№ 34477
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110116023 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, назована „частна жалба“, вх. №
91664/20.03.2024г. на СРС, подадена от Г. В. К. срещу Д. Д. Б..
На основание 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 07 октомври 2025г.
Час: 10:00
НАЗНАЧАВА за преводач на ищеца от руски на български и от български на
руски език Е..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Г. В. К. е предявил срещу ответника Д. Д. Б. иск с правно основание по чл.
45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 и чл. 40, ал. 2 ЗАдв за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 24300,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – лишаване от право на защита и провал на адвоката в проведеното по внохд
643/2022г. на АпС-София, НО, 9 състав, съдебно заседание от 06.03.2024г. Ищецът твърди,
че на 06.03.2024г. по посоченото дело било проведено съдебно заседание. Ответникът в
качеството си на адвокат, назначен от съдебния състав, заявил, че е запознат с материалите
по делото и ход на същото може да бъде даден. След това негово изявление ищецът и
подсъдим по наказателното дело поискал почивка, за да може да говори с него, тъй като до
този момент не е имал контакт с него и не е осъществявал защитата му. При проведения
около десетминутен разговор чрез преводач К. разбрал, че адв. Б. лъже, тъй като не знае
абсолютно нищо по делото – нито за СМЕ, нито за процесуалните нарушени и т.н. Той не
изпълнил молбата на подсъдимия, не заявил пред съдебния състав как К. искал да се развие
производството и за фактите, поради които той от близо осем години е в затвора. Това било
пълен провал и безотговорно поведение на адвоката по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Д. Б. е подал Отговор на исковата молба,
вх. № 251448/21.07.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Ответникът бил назначен за служебен защитник от съда, между него и ищеца
не е съществувал никога правен спор или извънпроцесуални отношения, от които да се
черпи интерес за предявяване на иска. Исковата молба била неясна. Поради това искът бил
недопустим. Що се касае до основателността му, ответникът оспорва фактическите
твърдения, обективирани в исковата молба. Още на 29.02.2024г. заедно с преводача Гюдуров
посетили ищеца в затвора в град София, за да съгласуват линията на защита. К. въобще
1
отказал да се запознае с документите на Б., като заявил, че доверие има само на адв. Юруков.
Подчертал, че срещу предходния си служебен защитник е завел дела, внушавайки, че и адв.
Б. го чака същото. Изпълнявайки задълженията си, веднага след като бил определен за
служебен защитник, посетил Апелативния съд в град София, запознал се с делото, направил
необходими копия от книжа по него. На 06.03.2024г. бил назначен за служебен защитник и
заявил, че е готов да изпълни задълженията си по делото, като е запознат с него. Ищецът не
възразил на назначаването му. От пледоариите на ответника ставало ясно, че е запознат с
делото. Доколкото се касаело за процедура по чл. 270 НПК, в същата нямало как да се
обсъждат вече събраните по делото доказателства относно виновността на дееца, в каквато
насока имал искания ищецът, което ответникът се опитал да му обясни. Защитникът в
наказателното съдопроизводство бил самостоятелен субект, поради което процесуалната му
позиция била независеща от волята и желанието на подсъдимия и се определяла от
вътрешното убеждение на адвоката, закона и фактите по делото. Аргументира се, че адв. Б.
добросъвестно, в пълнота и в интерес на ищеца е упражнил правата и изпълнил
задълженията си пред наказателния съд. Съгласно закона адвокатът не дължал постигане на
благоприятно за страната решение и не отговарял при положена от негова страна дължима
грижа. Размерът на претендираното обезщетение се оспорва като прекомерен и недоказан.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 и чл. 40, ал. 2 ЗАдв е за ищеца по него. Същият
следва да установи, че ответникът в качеството си на адвокат е бил назначен за негов
служебен защитник по нохд 643/2022г. на АпС-София, че същият е реализирал защитата му
по посоченото наказателно дело, че действията/бездействията на ответника по същото са в
разрез със закона и/или не са в съответствие с интересите на ищеца като страна-подсъдими
по наказателното дело, че тези действия или бездействия са настъпили описаните в исковата
молба неимуществени вреди – лишаване от право на защита. В тежест на ответника е да
докаже, че е предприел необходимите действия за осигуряване на защитата на ищеца-
подсъдим в наказателното производство. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението и на основание чл. 156, ал. 2
ГПК да посочи за какви конкретни факти иска да бъде разпитан всеки от посочените от него
свидетели, да посочи трите им имена и адрес за призоваване. При неизпълнение
доказателственото искане ще бъде оставено без уважение. Делото да се докладва при
постъпването на уточнението или седем дни след изтичането на срока за това.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
2
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. ДА СЕ ИЗГОТВИ превод от настоящото определение и от
отговора на исковата молба с приложенията към нея на руски език, които да се връчат
на ищеца в Затвора в град София. ВЪЗЛАГА изготвянето на превода на Е.. Същата да
представи декларация относно разноските за извършване на превода.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3