Решение по дело №109/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юни 2019 г.
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20194200500109
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                                                       № 109

                                               гр. Габрово, 04.06.2019г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Габровски окръжен съд в открито заседание дванадесет и трети май  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     В.Топалова

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:    В.Генжова

                                                                                               К.Големанова

при секретаря В. Григорова, като разгледа докладваното от съдията Генжова в.гр.д.№109 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е  по реда на чл. 258 ГПК.

            С решение №36 от 04. 02.2019г.  по гр.д.№1690/2018г. Габровският районен съд е признал за установено  по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО  ПРОДАЖБИ” АД   със седалище и адрес на управление гр.Варна,  район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.Владислав Варненчик № 258, ЕИК *********, представлявано от всеки двама члена на УС – П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., че Л.Х.Б., ЕГН ***, със съдебен адрес ***,  не дължи сумата от 596,33  лв. , представляваща стойността на неотчетена, потребена и коригирана електроенергия за  периода 19.04.2018г. – 17.07.2018г. по справка  за корекция № 48867_5В2F/18.07.2018г. и ф-ра № **********/19.07.2018г. издадена от „Електроразпределение север” АД, на осн.чл. 124, ал. 1 ГПК.

            Присъдени са и разноски.

            В законният срок решението е обжалвано от "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, като неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.  В жалбата подробно се излага, че процесното вземане е начислено като корекция в цената, дължима от ищеца за реално доставената му консумирана енергия за периода 19.04.2018г. – 17.07.2018г. С предвиденото в действащото към процесния период законодателство, в полза на енергоснабдителното предприятие била предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минало време при наличие на безспорно доказан нерегламентиран достъп, вследствие на което СТИ е манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната  електроенергия. От съставения протокол и констатациите в експертизата се установявало нерегламентиран достъп до схемата на електромера. Налице било нарушение на чл. 17,т.6 от ОУ да не се променя схемата на свързване на ел. съоръженията. Счита, че в случая следва да намери приложение практиката на съдилищаща по предходно действалите ПИКЕЕ, тъй като извършената корекция на сметката няма санкционен характер, а начин на компенсиране на разликата между заплатената и действително консумираната ел. енергия.        Претендирано е решението на районният съд да се отмени и да се отхвърли предявеният установителен иск.   Претендират се и разноски.

            В законният срок  не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника по жалба развива съображения за неоснователност на същата.

            Окръжният съд, като взе предвид възраженията във въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Пред районният съд е бил предявен отрицателно- установителен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 596,33 лв. от Л.Х.Б. ***, срещу  "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД.

Първата инстанция е уважила претенцията със следните съображения: Към момента на извършване на проверката и коригиране на сметката на потребителя липсва приложим материален закон, чрез който да се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Корекционната процедура е въведена с изменението на Закона за енергетиката през 2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6. Този текст обаче изисква изменения в Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, както и правила за измерване на ел.енергия, които да регламентират  принципите, начините и местата за измерване. Такива правила са били създадени, но с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д.№ 2385/16 г. ВАС е отменил всички текстове на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 – 51 , а с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/17 г. на ВАС чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ също са отменени,  т.е. към извършване на проверката ПИКЕЕ вече е бил изцяло отменен, поради което за проверяващите служители не е съществувало основание за тази проверка.

            Решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде потвърдено.

            След изменението на чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, приложимо към процесния исков период, законодателно е уредена възможността за едностранна корекция на сметка за ползвана ел. енергия за минал период от време, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР. Надлежното упражняване на това право обаче може да се осъществи единствено въз основа на посочените правила, регламентиращи случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и приложимата корекционна методика. С  решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д.№ 2385/16г., ВАС е отмени всички текстове на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 – 51, като с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/17г. на ВАС и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ също са отменени. Т.е. не е налице  ПИКЕЕ и правила, които да уреждат дължимото поведение в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия, в какъвто смисъл е изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а препращането към ОУ ДППЕ противоречи на закона.  

            Следва да се посочи, че в действащите ОУ на дружеството- жалбоподател липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Следва да се отбележи също, че съгласно чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции. Това обуславя извода, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 51 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, както и правила за  корекциони процедури .

            Поради изложеното въззивната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за въззивното производство. Ответникът по жалба е представляван от адв. Хр.Б. при условията на чл. 38ЗА- материално затруднено лице. В съдебно заседание е направено изявление за присъждане на адв. хонорар в размер на 600 лв. , с оглед фактическата и правна сложност на делото. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.Съобразно направеното възражение за прекомерност и тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да присъди адвокатски хонорар на ответника съобразно чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, а именно в размер на сумата 300 лева, по представения договор за правна помощ.

            Водим от гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №36 от 04. 02.2019г. по гр.д.№1690/2018г. на РС- Габрово.    

            ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО  ПРОДАЖБИ” АД   със седалище и адрес на управление гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик № 258, ЕИК *********, представлявано от всеки двама члена на УС – П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., да заплати на  адвокат Х.Б.Б., с БУСТАТ ***, с адрес ***, адввокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на  300 лв. /триста лева/, на осн. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА.

            РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: