РЕШЕНИЕ
№ 125/6.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №1181/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1, чл.92 ЗЗД. Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, твърди, че между „Аксес Файнанс”
ООД и ответника Д.Г.И.,
ЕГН **********, е
сключен Договор за кредит „Бяла карта” №513426 от 03.08.2017 г., вземанията по
който са прехвърлени от „Аксес Файнанс” ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД по силата на Приложение №1 от 14.02.2018 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. Твърди, че
съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се задължил да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер 600.00 лв, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Аccess Finance/iCardCard/Visa, а ответникът се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Твърди, че през целия срок на
валидност на договора ответникът се е задължил да заплаща до всяко второ число
на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
договора до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение Д. И.
продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Поради това, че отв. Д. И. не е
извършила плащане на дължимите суми, ищецът предявил в РС Девня заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
отв. Д. И. и образувано ч. гр. дело №485/2018 г. Моли съда, да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 600.00 лв - главница; 42.96 лв – договорна лихва за
периода от 07.08.2017 г. до 06.10.2017 г.; 120.00 лв – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 197.50 лв - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, и 30.54 лв – законна лихва върху непогасената главница
за
периода от 07.10.2017 г. до 19.04.2018 г. Претендира и заплащане на
направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответницата чрез особен представител излага
становище за недопустимост на предявения иск. Излага, че ищецът не е активно
материално легитимиран да води иск по чл.422, ал.1 ГПК. Заявява, че към
настоящия момент ищецът не е кредитор на ответницата Д. И., а кредитор спрямо
нея продължава да бъде „Аксес Файнанс” ООД и исковете следва да бъдат
отхвърлени.
С молба вх.№4798 от 21.06.2019 г. от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, конституирано като трето лице-помагач на ищцонвата
страна се твърди,
че на 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) на основание чл.99 ЗЗД, съгласно който вземането е прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Със Заповед №359 от 13.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №485/2018 г. на РС Девня е постановено
длъжникът Диана Г.И. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД сумите: 600.00 лв главница по договор за кредит „Бяла карта“ №513426
от 03.08.2017 г.; 42.96 лв договорна лихва за периода от 07.08.2017 г. до 06.10.2017
г.; 197.50 лв – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 30.14 лв – лихва за
забава за периода от 07.10.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на вземането – 10.05.2018 г., до
окончателното плащане. В частта относно предявеното вземане за сумата 120.00 лв
– неустойка за неизпълнение на договорни задължения за периода от 06.09.2017 г.
до 06.10.2017 г., заповедният съд е оставил без уважение отправената със
заявлението претенция. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от приобщения договор за кредит „Бяла карта” №513426
от 03.08.2017 г., на 03.08.2017 г. между „Аксес Файнанс” ООД и ответника Диана И.
е сключен договор за кредит, по силата на който „Аксес Файнанс” ООД се е
задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер 600.00
лв под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. От своя страна ответникът се е задължил да заплаща до
всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец,
което съобразно чл.3, ал.3 от договора се определя към всяко последно число на
месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена гладница между 1-во и
19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и
последно число на предходния месец, начислена непогасена договорна лихва върху
горните две суми – 0.12 % върху усвоения размер на кредита (чл.4, ал.1);
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че
такива са начислени през текущия месец. В чл.12, ал.1 е предвидено, че при
непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в
3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи да
заплати сума в размер на 15 % от максималния кредит лимит, като наред с това
представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно
на следните условия: да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход 1500.00
лв, да работи минимум от 6 месеца по трудово правоотношение по силата на
безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в Централния кредитен
регистър или да има кредитна история със статус 401 „Редовен”, да не е
поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес
Файнанс” ООД (чл.16). Предвидено в чл.16, ал.4 е, че задължението на
кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Според предвиденото в чл.21 от договора, в случай, че кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа
на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния
месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението. Уговорено в чл.22, ал.1 от договора е, че в случай на неплащане
на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения
кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за
предсрочно изискуемо. При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не
се начислява – чл.22, ал.2, но кредитополучателят дължи еднократно заплащане на
такса в размер 120.00 лв, включваща разходите на кредитора за дейността на
лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението (чл.22, ал.5). Във всеки случай на забава, кредитополучателят
дължи лихва за забава (чл.22, ал.3). Наред с това, в ал.4 на чл.22 е предвидено
задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по
събиране на задължението в размер 2.50 лв за всеки ден до заплащане на текущото
задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението
за заплащане на такса разходи отпада, в случай, че кредитополучателят заплати
до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит.
Видно от представения рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 11.11.2016 г., „Аксес Файнанс” ООД прехвърля на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД вземания, произтичащи от договори за
заем, договори за кредит и др., индивидуализирани в Приложение №1 срещу определена
покупна цена. Представено е и приложение №1 от 14.02.2018 г., в което под №439
фигурират трите имена на ответника, ЕГН, номера на сключения договор, размера
на отпуснатия кредит и задължението по него.
По силата на §4, т.4.5 от договора от 11.11.2016 г.,
„Аксес Файнанс“ ООД е упълномощила „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията,
предмет на договора от името на първото дружество, с които да ги уведомява за
прехвърлянето на техните задължения. Представено е и приложение №1 от 03.05.2019
г., в което под №23913 фигурират трите имена на ответника, ЕГН, номера на
сключения договор, размера на отпуснатия кредит и задължението по него.
Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 03.05.2019 г., ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е
прехвърлил на третото лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземания,
произтичащи от договори за заем, договори за кредит и др., индивидуализирани в
Приложение №1 срещу определена покупна цена.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От
него се установява, че предоставеният кредитен лимит от 600.00 лв, е усвоен от
кредитополучателя. След проверка в счетоводството на „Аксес Файнанс“ ООД, „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, вещото лице посочва, че по кредита не са налице извършени погасителни плащания.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от
материалите по приобщеното ч. гр. дело №10286/2018 г. на РС Девня, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът е предявен в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост
на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в
контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира
вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена
на ответника.
Приобщените документи установяват, че между ищеца в
качеството на цесионер и „Аксес Файнанс” ООД в качеството на цедент, е сключен
валиден рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016 г., приложение №1 от 11.04.2018 г., с който е прехвърлено вземането
на цедента от ответника по договор за кредит „Бяла карта“ №513426 от 03.08.2017
г.
Съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът е
длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на
това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това
действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено
такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез
плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н.
Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение №40 от 13.05.2010
г. по т. дело №566/
По силата на сключения договор
за кредит „Бяла карта“ №513426 от 03.08.2017 г. за заемодателя е възникнало задължение да предостави на
заемополучателя револвиращ кредит в максимален
размер 600.00 лв под формата на разрешен кредитен лимит. Ответникът с отговора
на исковата молба е въвел възражение за нищожност на договора за кредит с
аргумент, че не са изпълнени изискванията на ЗПК.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит (ДВ бр.18 от 05.03.2010 г., в редакцията, изменена
и допълнена с ДВ бр.59 от 29.07.2016 г.), съответно нормите му следва да бъдат
съобразени служебно.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7–т.12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7–т.9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за предоставяне на паричен заем
се установи, че същият е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма,
при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен лимит 600.00
лв – чл.2, ал.1, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент
от 43.2% (чл.4, ал.1, т.2) и годишният процент на разходите – 45.9% (чл.4, ал.1,
т.4), условията за ползване на кредита и начина на формиране на текущото
задължение. С оглед горното съдът намира, че договорът за кредит не страда от
пороци водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на
изискванията на ЗПК.
С оглед така формирания извод и при установеност от
заключението на вещото лице, че сумата по кредита е усвоена от ответника Д.И. и
за последната е възникнало задължение да погаси до 2-ро число на месеца
текущото си задължение, формирано от усвоената в периода по чл.3, ал.3, т.1 и т.2
от договора сума и начислената договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 върху
усвоената главница. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът
не е извършила каквито и да е погасителни плащания, поради което следва да се
приеме, че за заемодателя е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем, съгласно чл.22, ал.1 от договора.
Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР №4/2013
г., предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което
настъпва с волеизялвение само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за
това тълкуване се основават на императивния характер на нормата на чл.60, ал.2
ЗКИ. Последната съдът счита, че намира приложение към кредитора „Аксес Файнанс“
ООД, доколкото дружеството е регистрирано като финансова институция по смисъла
на чл.3а ЗКИ (вписано под №122 в регистъра на банковите институции на БНБ). Ето
защо и за да бъде завършен преобразуващия фактически състав за отнемане
преимуществото на срока е необходимо не само обективния факт на допусната забава
на две или повече месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на
кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай, макар по
делото да не са налице данни на ответника да обявена настъпилата предсрочна
изискуемост преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че с факта на получаване на исковата молба
и изявената в нея воля за упражнено право от страна на кредитора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, горният фактически състав е довършен и
вземането на ищеца за връщане на предоставения кредитен ресурс в пълния му
размер е станало изискуемо. Последният факт съдът намира, че следва да бъде
съобразен при разрешаване на спора. При това положение, съдът приема, че
ответникът е изгубил преимуществото на уговорения срок и същият дължи плащане
на предоставения му кредитен ресурс и уговорената договорна лихва.
Претенцията на ищеца, наред с главница и договорна
лихва, касае и начислени неустойка, такса разходи и такса за разходите на лице,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението. Както съдът посочи по-горе, настоящия договор се регламентира от
нормите на Закона за потребителския кредит (ДВ бр.18 от 05.03.2010 г., в
редакцията, изменена и допълнена с ДВ бр.59 от 29.07.2016 г.), които следва да
бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на
чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал.2 на чл.33 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В настоящия случай, в клаузата на чл.12, ал.1 от
договора е предвидено при забава в плащането на текущото задължение, заемополучателят да
дължи в определен срок заплащане на 15% от максималния кредитен лимит и
предоставяне на допълнително обезпечение – поръчител. В случай, че на
неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно отнапред определени разходи
за действия по събиране на задължението (по 2.50 лв на ден) – чл.22, ал.4 и
неустойка за непредоставено допълнително обезпечение, дължимо при всяка
забавена вноска – чл.21. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведени с
клаузите на чл.22, ал.4 и ал.5, както и неустойката по чл.21, представляват по
съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането, респ. неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение. Следва да се отбележи и, че изискване на обезпечение на задължение
за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което
да отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им,
противоречи и на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки
за начисляване на неустойка. С определяне на горните плащания по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение, респ. ответникът
не дължи заплащане на начислените му суми за неустойка и такси. А конкретно,
относно претенцията за неустойки е налице и неоспорено от ищцовата страна и
влязло в сила спрямо същата произнасяне от заповедния съд, с което съответното
искане е оставено без уважение.
С оглед горното и като съобрази заключението на вещото
лице, съдът приема, че кредиторът разполага с неудовлетворено парично вземане
за главница 600.00 лв, договорна лихва за периода от 07.08.2017 г. до
06.10.2017 г. в размер 42.96 лв и законна лихва за забава за периода от
07.10.2017 г. до 19.04.2018 г. в размер 30.54 лв и за тези вземания предявения
иск следва да бъде уважен.
Съгласно дадените указания в т.12 на ТР №4/2013 г., в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на 152.91 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за
държавна такса, възнаграждение за адвокат и депозит за експертиза, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер 547.09 лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.И.,
ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумите:
600.00
лв (шестстотин
лева, 00 ст.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 10.05.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №513426 от 03.08.2017 г.; 42.96 лв (четиридесет и два лева, 96
ст.), представляваща неплатена договорна лихва за периода от 07.08.2017 г. до 06.10.2017
г.; 30.54 лв (тридесет лева, 54
ст.), представляваща обезщетение за забава върху
непогасена главница за периода от 07.10.2017 г. до 19.04.2018 г.; които суми са част от стойностите, за които
е издадена Заповед №395 от 13.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №485/2018 г. по опис на РС
Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, срещу Д.Г.И.,
ЕГН **********, в часттта за
установяване дължимост на следните парични вземания: 120.00 лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 197.50 лв разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; на основание чл.422,
вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумата 700.00 лв (седемстотин лева, 00 ст.), представляваща съразмерно на
уважената част от иска обезщетение за сторени разноски, от което 547.09 лв в
исковото производство и 152.91 лв в заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК
*********, на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: