Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2/2.1.2020г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 18.12.2019г. в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1173
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК и чл. 149 СК.
Ищецът твърди, че с Решение по
гр. дело №974/2017 г. на ОС Варна е
прието за установено между страните, че ответника Х.З.С. е родител на детето Н.З.К. и съставен
акт за раждане №2250/18.11.2014г. от Община Варна. Ответникът не е
заплащал дължимата ежемесечна парична
издръжка. Детето се отглежда от майката, средствата на която са недостатъчни за
отглеждането и възпитанието му. Моли се съдът, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в
размер на 140 лева, считано от предявяване на исковата молба, до настъпването
на основание за нейното изменение или прекратяване и издръжка в размер на 1680 лв за период една
година назад от датата на предявяване на иска
и лихва в размер на 170,80 лв за
периода от една година назад от датата на предявяване на иска.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответникът. Признава, че майката е
тази, която отглежда детето от датата на
раждането му до момента. Изразява готовност да заплаща месечна издръжка от 140
лв. от датата на завеждане на исковата молба. Предлага режим на лични отношения
с ненавършилото пълнолетие дете.
Контролиращата страна ДСП – Вълчи дол” ,
редовно уведомени, не се явяват в о.с.з. , представят изготвен социален доклад.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
решение от 19.12.2017г. по гр. д. №974/2017г. е признато за установено, че Х.З.С.,
ЕГН **********, е биологичен баща на
детето Н.З.К., ЕГН **********, р. на ***г. в гр. Варна, от майка З.К.А., ЕГН **********
и е определено занапред имената на детето да бъдат както следва : Н. Х. С..
Представено е удостоверение за раждане на детето Н. Х. С., издадено въз основа
на акт за раждане №2250/18.11.2014г. на Община Варна, от видно от който родители
на детето Н. са Х.З.С., ЕГН ********** и З.К.А., ЕГН **********. Представена е
бележка от работодателя на ответника,
видно от която същия за периода м.10.2018г – м.09.2019г. е получавал БТВ в
размер на 18625,22лв.
От
представения социален доклад, изготвен от ДСП Вълчи дол, се установява, че след
разговори с близки на детето и семейството на бащата се установило, че майката
с детето Н. е напуснала страната и понастоящем се намира в Германия. По данни
от З. Х./баба по бащина линия / детето познава своите баба и дядо и биологичния
родител баща. По повод празници, когато детето е в страната, е получавало
подаръци от роднините си, като същите споделят, че детето се е вълнувало от
срещата с тях. Х.З. е трудово ангажиран, споделил, че доходите му от трудово
възнаграждание са достатъчни за задоволяване на ежедневните нужди на
семейството.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 143, ал.1 и ал.2 вр.чл. 142 от СК и чл. 149 СК, като иск с правно основание
чл.127, ал 1 или ал. 2 от СК не е предявен, следователно компетентен е съдът по
обичайното местопребиваване на ответника в гр. Вълчи дол, общ. Вълчи дол, обл. Варна. Фактическият
състав на претендираното вземане за издръжка включва следните юридически факти:
наличие на родствена връзка между детето и ответника, наличие на изискуема от
закона възраст на детето, което не следва да е навършило пълнолетие, нужда на
търсещия издръжка, съобразена с условията на живот, необходими за развитието на
детето и материалната възможност на задължения да дава издръжка в претендирания
размер.
По
делото е установено от наличния доказателствен материал, че Х.З.С. е баща на
детето Н. Х. С., което към датата на съдебното заседание не е навършило
пълнолетие, поради което съда намира, че така предявените искове са доказани по
основание.
Относно
размера на същите съдът намира следното:
Критериите
за определяне размера на издръжката за едно дете са посочени в нормата на
чл.142 СК, съобразно която размерът се определя от нуждите на детето и от
възможностите на родителя, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален
размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната
работна заплата за страната / 610 лв за 2020г./. За определяне нуждите на
детето следва да се вземе предвид неговата възраст, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето над
основните и обичайните такива за възрастта му, които да обосновават по-висок
размер на издръжката и разходи, по-големи от обичайните. Не са ангажирани
доказателства за доходите и здравословното състояние на майката, единствено в
така представеното решение по гр. д.
№974/2017г. е упоменато за епикриза от 24.02.2015г. с диагноза “ счупване на гръбначния стълб в
поясната област “ , но доказателства за това по настоящето дело не са
представени. По отношение на възможностите на бащата и неговото материално
състояние, същия реализира доходи в размер над средната работна заплата за
страната, като декларира готовност да заплаща издръжка в размер на 140 лв.
Същевременно по делото същия не представи доказателства за него да е налице
задължение и към други лица от кръга на
изчерпателно посочените в чл.140 от СК, нито за влошено здравословно състояние,
което да му пречи да полага труд.
С
оглед изложеното съдът като взе предвид и обстоятелството, че детето Н. живее при майка си и същата ще
полага ежедневни грижи за него, а ответникът е освободен от полагането на лична
грижа за детето, а също и от поддръжката на домакинството, в което живее, приема,
че за издръжката на детето Н., месечно са необходими и достатъчни средства в
размер на 240 лева. Тъй като претенцията в сезиращата съда молба, с която е
предявен осъдителния иск за издръжка е заявен в размер – 140 лева, а ¼
от размера на минималната работна заплата за страната за 2020г. е 152,50 лв и
съобразявайки правилото да не се надхвърля
петитума на отправеното искане, то единствено следва ответникът да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в минимален размер на издръжката на едно
дете съгласно задължителната за съда разпоредба на чл. 142, ал.2 СК, а именно
за детето Н. Х. С. ежемесечна издръжка –
в размер на 152,50лв., чрез неговата майка и законен представител З.А.К., считано
от 02.08.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката .
Относно искането за присъждане на издръжката една
година назад от завеждане на исковата молба по принцип издръжката би следвало
да се дължи само за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на
текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време поначало е безпредметна, тъй
като нуждите са били вече задоволени. Законодателят обаче е предвидил изрично изключение,
като е допуснал и търсене на издръжка една година назад преди завеждане на иска.
Действието на решението за установяване на произход от бащата е към момента на
раждането и се създават отношения на родство между детето и бащата и роднините
на последния, следователно задължението за издръжка на дете съществува спрямо
него за неговите родители от момента на раждането. От събраните по делото
доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на детето през
процесния минал период – 02.08.2018 г. – 02.08.2019г. /датата на завеждане на
исковата молба/. За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно
и главно доказване, което същият не е провел в настоящото производство. По
делото не бяха оспорени и твърденията на майката, че грижите по отглеждането на
детето са били поети от нея, като в тази насока е и изложеното в социалния
доклад на ДСП Вълчи дол. При тези доказателства съдът приема за установено
липса на престирани издръжка и грижи от страна на ответника за целия период – 02.08.2018
г. – 01.08.2019г., поради което счита, че искът за издръжка за минало време се
явява основателен до размер от 140 лева
месечно за периода 01.01.2019г – 01.08.2019г. и до размер от 127, 50 лева за
периода 02.08.2018г. -31.12.2018г. или общо 1617,50 лева, като следва да бъде
отхвърлен за разликата до претендираните 1680 лева.
Искането за присъждане лихва върху издръжката за
минало време съдът намира за неоснователно. Както вече по- нагоре съдът посочи
за периода от една година преди датата на предявяване на иска нуждите на ищеца
са били вече задоволени и преминали. Ако единия от родителите е доставял
издръжка за този период, то той е този, който може да иска от другия задължен
родител лихвите върху това, което другия родител е бил длъжен да дава по
правилата на неоснователното обогатяване.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Девня държавна
такса в размер на 284,30 лева върху размера на присъдените издръжки -текуща и
за минало време.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Х.З.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Н. Х. С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител З.К.А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 152,50 лева /сто петдесет и два лева и 50 стотинки/,
считано от датата на исковата молба – 02.08.2019 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Х.З.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Н. Х. С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител З.К.А., ЕГН **********, сумата от 1617,50
лева/ хиляда шестотин и седемнадесет лева и 50 стотинки/, представляваща дължима издръжка за периода от 02.08.2018 г. до 01.08.2019
г., на осн. чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за разликата над 1617,50
лева до претендирания размер от 1680 лева и за сумата от 170,80 лева лихва за
периода от 02.08.2018 г. до 01.08.2019 г., изчислена върху сумата за издръжка
за минало време за период от една година преди датата на предявяване на
исковата молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.З.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Девня
сумата от 284,30 лева /двеста осемдесет и четири лева и 30 стотинки/,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете за издръжка,
както и
5 лева/ пет лева/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от датата на връчване на страните
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия:
...................