№ 6500
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря М. Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20241100101012 по описа за 2024 година
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ
в общ размер на 55 600 лв.
Ищецът А. П. К. твърди в исковата си молба, че на 24.01.2020 г. бил задържан
при полицейска акция и срещу него било упражнено тежко полицейско насилие.
Твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 19.01.2021 г. на СГП бил
привлечен като обвиняем за държане с цел разпространение на високорискови
наркотични вещества – коноп с нетно тегло 13.46 гр. на стойност 80,76 лв. –
престъпление по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.4 арт.1 НК. Твърди се, че на 25.02.2021 г. му
било предявено второ идентично постановление, а на 22.03.2021 г. бил внесен
обвинителен акт в СГС и образувано нохд 1103/21 г.
Изложени са в исковата молба твърдения, че с присъда 260045/01.07.2022 г.,
постановена по нохд 1103/21 г. на СГС, НО, 12 състав бил признат за виновен за
държане на високорискови наркотични вещества в количество и на стойност съгласно
обвинението на основание чл. 354а ал.1 т. 1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 на НК и бил
осъден на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, като бил оправдан по обвинението
за държане с цел разпространение на същите наркотични вещества като изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода“ било отложено за три години. Твърди се, че по
повод жалба на ищеца било образувано внохд 916/2022 г. по описа на САС, НО, 2
състав, който с присъда 16/20.10.2022 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда
и признал ищеца за невиновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал.1 изр.1
1
пр.4 алт.1 от НК. Срещу присъдата на САС бил подаден протест и било образувано
н.д. 224/23 г. по описа на ВКС, Първо НО, който протест впоследствие бил оттеглен ,
поради което на 19.01.2023 г. ВКС прекратил производството по делото.
Твърди се, че на 12.05.2023 г. било изготвено искане от Главния прокурор за
възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата на САС като с
решение 395/31.10.2023 г. ВКС оставил без уважение искането на Главния прокурор.
Твърди се, че по повод повдигнатото му обвинение претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционални болки и страдания.
Твърди се, че загубил много време и средства за ангажиране на адвокати и
проследяване на процесите. Твърди се, че се чувствал травмиран, унизен, станал
затворен и нямал сили и енергия да е занимава с обичайните си дейности и
спортовете, които практикувал. Твърди се, че воденото наказателно производство
станало пречка да започне работа и да реализира приходи за обичайната си издръжка.
Твърди се, че спестяванията му се стопили и се наложило да търси заеми от приятели,
което му причинило емоционални притеснения и неудобства. Наложило се майка му
да продаде при неизгодни условия недвижим имот – гараж в ж.к. „Лозенец“, за да
осигури средства за живот. Воденото наказателно производство се отразило на
психиката му, неговия характер, навици и начин на поведение, повлияло на социалния
му живот и контакти.
Сторил и имуществени разходи за адвокатски възнаграждения.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявените искове и от
съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото
срещу него наказателно производство, както и сумата от 5 600 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – изплатени средства за адвокатска защита пред наказателния съд.
Претендират се и законна лихва върху претенцията за неимуществени вреди и
сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва
исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от
ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
2
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна
на Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 от НК.
Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, същият е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение с присъда 260045/01.07.2022 г. на СГС, НО, 12
състав по нохд 1103/21 г., която впоследствие е отменена с присъда 16/20.10.2022 г. по
внохд 916/2022 г. на САС, НО, 2 състав и ищецът е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение.
Видно от данните по делото, присъдата на САС е протестирана на 25.10.2022 г. и
по този повод е образувано нд 224/23 г. по описа на ВКС, Първо НО, който с
определение 119/22.03.2023 г. е прекратил производството по делото с оглед оттегляне
на протеста. Присъдата на САС е влязла в сила на 22.03.2023 г., видно и от стореното
отбелязване върху същата.
Видно от данните по делото е отправено искане на 12.05.2023 г. от Главния
прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство, водено срещу
ищеца, което искане е оставено без уважение с решение 395/31.10.2023 г. по н.д.
472/23 г. на ВКС, Трето ГО.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и
съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на
живот, които са свързани пряко с душевното му равновесие. Тези вреди се установяват
от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Л.К., майка на ищеца,
чийто показания се кредитират при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК, и
Й.Б.Б., като приема, че същите са обективни и логически обосновани като преки
впечатления. И двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че ищецът е търпял
3
неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект преживявания като
стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността и страх. Съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да
бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 3
години водено наказателно производство, през което време същият е търпял негативни
преживявания, тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление,
което носи белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК. Следва
да бъде съобразена и наложената мярка за неотклонение на ищеца – „гаранция в
пари“, както и обстоятелството, че във фазата на първоинстанционното съдебно
производство са проведени 10 съдебни заседания с лично участие на настоящия ищец
и което производство е приключило с постановяване на осъдителна присъда с налагане
на наказание „лишаване от свобода за срок от 8 месеца“, което е отложено с
изпитателен срок от 3 години, причинили на ищеца значителни негативни емоции и
психологически стрес. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че след влизане в
сила на оправдателната присъда на САС, по отношение на воденото срещу настоящия
ищец наказателно производство е инициирано производство по неговото
възобновяване, което също се явява източник на неблагоприятни, в психическо и
емоционално отношение, последици. Няма данни преди иницииране на наказателното
производство срещу ищеца да са водени други наказателни производства, поради
което настоящият съдебен състав намира, че това обстоятелство също е било
катализатор на интензивни психически и емоционални вреди, причинени на ищеца.
Всички тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната
съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто
ГО.
На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /
в този смисъл е и константната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр.
д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV
ГО на ВКС/.
В исковата молба са наведени твърдения, че воденото срещу ищеца наказателно
производство се е отразило на неговата трудова заетост и невъзможността да намери
работа като IT специалист, каквато дейност упражнявал. В тази връзка са показанията
на разпитаните по делото свидетели. При извършена служебна справка от състава на
съда, досежно сключените от ищеца трудови договори се установява, че последният
4
сключен такъв е прекратен на 20.06.2007 г. с ДСП „Лозенец“ като „личен асистент“.
След сочената дата няма данни ищецът да е бил в трудовоправни отношения.
Сочената дата предхожда процесното наказателно производство с 13 години, поради
което настоящият съдебен състав не може да обоснове връзка между невъзможността
за намиране на работа у ищеца с процесното наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 9 000 лв., като за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. следва да се отхвърли.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно която
липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г.
по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. №
563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. В рамките на воденото наказателно производство,
видно от материалите по същото са налични доказателства за платено адвокатско
възнаграждение за 600 лв. / стр. 59 гръб в делото на СГС/, за 1 500 лв. / стр. 48 в
делото на САС/, за 3 500 лв./ стр. 24 в производството на ВКС по възобновяване на
производството/. Аритметичният сбор на тези суми възлиза на 5 600 лв., който е
идентичен с размера на ищцовата претенция.
По отношение на същия е заявено своевременно възражение досежно размера от
страна на ответника. Възможността в производство по реда на чл. 2 от ЗОДОВ да бъде
определено обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес е установена с
оглед задължителните указания, дадени с ТР 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС. Тази
възможност не е израз на упражняване на правомощие по чл. 78 ал.5 от ГПК, а
размерът на имуществената увреда следва да бъде определен при съблюдаване
принципа за полагане на дължимата грижа на пострадалия респ. да се вземат предвид
правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Критериите при определяне на обезщетението за
имуществени вреди от сочения вид са вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. Правната защита се преценява
въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното наказателно
производство до неговото приключване, и при съпоставяне на заплатеното адвокатско
възнаграждение с действително причинените вреди от повдигане на конкретното
обвинение / решение 66/18.06.2019 г. по гр.д. 2099/2016 г. на Трето ГО на ВКС/.
5
Настоящият съдебен състав намира, уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по възобновяване за прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на същото като размерът му, определен
съобразно чл. 31 ал.1 вр. с чл. 13 ал.1 т. 3 от Наредба 1/2004 г. намира, че е
адекватният размер на това възнаграждение и същият възлиза на сума в размер на
1 500 лв. В останалата си част възражението на ответника за прекомерност се
възприема като неоснователно от състава на съда. Поради което намира, че размерът
на обезщетението за имуществени вреди следва да бъде определено на сума в размер
на 3 600 лв. като за горницата до пълния претендиран размер искът подлежи на
отхвърляне.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди същото е основателно като началния период на нейната
дължимост е датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за
невиновен т.е. 22.03.2023 г. Касателно претенцията за имуществени вреди не е заявено
искане за присъждане на законна лихва, предвид което и с оглед диспозитивното
начало на гражданския процес, настоящият съдебен състав намира, че такава не следва
да се присъжда.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса т.е. на ищеца се следва сумата от 10
лв. – разноски за ДТ и припадащата се част от заплатеното адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, която възлиза на 181, 29 лв.
т.е. на ищеца се следва и сума в размер на 191, 29 лв. – съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша”
№ 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на А. П. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. М. Р. сумата от 9 000 /девет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд 1103/2021 г. на СГС,
НО, 12 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата
от 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство
6
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 5 600 лв., както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 191, 29 /сто деветдесет и един лева и двадесет
и девет стотинки/ лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7