ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500969 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ АД
– гр. Пловдив, ЕИК *********; против Разпореждане от 11,03,2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 4492/2021 г., на РС Пловдив, VI гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
11768/10,03,2021 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Д. Л. Д. с ЕГН **********; за заплащане на
суми, дължими по сключен между страните договор за кредит № 011-341/28,08,2019 г.,
както следва: сумата от 200 лв., представляваща разликата над присъдения размер от 4800
лв. до претендирания от 5000 лв. – главница по договора; сумата от 1600 лв. – договорна
лихва; сумата от 2500 лв. – лихва за просрочие, както и деловодни разноски за разликата над
сумата от 96 лв. до претендирания размер от 263,73 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като
оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора,
от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени
първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на
жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за
посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
11768/10,03,2021 г. от „КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д. Л. Д. с
1
ЕГН **********; за суми, дължими въз основа на договор за кредит № 011-341/28,08,2019 г.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за посочените по-горе
суми като е приел, че същите се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор,
за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от
търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният
съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора.
РС не е изложил никакви съображения, поради които е достигнал до извод за
неравноправност на клаузите, на които се основават коментираните претенции. При
извършване на преценка относно евентуалната неравноправност на процесните клаузи,
настоящата инстанция взе предвид следното:
1/ Относно претендираните договорна лихва и лихва за забава:
В договора за потребителски кредит е посочено, че се дължи лихва в размер на 3 %
месечно (което се разнява на 36 % годишно), а ГПР е 42,5759 %, като не е посочена
методиката на определяне на ГПР. Доколкото по делото липсват данни относно риска за
заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че
в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да
се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент
е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза
уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна
лихва да е неравноправна.
Същото се отнася и претендираната лихва за забава, уговорена с договора в размер
на 50 % годишно, като дължима при просрочие както на главницата, така и на уговорените
лихви. Доколкото по делото липсват данни относно риска за заемодателя вземането му да
остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство
не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали
размерът на така определения годишен лихвен процент на обезщетението за забава е
необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В
този смисъл и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, съществува вероятност уговорката за
дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.
Следователно за дължима следва да се приеме единствено претендираната главница
от 5000 лв. И доколкото се признава длъжникът да е заплатил по договора сумата от 200 лв.,
за същата претенцията за главница следва да се приеме за неоснователна, като посочената
сума следва да се приспадне от размера на дължимата.
2
Като е достигнал до същите изводи РС е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден. По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11,03,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
4492/2021 г., на РС Пловдив, VI гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
11768/10,03,2021 г. от „КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу
длъжник Д. Л. Д. с ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между
страните договор за кредит № 011-341/28,08,2019 г., както следва: сумата от 200 лв.,
представляваща разликата над присъдения размер от 4800 лв. до претендирания от 5000 лв.
– главница по договора; сумата от 1600 лв. – договорна лихва; сумата от 2500 лв. – лихва за
просрочие, както и деловодни разноски за разликата над сумата от 96 лв. до претендирания
размер от 263,73 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3