№ 691
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело №
20231100900054 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А1 България” ЕАД твърди, че между него и ответника
„СивЕн Дизайн Сървисис" ООД били налице облигационни правоотношения
по два договора за електронни и съобщителни услуги, както следва: 1/ партида
*********, ID на договор М5932994/19.02.2018 г.; 2/ партида *********, ID на
договор М4727522/02.10.2015 г. По договор М5932994/19.02.2018 г.
предоставил достъп до мрежата и услуги за периода 23.11.2021 г. - 22.07.2022
г., като за ответника възникнало задължение в размер на 3004,18 лева,
представляваща сбор от месечни абонаментни такси и цена на потребени
услуги съгласно фактури с № *********/29.12.2021 г.; *********/26.01.2022
г.; *********/25.02.2022 г.; *********/25.03.2022 г.; *********/27.04.2022 г.;
*********/25.05.2022 г.; *********/27.06.2022 г. и *********/27.07.2022 г.
По договор М4727522/02.10.2015 г. предоставил достъп до мрежата и услуги
за периода 23.11.2021 г. - 22.08.2022 г., като за ответника възникнало
задължение в размер на 31 333,72 лева, представляваща сбор от месечни
абонаментни такси и цена на потребени услуги съгласно фактури с №
*********/29.12.2021 г.; *********/26.01.2022 г.; *********/25.02.2022 г.;
*********/25.03.2022 г.; *********/27.04.2022 г.; *********/25.05.2022 г.;
*********/27.06.2022 г.; *********/27.07.2022 г. и ********* 25.08.2022 г.
Поддържа, че ответникът не заплатил сумите в уговорените срокове, поради
което за него възникнало и задължение за плащане на мораторни лихви, както
следва: 171.67 лева - върху вземанията по договор М5932994, и 1 962,52 лева -
върху тези по договор М4727522, за периода от деня, следващ падежа на всяко
месечно вземане, до 10.01.2023 г. /съгласно уточнителна молба на л. 126 от
делото/. В приложения № 1 към договор М4727522 били уговорени
1
неустоечни клаузи за обезщетяване на вредите от предсрочно прекратяване в
размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване по всеки
абонаментен план, поради което и за ответника възникнало задължение да
заплати такава в общ размер на 51 238,80 лева. Възникнало и задължение за
връщане на даденото по този договор оборудване - ONT устройство, което
ответникът не изпълнил, поради което следвало да заплати неустойка в размер
на 100 лева /по т. 4.9 от анекс от 15.07.2020 г./, както и 2 лева – неустойка за
забава – „за събиране на просрочени вземания“. Ответникът не заплатил
неустойките в срок, поради което дължал и мораторна лихва върху тях в
размер на 2 309,17 лева - за периода от падежа на всяко вземане, до 10.01.2022
г. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
посочените суми, заедно със законната лихва върху главниците от предявяване
на исковете до погасяване, като и разноските по делото.
Ответникът оспорва наличието на облигационни правоотношения със
съдържанието на представените към исковата молба документи. Не били
подписани от управителя или от лице, снабдено с представилетлна спрямо
ответника власт. Договорите не били с превод на италиански език, макар
управителят на ответника в периода на сключването им да бил гражданин на
Р. Италия. Не били предоставени всички услуги, за които се претендирала
цена. Неустоечните клаузи били нищожни. Не била отправена покана за
плащане на претендираните задължения. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
За уважаването им в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
облигационни правоотношения по договори за доставка на електронни
съобщителни услуги и предоставяне на услугите на ответника в твърдяното
количество, както и цената на доставените услуги, включително на
предварително уговорените абонаментни такси.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията.
Доколкото в специалния закон – чл. 226 и сл. ЗЕС, не е предвидена
писмена форма за действителност на договора за електронни и съобщителни
услуги, съдът намира, че същият е неформален, консенсуален и се сключва с
постигане на съгласие по задължителните елементи – предмет и цена. Според
чл. 228, ал. 1 ЗЕС, когато договорът с крайния ползвател се сключва при общи
условия, общите условия или измененията им се публикуват от предприятията
на страницата им в интернет и се представят на видно място в търговските им
обекти или по друг подходящ начин в срок, не по-кратък от един месец преди
влизането им в сила. Според чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ търговецът може да
установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават
задължителни за другата страна, когато тя е търговец и ги е знаела или е била
длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. В случая, доколкото ответникът е
търговец, както и предвид липсата на спор относно публикуването на ОУ,
съдът намира, че в случай на извод за наличие на облигационни
правоотношения между страните, към тях се прилагат и общите условя за
2
взаимоотношенията между „А1 България“ и абонатите и крайни ползватели
на обществените мобилни наземни мрежи. След като са общоизвестни,
ответникът търговец е бил длъжен да се запознае с тях.
По иска за вземанията по договор М5932994/19.02.2018 г.:
По този договор се претендират единствено такси за предоставяне на
услуги, свързани с достъп до интернет.
За установяване наличието на облигационни отношения по договора
ищецът е представил писмени доказателства. Видно от анекс от 16.08.2020 г. и
констативния протокол към него /л. 7 и 8/ ищецът е поел задължение да
предоставя на ответника достъп до интернет срещу месечна абонаментна
такса от 120 лева без ДДС /144 лева с ДДС/, а от констативния протокол към
него – че услугата е активирана. И двата документа са подписани за клиента от
Т.А.а, за което лице няма данни да е снабдено с представителна спрямо
ответника власт да сключва договори. Ето защо за възникване на
облигационното отношение по този договор е необходимо да се установи
осъществяването на фактическия състав на чл. 301 ТЗ – узнаване от търговеца
за сключената без представителна власт сделка и липсата на незабавно
противопоставяне. Съгласно ССчЕ /таблица на л. 386/ три от процесите
фактури – тези с № *********/29.12.2021 г., *********/26.01.2022 г. и
*********/25.02.2022 г., в които е начислена цена за достъп до интернет в
размер на 120 лева, са приети и осчетоводени при ответника чрез включването
им в справки-декларации за съответните месеци и в дневника за покупки,
както и че е ползван данъчен кредит. Към момента на осчетоводяване на
фактурите ответникът е узнал за поетите по анекса задължения. Не се доказа
незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, а и изобщо
противопоставяне /доколкото в молба от 28.06.2023 г. – л. 212 от делото
ответникът признава да е ползвал интернет по „два интернет номера“/. Ето
защо съдът намира за доказано наличието на облигационно правоотношение
между страните със съдържанието на описания анекс.
По силата на договор от 23.12.2021 г. ищецът се е задължил да
предостави на ответника достъп до интернет с номер 301003141375 срещу
месечно възнаграждение от 150 лева без ДДС /180 лева с ДДС/. На 31.01.2022
г. е сключен договор за предоставяне на услуга А1 Cyber Backup, като в
приложение № 1 са предоставени 2 брой пакети по 20 лева без ДДС всеки.
Тези договори са подписани за ответника или от законния представител
/неавтентичността на подписите на когото ответникът не доказва/, или от
упълномощени от него лице – Б.Б.. Последният е снабден с представителна
спрямо дружеството власт да извършва всякакви правни и фактически
действия – видно от пълномощно на л. 318 от делото. Възражението на
ответника за липса на превод на договорите, подписани от управителя, не са
относими към действителността им. Първо, няма твърдения последният да не
владее български език, второ – тези факти не могат да се подведат под
фактическите състави на основанията за недействителност. Ето защо и съдът
не следва да ги обсъжда. Предвид изложеното съдът намира за доказано
наличието на облигационно правоотношение с посоченото съдържание.
Във фактура № *********/29.12.2021 г. е начислена такса за достъп
до интернет в размер на 144 лева с ДДС. По фактури с №
*********/26.01.2022 г. и № *********/25.02.2022 г. – по 324 лева с ДДС –
таксите за достъп до интернет по двата абонамента, описани по-горе. Във
фактури № *********/25.03.2022 г., *********/27.04.2022 г.,
3
*********/25.05.2022 г. и *********/27.06.2022 г. са начислени цени на
горните услуги, както и на тези по договора от 31.01.2022 г.
Както беше посочено по-горе, изпълнението на задълженията на
ищеца се доказва и от факта на осчетоводяване на 3 от фактурите, с което
конклудентно ответникът признава изпълнението, и с оглед конкретното му
признание в посочената молба – че ползвал интернет по два номера. Съгласно
заключението на СТЕ на 27.05.2022 г. предоставянето на услугите по договора
е преустановено - виж л. 328 и пояснението на л. 331.Ето защо съдът намира,
че ищецът доказа в периода 23.11.2021 г. – 27.05.2022 г. да е предоставил
услуги. По описаните 5 фактури /за ползвани услуги до 22.05.2022 г./ за
ответника е възникнало задължение за плащане на цената в размер на 2362,18
лева. За периода 23.05.2022 г. – 22.06.2022 г е начислена сума от 498 лева с
ДДС по фактура № *********/27.06.2022 г., като за периода до датата на
спиране на услугите 22.05.2022 – 26.05.2022 г. се дължи цена, пропорционална
на дните, за които е предоставена услуга, която съдът по реда на чл. 162 ГПК
изчисли на 66,40 лева /като раздели сумата на боря на дните, за които е
начислена цената, и я умножи по броя на дните, за които е предоставена
услугата/. Следователно за периода 23.11.2021 г. – 26.05.2022 г. се дължи цена
на услуги в общ размер на 2 428,58 лева.
Действително в договорите и ОУ е предвидено право на доставчика да
спре или ограничи достъпа до услугите при определени предпоставки, сред
които и забава в плащането на задълженията. Това му право обезпечава
освобождаването му от отговорност за вреди от спирането на услугите, но не
и правото му да получи цената за тях, доколкото те не са доставени – били са
спрени. В договорите и ОУ липсва уговорка, според която клиентът да дължи
цената на услугата, макар достъпът да е спрян /в чл. 40ж е предвидено
единствено, че ме се връща предплатена цена/. Ето защо съдът намира, че за
периода след преустановяване на достъпа до интернет ответникът не дължи
плащане на цена - начислената по фактура № *********/27.06.2022 г. за
сумата над 66,40 лева и начислената по фактура № *********/27.07.2022 г.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не доказа погасяване,
искът за заплащане на цена на услуги по договор М5932994/19.02.2018 г.
следва да бъде уважен за сумата 2 428,58 лева и за периода 23.11.2021 г. –
26.05.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер от 3004,18 лева и за
периода 27.05.2022 г. – 22.07.2022 г. – отхвърлен.
По иска за вземания по договор М4727522/02.10.2015 г.:
Наличието на облигационно правоотношение по договора и анексите
и приложенията, включително и сключени при условията на чл. 301 ТЗ, се
установява от: 1/ представените по делото договори и анекси към тях; 2/ от
факта, че фактури с № *********/29.12.2021 г., 43267521/26.01.2022 г. и
*********/25.02.2022 г. – за услуги, подробно описани във фактурите,
доставени до 22.02.2022 г., са осчетоводени от ответника /което се установява
от заключението на ССчЕ/; 3/ от факта, че услугите за номерата, посочени в
таблица № 1 от заключението на СТЕ са били активни до 26.05.2022 г.
Предоставянето на услугите за периода 23.11.2021 г. - 22.02.2022 г. се
доказва по несъмнен начин от факта на осчетоводяване на фактурите, с което
ответникът признава конклудентно задълженията по тях. За периода
23.02.2022 г. – 26.05.2022 г. изпълнението се доказва от заключението на СТЕ,
според които услугите по тези номера са били достъпни в посочения период.
4
Дали ответникът е ползвал всичките СИМ карти не е факт, относим към
задължението за плащане на абонаментните такси. Като тук следва да се
посочи, че за номерата, за които са начислявани суми за потребление,
ответникът не излага конкретни твърдения, с които да оспорва начислените
суми.
Задълженията за периода 23.11.2021 - 22.05.2022 г. са фактурирани в
документи с № *********/29.12.2021 г., *********/26.01.2022 г.,
*********/25.02.2022 г., *********/25.03.2022 г., *********/27.04.2022 г. и
*********/25.05.2022 г., като тяхната обща стойност възлиза на 17 178,69
лева. Достъпът до услугите по този договор е спрян изцяло на 27.05.2022 г., от
която дата не се дължи цена на услугите по изложените по-горе мотиви. Дори
и да се приеме, че съгласно клаузите в приложения № 1 се дължи неустойка, то
за този период /27.05.2022 г. – 22.08.2022 г./ такава не се претендира, а се иска
присъждане на цена на доставени услуги. Във фактура №
*********/27.06.2022 г. са начислени такси за достъп за периода 23.05.2022 г. –
22.06.2022 г. За периода до датата на спиране на услугите - 22.05.2022 –
26.05.2022 г., се дължи цена, пропорционална на дните, за които е
предоставена, която съдът изчисли на 519,71 лева. Следователно за периода
23.11.2021 г. – 26.05.2022 г. се дължи цена на услуги в общ размер на 17 698,40
лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът за заплащане на
цена на услуги по договор М4727522/02.10.2015 г. следва да бъде уважен за
сумата 17 698,40 лева и за периода 23.11.2021 г. – 26.05.2022 г., а за разликата
до пълния предявен размер от 31 333,72 лева и за периода 27.05.2022 г. –
22.08.2022 г. – отхвърлен.
По исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
върху цената на доставените услуги:
Основателността им предполага наличие на главни задължения и
забава в погасяването им. Съдът достигна до фактически и правни изводи за
наличие на главни задължения за плащане на възнаграждения по всеки
договор до посочените по-горе размери /съгласно описаните фактури/. В ОУ е
уговорен срок за плащане /т. 26.5/ - 15-дневен след издаване на фактурата.
Срокът за плащане, посочен във всяка фактура, е два месеца след издаването
, поради което съдът зачита втория като индивидуално уговорен. При
уговорен падеж, какъвто е процесният случай, длъжникът изпада в забава с
изтичане на уговорения срок без да е необходима покана /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/,
вкл. предаване на фактурата.
Общият размер на мораторната лихва върху задълженията по договор
М5932994/19.02.2018 г. /съгласно фактури № *********/29.12.2021 г.,
*********/26.01.2022 г., *********/25.02.2022 г., *********/25.03.2022 г.,
*********/27.04.2022 г., *********/25.05.2022 г. и *********/27.06.2022 г. - за
сумата до 66,40 лева/ за периода от деня, следващ падежа на вземането по
всяка фактура, до 10.01.2023 г., възлиза на 151,55 лева, за която дума искът
следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 171,67 лева
следва да бъде отхвърлен.
Общият размер на мораторната лихва върху задълженията по договор
М4727522/02.10.2015 г. /съгласно фактури № *********/29.12.2021 г.,
*********/26.01.2022 г., *********/25.02.2022 г., *********/25.03.2022 г.,
*********/27.04.2022 г., *********/25.05.2022 г., *********/27.06.2022 г - за
сумата до 519,71 лева/, за периода от деня, следващ падежа на вземането по
всяка фактура, до 10.01.2023 г., възлиза на 1 810,69 лева, за която дума искът
5
следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 1962,52
лева следва да бъде отхвърлен.
По иска по л. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка по договор
М4727522/02.10.2015 г.:
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже, че договорът е
развален поради неизпълнението на ответника, наличие на валидни
неустоечни клаузи за обезщетяване на вредите от предсрочно прекратяване на
договора и размер на уговорената неустойка.
В представените Приложения № 1 към договора за предоставяне на
електронни и съобщителни услуги страните са уговорили, в случай че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора /приложенията и
ОУ/, в това число, ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в
рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати
договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на договора.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка
е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните
за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението; Клаузата за неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При договорите с трайно изпълнение /каквито са процесните
съглашения по всяко приложение/ развалянето няма обратно действие, т.е. за
минало време отношенията се уреждат съобразно чл. 79 ЗЗД. За бъдещите
периоди прекратилият договора кредитор има право на обезщетение за
претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е
съизмеримо с неполучената от кредитора цена, а с разликата между нея и
спестените разходи. Вредите биха се доближавали до цената, само ако
кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко
разходи, зависещи от реално предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба.
По делото не са изложени нито твърдения, нито са представени доказателства
за извършени високи разходи или висока печалба. Напротив, в хипотезата на
големи обществени доставчици обичайно е налице взаимозаменяемост на
клиентите спрямо материалната база /ако такава въобще е закупувана с оглед
конкретния клиент/, а също и възможност за известна оперативност в
управлението на персонала. Съответно делът на спестените поради
развалянето разходи е относително висок. Не се установяват и каквито и да е
косвени загуби или пропуснати ползи. Следователно е налице висока
вероятност получаването на цената до края на срока на договора, особено при
прекратяването му в начален етап, да представлява неоснователно
6
обогатяване със стойността на спестените от предприятието разходи по
изпълнението на договора. Техният размер не представлява вреда и
същевременно получаването му би надхвърлило и присъщите на неустойката
обезпечителна и санкционна функция. При наличните по делото данни така
формулираната неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави с оглед разясненията, дадени в ТР по д. 1/09 на ОСТК ВКС. До извод за
нищожност на неустойка в размер на цената до края на договора, в хипотезата
на лизингов и наемен договор, макар и по частично други мотиви, се стига в
решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во т. отделение, решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и др.
Противно на възраженията на ищеца, такова разрешение не поставя в
по-неблагоприятно положение потребителите – физически лица, в случай че в
договорите с такива е предвиден максимален размер на неустойката за срок до
3 месеца. Това е така, защото в процесния договор такъв срок не е предвиден и
именно поради това съдът намира клаузата за нищожна.
Нищожността на неустоечните клаузи изключва възникването на
претендираното въз основа на тях вземане за неустойка, като съдът счита за
ненужно да обсъжда наличието на останалите факти, включени във
фактическите състави. Предявеният иск за сумата 51 238,80 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Искът за заплащане на неустойка в размер на 100 лева /по т. 4.9 от
анекс от 15.07.2020 г./ също е неоснователен, доколкото от ангажираните от
ищеца доказателства не се установява да е предадено оборудването.
Представен е приемо-предавателен протокол /л. 32/, но видно от него касае
мобилен телефонен апарат, а не оборудване за предоставяне на
интернет/телевизия.
Съгласно чл. 27.1 от ОУ – л. 97 от делото, при забава в плащане
клиентът дължи неустойка за забава в размер на 2 лева. В случая забава е
налице, поради което искът за тази сума следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
неустойката.
Искът е изцяло неоснователен. Съдът не стигна до извод за наличие
на задължения за плащане на неустойките в размер на 51 238,80 лева и 100
лева. Вземането за неустойката от 2 лева само по себе си има
характеристиките на главно задължение, при забава в плащането на което
може да се дължи лихва. То е такова без срок за плащане, поради което
ответникът изпада в забава след покана /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, като ищецът не
доказва ответникът да е поучил такава в момент, предхождащ предявяване на
иска. Ето защо и претенцията за заплащане на мораторна лихва и върху тази
сума е неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват своевременно поисканите разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК /л.
447/. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват
3 299,36 лева. На ответника разноски не следва да бъдат присъждани,
доколкото няма доказателства да е извършил такива.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СивЕн Дизайн Сървисис" ООД, ЕИК ********* да
заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********:
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 2 428,58 лева, представляваща цена на електронни и
съобщителни услуги, доставени в периода 23.11.2021 г. – 26.05.2022 г. по
договор М5932994/19.02.2018 г. и съгласно фактури №
*********/29.12.2021 г., *********/26.01.2022 г., *********/25.02.2022 г.,
*********/25.03.2022 г., *********/27.04.2022 г., *********/25.05.2022 г.
и *********/27.06.2022 г. – по последната до 66,40 лева, заедно със
законната лихва от 11.01.2023 г. до погасяване на задължението; 151,55
лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ
падежите на задълженията по всяка фактура, до 10.01.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на услуги по договор М5932994/19.02.2018 г. за
разликата до пълния предявен размер от 3 004,18 лева и за периода
27.05.2022 г. – 22.07.2022 г., както и иска за мораторна лихва за разликата
до пълния предявен размер от 171,67 лева.
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: 17 698,40 лева, представляваща цена на електронни и
съобщителни услуги, доставени в периода 23.11.2021 г. – 26.05.2022 г. по
договор М4727522/02.10.2015 г. и съгласно фактури №
*********/29.12.2021 г., *********/26.01.2022 г., *********/25.02.2022 г.,
*********/25.03.2022 г., *********/27.04.2022 г., *********/25.05.2022 г.,
*********/27.06.2022 г – по последната за сумата до 519,71 лева, заедно
със законната лихва от 11.01.2023 г. до погасяване на задължението; 1
810,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня,
следващ падежите на задълженията по всяка фактура, до 10.01.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на услуги по договор
М4727522/02.10.2015 г. за разликата до пълния предявен размер от 31
333,72 лева и за периода 27.05.2022 г. – 22.08.2022 г., както и иска за
мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 1 962,52
лева;
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 2 лева , представляваща
неустойка за забава по чл. 27.1. от ОУ, заедно със законната лихва от
8
11.01.2023 г. до погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 51 238,80
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни и
съобщителни услуги М4727522/02.10.2015 г., за сумата 100 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за връщане на дадено
оборудване - ONT устройство съгласно т. 4.9 от анекс от 15.07.2020 г.,
както иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 309,17 лева - представляваща
мораторна лихва върху неустойките за периода от падежа на всяко
вземане, до 10.01.2022 г.;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3299,36 лева , представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връзване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9