№ 4800
гр. ......, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110167384 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „......“ ЕООД с ЕИК ........
със седалище в гр. ........ против „.......” ЕАД с ЕИК ...... със седалище в гр. ......
иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, с който се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1,22 лв. без ДДС, или 1,46
лв. с вкл. ДДС, представляваща дължимата сума на платена без основание.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г.
сключен с ответника „.......” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни
номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди се, че ответникът фактурирал
сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от
договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № *********, за
периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси
(МАТ) за мобилни услуги № ........ - 11,49 лв. без ДДС, № ....... - 11,49 лв. без
ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на
фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка ищецът
установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за
договорените пакети за мобилни услуги, общо в размер на 1,22 лв. без ДДС.
С оглед изложеното се моли съдът да уважи претендирания иск по
основание и размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с
която оспорва предявеният иск по основание и размер.
1
Твърди, че между страните са налице договорни отношения по силата на
Договор № *********. Не оспорва наличие на заплатена претендираната по
делото сума в размер на 1,46 лв. с ДДС, която е начислена във фактура №
*********/10.01.2022 г. за мобилни услуги № ........, № ........
Твърди, че в представената по делото фактура №
*********/10.01.2022г., е отчетено предоговаряне на тарифния план за
услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1
Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна
услуга ....... от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за
ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова
мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. Сочи, че в процесната фактура №
*********/10.01.2022 г., за мобилни услуги № ........ и № ......., всички суми са
начислени правилно, като е било съобразено предоговарянето на тарифния
план за услугата. Сочи, че процесната сума била заплатена, но не от ищеца, а
от лицето ползвател на услугата, поради което и сумата следва да се заплати
на това лице. В противен случай ищецът би се обогатил неоснователно за
сметка на действителния платец на услугата.
Поради което се твърди, че процесната сума от 1,22 лв. без ДДС, или
1,46 лв. с вкл. ДДС, начислена във фактура № *********, за периода
28.11.2021 г. - 27.12.2021 г ., е начислена правилно и не подлежи на връщане.
Предвид горното, моли предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че страните са обвързани с Договор №*********
с Приложение от 14.10.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги. Не се спори също така, че
с Фактура № *********, с период на фактуриране: 28.11.2021г. - 27.12.2021г.,
ответникът е начислил на ищеца за мобилни услуги № ........ - 11,49 лв. без
ДДС, № ....... - 11,49 лв. без ДДС. Безспорно е, че сумата в размер на 1,46 лв. с
ДДС, която е начислена във фактура № ********* за мобилни услуги № ........
и № ....... е била заплатена.
Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД,
предполага установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на
ответника при липса на основание – начална липса на основание. Основните
предпоставки на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.
55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един правен
субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е
фактическо действие, в резултат на което получилият имуществена облага
установява своята фактическа власт върху полученото. Съобразно
константната практика на съдилищата по този фактически състав на
неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането на сумата, а
ответникът – наличието на валидно основание за престиране на същата. Това
2
включва представяне на доказателства, като платежни нареждания, банкови
извлечения или други документи, които потвърждават, че сумата е била
преведена от ищеца на ответника.
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание
да я задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и практиката
на ВКС / решение по гр.д.№ 5858/2007 г. , решение по гр.д.№ 335/2008 г.,
решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о., решение № 138
от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ т.о. и други/.
В настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест
на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
заплатил процесната сума от 1,46 лв. с ДДС на ответника, както и че сумата е
била заплатена без основание за това.
Ангажираните от ищеца доказателства не установяват, че последният е
титуляр на извършеното плащане в полза на ответника.
Въпреки дадените от съда указания, ищецът не представи годни
доказателства, от които да се установява, че е обеднял, като е заплатил
процесната сума. Представеното по делото кредитно известие № ********* и
фактура № *********, не установяват факта, че ищецът е заплатил процесната
сума на ответника.
Доколкото ответникът признава плащането на процесната сума, но
възразява същата да е платена от ищеца, съдът следва да разгледа и
хипотезата, когато задължението е заплатено от трето лице.
За да претендира връщане на сумата, ищецът следва да докаже, че в
негова полза е възникнало правото за възстановяването . В случая на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, само третото лице, което е
извършило плащането, има правен интерес да претендира сумата, ако
плащането е било без основание, в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006
г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.
Ищецът в такъв случай трябва да докаже правна или фактическа връзка
с третото лице, в резултат на която да установи, че в негова полза е
възникнало правото за възстановяването . Ако ищецът не установи такава
връзка и плащането е направено от трето лице по собствена инициатива,
ищецът не би могъл да установи свои права върху платената сума.
От приложените по делото писмени доказателства, не се установи
ищецът да е заплатил процесната сума в полза на ответника. С оглед липсата
на спор между страните относно плащането на сумата, съдът не би могъл да
презюмира, дали последната е заплатена от ищеца или от трето лице. Този
факт подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване от
ищеца с всички допустими доказателствени средства.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че ищецът по настоящия иск не
доказа при условията на пълно и главно доказване, в хода на съдебния процес,
материалнопоравната си легитимация на титуляр на правото на вземане,
3
относно претендираната сума от 1,46 лв. с ДДС от ответника, поради което
предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на разноските:
Претенции за разноски са заявили и двете страни. С оглед отхвърляне на
претенциите, следва да бъдат присъдени разноски само на ответника в размер
на 100лв. юрк възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "......" ЕООД, ........ със седалище в гр. ........,
срещу "......." ЕАД, ...... със седалище в гр. ......, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо, ЗЗД, за връщане на сумата от 1,22 лв. без ДДС, или 1,46
лв. с вкл. ДДС, начислена с Фактура № *********, за периода 28.11.2021 -
27.12.2021 за мобилна услуга с номер № ........ и № ......., издадена на
основание Договор №*********.
ОСЪЖДА "......" ЕООД, ........ със седалище в гр. ........, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, да заплати на ......." ЕАД, ...... със седалище в гр. ...... деловодни
разноски в размер от 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4