИН ********** от 27.01.2021 г. съдържаща предписани медикаменти за
лечение на ставните заболявания на ищцата -заверено за вярност копие;
Фактури № **********/28.01.2021 г., ведно с фискален бон, издадени от
„Равиа" ЕООД, с ЕИК ********* /Аптека/ за закупени медикаменти за лечение
на ставните заболявания на ищцата - заверено за вярност копие; Амбулаторен
лист № 000431.29.09.2020 г., издаден от Д-р Йордан В. Димов -заверено за
вярност копие; Фактура № **********/29.09.2020 г., издадена от ЕТ „РАЙ-
Гордан Димов-АИППМПДМ", ведно с Фискален бон от същата дата -
заверено за вярност копие; Фактури и Фискални бонова за закупени
18
хранителни продукти - заверено за вярност копие; Удостоверение с изх. №
ЦЗ042-03-950/-7.10.2020 г., издадено от ТП на НОИ - **** -заверено за
вярност копие; Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. **** с
вх. per. № 20630/09.08.2019 г., дв. Вх. per. № 20471/09.08.2019 г., акт № 86, том
LVII, дело № 12430/2019 г. - заверено за вярност копие; Декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН от **** Д. С., представена от нея като доказателство по гр. дело.
№ 18944/2019 г. по описа на ВРС, 39 с-в заверено за вярност копие;
Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. **** с вх. per. №
25439/**** г., дв. вх. per. № 25238/**** г., акт № 33, том LXXI, дело №
15469/2019т. - заверено за вярност копие; Разпечатка на обява за продажба на
недвижим имот, публикувана на 25.02.2021 г. от Галин Петро, в социалната
мрежа феисбук - заверено за вярност копие; Писмо с изх. № Ж-5/08.02.2021 г.,
издадено то Община **** по жалба подадена от по-големия син на ищцата
**** С. - заверено за вярност копие; Справка № 523341/11.05.2021 г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички служби в страната за
Д. Д. И., с ЕГН **********, издадена от Агенцията по вписванията - заверено
за вярност копие; Решение № 235/22.01.2010 г., постановено по гр.д.
5744/2008 г. по описа на ВРС - заверено за вярност копие; Решение №
1457/27.04.2010 г., постановено по гр.д. 5744/2008 г. по описа на ВРС -
заверено за вярност копие; Решение № 317/21.03.2011 г., постановено по гр.д.
1246/2010 г. по описа на ВОС - заверено за вярност копие; Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 130, том ****, дело № ****/**** г. по описа на
нотариус ****, с район на действие PC - **** заверено за вярност копие;
Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № 033/31.03.2021
г., издадено от Община **** - заверено за вярност копие; Удостоверение с изх.
№ 3042-03-674/10.05.2021 г., издадено от ТП на НОИ - гр. **** - заверено за
вярност копие; Експертно решение № 3020 от заседание № 147/09.11.2016 г.
на ТЕЛК за Общи болести П-ри състав - заверено за вярност копие; Епикриза с
ИЗ № 3567/03.07.2018 г., издадена от „Военномедицинска академия" - МБАЛ -
**** - заверено за вярност копие; Епикриза № 5858 издадена на Д. И. от
12.11.2018 г. Отделение по кардиология във „Военномедицинска академия" -
МБАЛ - **** - заверено за вярност копие; Епикриза с ИЗ № 4462 от 05.08.2019
г., издадена от МБАЛ „Военномедицинска академия" - гр. **** заверено за
вярност копие; Епикриза с ИЗ № 35673 от 22.08.2019 г., издадена от МБАЛ
„Военномедицинска академия" - гр. **** - заверено за вярност копие;
19
Епикриза с ИЗ № 5232 от 07.11.2020 г. издадена от Специализирана болница
по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф., Д-р Д. Стаматов -
****" ЕООД - заверено за вярност копие; Епикриза с ИЗ № 5019 от 17.02.2021
г. издадена от УМБАЛ „****" ЕАД ****, I Клиника по Нервни болести -
заверено за вярност копие; Рецептурна книжка на хронично болния № Н
222112- заверена на 21.02.2013 г. от РЗОК - 7 стр. - заверено за вярност копие;
Декларация за материално и гражданско състояние – оригинал; нотариален
акт за покупко продажба **** том VI, дело № 843 от 26.07.1950 г.;
удостоверение изх.№ 017/01.07.2021 г. на община ****; КРП, одобрен със
Заповед № 1020/26.04.1921 г. - за уличната регулация, и Заповед №
1418/26.04.1921 г.; удостоверение за наследници изх.№ 286/16.07.2019 г. на
община ****; удостоверение изх.№ 013/07.06.2021 г. на община ****;
удостоверение № 590/1975 г. на ВРС от 19.05.2021 г., съгласно резолюция на
съда от 01.12.1975 г.ВРС; удостоверение за наследници изх.№ 359/08.07.2021
г. Община ****; заповед № 4408/20.06.1967 г. за одобрен общ РП; заповед №
187/15.02.1980 г. на председателя на ОНС-**** за ЗРП; копие от РП и ЗРП,
одобрени с горните две заповеди ведно с разписен лист към него в частта за
имот пл .№ 251; строително разрешение № 273 от 13.11.1970 г.; нотариален
акт **** том I, дело 406 от 06.02.1976 г. на нотариус при ВРС; извадка от
Регистър по гражданско състояние, стр.164; удостоверение изх.№
33/31.03.2021 г. на Община **** за семейно състояние на ищцата; нот.акт за
дарение **** от 22.03.1989 г.; 3аявление рег.№ 12003 от 05.06.1989 г. на
нотариус при ВРС, на основание чл.56, ал.2 и 3 от ЗТСУ; доказателства за
закупени строителни материали от **** С. И. - 42 листа; отчуждителна
заповед № 1520 от 07.10.1985 г. на ИК на ОНС-****. 19.оценителен протокол
от 17.05.1985 г. на комисия за оценка на обезщетенията по ЗТСУ; ДДД от
****.; нот.акт за дарение № 130 от **** г.; удостоверение за наследници изх.№
259 от 14.05.2021 г. общ.****; нот.акт за продажба № 23 от 14.04.2016 г.;
банкови платежни документи за цената на продадения имот - 2 листа; нот.акт
за продажба № 186 от 26.06.2006 г.; нот.акт за дарение № 522 от 29.10.1997 г.;
нот.акт за дарение № 523 от 29.10.1997 г.; доказателства за плащане на
ел.енергия от ответника за последните три години – 35 листа; снимки на
сградата и на жилището, в което живее ищцата; удостоверение за граждански
брак № 094198 от 25.01.1997 г.; медицински документи за здравословните
проблеми на съпругата на ответника и на отв. Л. Д. – 51 листа; Техническа
20
експертиза – Архитектурно заснемане от 05.04.2019 г., изготвено от ****
ЕООД; сл.бележка изх.№ 173/14.05.2021 г., издадена от Фрапорт Туин Стар
Еърпорт Мениджмънт АД; Договор за потребителски кредит от 20.03.2018 г. с
ЦКБ АД; 3 броя удостоверения от ИУ ****, че Л. Д. С. е студент редовно
обучение, платена форма; Справка от сайта на ИУ за извършени плащания на
такси; доказателства за заплатени от отв. Д. П. такси за обучение – 6 бр.; 5
броя фискален бон от аптека Равиа, Фактура № **********/09.01.2023 г.,
издадена от Равиа ЕООД, 2 броя разпечатки от портала за ел.услуги на АГКК,
разпечатка Средни цени на сделките със земеделска земя през период 2010-
2021 година, Извлечение от банкова сметка на Д. Д. И., разкрита в Банка ДСК,
за периода от 01.01.2018 г. до 02.04.2021 г., Писмо от БНБ изх.№ БНБ
94037/05.09.2022 г. с приложени 3 броя справки, документи по Прокурорска
преписка № 3103/2021 г. по описа нан РП-****, съдържаща 10 листа и
Разрешение за строеж от 15.05.1989 г., представено в PVC папка, като указва
на страните, че ще цени тяхната стойност при решаване на спора по същество
с крайния съдебен акт; Скица на поземления имот № 15-1240200 25.10.2022 г.
на СГКК – гр. ****, Скица на сграда № 15-1240657-25.10.2022 г. на СГКК гр.
****, Скица на сграда № 15-1240661-25.10.2022 г. на СГКК – гр. ****, Скица
на поземления имот № 15-1240662-25.10.2022 г. на СГКК – гр. ****, Писмо от
РЗОК – **** с изх.№ 9400-1350411/12.10.2022 г., с информация по
заявление/писмо с вх.№ 94-00 13504/03.10.2022 г. – 13 стр., Писмо от Агенция
за социално подпомагане от 04.10.2022 г., Справка задължение по карта за Д.
П. С. от банка ЦКБ АД, Договор за аренда от 01.03.2007 г., ведно с Анекс от
27.12.2011 г., Удостоверение за наследници на **** **** **** от 16.07.2019 г.;
Удостоверение за граждански брак № ****, издадено от Градски народен
съвет- гр. ****, въз основа на акт за граждански брак № ****/12.02.1967 г. -
заверено за вярност копие; Договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2007
г., вписан в СВ - гр. ****, вписан с вх. per. № 4, с дв.вх.рег. № 594 от
01.03.2007 г., Акт № 62, том 2 заверено за вярност копие; Анекс от 27.12.2011
г. към договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2007 г., вписан в СВ - гр.
****, вписан с вх. per. № 2720, с дв.вх.рег. № 2718 от 27.12.2011 г., Акт № 206,
том 4 - заверено за вярност копие; Удостоверение за наследници № 590 от
31.10.2022 г., издадено от Община **** -заверено за вярност копие;
Удостоверение за наследници № 591 от 31.10.2022 г., издадено от Община
**** -заверено за вярност копие; Решение № 235 от 22.01.2010 г. постановено
21
по гр.д. 5744/2010 г. по описа на Варненски районен съд - заверено за вярност
копие; Епикриза с ИЗ № 28002 от 08.08.2022 г., издадена от УМБАЛ „****"
ЕАД **** - заверено за вярност копие; Амбулаторен лист от 16.09.2022 г.,
издаден от Д-р Ирена Русинова - заверено за вярност копие; Амбулаторен лист
от 07.10.2022 г., издаден от Д-р Ирена Русинова - заверено за вярност копие;
Рецепти - 2 бр. - заверено за вярност копие; Амбулаторен лист от 15.11.2022 г.,
издаден от Д-р Г. Момчев заверено за вярност копие; Рецепти - 3 бр. - заверено
за вярност копие; Амбулаторен лист от 25.11.2022 г., издаден от Д-р Ирена
Русинова - заверено за вярност копие; Амбулаторен лист от 01.12.2022 г.,
издаден от Д-р Г. Момчев - заверено за вярност копие; Извадка от рецептурна
книжка на Д. И. - 2 стр. - заверено за вярност копие; Фискални бонове и 1 бр.
фактура за закупени от ищцата лекарства, за част от 2021 г. и 2022г. - заверено
за вярност копие; Приходна квитанция № *********/24.02.2021 г. и Приходна
квитанция № **********/15.06.2020 г., издадени от Община **** - заверено за
вярност копие; Фактура № **********/27.09.2021 г., издадена от „ФСИ-Г
ЕООД, ведно с фискален бон - заверено за вярност копие; Фактура №
**********/07.01.2022 г., издадена от „ФСИ-Г ЕООД, ведно с фискален бон
заверено за вярност копие; Фактура № **********/25.02.2022 г., издадена от
„ФСИ-Г ЕООД, ведно с фискален бон - заверено за вярност копие; Разходен
касов ордер от 06.12.2022 г. - заверено за вярност копие; Одобрен и съгласуван
архитектурен проект № 103/15.05.1989 г., за пристройка и надстройка на
жилищна сграда, изградени в недвижим имот, с адрес: гр. ****, ул. „****" 6,
Фискални бонове за закупени хранителни продукти от ищцата за месеците
юли, август, септември, октомври и ноември 2022г. - заверено за вярност
копие; Удостоверение № 48/07.03.2023 г,. издадено от началник отдел УТЗ и
СК при Община ****; Договор от 25.11.2015г.между ЦКБ АД и Д. С.;
Служебни бележки от 02.02.2023 г. на Д. С. и **** С. издадени от ВСК ****;
Фактура № **********/12.07.2016 г.; Договор за продажба на
моторнопревозно средство от 12.07.2016 г. Приходна квитанция Серия Б22 №
**********/17.03.2022 г. Платежно нареждане № 80821 VM-A-
A0622/07.02.2023 г. и Договор за кредит от 14.01.2023г. сключен между
„БАНКА ДСК“ АД и **** С.; справки по движението на посочените сметки, а
именно от: „УниКредит Булбанк“ АД с изх. №№ 0890-49-010955/20.02.2023г. и
0890-49-016033/14.03.2023г., „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с изх. №№ 001-
9175/16.02.2023г. и 001 13684/14.03.2023г., „ЦКБ“ АД с изх.№ 31206-
22
24.03.2023г.; от Икономически университет – **** с изх. № РД21-
116/17.02.2023г., копие на писмо с докладна записка от РУ – **** с УРИ
445200-422/20.02.2023г.; копие на материали от преписката по описа на РУ –
**** – 12 стр., която се намира във ВРП; писмо от ТД на НАП **** с изх. №
8347-1/16.02.2023г. ведно със справки относно лицата Д. П. С. и **** Д. С.;
писмо с изх. № 4008 03-58 от 22.02.2023г. от НОИ, ТП – **** ведно с
удостоверения за Д. Д. И. и Д. П. С.; Данъчна декларация по чл. 14 от Закона
за местните данъци и такси и облагане с данък върху недвижимите имоти от
02.05.2021г. от Л.Д. С., Епикриза на Д. Д. И. от ВМА – **** от01.12.2019г.,
Епикриза на Д. Д. И. от „СБОБАЛ – ****“ЕООД от 24.06.2021г., амб.лист №
001903 от 08.06.2021г., Епикриза на Д.Д. И. от ОМЦ „Св. Н. Чудотворец“ – гр.
**** от 22.11.2011г., Епикриза на Д. Д. И. от УМБАЛ „****“ ЕАД **** от
30.03.2013г., Епикриза на Д. Д. И. от УМБАЛ „****“ ЕАД – **** от
09.07.2021г., Епикриза на Д. Д. И. от УМБАЛ „****“ ЕАД – **** от
08.02.2016г., Епикриза на Д. Д. И. от УМБАЛ „****“ ЕАД – **** от
18.07.2016г., Епикриза на Д. Д. И. от ВМА – **** от 06.05.2020г. ведно с 2 бр.
кардиограми, 3 бр. рецепти; Амб.лист № 23079805А616 от 20.03.2023г. ведно
с Лицева рентгенография на коленни стави, Амб. Лист № 230669077А84 от
07.03.2023г. ведно с Профилна рентгенография на лумбални прешлени,
Амб.лист № 23068406АЕ80 от 09.03.2023г., 13 бр.амб.листи на Д. Д. И.,
Епикриза на Д. Д. И. от УМБАЛ „****“ ЕАД – **** от 04.04.2023г.,
рецептурна бланка, 8 л. с касови бонове за закупувани медикаменти; разписки
за извършени разходи за вода, медикаменти, както и удостоверение от Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – ****; епикризи от ищцата, а именно епикриза от
14.09.2023г. от Клиника по ревматология към УМБАЛ „****“ ЕАД – ****,
ведно с 3 бр. рецепти и епикризата от СБАЛ по Кардиология – гр. **** от
16.08.2023г.; 2 бр. нотариални актове, а именно Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 84 том ІІІ рег. № 3121 дело № 373 от 2023г. и Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 85 том ІІІ
рег. № 3124 дело № 374 от 2023г.; Фактура № 1263/30.11.2023 г. с издател
АИПСМП – Кардио ЕООД, ведно с фискален бон, Амбулаторен лист от
03.11.2023 г., Епикриза от 07.12.2023 г., издадена от Специализирана болница
по очни болести за активно лечение – **** ЕООД, Фактура № 1
491/05.12.2023 г., издадена от СБОБАЛ – **** ЕООД, 4 броя фискални бонове,
Договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2023 г., сключен между
23
Банка ДСК АД и Д. Д. И., ведно с Общи условия, Погасителен план и ГПР, 2
броя вносни бележки; Удостоверение изх. № 3042-03-1223/09.10.2023 г.,
издадено от НОИ ТП – ****; два броя амбулаторни листи от 08.02.2024 г.,
рецепта от д-р.Д. К., епикриза от УМБАЛ“Св.Марина“ ЕАД, епикриза от
МБАЛ“Света Аннна – ****“ АД, четири броя рецепти, фактура № **********
от 08.02.2024 г., два броя писмени документи от Изпълнителна агенция по
горите – РДГ – **** от дати:08.02.2024 г.,03.08.2023 г. и фискален бон за
сумата от 400 лв. от 03.08.2023 г.; писмени документи в заверен вид: епикриза
от СБАЛОЗ „Д-р. Марко Антонов Марков– ****“ ЕООД, амбулаторен лист от
05.07.2024 г., рецептурна бланка от 20.08.2024 г., амбулаторен лист от
24.09.2024 г., два броя рецепти издадени от 24.09.2024 г. и от 31.10.2024 г., два
броя амбулаторни листи от 01.10.2024 г.; служебна бележка изх.№
469/04.11.2024 г.; писмени документи в заверен вид: писмо от НАП изх.№
59189 1/18.11.2024 г., 4 броя фактури от 06.01.2025 г. и касови бележки към
тях, фактура от 07.01.2025 г. и касова бележка към нея, фискален бон от
10.01.2025 г., два броя фактури от 20.11.24 г. и 25.09.2024 г., два броя епикризи
от ВМА за Д. Д. И.; два броя вносни бележки за плащания към бюджета, три
броя амбулаторни листи, три броя рецептурни бележки, ЕМГ изследване от
ДКЦ“Чайка“ ЕООД от 04.02.2025 г.; фактура № 165 от 17.02.2025 г.,
изпълнителна агенция по горите превозен билет от 17.02.2025 г., епикриза от
УМБАР **** - ****, писмо от НАП изх.№ 54-03-11657/10.03.2025 г., справка
от НАП за периода 01.01.2023 г. – 28.02.2025 г., писмо от НОИ изх. № 4008-03-
108 от 12.03.2025 г., удостоверение от НОИ изх.№ 4008-03-108 от 12.03.2025
г.; удостоверение от НОИ изх.№ 3042-03-400 от 20.03.2025 г., три страници от
дентален център в превод от английски език, договор за потребителски кредит
от 18.03.2025 г., погасителен план от 18.03.2023 г., допълнително
споразумение от 18.03.2025 г., погасителен план от 16.01.2025 г.
С нотариален акт за покупко-продажба **** том III, дело № 843 от 26.
07.1 950 г. **** **** **** - баща на **** С. И. и дядо на първия ответник, е
закупил 3/4 ид.ч. от едно дворно място, цялото от 2000 кв.м. в кв.18, който
имот е пл. № **** (парцел VII и VIII), при общи съседи: ****, ****, **** и
улица, ведно с постройката върху него. Съгласно удостоверение изх.№
17/01.07.2021 г. на община **** **** **** **** и **** **** И. са едно и също
лице. По КРП, одобрен с две заповеди - Заповед № 1020/26.04.1921г. - за
уличната регулация, и Заповед № 1417/26.04.1921г. - за дворищна регулация,
24
за имот пл. № **** са били отредени два парцела - парцел VII и парцел VIII,
като видно от представената извадка от този план закупената постройка е
разположена в парцел VII-****. Установява се, че **** **** **** е починал
на 30.08.1953г., като видно от удостоверение за наследници изх. №
286/16.07.2019 г. на община ****, същият е оставил за наследници: преживяла
съпруга Станка П.а Д. и синове **** С. И. и Д. С. ****. От удостоверение №
590/1975 г. на ВРС от 19.05.2021 г.,се установява, че на 01.12.1975г. в
особената книга е вписан отказ на Станка П.а Д. от наследството на съпруга й
**** **** ****. Единият от наследниците на **** **** **** - синът му Д. С.
**** е починал на **** г. и е наследен от майка си Станка П.а Д.. След
смъртта й на 19.09.2010г. неин единствен наследник е синът й **** С. И..
Със заповед № 440§/20.06.1967 г. е одобрен общ РП на с. ****, окръг
Варненски, а със заповед № 187/15.02.1980 г. на председателя на ОНС- **** е
одобрен общ РЗП на с. ****. По този план имотът на **** С. И. (****),
останал му в наследство от баща му **** **** ****, е отразен като поземлен
имот пл. N9 251, за който е отреден парцел ****, в кв.25 по плана на с. ****,
записан в разписния лист в собственост на наследници на **** **** ****.
Видно от строително разрешение № 273 от 13.11.1970 г., на „наследниците на
**** **** ****" е разрешено да изградят гараж с площ от 15 кв.м. в
собственото им място кв.25, парцел ****, който гараж е бил изграден от
единствения наследник **** С. И..
С нотариален акт **** т. I, н.д.№ 406 от 06.02.1976 г. на нотариус при
ВРС, **** С. И. (****) е признат за собственик „по наследство от покойния си
баща и наследодател **** С. И...." на дворно място с площ от 565 кв.м. в с.
****, Варненско и представляващо имот пл. N° 251, парцел VII в кв. 25, при
съседи: улица, ****, ****, ****, ****, ****, заедно с находящата се на същото
място жилищна сграда.
С нот.акт ****, том VI, дело 1859 от 22.03.1989 г. на нотариус при ВРС
**** С. И. дарява на първородния си син **** П. С. „следния свой собствен
недвижим имот, представляващ негова лична собственост: САМО 1/2 идеални
части от дворно място, цялото с 565 кв.м., находя що се с. ****, Варненско,
съставляващо урегулиран п.VI1-251 в кв.25 по плана селото, без постройките в
него".Със Заявление per. N9 12003 от 05.06.1989 г. на нотариус при ВРС , на
основание чл.56, ал.2 и 3 от ЗТСУ **** С. И. е отстъпил на сина си **** П. С.
25
правото да надстрои жилищната сграда с втори етаж от четири стаи, кухня-
бокс, коридор, тоалет, баня, както и да пристрои гараж към жилищната сграда.
За строителството е издадено и Разрешение за строеж ****/15.05.1989 г.от
главния архитект на ОбНС **** за пристройка и надстройка.
По силата на учреденото в полза на **** П. **** право на строеж и на
основание чл.56 ал.В от ЗТСУ/отм./ във вр. с.чл.67 ЗС те са станали
собственост на **** П. С.. Едновременно с изграждането на втория етаж е бил
построен незаконен трети тавански жилищен етаж, който не е предвиден по
одобрения проект и е извън обема на учредената в полза на **** П. С.
суперфиция, поради което собствеността върху него е подчинена на правилото
по чл.92 ЗС.
От приложен Договор за доброволна делба от ****., заверен от нотариус
Р. Табакова при ВРС, между ищцата и починалия й съпруг от една страна,
които получили в дял първия жилищен етаж от сградата, изба, съответната
идеална част от подпокривното пространство, от избите и от общите части на
сградата, а по-големият им син **** П. С. и неговата съпруга **** Д. С. от
друга страна получили в дял втория жилищен етаж от сградата, изба,
съответната идеална част от подпокривното пространство, от общите части на
сградата и Гараж.
От приложените доказателства се установява, че на **** г., по силата на
договор за дарение, извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 130, том ****, дело № ****/**** г. по описа на нотариус ****, с район на
действие РС – ****, ищцата заедно със съпруга си **** С. И. са прехвърлили
безвъзмездно на ответника Д. П. С. правото на собственост върху недвижимия
имот, подробно описан в същия Нотариален акт, придобит от тях по
наследство и в режим на СИО, чрез осъществен строеж и делба, а именно: 1/2
ид.част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 565 кв.метра, съставляващо
парцел ****, в кв. 25 по плана на селото, ведно с построените в същото дворно
място първи етаж от жилищна сграда, състоящ се от две спални, дневна,
трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня, входно антре, изба, съответната
идеална част от подпокривното пространство и от общите части на сградата,
както и гараж с площ 15 кв. метра, което дарение ответникът Д. С. е приел.
Със същия нотариален акт, ищцата и съпругът си запазили, всеки един от
тях поотделно, пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на дарявания
26
имот и същата година със собствени сили и средства, пригодили избените
помещения в къщата за живеене и се нанесли да живеят в тях, като
предоставили на сина им Д., който наскоро бил създал семейство,
безвъзмездно да си послужи с дареният му имот и да се нанесе да живее на
първи етаж от къщата.
Установено е по делото, че и до настоящия момент семейството на
ответника Д. П. С., съпругата му **** Д. С. и дъщеря му, ответницата Л. Д. С.
живеят на първия жилищен етаж от гореописаната семейна къща, а ищцата
живее в пригодените за живеене избени помещения на партерния етаж на
къщата.
Установява се, че съпругът на ищцата и баща на първия ответник ****
С. И., починал на ****г., съгласно Акт за смърт № ****/**** г., съставен в гр.
****, 1 р-н Одесос.
Съдът приема за установено, че след като се пенсионирала, до 2013 г.,
ищцата продължавала да работи като камериерка или миячка в различни
хотели в гр. **** или в курортните комплекси до града, като по този начин
успявала, с възнагражденията и с пенсията, които получавала, да покрива
нуждите си и да се издържа сама.
Междувременно здравословното й състояние започнало да се влошава и
тя претърпяла операция за смяна на очна леща, операция на дясното ухо през
2013г. и развила хронична хипертонична болест. През 2014г. преживяла
исхемичен инсулт с последица десностранна латентна хемипареза, през 2015г.
е поставена диагноза лекостепенна хипертония с хипертонично сърце и
други сърдечно съдови заболявания, като по-късно развила и ставни
заболявания. В края на 2018г., общото здравословно състояние на ищцата
трайно се влошило и последвали чести хоспитализации, установените
заболявания се обострили и влошили.
През месец юли 2019 г. ищцата се обърнала за помощ към сина си Д. С. с
искане да я подпомага в заплащането на ежемесечните й разходи, като дава
издръжка в размер на 200 лева месечно, като отправила искане с нотариална
покана, която ответник Д. С. е получил на 29.07.2019 г. В същата нотариална
покана, едновременно с искането за издръжка, ищцата поканила ответника Д.
С. да освободи, заедно със семейството си, обитаваният от него първи етаж от
къщата, за да може тя да го ползва.
27
На 30.07.2019г. ответникът Д. С. изпратил на ищцата нотариална покана,
с която я уведомил, че ще заплаща поисканата издръжка от 200 лева на месец
след като му предостави банкова сметка. По повод искането за
освобождаване на етажа посочил, че може да отиде да живее там като му
заплаща наем за половината предвид погасеното право на ползване на баща
му. С отговор на горната нотариална покана ищцата предоставила банкова
сметка на ответника и го уведомила, че си е запазила правото на ползване
върху целия етаж и отново го поканила да освободи етажа. След като
ответникът получил банковата сметка на ищцата, той започнал да дава
месечна издръжка в поискания от нея размер от 200 лева, която сума
превеждал редовно всеки месец до 30.03.2020г.
През месец ноември 2019г., по повод на възникнал конфликт между
ищцата, Д. С. и съпругата му **** С., било заведено дело за домашно насилие
срещу ищцата от съпруга на ответника и тяхната дъщеря, ответницата Л. С., а
именно гр.д. № 18944/2019г. по описа на ВРС, 39 с-в. Молбата за защита била
отхвърлена, като решението било потвърдено от ВОС.
След постановяване на последното решение на ВОС от 30.03.2020г. по
делото за домашно насилие, ответникът Д. С. преустановил да заплаща
поисканата от ищцата Д. И. издръжка в размер от 200 лева, от която тя има
нужда, като продължил да дава такава, в размер по-малък от поискания от
нея размер, като до месец юли 2020 г. е плащал между 50 и 60 лева на
месец, а от месец август 2020 г., до датата на подаване на исковата молба –
31.03.2021. ответникът е давал издръжка в размер на 40 лева.
През месец ноември 2020 г., ищцата претърпяла гинекологична
интервенция, след което било назначено медикаментозно лечение с
антибиотици и препоръки за хигиенно диетичен режим, както и че след
същата интервенция на ищцата е установен тотален утеро вагинален
пролапс, поради което се налага ежедневната употреба на памперси за
възрастни.
На 13.02.2021 г. ищцата постъпила по спешност в УМБАЛ „****” ЕАД
****, I-Клиника по Нервни болести, където е престояла за лечение до
17.02.2021 г., с поставена окончателна диагноза: „Исхемичен мозъчен инсулт
във вертебробазиларната система. Мозъчен инфаркт причинен от неуточнена
оклузия или стеноза на прецеребрални артерии. Степен лека.”, за което е
28
назначена допълнително терапия с медикаменти, които същата трябва да
приема отделно от терапията, която е назначена във връзка с
кардиологичните заболявания.
В хода на производството по искане на страните бяха допуснати съдебно
медицински и съдебно-иканамически експертизи с оглед установяване на
здравословното състояние на ищцата, необходимите й средства за издръжка,
получаваните от нея доходи, както и получаваните от ответниците доходи и
възможността да заплащат издръжка в полза на ищцата.
Съдът кредитира заключенията по всички допуснати експертизи.
В хода на производството бе допуснато събиране на гласни
доказателства, посредством разпит на свидетели в полза на всяка от страните.
Съдът изцяло кредитира показанията на всички свидетели и ги приобщава към
доказателствения материал по делото.
Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД:
Дарението е едностранен безвъзмезден договор, чрез който дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Касае се
за договор, при който и двете страни се съгласяват именно с договорения
вещно - прехвърлителен резултат, безвъзмездно. По изключение, ако дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае,
дарението може да бъде отменено по съдебен ред на осн.чл.227, ал.1, б. "в"
ЗЗД. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване
на издръжка при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно –
изпадане на дарителя в трайна нужда и отправено от негова страна до
надарения искане последният да му дава издръжка. А състоянието на нужда е
такова, при което с оглед на конкретния случай, нито паричните доходи, нито
цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните
възможности, свързани с имуществото, не са достатъчни за задоволяване на
обичайните базисни човешки потребности на дарителя.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал.1, б. "в" от ЗЗД следва да
бъде трайна и постоянна и да е налице към деня на поканата за заплащането й,
като се отчетат и евентуално променените обстоятелства към устните пред
29
съда състезания. Нуждата от издръжка по чл. 227, ал.1, б. "в" от ЗЗД по искове
на това основание се установява чрез съпоставка между средствата, с които
дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци (определени в
цифрова величина) и конкретна сума, която е необходима за покриване на
специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е
размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период
според статистиката, като съдът я съотноси към специфичните нужди на
дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое
разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и други подобни,
както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми
или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от
което могат да се реализират доходи, трябва да е конкретно посочено, като
съдът изясни доколко е възможно да се получават наеми от него и в какъв
размер, евентуално и каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се
получат доходи от продажбата му. В този смисъл е и Решение №
473/20.01.2012 г. по гр.дело № 263/2011 г. на 4-то ГО на ВКС, докладчик
съдията Албена Бонева, постановено по чл. 290 ГПК точно по въпроса как се
установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл.
227, ал.1, б. "в" от ЗЗД.
По тежестта и предпоставките: Уважаването на предявения иск налага
пълно и главно доказване от ищцовата страна на всички елементи от състава
на чл. 227, ал.1, б. "в" вр.ал. 5 ЗЗД, а именно: че ищцата е била собственик на
процесния имот преди извършване на дарението от нейна страна в полза на
ответника Д. С., размера на средствата, с които ищцата разполага месечно и
размера на средствата, които са необходими за покриването на специфичните
й нужди месечно/ в това число влошено здравословно състояние, нужда от
закупуване на медикаменти/; предявяването на иска в срока по чл.227, ал.3
ЗЗД- едногодишен, считано от момента, в който са й станали известни
обстоятелствата за отмяна на дарението. По предявения иск с правно
основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за привидност поради абсолютна симулация –
привидността на сделките и целените с тях правни последици. По предявения
иск с правно основание чл.26,ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД- относителна симулация: че
двете сделки прикриват договор за дарение в полза на ответницата Л. С.. По
30
предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, че ищцата е била собственик на
процесния имот преди извършване на дарението от нейна страна в полза на
ответника Д. С..
В процесуална тежест на ответната страна е да докаже, че **** И.-
съпруг на ищцата е бил едноличен собственик на дарения в полза на Д. С.
имот на основание наследствено правоприемство; че ищцата може да се
издържа с доходите си; средствата, които Д. С. разполага месечно и
задължението му за издръжка на други лица; че Д. С. заплаща консумативните
разходи на ищцата за ток и вода; наличието на съгласие у ответниците за
сключване на договор за покупко-продажба на процесния имот.
Между страните няма спор относно родствените им връзки. В същото
време ответниците оспорват правото на собственост на ищцата върху
процесния имот към датата на извършеното дарение. Собствеността на
ищцата върху подарения с процесния договор имот е определящ както за
основателността на иска по чл.227 ал.1 б."в" ГПК, така на съединените с него
и с исковете по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД искове по чл.108 ЗС, доколкото ако не е
била съсобственик на имота, тя не би могла да го дари, както и да претендира
връщане от владелец на имот, на който не е собственик. Т.е. в случай, че
ищцата не е била собственик на имота, предмет на процесния договор за
дарение, предявените от нея искове по чл.227 ал.1 б."в" ЗЗД и чл.108 ЗС
подлежат на отхвърляне.
Установено е по делото, че с нотариален акт за покупко-продажба ****
том III, дело № 843 от 26. 07.1950 г. **** **** ****/И./ - баща на **** С. И. и
дядо на първия ответник, е закупил 3/4 ид.ч.от едно дворно място, цялото от
2000 кв.м. в кв.18, който имот е пл. № **** (парцел VII и VIII), ведно с
постройката върху него. От КРП, одобрен с две заповеди - Заповед №
1020/26.04.1921г. - за уличната регулация, и Заповед № 1418/26.04.1921г. - за
дворищна регулация, за имот пл. № **** са били отредени два парцела -
парцел VII и парцел VIII, като видно от представената извадка от този план
закупената постройка е разположена в парцел VII-****. От удостоверение за
наследници изх. № 286/16.07.2019 г. на община **** се установява, че ****
**** **** е починал на 30.08.1953г. и е оставил за наследници: преживяла
съпруга Станка П.а Д. и синове **** С. И. и Д. С. ****. От удостоверение №
590/1975 г. на ВРС от 19.05.2021 г., се установява, че на 01.12.1975г. в
31
особената книга е вписан отказ на Станка П.а Д. от наследството на съпруга й
**** **** ****. Установява се, че единият от наследниците на **** **** ****
- синът му Д. С. **** е починал на **** г. и е наследен от майка си Станка П.а
Д.. След смъртта й на 19.09.2010г. неин единствен наследник е синът й **** С.
И..
Със заповед № 4408/20.06.1967 г. е одобрен общ РП на с. ****, окръг
Варненски, а със заповед № 187/15.02.1980 г. на председателя на ОНС- **** е
одобрен общ РЗП на с. ****. По този план имотът на **** С. И. (****),
останал му в наследство от баща му **** **** ****, е отразен като поземлен
имот пл. N9 251, за който е отреден парцел ****, в кв.25 по плана на с. ****,
записан в разписния лист в собственост на наследници на **** **** ****.
Видно от строително разрешение № 273 от 13.11.1970 г., на „наследниците на
**** **** ****” е разрешено да изградят гараж с площ от 15 кв.м. в
собственото им място кв.25, парцел ****, който гараж е бил изграден от
единствения наследник **** С. И..
С нотариален акт **** т. I, н.д.№ 406 от 06.02.1976 г. на нотариус при
ВРС, **** С. И. (****) е признат за собственик „по наследство от покойния си
баща и наследодател **** С. И. /****/, всъщност **** **** **** ..." на дворно
място с площ от 565 кв.м. в с. ****, Варненско и представляващо имот пл. N°
251, парцел VII в кв. 25, при съседи: улица, ****, ****, ****, ****, ****,
заедно с находящата се на същото място жилищна сграда.
С нот.акт ****, том VI, дело 1859 от 22.03.1989 г. на нотариус при ВРС
**** С. И. дарява на първородния си син **** П. С. „следния свой собствен
недвижим имот, представляващ негова лична собственост: само 1/2 идеални
части от дворно място, цялото с 565 кв.м., находя що се с. ****, Варненско,
съставляващо урегулиран п.VI1-251 в кв.25 по плана селото, без постройките в
него". Със Заявление per. N9 12003 от 05.06.1989 г. на нотариус при ВРС , на
основание чл.56, ал.2 и 3 от ЗТСУ **** С. И. е отстъпил на сина си **** П. С.
правото да надстрои жилищната сграда с втори етаж от четири стаи, кухня-
бокс, коридор, тоалет, баня, както и да пристрои гараж към жилищната сграда.
За строителството е издадено и Разрешение за строеж ****/15.05.1989 г. от
главния архитект на ОбНС **** за пристройка и надстройка.
По делото ищцата не представи доказателства дали и от кога е била в
граждански брак с наследодателя на на ответника – **** С. И., но доколкото
32
от приложените удостоверения за наследници е видно, че тя е вписана като
негова съпруга, то съдът приема, че действително е била в граждански брак с
него, по нейни твърдения от 1967г.
Съгласно разпоредбата на чл.33 от ЗАКОН за лицата и семейството,
обн., ДВ, бр. 182 от 9.08.1949 г., „… Всеки от съпрузите запазва имуществото
си, управлението и ползуването от него…“, а чл.52, ал.1 гласи: „…52. Когато
бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е
установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да
получи част от това, което другият е придобил през време на брака….“. Т.е.
придобитото по време на брака от някой от съпрузите имущество, остава него
лична собственост.
Разпоредбата на чл.13, ал.2 от СЕМЕЕН КОДЕКС, обн., ДВ, бр. 23 от
22.03.1968г., отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985
г.:“…Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди
брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по
наследство, дарение или по реда на чл.389а - 389д от Гражданския
процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават
общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака,
които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на
занятие….“.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от СЕМЕЕН КОДЕКС обн., ДВ, бр.
41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
1.10.2009 г.: „…Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити
преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи,
придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс,
когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг
върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена
общност….“.
В сега действащия СЕМЕЕН КОДЕКС, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.,
в сила от 1.10.2009 г., разпоредбата на чл.22, ал.1 гласи: “… Вещните права,
придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство
и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и
33
вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил
изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и
четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са
съпружеска имуществена общност…“.
Т.е. към нито един момент от съществуване на регламентация и
кодификация на семейните отношения в периода от 1949г. до 2025г. не е
предвидена възможност придобитото от един от съпрузите имущество по
наследство, да се превърне в семейна имуществена общност. Т.е. другия
съпруг би станал съсобственик в това имущество единствено чрез изрично
разпореждане в своя полза от съпруга, който го е придобил по наследство.
В настоящото производство ищцата не представи доказателства нейния
съпруг да й е прехвърлил вещни права върху процесните ½ ид.ч. от първи
етаж от жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр.****,
ул.“****“ №6, цялото с площ от 556кв.м., състоящ се от: две спални, дневна,
трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня, входно антре, изба, съответната
идеална част от подпокривното пространство и общите части на сградата и ½
ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м., както и върху парцела, в който са изградени.
Съдът приема за безспорно, че наследодателят на страните **** С. И. е
едноличен собственик по наследство от баща си **** **** **** на целия
парцел и постройката, като дарява на единия си син – **** П. С. ½ ид.части от
парцела и му учредява правото да надстрои втори етаж и пристрои с гараж.
Изрично е отразено, че не дарява постройката в имота. Т.е. наследодателят
**** С. И. остава единствен собственик на ½ ид.части от парцела и
съществуващия в имота първи етаж от постройката.
Със заявление за отстъпване право на строеж в полза на **** П. С.,
баща му **** С. И. изрично заявява, че той е единствен собственик на имота и
дава съгласие да бъде надстроена и пристроена неговата сграда. Без значение в
случая е, че заявлението е подадено от името на **** И. и съпругата му –
ищцата Д. И., т.к. липсва нейно изявление и твърдение, че тя е съсобственик.
В този смисъл, съгласно учреденото в полза на **** П. С. право на
строеж и на основание чл.56 ал.В от ЗТСУ/отм./ във вр. с.чл.67 ЗС,
надстроените над първия етаж и построения гараж са станали собственост на
**** П. С.. Т.е. след тези разпоредителни сделки от страна на наследодателя
**** И., той и сина му **** С. са станали съсобственици по ½ ид.части от
34
поземления имот, а относно сградата всеки от тях е разполагал с право на
собственост върху конкретни части от нея – **** И. на първия етаж, а **** С.
на надстроените над първия етаж, от които единствено втория е законно
изграден, както и на пристроения гараж. Към 1991г. ищцата Д. И. не е
притежавала собственост нито в процесния парцел, нито в изградената в него
постройка.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищцата за придобиване в
режим на СИО със съпруга си на 1/3 ид.части от процесните имоти, въз основа
на упражнявано давностно владение.
Съдът приема, че към момента на сключване на договора за дарение,
извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130, том ****,
дело № ****/**** г. в полза на ответника Д. П. С., ищцата не е притежавало
право на собственост в дарения недвижими имот, а именно: 1/2 ид.част от
дворно място, цялото с площ 565 кв.метра, съставляващо парцел ****, в кв. 25
по плана на селото, ведно с построените в същото дворно място първи етаж от
жилищна сграда, състоящ се от две спални, дневна, трапезария, кухненски
бокс, тоалет, баня, входно антре, изба, съответната идеална част от
подпокривното пространство и от общите части на сградата, както и гараж с
площ 15 кв. метра, поради което предявения иск с правно основание чл.227
ал.1 б.“в“ ЗЗД подлежи на отхвърляне.
С проекта за доклад, съдът е приел, че с исковата молба са предявени в
условия на евентуалност искове, които подлежат на разглеждане в случай на
уважаване на главният иск.
След запознаване с предявените искове съдът намира, че в случая
предявените от ищцата искове следва да бъдат квалифицирани като
съединени в условията на кумулативност, а не на евентуалност.
В свое Решение ****31.05. 2016 година по гр.д. № 5673/2015 год. по
описа на Върховният касационен съд на Република България, Трето
гражданско отделение прави тълкувание допустимо ли е произнасяне по
евентуален иск след уважаване на главния иск и в тази връзка допустимо ли е
квалифицирането на съединяването на исковете като кумулативно, след като
от ищцовата страна изрично е заявено, че вторият иск е предявен при
условията на евентуалност, като се има предвид, че ищецът изрично е изразил
волята си, че предявява двата иска при условията на евентуалност, а не като
35
кумулативни. Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се
осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на
няколко иска от ищеца с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК. При
кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един
от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът
се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното
съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе
по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи.
Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали
основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните
последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се
определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът
в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. След като определянето на основанието на
предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ
спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си
съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно
обективното съединяване на исковете. Когато ищецът прибягва до обективно
съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от
неуважаването на главния иск. Ако ищецът е предявил обективно съединени
искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от
исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание,
като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи
произнасяне по същество по останалите евентуални искове. Съдът не се
произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи
разглеждането му – неуважаването на главния иск, а ако се е произнесъл по
същество по този иск, то в тази част решението му се явява процесуално
недопустимо.
По иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5
ЗЗД против Д. П. С. и Г. И. В. за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 09.08.2019г., обективиран в **** тем
4, вх.рег.****, дело №590/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****,
том LVII, дело №12430/2019г., вх.рег.№20630, дв.вх.№20471/09.08.2019г. по
отношение на ½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно
36
място, находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с площ от 556 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня,
входно антре, изба, съответната идеална част от подпокривното пространство
и общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м, като привиден
поради абсолютна симулация. Доколкото съдът приема за неоснователен иска
с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, то ищцата като трето, неучастващо
в тези договори лице няма правен интерес от установяване на неговата
симулация. Такива права ищцата би придобила само при успешно провеждане
на конститутивния иск по чл.227 ал.1 б."в" ЗЗД с влязло в сила решение за
отмяна на дарението. Съгласно трайната съдебна практика, всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно
чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не
може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил
установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на
недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да
предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на
процесния имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът
брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се
домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което
със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на
атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по
договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за
предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче от доказателствата по
делото се установява, че ищецът не е собственик на процесния имот, предмет
на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от
ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично
предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец не е
процесуално легитимиран и няма правен интерес да води иска за нищожност,
т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само
относно имот, който е негова собственост. Процесуално легитимирани да
предявят иск за нищожност на договора, и признат от закона правен интерес
от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК) единствено
съсобственици на имота. Поради това, този иск като предявен в нарушение на
императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно –
37
и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим.
Образуваното исково производство и постановените съдебни решения по така
предявен недопустим иск за нищожност, съответно са също недопустими.
По иск с правно основание с правно основание по чл.108 ЗС против Л.
Д. С. за приемане за установено в отношенията й с ищцата, че ищцата е
собственик на ½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно
място, находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с площ от 556 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня,
входно антре, изба, съответната идеална част от подпокривното пространство
и общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м и осъждането на
ответницата да й предаде владението върху имота. Основателността на иска
по чл.108 ЗС е предпоставена от доказване от страна на ищцата на прво на
собственост върху вещта, за която твърди, че се владее от ответника без
основание. Доколкото съдът приема за неоснователен иска с правно основание
чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, то като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
искът с правно основание чл.108 ЗС
По иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД против Д. П. С. и
Г. И. В. за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на
недвижим имот от 09.08.2019г., обективиран в **** тем 4, вх.рег.****, дело
№590/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****, том LVII, дело
№12430/2019г., вх.рег.№20630,дв.вх.№20471/09.08.2019г. и против Г. И. В. и
Л. Д. С. за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на
недвижим имот от ****г., обективиран в **** том 5, вх.рег.№8403, дело
№758/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****, том LХХI, дело
№15469/2019г., вх.рег.№25439, дв.вх.№25238/****г., като привидни и
прикриващи договор за дарение и в условията на при уважаване на този иск с
предявен иск за прогласяване нищожността на договора за дарение поради
недействителостта му като неотговарящ на предписаната от закона форма, на
основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД. Доколкото съдът приема за неоснователен
иска с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, то ищцата като трето,
неучастващо в тези договори лице няма правен интерес от установяване на
неговата привидност. Такива права ищцата би придобила само при успешно
провеждане на конститутивния иск по чл.227 ал.1 б."в" ЗЗД с влязло в сила
решение за отмяна на дарението.
38
По иск по чл.108 ЗС против Л. Д. С. за приемане за установено в
отношенията й с ищцата, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от първи етаж от
жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр.****, ул.“****“
№6, цялото с площ от 556 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна,
трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня, входно антре, изба, съответната
идеална част от подпокривното пространство и общите части на сградата и ½
ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м и осъждането на ответницата да й предаде
владението върху имота. Основателността на иска по чл.108 ЗС е
предпоставена от доказване от страна на ищцата на прво на собственост върху
вещта, за която твърди, че се владее от ответника без основание. Доколкото
съдът приема за неоснователен иска с правно основание чл.227, ал.1, б.”в”
ЗЗД, то като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно
основание чл.108 ЗС.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ответниците следва да се присъдят сторените от тях разноски, както
следва: за депозити за изготвяне на експертизи – 800 лв.и адв. хонорар – 8000
лв. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на ответниците.
Предвид отхвърляне на иска и определението по чл.83 ГПК по делото
поетите до момента средства от ВРС остават за сметка на същия.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: обл. ****, общ. ****, гр. ****, ул. „****” №6 против Д. П. С., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „****” №6 иск с правно
основание 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение, извършен с
Нотариален акт за дарение ****, том ****, дело №****/****г. по отношение
на ½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно място,
находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с площ от 556 кв.м., състоящ се
от: две спални, дневна, трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня, входно
антре, изба, съответната идеална част от подпокривното пространство и
общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м., поради
непризнателност, като неоснователен.
39
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: обл. ****, общ. ****, гр. ****, ул. „****” № 6 против Л. Д. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** №6 иск с правно основание
чл.108 ЗС, за приемане за установено в отношенията й с ищцата, че ищцата е
собственик на ½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно
място, находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с площ от 556 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня,
входно антре, изба, съответната идеална част от подпокривното пространство
и общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м и осъждането на
ответницата да й предаде владението върху имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: обл. ****, общ. ****, гр. ****, ул. „****” № 6 против Л. Д. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** №6 иск с правно основание
чл.108 ЗС, за приемане за установено в отношенията й с ищцата, че ищцата е
собственик на ½ ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно
място, находящо се в гр.****, ул.“****“ №6, цялото с площ от 556 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня,
входно антре, изба, съответната идеална част от подпокривното пространство
и общите части на сградата и ½ ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м и осъждането на
ответницата да й предаде владението върху имота.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. Д. И., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. ****, общ. ****, гр. ****, ул. „****”
№6 против Д. П. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „****”
№6 и Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** № 21 иск с
правно основание с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 09.08.2019г., обективиран в **** том 4, вх.рег.****, дело №590/2019г.
на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****, том LVII, дело №12430/2019г.,
вх.рег.№20630, дв.вх. №20471/09.08.2019г. по отношение на ½ ид.ч. от първи
етаж от жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр.****,
ул.“****“ №6, цялото с площ от 556 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна,
трапезария, кухненски бокс, тоалет, баня, входно антре, изба, съответната
идеална част от подпокривното пространство и общите части на сградата и ½
ид.ч. от гараж с площ 15 кв.м, като привиден поради абсолютна симулация.
40
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. Д. И., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. ****, общ. ****, гр. ****, ул. „****”
№6 против Д. П. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „****”
№6 и Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** № 21 иск с
правно основание с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим
имот от 09.08.2019г., обективиран в **** тем 4, вх.рег.****, дело №590/2019г.
на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****, том LVII, дело №12430/2019г., вх.
рег.№20630, дв. вх. №20471/09.08.2019г., като привиден и прикриващ договор
за дарение.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. Д. И., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. ****, общ. ****, гр. ****, ул. „****”
№6 против Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** № 21
и Л. Д. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** №6, иск с
правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко продажба на недвижим имот от ****г., обективиран в ****
том 5, вх.рег.№8403, дело №758/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт
****, том LХХI, дело №15469/2019г., вх.рег.№25439, дв.вх.№25238/****г.,
като привиден и прикриващ договор за дарение.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. Д. И., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. ****, общ. ****, гр. ****, ул. „****”
№ 6 против Д. П. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, ул.
„****” №6 и Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** №
21 иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на договор за дарение/прикрит с договор за
покупко продажба/ на недвижим имот от 09.08.2019г., обективиран в **** том
4, вх.рег.****, дело №590/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт ****,
том LVII, дело №12430/2019г., вх. рег.№20630, дв. вх. №20471/09.08.2019г.,
поради недействителостта му като неотговарящ на предписаната от закона
форма.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. Д. И., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. ****, общ. ****, гр. ****, ул. „****”
№6 против Г. И. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** № 21
и Л. Д. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** №6, иск с
41
правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко продажба на недвижим имот от ****г., обективиран в ****
том 5, вх.рег.№8403, дело №758/2019г. на нот.****-****, вписа в СВ под акт
****, том LХХI, дело №15469/2019г., вх.рег.№25439, дв.вх.№25238/****г.,
поради недействителостта му като неотговарящ на предписаната от закона
форма.
ОСЪЖДА Д. Д. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл. ****,
общ. ****, гр. ****, ул. „****” № 6 ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. С., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „****” №6, Г. И. В.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** № 21 и Л. Д. С.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул.**** №6 сумата от 8800 лева
/осем хиляди и осемстотин лева/, представляваща реализирани от ответника
съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под
формата на заплатени депозити по експертизи и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание 78, ал.3 вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
42