РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Пазарджик, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220103273 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Д. М. Б., с ЕГН **********,
с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, съдебен адрес гр. София, ул. „********** – адв. К. С. от
САК против С. Б. З., с ЕГН **********, с адрес с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, ул.
„****** , с искане съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от общо 7000 лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди, от които 3000 лева за претърпяна болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК в резултат
от нанесен удар с дясна ръка, свита в юмрук в областта на лицето на 30.04.2024 г., около
14.00 ч., в офис на „Конкрет плюс 2013“ ЕООД, ЕИК *********, находящ се в с. Мало
Конаре, ул. “******, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 30.04.2024 г. до
окончателното плащане на главницата, както и 4000 лева за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени психически и душевни болки и страдания и преживян
страх, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 30.04.2024 г. до окончателното
плащане на главницата.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцата работи на длъжност „касиер“ в
„Конкрет плюс 2013“ ЕООД, ЕИК *********, с месторабота в офис на дружеството,
находящ се в с. Мало Конаре, ул. “******. Твърди, че на 30.04.2024 г. около 14:00 часа била
на работното си място заедно с друг служител на фирмата - А. Н. М., с която работят в едно
и също помещение.
На посочената дата в офиса влязъл ответникът, който поискал ищцата да провери
каква сума се дължи по кредит, който не бил на негово име. Ищцата му обяснила, че може
да приема плащане на вноска по кредита, но технически няма достъп до информация каква
сума се дължи, както и че такава информация не може да му се предоставя, тъй като се
отнася за друго лице. Посочва, че ответникът станал агресивен, започнал да говори на висок
тон, да обижда ищцата и да я заплашва със саморазправа. Ответникът няколко пъти казал на
ищцата, че ще я „прати в джендема“, като с оглед значението на думата „джендем“,
1
изречените в описания контекст думи, ищцата възприела като пряко адресирана към нея
заплаха за живота й, т.е. че ще я убие.
Поведението и изказът на ответника обидили ищцата и тя подканила него и
придружителката му да напуснат офиса, което довело до допълнителна ескалация на тяхната
агресия. Докато ищцата била на прага на вратата, като съпровождала ответника и
придружителката му да напуснат офиса, ответникът ударил ищцата с юмрука на дясната си
ръка в главата. Ударът попаднал в областта на лицето й /лявата скула и слепоочието/.
Ищцата почувствала силна болка в главата и замайване. След това ответникът Б. и
придружителката му продължили да викат и крещят като обиждали ищцата, а ответникът я
снимал с мобилния си телефон.
Ищцата твърди, че за случилото се сигнализирала на тел. 112. След инцидента
ищцата се чувствала зле – имала болки в главата и лявото ухо, виело й се свят и й се
повръщало. Лицето в областта на лявата скула и слепоочието се зачервили и подпухнали.
Поради това ищцата потърсила незабавно лекарска помощ в МБАЛ гр. Пазарджик, където
била прегледана около 14:30 часа и били назначени нужните изследвания. Тъй като ищцата
не се чувствала добре, посетила на същия ден и друго лечебно заведение - УМБАЛ „Свети
Георги“ гр. Пловдив, където също била прегледана. Твърди се, че на същата дата ищцата
споделила за случилото се на своята приятелка Йоанна Б., с която се срещнали вечерта след
връщането й от гр. Пловдив. С нея се виждали и в следващите седмици след събитието и тя
подкрепяла неотлъчно ищцата. Ищцата твърди, че се страхувала да не бъде нападната
отново от ответника на работното й място или пред дома й. Особено уязвима се чувствала
сутрин, когато отваряла офиса и вечер, когато го затваряла, като през това време на
денонощието разговаряла по телефона с Йоанна, за да може, ако нещо се случи, тя да чуе и
да извика помощ. Тези страхове на ищцата продължавали и към момента на депозиране на
ИМ.
Посочва, че тъй като денят след инцидента бил неработен, посетила съдебен лекар на
02.05.2024 г., който я прегледал и издал СМУ. Подала жалба до РП гр. Пазарджик, по която
била образувана пр. пр. № 2611/2024 г. и същата приключила с Постановление от 09.07.2024
г. за отказ да се образува досъдебно производство.
Ищцата твърди, че вследствие действията на ответника и по – конкретно удара с
юмрук в лицето й почувствала силна болка. Изпитвала болки в главата, лявото ухо, виене на
свят и гадене. Лицето в областта на лявата скула се зачервило и подпухнало. Белезите от
удара личали около една седмица след инцидента, а главоболието продължило няколко дни.
Наложило се ищцата да приема болкоуспокояващи. След нападението и нанесената обида
ищцата изживяла значителни по своя интензитет психически и душевни болки и страдания,
които продължавали и към момента на депозиране на исковата молба. Изпитала и
продължавала да изпитва чувства на обида, оскърбление и погнуса. В момента на
нападението изживяла силен страх за живота и здравето си. Продължавала да се страхува да
се движи сама на обществени места, най-вече, когато отива или се връща на работното си
място или се прибира в дома си. След инцидента се затворила в себе си, спряла да общува,
станала тъжна, затворена и подтисната - съС.ие, което продължавало и към момента на
депозиране на ИМ.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник – адвокат
К. С. от САК, който моли съдът да уважи исковата претенция в цялост. В предоставен от
съда срок депозира писмена защита в подробно изложени съображения в подкрепа на
искането си.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника. В
депозирано становище за съдебното заседание оспорва исковата претенция по
основателност. В останалата част чрез становището си за съдебно заседание ответната
2
страна на практика въвежда възражение за съпричиняване след срока за отговор на исковата
молба, поради което същото не следва да бъде обсъждано, тъй като е преклудирано.
Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът следва да
посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не
стори това, съгласно чл. 133 от ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С
изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК невъведените от ответника възражения
срещу предявения иск се преклудират, в т. ч. и възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия от деликт /Решение № 17 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г. на ВКС, IV г.
о.; Решение № 163 от 31.10.2013 г. по т. д. № 82/2012 г. на ВКС, II т. о./. За да е налице
своевременно релевирано възражение за съпричиняване с отговора си ответникът е следвало
да въведе твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесено за настъпване на
вредите.
В проведеното последно съдебно заседание ответникът не се явява лично,
представлява се от адв. И. Д. от САК. Моли съдът да отхвърли исковата претенция. В
предоставен от съда срок представя писмени бележки с изложени в тази насока аргументи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното на л. 20 от делото
допълнително споразумение № 000012/02.01.2024 г. към трудов договор №
000051/19.07.2018 г., че ищцата е в трудови правоотношения с „Конкрет Плюс-2013“ ЕООД
като заема длъжността касиер.
Приети като доказателства по делото са писмо с вх. № 24386/04.10.2024 г. от МВР,
Дирекция „Национална система 112“, Районен Център 112 Кърджали и 1 бр. ВД - приложено
към писмото 1 бр. компакт диск, от които се установява, че на 30.04.2024 г. в 13:27 часа е
прието повикване от ищцата.
По делото са приети като доказателства зеверени копия на материалите по пр.
преписка № 2611/2024 г. по описа на РП Пазарджик, от които се установява, че по повод
процесния инцидент е била образувана проверка пр. вх. № 181800-8432/2024 г. по описа на
РУ Пазарджик, приключила с Постановление от 09.07.2024 г. на прокурор при РП
Пазарджик за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на осъществен
състав на престъпление от общ характер. Към материалите по прокурорската преписка е
приложен и СД диск, съдържащ видеозапис от офиса в с. Мало Конаре на развилата се
ситуация между страните по делото непосредствено преди процесния инцидент без същият
да е обхванат от видеозаписа. Предвид че видеозаписът не е оспорен от страните, вкл. не се
оспорва неговата автентичност, следва съдържащите се в него данни да бъдат обсъдени от
съда съвкупно с останалите доказателства по делото. Доколкото обаче в срока по чл. 131 от
ГПК няма депозирано възражение за съпричиняване от ответната страна в процеса, нито за
неизбежна отбрана по чл. 46 от ЗЗД, поведението на ищцата непосредствено преди
инцидента е ирелеватно за предмета на делото.
Приетите като доказателства по делото медицински документи – приложените към
ИМ на л. 10 до л. 15, представените с писмо с вх. № 24502/07.10.2024 г. от МБАЛ Пазарджик
АД, с писмо с вх. № 24260/03.10.2024 г. от УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, доколкото са
били предмет на изследване от вещото лице при изготвяне заключението на приетата СМЕ,
не следва да бъдат обсъждани по отделно и детайлно.
Представеният от ответната страна амбулаторен лист № 24156D0256E5 от 04.06.2024
г., видно от който при преглед на ответника на посочената дата му е поставена диагноза
„Орхит, епидидимит и орхиебидидимит без абсец“, е ирелевантен към предмета на делото
поради липсата на въведени в срока по чл. 131 от ГПК твърдения за противоправно
поведение на ищцата, което да е в причинно – следствената връзка с увреждане на
3
здравословното съС.ие на ответника.
От заключението на приетата по делото СМЕ, което съдът кредитира като обективно,
пълно, изчерпателно и компетентно изготвено, се установява, че при прегледа на ищцата от
вещото лице не се констатират травматични увреждания. От момента на инцидента на
30.04.2024 г. до прегледа от вещото лице на 12.11.2024 г. травматични увреждания, които е
описала ищцата /зачервяване и оток в лявата скула и слепоочие/ са избледнели. Те са
избледнели за около половин час и заради това не са констатирани при прегледа на
30.04.2024 г., извършен в Спешно Отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД. Травматичните
увреждания зачервяване и оток в лявата скула и слепоочие са причинили на ищцата болка по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Местоположението на травматични увреждания е в лявата
част на лицето и главата – лява скула, слепоочие и ляво ухо. Механизмът на причиняване на
травматичните увреждания е в резултат от действие на твърд, тъп предмет, чрез удар или
притискане с или върху такъв към процесната дата. В момента на нанасяне на удара ищцата
е била права и обърната с лице към нападателя, който с дясната си ръка, свита в юмрук е
нанесъл удар в лявата част на лицето на ищцата. Възможно е нараняванията да са получени
по начин и време, както твърди ищцата. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си и разяснява, че в случая зачервяването в лявата част на лицето на ищцата
не е вследствие на напрежение, на психическа нагласа, на физическо изразяване и не би
могло да настъпи вследствие на промяна на здравословното съС.ие на зъбите или тяхното
лечение.
От показанията на свидетелката А. Н. М. – колежка на ищцата, се установява, че е
присъствала на инцидент в офис на „Изипей“ в с. Мало Конаре на 30.04.2024 г. Свидетелката
е била на работа и ищцата е дошла да й донесе пари. След това дошъл и ответникът като
това се случвало около 13:00 часа. Ответникът искал да получи информация за наличността
по банковата му сметка, а ищцата му отговорила, че такава информация може да получи от
банка и те няма как да му я предоставят в офиса. След това ответникът започнал да ги
заплашва, да заплашва ищцата, че ще я изпрати в „джендема“, т.е. в гробищата. Ищцата
помолила ответника да напусне офиса, но ответникът й казал „Мълчи ма, да ти сера в
устата“, отказал да напусне офиса. Отворили му вратата и в момента, в който той пристъпил
прага на вратата да излиза, ударил ищцата с дясната ръка, свита в юмрук в лявата скула и
бузата. Ответникът казал, че ще ги изпрати в гроба като употребил думата „джендем“. В
резултат на този удар лявата скула и бузата на ищцата били червени. След това ответникът
се качил в колата и си тръгнал, а ищцата подала сигнал на телефон 112. След този случай
ищцата и свидетелката М. се срещали, като съС.ието на ищцата било много зле, била много
изплашена, вкл. да се прибира. Изпитвала страх да отваря сутринта офиса на „Изипей“, да го
затваря, също и когато се прибирала вкъщи и излизала сутрин. Нейното емоционално и
психическо съС.ие след инцидента не било добро и ищцата много се променила, станала
много затворена, по-необщителна. Това й съС.ие продължило няколко месеца. Когато се
случил инцидентът ответникът бил в офиса със своята съпруга. Ищцата не е провокирала
ответника, държала се любезно и му обяснила, че тъй като това не е банкова институция,
няма как да получи такава информация. По повод конкретната ситуация на 30.04.2024 г.
свидетелката е обслужвала ответника, а ищцата се включила в момента, в който
свидетелката не можела да му обясни, че не могат да му предоставят такава информация,
каквато иска. Посочва, че ответникът започнал конфликта с това, че започнал да ги обижда и
да повишава тон с думите „Ще ви пратя в джендема“ и „Ще ви сера в устата“. Споделя, че в
отговор на тези обиди ищцата не му е отговаряла, а само го помоли учтиво да излезе. След
като ищцата била ударена споделила, че има болки в скулата и бузата, на мястото на удара.
Ищцата ритнала кош за боклук, тъй като била изнервена от поведението на ответника, но не
е ритала ответника в слабините. Ищцата споделила, че има главоболие и световъртеж в
резултат на удара.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М., тъй като същите са подробни,
4
последователни, логични и не се констатират съществени противоречия между тях и
останалите доказателства по делото като съобрази и че същите касаят факти и
обстоятелства, за които свидетелката е придобила непосредствени впечатления. Показанията
на свидетелката М. в частта, в която излага за здравословни проблеми на ищцата, свързани с
главоболие и световъртеж след инцидента, доколкото не разполага със специални
медицински знания, то въз основа единствено на нейните показания съдът не приема, че
посочените увреждания са последици, респ. са в причинно – следствена връзка с процесния
инцидент. За да формира този извод съдът съобрази и че в тази част показанията на
свидетелката М. не се подкрепят от други доказателства по делото, вкл. от заключението на
вещото лице по приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, доколкото от
медицинска гледна точка не е установено наличието на такива съС.ия, които да предизвикат
твърдените главоболие и световъртеж като последствия от деликта. Съдът не кредитира и
показанията на свидетелката М. в частта, в която посочва, че ищцата не е отвръщала на
обидите на ответника, а само го помолила учтиво да излезе, доколкото тази част показанията
противоречат на възприетото от съдебния състав и страните при възпроизвеждането на
видеозаписа относно поведението на ищцата непосредствено преди инцидента, но както бе
посочено, същото се явява неотносимо към предмета на делото.
От показанията на свидетелката Й. Д. Б. – приятелка на ищцата, се констатира, че на
30.04.2024 г. ищцата се е обадила по телефона на свидетелката Б., била разплакана и
разтроена, споделила й, че на работното й място в офиса на „Изипей“ ответникът й
повишавал той и да я обиждал. Казал й „джандем“, което означавало „ще те затрия“, както и
отправил спрямо нея думите „Да ти сера в устата“. След като ищцата го приканила да излезе
от офиса той я ударил с юмрук в лицето, от лявата страна. Тези обстоятелства свидетелката
ги знае в резултат на споделеното й от ищцата. Свидетелката и ищцата провели телефонен
разговор на процесната дата, докато ищцата пътувала към болницата в гр. Пловдив. На
видеоразговор свидетелката видяла зачервяването в лявата област на лицето на ищцата. По
време на разговора ищцата била много притеснена, плачела и била много разстроена. Още
същата вечер се срещнали и тогава ищцата все още имала зачервяване на лицето. Ищцата се
страхувала, че ответникът може да я причака отново и след тази случка станала по-
затворена в себе си. Разговаряла предимно със свидетелката Б. и със семейството си.
Страхувала се след инцидента да ходи на работа и да се връща. Ищцата споделяла на
свидетелката Б., че се страхувала да ходи на работа и й звъняла по телефона вечер, когато се
прибирала от работа. Говорели по телефона, за да знае някой, ако нещо лошо се случи с
ищцата. От обидите ищцата се почувствала унизена, думата „джендем“ я е възприела като
заплаха за живота й. Това съС.ие на ищцата, което описва свидетелката, още не било
отшумяло, тя продължавала да бъде потисната, затворена в себе си. За инцидента
свидетелката имала информация от споделеното й от ищцата, а за емоционалното й съС.ия
свидетелката придобивала лични впечатления.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Б. като обективни, последователни,
логични с изключение в частта, в която посочва, че на процесната дата вечерта ищцата още
имала зачервяване в областта на лицето, доколкото в тази част показанията противоречат на
заключението на СМЕ, съгласно което зачервяването и отокът са избледнели за около
половин час.
От показанията на свидетелката С. В. М., с която ответникът живее на семейни
начала, се установява, че на процесната дата придружила ответника в офиса на „Изипей“,
помолила ищцата да провери дали има останали задължения за плащане, което ищцата
отказала да направи и ги изпратила в друг офис. Свидетелката изразила недоволство, след
което ищцата реагирала с думи „Ама още ли с цигани ще се разправяме, изчезвайте от тука“,
скочила от стола и ударила свидетелката, бутнала я да излиза, в резултат на което
свидетелката се опряла в стъклото. Ответникът я защитил и ищцата ги изгонила, както и
ритнала ответника в слабините. Разменили си обидни реплики. Каквото й кажел ответникът,
5
тя му отвръщала със същите думи. Преди това ищцата казала „Цигани мръсни излизайте от
офиса, само с вас ли да се разправям“. След като ищцата ударила ответника, си тръгнали.
Посочва, че ответникът не е удрял ищцата по лицето, а е възможно тя да се е ударила на
вратата на офиса.
По отношение показанията на свидетелката М. съдът съобрази разпоредбата на чл.
172 от ГПК и поради нейната вероятна заинтересованост от изхода на делото съдът не ги
поставя в основата на своите изводи.
От заключението на вещото лице по приетата СПЕ, което съдът кредитира с пълно
доверие, се установява, че психологическата реакция на ищцата след процесния инцидент,
както и към датата на завеждане на исковата молба и към момента на изследването,
вследствие процесния инцидент се проявява с разнообразни негативни емоции и мисловни
преработки, като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство, страх,
потиснато настроение, стрес. Тя е изживяла и психотравмиращи емоции, изразяващи се в
страх, безсъние, изводими от настъпилата промяна в емоционалното й съС.ие. Редуцирала е
контактите си, променила е ежедневието си. Тази фрустрираща обстановка неминуемо
породила у ищцата преживяване на нарушено социално функциониране за определен
период от време. Вещото лице посочва, че към настоящия момент липсват данни за
емоционално стеснен и свръхконтролиран емоционален диапазон на преживяванията, няма
отричане и потискане на негативните емоции от психотравмата. В резултат от израза „ще ти
сера в устата” ищцата е почувствала силно емоционално въздействие, което може да
включва обида, унижение и нараняване на достойнството й. Репликата „ще ти сера в устата”
засяга както честта, така и достойнството на ищцата, тъй като съдържа директно унижение
и заплаха, насочена към личността й. В резултат на инцидента при ищцата се наблюдават
епизоди на повтаряне на преживяването под формата на сцени, като те са като живи
картини, звуци и усещания. Освен това за нея е характерно екстремно избягване на място,
хора и ситуации, напомнящи травмата. Стрес-реакциите са по-силни и по-бързо настъпващи,
тревожността е завишена. По отношение на ищцата се констатира наличие на
психотравмено събитие, свързано с инцидента, психичната травма е оказала и оказва
влияние върху поведението, емоционалното съС.ие, както и върху начина й на живот.
Ищцата се е почувствала заплашена от ответника, което е предизвикало страх за физическо
или емоционално насилие. Тревогата е свързана и с възможността относно последващи
конфликти или действия от страна на ответника. Ищцата е изпитала и безпокойство за
бъдещето, тревога за това как ще се развият отношенията с ответника или какви действия
той може да предприеме. След инцидента ищцата изпаднала в съС.ие на стрес с изразена
тревожност и богата невротична симптоматика - подтисната, с депресивни мисли, събужда
се посред нощ, не може да спи, страхува се за живота и здравето си, притеснява се за
ежедневните си дейности. Това емоционално напрежение се е изразило в негативни
душевни преживявания, страх заради отправените й закани. Към момента на прегледа у
ищцата се наблюдават симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в преживяване на
всички степени на усещането за несигурност. Ищцата е приемала успокоителни лекарства
„валидол” и „лека нощ” за около едноседмичен период от време. Тя продължава да
преработва психо - травмената ситуация и до момента. При спомена за случилото се, се
разплаква. От проведените тестови изследвания се установява, че ищцата се намира в съС.ие
на стрес и тревожност, изпитва чувство за непрекъснат страх от отмъщение, степента на
натрупан стрес е доста висока. Към момента на изготвяне на експертизата при ищцата все
още са налице сензитивни интерпретации, предизвикващи психологичен дискомфорт. Не се
отчитат болестни последствия за личностното развитие в резултат на преживяната
психотравма. Не се установяват изменения в интелектуалната сфера, мислене, възприятия,
представи, памет и интелект - в норма. Ищцата притежава психологически капацитет да се
справи с преживяното. Психичното и физическото съС.ие към момента на прегледа е
6
еквивалент на психично здраве, не е нарушено социалното й функциониране.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
РС Пазарджик е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
За да възникне за ответника извъндоговорна гражданска отговорност за непозволено
увреждане, от обективна страна е необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност
следните материални предпоставки /юридически факти/ – деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда – неблагоприятно засягане на
имуществената и неимуществената сфера на пострадалото лице, причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Последният юридически
факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да
претендира обезщетение за причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина
на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното. В тежест на ищцата е да докаже противоправното
действие, вредата и причинната връзка между тях.
В настоящия случай ищцата претендира да е претърпяла вреди от извършено
противоправно деяние от ответника Б., изразило се в нанесен удар с юмрук в лявата част на
лицето, отправена заплаха за убийство към ищцата, изразена чрез думите „ще те пратя в
„джендема“ и отправени обидни думи „да ти сера в устата“. Безспорно се установи в
процеса извършването на противоправно деяние от ответника, за което свидетелстват
показанията на свидетелката М. - пряк очевидец на инцидента, които се подкрепят и от
останалите събрани в хода на производството доказателства и които по гореизложените
съображения в тази част съдът с пълно доверие кредитира. Механизмът на извършване на
причиненото телесно увреждане и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на ответника и причиненото телесно увреждане на ищцата се установява
безспорно и от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ. Чрез нанесения удар на
ищцата се засяга по недопустим начин телесната й неприкосновеност. Отправените от
ответника към ищцата думи „Да ти сера в устата“ безспорно представляват обидни думи по
смисъла на чл. 146 от НК. Тези думи са унизителни за честта и достойнството на ищцата. С
думите, отправени от ответника спрямо ищцата „че ще я прати в джендема“, изречени в
контекста на ситуацията между страните, ответникът се е заканил с убийство на ищцата. От
страна на ответника не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията по чл. 45, ал.
2 от ЗЗД, поради което се налага извод, че е налице и субективният елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане - вина.
От събраните по делото доказателства съвкупно и по – конкретно от свидетелските
показания на свидетелите М. и Б., както и от заключенията на съдебно-медицинската и
съдебно – психологичната експертизи се установяват претърпените от ищцата
неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и противоправното поведение
на ответника Б.. В резултат на виновното и противоправно поведение на ответника,
изразяващи се в нанесен удар на ищцата с юмрук в лявата част на лицето, в отправяне на
обиди и закани към ищцата, на същата са били причинени описаните в обстоятелствената
част на исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни промени в
психическото и физическото й здраве. Съдът приема за доказано обстоятелството, че
действията на ответника, всяко едно по отделно и в съвкупност, са довели до негативната
промяна в здравословното съС.ие на ищцата, респ. налице е причинна връзка между
7
действията на ответника и претърпените от Б. неимуществени вреди, изразени в причинени
болки и страдания, накърняване на честа и достойнството й, както и негативни промени във
физическото и психичното й здраве – страх, чувство на несигурност, притеснение, затваряне
в себе си, психическа травма от изживения стрес по време на нападението, която не е
отшумяла напълно и до настоящия момент. В тази връзка следва да се отбележи, че
събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, са логични, непротиворечиви и
кореспондират по между си, като доказват, както настъпилите неблагоприятни промени по
отношение на ищцата, така и периода на настъпването им - след извършването от страна на
ответника на процесния инцидент.
Поради изложеното съдът приема, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеният иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Относно размера на дължимото според съда обезщетение съдът приема следното:
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са претърпените от пострадалия болки и страдания,
продължителността и интензитета им, характерът на увреждането, прогнозите за
отшумяването му, настъпването на необратими или остатъчни телесни дефекти,
съпровождащата увреждането емоционална травма, отражението на увреждането на
обичайния начин на живот на пострадалия, настъпването на ограничения във възможностите
на пострадалия за житейска реализация, социално-икономическите условия в страната към
момента на извършване на деликта, стандарта на живот и установения от съдебната
практика размер на обезщетението за неимуществени вреди при сходни увреждания.
Обезщетението се определя глобално, а не отделно за физическите болки и за психическите
травми. Съгласно установената практика неимуществените вреди включват всички
обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване
и активности. Отделно взетите негови болки, страдания, неудобства и пр. не представляват
самостоятелни основания за водене на отделни искове, а в своята съвкупност те по
естеството си са неделимо общо основание за обезщетяване на пострадалия. Дори ако е
предявил две /или повече/ искови молби, съдът следва да определи едно общо глобално
обезщетение за всички неимуществени вреди, като приспадне обезщетението, присъдено за
вредите от същия деликт по други дела. В този смисъл Решение № 23 от 4.02.2019 г. по гр. д.
№ 2750/2018 г., на ВКС, IV г. о., ГК и цитираното в него Решение № 214/08.03.2018 г. по т. д.
№ 1069/2017 г., І т. о.
Съобразявайки посочената съдебна практика при определяне размера на
обезщетението в конкретния случай съдът взе предвид, че на ищцата е причинено телесно
увреждане, изразяващо се в зачервяване и оток в лявата скула и слепоочие. Тези фактически
констатации съответстват на уврежданията на здравето, което се квалифицира като лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Тези увреждания са отшумяли за около
половин час и няма данни, нито доказателства да е настъпило влошаване на здравословното
съС.ие на ищцата в резултат нанесения й удар. От доказателствата по делото не се установи
вследствие процесния инцидент на ищцата да са причинени твърдените в исковата молба
8
световъртеж, главоболие в продължение на няколко дни, наложили прием на
болкоуспокояващи и видими белези в период на около седмица, поради което съдът приема,
че в рамките на около половин час травмата в областта на лицето на ищцата е отшумяла. От
друга страна от заключението на съдебно-психологичната експертиза и показанията на
свидетелката Б. безспорно се установи, че процесното деяние се е оказало изключително
негативно въздействие върху психичната и емоционална сфера на ищцата. Действително не
се установи в резултат процесното деяние да е налице някакво болестно последствие за
личностното развитие на ищцата, психически и физически е здрава, но от заключението на
СПЕ се установява, че към момента на прегледа от вещото лице на 15.01.2025 г. /около девет
месеца след инцидента/ у ищцата се наблюдават симптоми на повишена тревожност, тя
продължава да преработва психо -травмената ситуация, намира се в съС.ие на стрес и
тревожност, изпитва чувство за непрекъснат страх от отмъщение, степента на натрупан
стрес е доста висока. При ищцата все още са налице сензитивни интерпретации,
предизвикващи психологичен дискомфорт. Това са обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне справедливия размер на обезщетение.
Като се съобрази описаното телесно увреждане, претърпените физически и
емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и
продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищцата, като се вземат предвид
икономическите условия в страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, то за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение е
такова в размер на 3000 лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че действително
интензитетът на физическите болки, които ищцата е изпитвала непосредствено след
деянието е много нисък, изводимо и от обстоятелството, че травмата е отшумяла за около
половин час без да се е наложило извършването на каквато и да било интервенция.
Претърпените от ищцата болки и страдания не се отличават с по-висок интензитет от
обичайния за такива случаи. В конкретния случай съдът съобрази обаче голямата
интензивност на преживените от ищцата негативни психически и емоционални травми,
начина по който са били причинени, обстоятелството, че от процесната дата до датата на
прегледа от вещото лице същите не са напълно отшумяли, както и неблагоприятното им
отражение върху ежедневието на ищцата предвид, че ищцата продължава да изпитва
необходиомостта да комуникира с някого по телефона, когато отваря, респ. затваря офиса.
По така изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществените вреди от непозволеното увреждане
следва да бъде уважен за размера от 3000 лева.
Основателна е претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на
сумите и същата следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищцата искане ответникът
следва да бъде осъден да й заплати сторените разноски, съразмерно с уважената част от
иска. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното
дело, събрания обем доказателствен материал и извършените процесуални действия от
пълномощника на ищцата, че делото е приключило в рамките на две съдебни заседания,
както и обстоятелството, че установените с Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатската работа размери служат на съда за ориентир за пазара на
адвокатския труд, в случая претендираният размер адвокатско възнаграждение от 2150 лева
9
се явява прекомерен, а справедливият такъв е 1300 лева. В тази връзка в полза на ищцата
следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска в общ размер на
1182,59 лева, от които 120,01 лева за платена ДТ, 505,40 лева за възнаграждения на вещи
лица и 557,18 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА ищцата следва да
бъде осъдена да заплати в полза на адв. И. Д. от САК за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответника в производството адвокатско възнаграждение в размер на
571,40 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска, определено на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Б. З., с ЕГН **********, с адрес с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, ул.
„****** ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******,
съдебен адрес гр. ********* – адв. К. С. от САК сумата от общо 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изживяни болки,
страдания и страх вследствие настъпил деликт на 30.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на деликта – 30.04.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 7000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Б. З., с ЕГН **********, с адрес с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, ул.
„******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******,
съдебен адрес гр. София, ул. „Антим I“ №38, кантора № 1 – адв. К. С. от САК сумата от
1182,59 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, съдебен
адрес гр. София, ********** – адв. К. С. от САК ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. Д. от САК, с
ЕГН ********** сумата в размер на 571,40 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответнка,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10