Решение по адм. дело №475/2025 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 2475
Дата: 28 ноември 2025 г. (в сила от 28 ноември 2025 г.)
Съдия: Нели Каменска
Дело: 20257100700475
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2475

Добрич, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: НЕЛИ КАМЕНСКА

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20257100700475 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Я. Д. Я. с [ЕГН], с адрес в [населено място], община Генерал Тошево, подадена чрез адв.С. К.-АК Добрич, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000095 от 10.07.2025 г., издадена от Д. Д. - началник група в ОД на МВР-Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателят е наложена ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на МПС, като са му отнети всички контролни точни и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва заповедта, като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява , че поддържа жалбата и твърди, че бил заблуден от съдържащото се в НП № 25-0265-000061 от 15.04.2025 г. посочване, че му остават 7 бр. контролни точки. Заявява, че няма как да знае колко точки са му били отнети, понеже тези данни се съдържали в справка картон на водача, която справка не била публичен достъпен документ. По тези съображения счита оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка за незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна, началник група към ОД на МВР-Добрич, представляван от главен юрисконслулт М. Ж., изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена като в полза на ОД на МВР Добрич да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите от вида на процесната се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Заповедта е връчена на 21.07.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 01.08.2025 г., т.е. спазен е законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, упълномощен със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.

Заповедта отговаря на изискванията за форма на административните актове и е мотивирана. От фактическа страна в мотивите на заповедта са посочени издадените срещу жалбоподателя наказателни постановления за нарушения, въз основа на които са му отнети контролни точки.

Съдът не установи при издаването на заповедта да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е съобразена с материалния закон.

От правна страна заповедта за прилагане на ПАМ е мотивирана с нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, която определя, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

Нормата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП определя, че при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения, както и че в националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения. Законът предвижда също, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи (чл.157, ал. 4 от ЗДвП).

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на максималния размер на контролните точки и т.н. ( наричана за краткост Наредба № Із-2539/ 17.12.2012 г., максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39.

По делото е представена справка картон на водача, която съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове. Съдържа и информация за отнемане и възстановяване на точки.

От справката се установява, че преди издаването на Наказателно постановление № 21-0851-001212/19.07.2021 г. жалбоподателят е разполагал с пълния брой от 39 контролни точки по Наредба № Із-2539/ 17.12.2012 г.

С Наказателно постановление № 21-0851-001212/19.07.2021 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич на Я. Д. Я. за нарушение на чл. 6, ал. 1 и на основание чл. 183, ал. 5, т 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева и са му отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 15.12.2021 г. и е влязло в сила на 23.12.2021 г., понеже не е било обжалвано. Съгласно чл. 6, ал.1, т. 12 от Наредба № Із-2539/ 17.12.2012 г., в редакцията й действала към датата на издаван на НП, за нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП се отнемат 8 контролни точки.

След отнемането на осемте точки на жалбоподателя са останали 31 контролни точки.

С Наказателно постановление № 22-0265-000299/12.09.2022 г., издадено от началника на Районно управление Г. Т. към ОД на МВР Добрич на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл.1 за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети 6 контролни точки Наказателното постановление е връчено на 05.12.2022 г. и на 20.12.2022 г. е влязло в сила, понеже не е било обжалвано.

Отнемането на шестте точки е извършено в съответствие с предвиденото в чл. 6, ал. 1, т.10 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г., в редакцията й действала към датата на издаван на НП, за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП.

След влизането в сила на НП № 22-0265-000299/12.09.2022 г., с което са отнети 6 точки от останалите 31 , на жалбоподателя са останали 25 контролни точки.

С Наказателно постановление № 22-0265-000555/19.01.2023 г. издадено от началника на Районно управление Г. Т. към ОД на МВР Добрич на жалбоподателя са наложени три наказания глоба за извършени три административни нарушения като едно от тях е нарушение по по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП, за което Наредбата предвижда отнемане на 6 точки, както бе посочено по-горе. Съответно с влизането в сила на НП на Я. са отнети още 6 точки и са му останали 19 точки (25-6).

Наказателното постановление е връчено на 20.01.2023 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 04.02.2023 г.

С Наказателно постановление НП № 23-1717-000391 /12.05.2023 г., издадено от началника на Първо районно управление към ОД на МВР Добрич, на Я. Я. е наложена глоба от 50 лева за нарушаване на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП като са му отнети 6 контролни точки от останалите 19 к.т. Наказателното постановление е връчено на 30.05.2023 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 14.06.2023 г. След влизането в сила на НП на водача са останали 13 к.т.

С Наказателно постановление № 25-0265-000061 от 15.04.2025 г., издадено от ВПД началник на РУ Генерал Тошево, на жалбоподателя са наложени административните наказания глоба от 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С това НП на Я. Я. са отнети 18 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.04.2025 г., не е било обжалвано и на 08.05.2025 г. е влязло в сила.

Отнемането на точките е извършено в съответствие с предвиденото в чл. 6, ал. 1, т.12 от Наредба № Із-2539/ 17.12.2012 г., в редакцията й действала към датата на издаване на НП, за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Оспорената заповед е мотивирана от фактическа страна с горепосочените наказателни постановления, които са представени и по делото. Всяко от наказателните постановления съдържа разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че връчването е извършено и датата на извършване на връчването.

По делото жалбоподателят не оспорва, че наказателните постановления са му били връчени и че не ги е обжалвал в законоустановения срок.

Действително в НП № 25-0265-000061 от 15.04.2025 г. е посочено, че на водача остават 7 контролни точки, което е невярно с оглед данните за санкционирането на извършените предходни административни нарушения на ЗДвП. Видно е, че с влизането в сила на НП № 25-0265-000061 от 15.04.2025 г. и отнемането на 18 точки от останалите 13 броя к.т., водачът е с резултат минус 5 контролни точки, т.е. с нула контролни точки.

Обстоятелството, че в някой от издадените НП е погрешно посочено какъв е броят на оставащите на водача контролни точки, не е основание за отмяна на оспорената заповед, понеже грешките при при отчитането точките не променят факта на безспорно установена липса на контролни точки на жалбоподателя. Щом има категорични доказателства за отнемането на всички контролни точки, то следва да се приеме, че са налице основанията за прилагане на мярката по чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – изземване на СУМПС.

По горните съображения съдът приема жалбата за неоснователна.

При извършване на дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема, че заповедта е правилна, законосъобразна и не страда от визираните в жалбата пороци.

При този резултат от делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него деловодни разноски е неоснователна. Основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника, който е бил представляван и защитаван от юрисконсулт. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. Д. Я. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000095 от 10.07.2025 г., издадена от Д. Д. - началник група в ОД на МВР-Добрич, сектор „Пътна полиция“, .

ОСЪЖДА Я. Д. Я. с [ЕГН], с адрес в [населено място], община Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР-Добрич сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия: