№ 277
гр. Враца, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря ИРИНА Н. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200764 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ч. А. И. от гр.Враца против НП№ 25-0967-
000771/10.07.2025 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с
което за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба от 50.00 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 ЗДвП, както и за извършено второ нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр.2
ЗДвП и на същото основание е наложена второ административно наказание
глоба в размер на 50.00 лв.
В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление,
поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с
последващо искане за цялостната му отмяна на това основание.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
1
установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице в законово
установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е и основателна, при следните съображения:
Настоящият жалбоподател е служител на ОП“Паркинги и гаражи“-
Враца. На 27.05.25 г. жалбоподателят заедно със свой колега-И.В.В.
осъществявали служебните си задължения в гр.Враца, в района на
ул.“Г.С.Раковски“. По повод налагане на глоба и поставяне на „скоба“ на
съответно МПС с водач трето за настоящето дело лице-П.И.В., между тримата
възникнал словесен конфликт, след който последното лице подало жалба до
сектор „ПП“-Враца. В жалбата се съдържали твърдения за неправомерно
поведение на двамата служители на ОП“Паркинги и гаражи“-Враца спрямо
жалбоподателя свързано със „заплаха, че ще го блъснат“, както и с твърдения
за това, че при управление на служебното им МПС са били без поставени
обезопасителни колани. Въз основа на жалбата била образувана преписка с вх.
№96700-7498/19.06.25 г., възложена за проверка на св.Д. Т.-мл.автоконтрольор
в сектор „ПП“-Враца. Въз основа на преглед на приложен от П.Вълкачовски
към жалбата му видеозапис от мобилен телефон и след снемане на писмени
сведения от настоящия жалбоподател Ч.И. и колегата му , св.Д.Т. съставил
процесния АУАН №АД548145/26.06.25 г. срещу жалбоподателя за извършени
на 27.05.25 г. две отделни нарушения, съответно по чл.137а, ал.1 ЗДвП и по
чл.183, ал.4,т.7, пр.2 ЗДвП.
Последвало е издаването на обжалваното наказателно постановление, с
което при идентично спрямо АУАН фактическо и цифрово описание на
вменените две административни нарушения, на жалбоподателя са наложени и
две административни наказания- две глоби в размер от по 50.00 лв., съобразно
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и пр.2 ЗДвП.
Гореизложените фактически обстоятелства са безспорни и се
установяват безпротиворечиво от всички приобщени по съответния
процесуален ред доказателства- св.показания на актосъставителя Д.Т.,
подкрепени и с приложените към административната преписка писмени
материали-жалби от П.Вълкачовски, снети писмени сведения, заповеди за
компетентност и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
2
страна следното:
От процесуална страна, в административно-наказателното производство
завършило с издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснат
процесуален порок от категорията на “съществените” и представляващи
основание за отмяна на НП, а именно: видно от представения от самия АНО
оригинал на обжалваното НП, както и от представеното от страна на
жалоподателя негово заверено копие, НП не съдържа подпис на издателя му
-„наказващ орган“, в нарушение на императивното изискване на чл.57, ал.2
ЗАНН. Липсата на подпис на лицето, посочено като издател на НП,
фактически и правно се приравнява на липса на валидно волеизявление на
държавен орган, съответно и на липса на валиден правораздавателен,
административен акт. Въпросният пропуск не може да бъде саниран по
никакъв начин и като пряка последица от наличието му, в случая следва като
единствена възможност в рамките на предвидените за съда правомощия по
чл.63 ЗАНН- отмяна на обжалваното НП.
При този изход на делото е безпредметно обсъждането и на останалите
доводи на жалбоподателя, свързани с материално-правна незаконосъобразност
на обжалваното НП.
По разноските:
От страна на жалбоподателя се претендира присъждане в пълен размер
на направени разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая съгласно
представения договор за правна защита и съдействие възлизат на платени в
брой 1000.00 лв. На свой ред АНО, още в придружителното си писмо към
преписката изрично и надлежно е прротивопоставил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в т. ч. дори
същото да е в размер на митимално предвидените размери по съответната
наредба за адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав намира,
че възражението за прекомерност е основателно. В тази насока съдът отчита,
че конкретното дело е лишено от фактическа и правна сложност. Откъм обем
и вид, предоставената правна помощ се изчерпва с изготвяне и подаване на
жалба и лично участие на адвоката само в едно с.з. Същевременно размерът на
наложените две глоби /общо в размер на 100.00 лв./ са далеч под минимума на
обжалваемия материален интерес, посочен в чл.7, ал.2, т.1 НВАР /от 1000.00
лв./, предопределящ и последващия ориентировачен критерии за определяне
3
на следващо се адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400.00 лв.
При така изложените съображения, съдът като краен извод намери, че
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнагаждение следва да бъде уважена само до размера от 300.00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП№25-0967-000771/10.07.2025 г. на Началник група
в сектор”ПП” към ОДМВР-Враца, с което на Ч. А. И. от гр.Враца, с ЕГН:
**********, за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП и на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лв., както и за извършено второ нарушение по чл.183, ал.4,т.7,
пр.2 ЗДвП и на същото е основание е наложено второ административно
наказание –глоба в размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на Ч. А. И. от гр.Враца, с ЕГН:
**********, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част до
пълния предявен размер от 1000.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4