№ 1224
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Н. Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501427 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№13857/26.05.2022г. депозирана
от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Н. К.
против Решение №1189/07.04.2022г. постановено по гр.д.№17421/2021г. по
описа на ПРС, дванадесети гр.с., с което се признава за установено по
отношение на „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ 4-6, че в
отношенията между страните, А. Т. А., ЕГН **********, не дължи на
ответника плащане на сумата от 5384.47 лева главница по договор от дата
11.06.2004г. за издаване на револвираща кредитна карта, сключен с
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, поради погасяване по давност. С
постановеният съдебен акт е осъден „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на А. Т. А., ЕГН ********** сумата от 215.37 лева разноски по
делото, а на адвокат Е. Г. И. - сумата от 600 лева хонорар по делото, на
основание чл. 38 от ЗА. Жалбопадателят обжалва изцяло решението
на първоинстанционният съд, като незаконосъобразно и необосновано,
постановено при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, и при неправилно прилагане на материалния закон, по
1
съображения подробно изложени в жалбата. Моли настоящата инстанция
да отмени обжалвания акт и постанови друг, с който да отхвърли
предявения иск. Претендират се разноски. Прави възражение за редуциране
в минимален размер на претендирания от въззиваемата страна хонорар.
Въззиваемата страна А. Т. А., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. Е. И. оспорва жалбата и наведените с нея твърдения, по
съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в
размер на 600лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната
жалба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от лице имащо правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124
ал. 1 ГПК предявен от А. Т. А., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс„
ЕООД, ЕИК *********. Ищецът твърди, че между него и трето за спора
лице „Булбанк „ АД, на 11.06.2004г е сключен договор за издаване на
револвираща кредитна карта, по силата на който Банката предоставя на А.
сума от 6500 лева, която последният следва да върне ведно с лихва, на
минимални погасителни вноски от по 425 лева месечно. Ищецът твърди, че
усвоил сумата, но изпаднал в забава. С договор за цесия от дата
16.12.2009г., „Уникредит Булбанк“, в качеството си на универсален
правоприемник на „Булбанк„ АД, прехвърля на ответника вземанията си по
договора за кредит. Ищецът е уведомен за тази цесия на дата 24.06.2013г.
Ищецът твърди, че вземането на банката е погасено по давност, като се
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи плащане на сумата от
5384.47 лева главница, по сключения договор за издаване на револвираща
кредитна карта.
Ответното дружество е оспорил иска като недопустим, с твърдения, че
2
ищецът няма правен интерес от предявяването на такъв, а по същество като
неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел предявеният иск за допустим.
Посочил е, че ищецът има правен интерес от същия, доколкото както в
отношенията му с ответника, така и с третите лица, вземането на цесионера се
счита съществуващо, след като е записано в централния кредитен регистър.
По същество, съдът е приел, че давността по отношение на вземането е
изтекла към 2011г., който факт не се оспорва от ответното дружество, а и не
са налице данни давността да е била спирана и/или прекъсвана, поради което
е уважил предявения иск като основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните
правни изводи:
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това – налице ли е
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за
недължимост на процесните суми и правилно ли е приложен института на
погасителната давност от първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск,
за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно
право, или на едно правоотношение, когато има интерес от това. Установява
3
се от доказателствата по делото, че е налице отказ на ответника да
предостави информация в Централния кредитен регистър за погасяване на
кредита, както и че ответното дружество е изрично уведомило ищеца, че
счита вземането на валидно и изискуемо, поради което вземането не следва
да бъде заличено от ЦКР.
Ето защо, независимо, че ответното дружество не е предприело
действия по събиране на вземането, доколкото е налице отказ на ответника да
подаде информация до ЦКР за заличаване на задълженията на ищеца, то
настоящият съдебен състав намира, че за ищецът се е породил правен
интерес от предявяване на иск, за да се установи съществуването или
несъществуването на едно субективно право. В тази смисъл предявеният
иск се явява допустим, а направеното в тази връзка възражение е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По съществото жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
В случаят, страните не спорят по фактите по делото, а именно
съществуването на договор с „Булбанк„ АД за издаване на кредитна карта,
съгласно който банката е отпуснала на А. кредитен лимит в размер на
6500 лева, усвоен от ищеца. Договорът е сключен на дата 11.06.2004г, за
срок от 12 месеца, който срок е договорено, че може да бъде продължен
еднократно с още 12 месеца, по искане на кредитополучателя –
картодържател. Съгласно чл. 2 т.6 от договора, крайния срок, до който
кредитния лимит може да револвира при уговорените условия, е 24 месеца от
датата на подписването му, като с изтичането на този срок, всички неплатени
суми стават изискуеми т.е. считано от 12.06.2006г. всички усвоени, но
неплатени от длъжника суми за главница са изискуеми и по отношение на
същите е започнала тече общата погасителна давност. Процесното вземане е
било прехвърлено на ответното дружество чрез договор за цесия от
16.12.2009г., за която цесия няма спор, че ищецът е надлежно уведомен на
24.06.2013г.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД,„ с изтичане на петгодишната
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок“, с оглед на което и доколкото в конкретният случай петгодишния
срок по отношение вземането на ищеца е изтекла на 12.06.2011г , без да се
4
налице данни в този период давността да е била спирана и/или прекъсвана,
то настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционият съд,
че вземането на ответното дружество спрямо ищеца произтичащо от
посочения договор, е погасено по давност.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника процесната сума.
Що се касае до обстоятелството, че е налице отказ на ответника да
предостави информация в Централния кредитен регистър за погасяване на
кредита, следва да бъде отбелязано, че Централният кредитен регистър е
организирана и поддържана от Българската народна банка информационна
система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите
институции, като търговските банки са длъжни да събират и подават към
Централния кредитен регистър информация за всички кредити на техните
клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им
погасяване.. Информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила
съдебно решение по спора, се подава от банката в определен в наредбата
срок. Ето защо в настоящият случай с влизане в сила на решението, с което е
признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумите, вписани в Централния кредитен регистър като кредитни
задължения, за ответника ще възникне задължение да подаде информация до
Централния кредитен регистър за това обстоятелство на осн. чл. 24 от
Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър.
Ето защо уважавайки предявения иск, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва да бъде заплатено възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА,
в размер на 600лв, която сума въпреки направеното възражение, предвид
фактическата и правна сложност на делото, не следва да бъде редуцирана .
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1189/07.04.2022г. постановено по гр.д.
№17421/2021г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с.,
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, ул. „Рачо Петров –Казанджията“ 4-6, да заплати
на адвокат Е. Г. И., личен номер на адвокат **********, адрес на дейност
Пловдив , ул. ***, сумата от 600.00лв/шестстотин лева/, представляваща
адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство пред
въззивната инстанция на въззиваемата страна А. Т. А..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6